Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 101                                16.09.2021 г                              град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд - Търговище                                                пети състав

На четиринадесети септември                                                        2021 година 

В открито заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВАНКА ИВАНОВА

 

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ 

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 178 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава ХІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба на „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 20282802със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 43, представлявано от управителя А. А., чрез а.. Н. В. ***, със съдебен адрес:***, пл. „Свобода“, представлявана от кмета за причинени имуществени вреди в размер на 350 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, съставляваща а.. хонорар по НАХД № 88/ 2018 г. по описа на РС – Търговище, по което е постановено решение № 76/ 27.03.2018 г., с което е отменено НП № 175/ 01.06.2017 г. на кмета на община Търговище, като решението не е обжалвано и е влязло в сила на 14.04.2018 г., както и направените разноски по делото.

Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да получи сумата в размер на 350 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по НАХД № 88/2018 г. на Районен съд – Търговище, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 175 от 01.06.2017 г. на кмета на община Търговище, като с решение № 76/27.03.2018 г.,като решението като необжалвано е влязло в сила на 14.04.2018 г.

 В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, а се представлява от а.. Н. В. ***, която изразява становище, че поддържа исковата претенция и претендира за присъждане на направените в настоящото производство разноски. Представя списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът – община Търговище, представлявана от кмета, редовно призован, се представлява от юрк. В. Габровска, която изразява становище за неоснователност на исковата претенция, пледира за присъждането на юрк. възнаграждение, прави възражение за прекомерност на а.. възнаграждение в това производство

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за основателен и доказан.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С  Наказателно постановление (НП) № 175 от 01.06.2017 г. на кмета на община Търговище на ищеца е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение  и на основание на чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията. НП е било обжалвано от ищеца пред Районен съд – Търговище, където е било образувано НАХД № 88/2018 г. В производството пред Районен съд – Търговище ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – а.. В. ***.2018 г., постановено по НАХД № 88/2018 г.  Районен съд –Търговище е отменил като незаконосъобразно НП № 175 от 01.06.2017 г. на кмета на община Търговище, като решението като необжалвано е влязло в законна сила на 14.04.2018 г.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Изпълнено е условието на чл.204 ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 от АПК.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. В настоящия случай се претендират имуществени вреди от отменено НП, издадено от кмета на община Търговище. По отношение на характера на дейността по административното наказване е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

По изложените съображения и тъй като в случая се установява, че процесното НП е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Р.България, според която Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение, в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменени по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Съобразявайки мотивите на т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на Наказателно постановление  е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл НП представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. По делото не се спори, че посоченото НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорността на ищеца, е отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 88/2018 на Районен съд – Търговище. С оглед изложеното, съдът намира за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно решение.  

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното НП. В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 350  лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление пред РС – Търговище.

Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощавал адвокат, както и че е заплащал на същите адвокатски хонорар в размер на 350 лв.,  съобразно сключен договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил разноски за такъв, ако не бе издадено незаконосъобразното НП, като намаляването на неговото имущество, поради което заплащането на адвокатско възнаграждение, е предизвикано и е резултат именно от издаване на НП. В този смисъл, постановеният от органа акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу НП.

Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото НП. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания към 2017 – 2018 г., субсидиарно намират приложение правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона няма предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която община Търговище дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 1/15.03.2017г. по ТД №2/2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия).

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 350.00 лева, представляващи платен от него разноски за адвокат по НАХД № 88/2018 г. по описа на РС – Търговище, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. 

Изложеното мотивира съдът да приеме, че се установяват и доказват предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 350.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила решение НП № 175/ 01.06.2017 г. на кмета на община Търговище.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и направените в настоящото дело разноски общо в размер на 325 лв., съставляващи внесена държавна такса и а.. възнаграждение, определено съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на а.. възнаграждения. Предвид на възражението на процесуалния представител на ответника по делото за прекомерност на заплатеното а.. възнаграждение на ищеца, поради липсата на правна и фактическа сложност на делото, което съдът приема за основателно, а.. хонорар на ищеца следва да бъде намален на законовия минимум от 300 лв. съгласно горепосочените разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на а.. възнаграждения.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА община Търговище с адрес: гр. Търговище, пл. „Свобода“, представлявана от кмета Д-р Дарин Димитров да заплати на „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 20282802 със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 43, представлявано от управителя А. А. сумата от 350 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, съставляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по НАХД № 88/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище.

ОСЪЖДА община Търговище с адрес: гр. Търговище, пл. „Свобода“, представлявана от кмета Д-р Дарин Димитров да заплати на „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 20282802 със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 43, представлявано от управителя А. А. направените по настоящото дело разноски в размер на 325.00 лв., съставляващи внесена държавна такса и а..възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. България, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: