Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, 19,11,2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д.
№11366 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 ГПК –
чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника Б.А.В. срещу
постановление на частен съдебен изпълнител С.Я., обективирано в удостоверение
от 26,02,2020год. по изп. д. №20198440402638,
с което ЧСИ е определил разноски по делото за обикновени такси в размер на
431,50лв. и пропорционална такса в размер на 643,41лв. Жалбоподателят излага обжалваното
постановление да е незаконосъобразно. По отношение на обикновените такси се
излагат доводи такива да се събират от длъжника само в хипотезата на авансово внесени от взискателя разноски, а
такива са внесени само в размер на 108,00лв. Не е посочено за какви действия са
начислени разноски, както и не са съставяни
протоколи за извършени от ЧСИ действия, нито действията са вписвани в
дневника съгласно чл.9 от Наредба №4/06,02,2006год. на МП. Пропорционална такса в размер на 643,41лв. се сочи да е неправилно начислена, тъй като
необосновано е определен размер на дълга по изпълнителен лист като е начислена
законна лихва в размер на 1875,37лв. върху главницата от 4534,15лв., тъй като законна
лихва върху главницата не е присъдена, както и не е присъдена върху сумата от
364,49лв./обезщетение за забава/. По издадения изпълнителен лист се твърди да е
присъдена законна лихва само върху сумата от 49,06лв.-дялово разпределение,
която в размер на 21,14лв. и е заплатена по делото.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ като делото се върне с
указания, че дължимите разноски са заплатени.
Взискателят –„Т.С.“ЕАД, не излага
становище по основателност на жалбата.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна,
тъй като разноските за взискателя са съобразно установения размер на дълга.
Конкретизирано е таксата по т.26
от Тарифата към ЗЧСИ да е начислена върху вземането по изпълнителен лист и
същата към датата на удостоверението е
643,41лв. Обикновените такси са
конкретизирани в размер на 431,50лв., от които 355,20лв. обикновени такси –внесени
от взискателят и обикновени такси в размер на 76,30лв.-„намислени във връзка с приключване
на изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.2 от ГПК“.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело от 26,02,20г./ връчено на 27,02,2020год./, с което ЧСИ се е
произнесъл за дължимите суми, включително разноски- в размер на
431,50лв.-обикновени такси и 643,41лв.-пропорционална такса към 27,02,2020год. Жалбата
срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално
допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е частично основателна.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят–„Т.С.“
ЕАД от 21,11,2019год., с искане за образуване на изпълнително дело за сумите по
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№73078/2015, СРС, 79 състав, както и
100,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Видно от издаден на
16,10,2019год. изпълнителен лист Б. А.В.
и П.М.К.-В.са осъдени при условията на солидарност да заплатят на Т.С. ЕАД сума
в размер на 4534,15лв.-главница за
незаплатена топлинна енергия, за
периода от м.05,2013год. до м.04,2015год., сумата от 364,49лв.-представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от
30,06,2013год. до 16,11,2015год., както и сума в размер на 49,06лв.,
представляваща такса дялово разпределение, за периода от м.05,2013год. до
м.04,2015, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-26,11,2015год. до погасяване
на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 30,12,2015год.
Съобразно чл.426,
ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата
страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на
изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1
от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от
взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.
Неоснователно е
възражението изложено в жалбата дължимите от длъжника такси да са единствено в
размер на 108,00лв.-авансово внесени от взискателят по делото. В този смисъл
съдът съобрази задължителните разяснения на т.11 от ТР №2/2013год. на ОСГТК на
ВКС, съгласно които в случай, че взискателят
не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от
длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.
Изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово
дължимата такса за него, макар и да съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ. В контекста на горните разяснения, дори в хипотеза на
невнесена такса от взискателя същата се събира от длъжника, а по делото е видно
и от взискателят да са внесени авансово такси в размер на общо 355,20лв., а не
108,00лв., както се твърди в жалбата.
Възражението да не
се дължи законна лихва върху главницата от 4534,15лв. е неоснователно. От
приложен по делото ИЛ е видно законната лихва да е дължима върху вземанията по
ИЛ, а не само върху главницата за дялово разпределение в размер на 49,06лв.,
поради което начисляването й върху 4534,15лв. и 49,06лв.-дялово разпределение,
съобразно издаденото удостоверение от 26,02,2020год. е законосъобразно. Не се
спори размерът на законната лихва да е правилно изчислен.
По отношение на възражението за начислени
обикновени такси в размер на 431,50лв.:
Начислената такса по т.1 от ТТ към
ЗЧСИ за образуване на делото е правилно определена в размер на
20,00лв./24,00лв. с ДДС/.
