Решение по дело №281/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 231
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20204500500281
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

231

гр. Русе, 3.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Наталия Георгиева

                                                               Членове: Аглика Гавраилова                                                                                     

                                                                               Антоанета Атанасова                                                                                      

 

         при секретаря Димана Стоянова  като разгледа докладваното от съдия Атанасова  в. гр. д. № 281 описа  за 2020 г., за се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД чрез юрк. Р.Л.срещу решение № 69 от 20.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1146/2019 г. на Русенски районен съд, в частта с която е „РПС - Русе Пъблик Сървисиз“ ЕООД е осъдено да изплати на Община Русе сума в размер на 5000 лв., представляващи присъдено обезщетение за претърпени от Е.С.Й. неимуществени и имуществени вреди, настъпили вследствие непозволено увреждане на 10.12.2018 г. като неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения за неправилна преценка от страна на пъровинстанционния съд на събраните в хода на делото доказателства. Иска отмяна на решението в обжалваната част, вкл. и в частта за разноските и постановяване на ново, с което исковата претенция по обратния иск да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Община Русе, в който се взема становище за неоснователност на жалбата. Намира решението в обжалваната част за постановено при правилен анализ на целия доказателствен материал. Иска се решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

         Въззиваемият „РПС - Русе Пъблик Сървисиз“ ЕООД не взема становище по основателността на въззивната жалба.

         Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

         Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:   

          С Решение № 69 от 20.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1146/2019 г.  съдът е осъдил Община Русе да заплати на Е.С.Й. *** 205,65 лв.,  представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на 10.12.2018г. в резултат на падане върху непочистено от сняг и лед пътно платно и тротоар и сумата 6 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на 10.12.2018г. в резултат на падане върху непочистено от сняг и лед пътно платно и тротоар, ведно със законната лихва върху двете главници считано от датата на увреждането – 10.12.2018г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1 562.23 лв., разноски по делото.  Решението по отношението на този иск е постановено при участието на „РПС – Русе Пъблик Сървисиз” ЕООД като трето лице помагач на страната на ответника Община Русе. Решението в тази част е влязло в сила като необжалвано.

         Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил „РПС – Русе Пъблик Сървисиз” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе да заплати на Община Русе сумата 5 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени на Е.С.Й., с ЕГН: **********, имуществени и неимуществени вреди, както и направени по главния иск разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 200,00 лв.заплатена държавна такса за производството по обратния иск и 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение по предявения обратен иск. Решението по обратния иск е постановено при участието на ЗАД „Армеец” с ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Стефан Караджа” №2, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника  РПС-Русе Пъблик Сървисиз” ЕООД. Предмет на проверка от страна на въззивния съд е решението на Русенски районен съд по отношение на обратният иск по постъпилата въззивна жалба от третото лице помагач по обратния иск.

         Обратният иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна е една от формите на последващо обективно съединяване на искове в хода на процеса. Обратният иск винаги е евентуален, тъй като се разглежда само, ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна. Това следва изрично от естеството на претенцията, без да е нужно подпомаганата страна да е заявила изрично, че предявява иска си при условията на евентуалност. Например винаги, когато ответникът по чл. 49 ЗЗД привлича като помагач прекия причинител на увреждането и предявява срещу него обратен иск по чл. 54 ЗЗД, разглеждането на този иск е при условие, че бъде уважен искът на увредения срещу работодателя. Евентуалността на обратния иск се отнася и до размера му като той се разглежда за толкова, за колкото е уважен главният иск срещу ищеца по обратния иск. В този смисъл след като първоинстанционният съд с решението си е уважил иска по чл. 49 ЗЗД, то правилно е уважил и предявеният от Община Русе обратен иск срещу „РПС-Русе Пъблик Сървисиз” ЕООД, което дружество е било подпомагаща страна по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 223, ал. 2 ГПК установеното от съда в мотивите на решението му по главният иск е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. По този начин третото лице помагач се обвързва от съдебното решение така, че при един последващ спор с подпомаганата страна фактите да не се установяват наново. В този смисъл, след като с влязло в сила съдебно решение искът срещу Община Русе, по който спор „РПС-Русе Пълбик Сървисиз“ е било подпомагаща страна е уважен като основателен по основание и до размера посочен в диспозитива на съдебното решение, то в производството по разглеждане на обратния иск на Община Русе срещу „РПС-Русе Пъблик Сървисизфактите относно виновното неизпълнение на задълженията на последното дружество относно настъпването на деликта за ищцата по главния иск са безспорно установени. В този смисъл възраженията в жалбата са изцяло неоснователни. Решението по отношение на обратният иск е правилно и следва да се потвърди. Решението в частта за присъдените разноски по отношение на обратния иск също е правилно като постановено в съответствие с разпоредбите на чл.78,ал.5 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

         В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия Община Русе във въззивната инстанция разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.5 ГПК вр чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100лв. 

          Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е    Ш    И:

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69 от 20.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1146/2019 г. в частта, в която „РПС – Русе - Пъблик сървисиз“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“ № 133, ЕИК *********, представлявано от управителя А.В.Л.е осъдено да заплати на Община Русе с адрес: гр. Русе, пл.”Свобода” № 6, ЕИК *********, сумата от 5 000,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени на Е.С.Й., с ЕГН ********** имуществени и неимуществени вреди, както и направени по главния иск разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 200,00 лева – заплатена държавна такса за производството по обратния иск и 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение по предявения обратен иск.

         ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” с ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа” № 2 да заплати на Община Русе юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Решението по обратния иск в първоинстанционното и въззивното производство е постановено при участието на ЗАД „Армеец” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Стефан Караджа” №2  в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника  „РПС-Русе Пъблик Сървисиз” ЕООД.

         Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: