№ 499
гр. Разград, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100289 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
С предявен иск от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“,
представлявано от изпълнителния директор М.К., чрез пълномощника му мл.
юрк. Х.Х., срещу Е. Р. А. с ЕГН-**********, се моли съдът да приеме за
установено, че същият дължи на „Топлофикация – Разград" АД следните суми
по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 2107/2023 г.: сумата от 495,23
лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от 10.11.2022 г. до
30.04.2022 г. ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до окончателното и
изплащане; сумата в размер на 55,69 лв., представляваща обезщетение по чл.
86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми за периода от 31.12.2022 г. до
28.11.2023 г. Моли се да им бъдат присъдени сторените разноски по
настоящото производство и по заповедното.
Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на
топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с
№ Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът
твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови
нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба №
ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация –
Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от
КЕВР и по цени, определени от Комисията, в жилище - етажна собственост с
централно топлоснабдяване. Твърди се, че за отчетен период м. ноември 2022
г. – м. април 2023 г. по партидата на името на ответника Е. Р. А., абонатен
номер 14647 били начислени 2,83183 Мвтч прогнозна топлинна енергия на
1
стойност 447,09 лева с ДДС при цена на топлинната енергия 144,850 лв/МВтч
(без ДДС), определена от КЕВР. С такса партида в размер на 13,80 лева и се
получавала крайна сума в размер на 460,89 лева с ДДС. Сочи се, че след
извършен отчет на уредите за дялово разпределение от „Бруната“ ООД било
установено, че реално потребената топлоенергия за посочения период е по-
голяма – 3,02938 МВтч или 481,43 лева с ДДС. С начислените такса за партида
в размер на 13,80 лева, общата сума за доставен енергия възлизала на 495,23
лева, поради което за изравняване на фактурираната спрямо реално
потребената сума за топлинна енергия било издадено дебитно известие на
стойност 34,34 лева с ДДС. Твърди се, че ответницата не е платила нито едно
от прогнозните задължения, включително сумата по дебитното известие
(изравнителната сметка) за отоплителния сезон 2022/2023 г. С оглед липсата
на изпълнение в срок ищецът на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ и чл. 86 ЗЗД
начислил обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден забава или за
периода 31.12.2022 г. до 28.11.2023 г. в размер общо на 55,69 лв. Твърди се, че
ответникът е потребил, но не е заплатил дължимите суми за потребената
топлинна енергия за топлофициран имот на адрес: гр. Разград, ***, което
наложило подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, а след разглеждането му съдът издал заповед ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 495,23 лева главница за потребена
топлинна енергия за периода от 10.11.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 29.11.2023 г. до окончателното и изплащане; сумата в
размер на 55,69 лв., представляващи лихва за забава (законната лихва) по чл.
86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми за периода от 31.12.2022 г. до
28.11.2023 г., ведно и с разноските – заплатена ДТ в размер на 25,00 лева.
Поради връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца било указано предявяване на иск за установяване
на задълженията по заповедта. Така ищцовото дружество обосновава правния
си интерес.
В срока за отговор назначеният особен представител изразява становище
за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че
ответникът не обитава от години апартамента и не е използвал начислената му
топлинна енергия. Сочи се, че титуляр на партидата е ответника и именно той
е подал заявление от дата 22.12.2010 г. Твърди се некоректно извършване на
дяловото разпределение на топлинна енергия. Сочи се, че ищеца не е
ангажирал доказателства, че през процесния период страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия. Моли се отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Ищецът представя заявление от ответника от 22.12.2020 г., с която
последният моли за прехвърляне на партидата за топлофициран имот на адрес:
гр. Разград, ***, на негово име, като прилага и НА, според който е собственик
на това жилище заедно с В.М.А..
Не е предмет на спор обстоятелството, че ищецът е дружество,
лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия. Относно Общите
условия на дружеството е налице положително становище от страна
на Комисията за защита на потребителите, същите са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране –ДКЕВР, видно от приложеното
2
решение на ДКЕВР и са станали приложение към лицензията на дружеството
за дейност по пренос на ел. енергия, поради което същите обвързват клиентите
на дружеството.