Правилно е начислена дължимата такса
по т.2 от ТТР към ЗЧСИ за всеки от длъжниците/ 2*50,00лв. или 2*60,00лв. с ДДС/
в размер на общо 120,00лв. с основание цялостно проучване имущественото
състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за
определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител.
Необосновано
съдът намира да е начислена такса по т.3/2*6,00лв. с ДДС/ съгласно т.3 от ТТР
към ЗЧСИ. Основанието на тази такса е извършване на всяка справка за длъжника и
неговото имущество. В хипотеза на платена такса за цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника настоящият състав намира основание за
начисление на такса по т.3 от тарифата да възниква в хипотеза, когато след
цялостното проучване на длъжника, предвид невъзможност за събиране на вземането
на взискателя възникне последваща необходимост от извършване на справки за
реализиране на способи за принудително
изпълнение, когато първоначално предприетите са били неефективни. В конкретната хипотеза
видно от изв. на 03,02,2020год. справка в АВп. съдебният изпълнител е
констатирал вписвания по партидата на
длъжниците, а на 11,02,2020год. са изискани два нотариални акта. От една страна изискването на
документ е част от общата проверка на имущественото състояние на длъжника, а от
друга страна, въз основа на същата не са
предприети, реализирани изпълнителни
действия, разноските за които да се възложат на длъжника, поради което сумата
от 12,00лв. е недължима.
Начислената
такса по т.5 /4*24,00лв. или 96,00лв. с ДДС/, съдът намира да е законосъобразно
начислена за изпращане на 2 броя съобщения до длъжниците, едно съобщение за
отстраняване нередовност на жалбата и връчване на препис на ответната страна.
Таксата
начислена по т.9 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира да е дължима в размер
на 4*18,00лв.с ДДС=72,00лв., вместо посоченото от ЧСИ 5*18,00лв.с ДДС.
Основанието на същата е налагане на запор без извършване на опис,
включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК. Видно от изпълнитеното дело едновременно с
изпращане на съобщенията до длъжниците са изпратени четири запорни съобщения- до
ЦКБ АД и ПИБ АД за Б.В. и до ОББ АД и
ПИБ АД за П.В..
Начислените
такси по т.31 от ТТР към ЗЧСИ съдът намира да са недължими. Съгласно т.31 от
ТТР към ЗЧСИ Допълнителни разноски са разходите изброени в б.“а“ до
б.“к“, а именно: получаване на информация и документи, свързани с длъжника
и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони;осигуряване на достъп,
отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети
вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и
запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното
място, където е неговата кантора, заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.
В преписката по делото не е ясно основанието на начислените такси, както и няма
данни за издаден документ по Закона за счетоводството съгласно забележка
към цитираната т.31. Ето защо сума в размер на 9,00лв./3*3,00лв./, както и
4,20лв. са недължими.
Недължими
са и такси в размер на 76,30лв. с основание “намислени за приключване на изпълнителното дело", част от
които по т.31 в размер на общо 4,30лв. по изложените по-горе съображения, а по
т.5/2*24,00лв.=48,00лв./ и по т.4/2*12,00лв.=24,00лв./, доколкото съдът намира
да е неясно основанието на същите.
Съгласно т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума върху матеарилания интерес, както
приложима в случая е б."в" от сочения текст/
при материален интерес от 1000лв. До 10000,00лв. – 100,00лв.
+ 8 на сто за горницата над 1000лв./ Пропорционалната
такса с оглед цената
на вземането /6823,07лв. е 565,84лв. или с начислен ДДС от 113,16лв. в размер
на общо 679,00лв., която не надвишава ограничението да не надхвърля 1/10 от
дълга, поради което жалбата в частта, с която е определена сума в размер на
643,41лв. е неоснователна. Доводите главницата да е платена преди образуване на
изпълнителното производство, поради което не следва да служи като база за
начисляване на таксата са неоснователни, тъй като принудителното изпълнение се
инициира с депозиране на молба от взискателят пред ЧСИ, което в конкретната
хипотеза е сторено на 21,11,2019год. Постановлението на ЧСИ от 20,01,2020год.
има единствено констативен характер.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх.№011219/12,03,2020год.
по описа на ЧСИ С.Я., депозирана от Б.А.В. постановление на ЧСИ С.Я. от 26,02,2020год.,
постановено по изп.д.№ №20198440402638 по описа на ЧСИ С.Я., в частта, с която са начислени разноски за обикновени
такси за сумата над 312,00лв. до начисления размер от 431,50лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.