Видно от приложените по делото доказателства, включително формуляр
отчет, изготвен от Бруната (неоспорени от ответника), същият е абонат на
дружеството – ищец за топлоснабдяване на обект, находящ се на адрес гр.
Разград, ***, абонатен номер 14647, а за процесния период 10.11.2022 г. до
30.04.2023 г. са начислени суми за отопление в общ размер на 495,23 лева
главница и 55,69 лева общ размер на лихвата, (която за претендираните
главници се установява и чрез изчисление с достъпните калкулатори за
изчисление на законна лихва).
Според заключението по назначената от съда съдебно-техническа
експертиза (необходимостта от същата бе преценена с оглед посоченото в
отговора), дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия между
потребителите и определянето на дължимите суми се извършва от трето
юридическо лице, което не е страна в споменатия по-горе договор. Това
юридическо лице е известно в публичното пространство като дружество -
топлинен счетоводител и е регистрирано по Търговския закон, в конкретния
случай „Бруната" ООД. Според в.л. прогнозното количество доставена
топлинна енергия за цялата сграда, определено като сума от разликите в
новата и старата стойност на показанията на топломера, увеличена с
енергията на добавения топлоносител и намалена с технологичните загуби в
абонатната станция, по Индивидуалната справка е 315,053 MWh, а по
пресмятания за вход II - Таблица 1 - 214,526 MWh. Разликата от 100,527 MWh
се отнася към вход 1. Загубите на ТЕ в абонатната станция, които са за сметка
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД ” АД са 0,742 MW Загубите на ТЕ
вследствие доливане на топлоносител, които са за сметка на СЕС, са 1,358
MWh. Прогнозното количество топлинна енергия за отопление по Таблица 2 е
2 831,431 kWh, а по дебитното известие - 2 831,827 kWh. Дължимата сума по
данните от таблицата е 460,86 lv, а по Дебитното известие - 460,89 Iv. След
приключване на отоплителния сезон било извършено изравняване на
потреблението на топлина. Анализът на представената като доказателство
„Индивидуална справка за използвана топлинна енергия" според в.л. показва,
че пълното количество потребена топлинна енергия от ж.к. Лудогорие, бл. 5,
входове I и II, е 336,552 MWh, а прогнозното количество - 315,0529 MWh.
Разликата от 21,499 MWh подлежала на разпределение между абонатите към
Абонатна станция 54_214. Извършено било разпределение на топлината,
отдадена през отоплителните тела и топлината, отдадена от елементите на
сградната инсталация. Топлината, отдадена от сградната инсталация, била
пресметната по формулата от приложението към Наредба № Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването. При пресмятане на топлината, отдадена от сградната
инсталация, били използвани проектна отоплителна мощност 373,7 kW,
3
проектен отопляем обем на сградата 12 161 т. Топлината, отдадена от
отоплителните тела, била разпределена между две групи - отоплителни тела с
монтиран уред за индивидуално отчитане и отоплителни тела с отчитане на
потреблението по мощност. В резултат 46,74% от енергията за отопление или
157,3061 MWh се отдавала през отоплителните тела с монтирани уреди за
индивидуално отчитане, 32,87% от енергията или 107,2401 MWh се отдавала
през отоплителни тела без монтирани уреди за индивидуално отчитане и
21,4% от енергията или 72,00369 MWh се отдавала от елементите на сградната
3
инсталация. Делът на ответника от количеството топлина, отдадено от
сградната инсталация, се определяла като произведение на пълното
количество топлина, отдадено от сградната инсталация (72,00369 MWh) и
относителния отопляем обем на имота на ответника спрямо пълния проектен
отопляем обем на сградата (144/12161) - 0,8526 MWh. Отоплителните тела в
имота на ответника са били без монтирани уреди за индивидуално отчитане,
поради което разпределението на потребената топлинна енергия било
извършено съобразно мощността на отоплителните тела. Общата мощност на
монтираните отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане в СЕС е
46 754 W, а общата топлина за разпределяне е 107,2401 MWh, т.е.
коефициентът за определяне на отдадената топлина от всеки ват мощност на
монтирано отоплително тяло без уред за индивидуално отчитане е 2,294
kWh/W. Общата мощност на монтираните отоплителни тела без уреди за
индивидуално отчитане в имота на ответника е 949 W. Общото количество
топлина за отопление, отдадено от отоплителните тела в имота на ответника е
2,1768 MWh. Общото количество топлина за отопление, разпределено по
партидата на ответника е сума от топлината от сградната инсталация 0,8526
MWh и топлината, отдадена от отоплителните тела 2,1768 MWh - 3,02937
MWh. Разликата между действително потребеното количество топлина и
прогнозно начисленото през отоплителния сезон е 0,19794 MWh на стойност
без ДДС 28,66 лева или 34,39 лева с ДДС. Тъй като ответникът по настоящото
дело не е извършил никакви плащания за потребената топлинна енергия през
отоплителния сезон, общото му задължение е сума от стойността на
прогнозно начислената енергия 460,86 лева с ДДС и стойността на топлинната
енергия след изравняването 34,39 лева с ДДС и се равнява на 495,25 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват
основателни.
Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право
или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството
възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на
облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се
презюмират от закона. Ответникът е титуляр на партидата. Събразно
посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г., собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
4
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената и. В хипотезата на чл. 78, ал. 7 от
Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването, облигационното
правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост, не се прекратява
по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на
топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06. 04.
2007 г. за топлоснабдяването, клиентите на топлинна енергия дължат цената за
топлинната енергия за сградна инсталация. Според събраните доказателства
абонатната станция е работила, снабдявайки с топлинна енергия етажната
собственост. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на
ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово
правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части
на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено
сключването на индивидуални договори между всеки потребител и
топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна
енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл.
150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни
за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при
Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото,
за имота има открита партида, водеща се на ответника, който е в
облигационно правоотношение с ищеца по силата на влезлите в сила и сега
актуални общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от
етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските
отношения с ищеца. Ответникът не е оспорил доказателствата по делото
относно дяловото разпределение. Ответникът като собственик на имота е
ползвал топлинна енергия. В сградата на блока, където се намира имота на
ответника са били извършвани ежемесечни отчитания на показанията на
общия топломер, намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на
общия топломер са отчислявани в съответствие с нормативната уредба
количества топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция,
видно от заключението по назначената от съда съдебно-техническа
експертиза. Не се твърди и не е установено обстоятелството ответникът да е
заявил надлежно възражение срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32,
ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Съдът взе предвид и посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г.
Няма данни ответникът да е заплатил исковите суми. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че ищецът е доставил посочените
количества топлоенергия на ответника по отношение на процесния имот,
отразени във фактурите, което ангажира договорната му отговорност. Същият
дължи сумата от 495,25 лева, представляващи стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 10.11.2022 г. до 30.04.2023 г. за
5
жилище, находящо се в гр. Разград, ***, абонатен номер 14647, за което са
издадени фактури в периода от 30.11.2022 г. до 28.07.2023 г.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, той е изпаднал в забава, поради което дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а именно 55,69 лв. за
периода от 31.12.2022 г. до 28.11.2023 г. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася.
Ищецът има право на разноски в пълен размер, такова искане обаче
ищецът не е направил, напротив - изрично се сочи, че няма претенции за
разноските.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че Е. Р. А. с ЕГН-**********, с установен по делото
настоящ и постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ***,
дължи на „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“,
представлявано от изпълнителния директор М.К., следните суми във връзка с
издадената срещу ответника Заповед № 1142 от 29.11.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 2107 по
описа на за 2023 г. Районен съд - Разград: 495,23 лв. (четиристотин деветдесет
и пет лева и 232 стотинки), представляващи стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 10.11.2022 г. до 30.04.2023 г. за
жилище, находящо се в гр. Разград, ***, абонатен номер 14647, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от подаване на заявлението на 29.11.2023 г. до окончателното плащане; както и
сумата от 55,69 (петдесет и пет лева и 69 стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2022 г.
до 28.11.2023 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи
по Частно гражданско дело № 2107 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6