О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ............../ 21.06.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в закрито заседание, проведено на двадесет
и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
Мл.с.ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова, въззивно частно гражданско дело № 983 по описа за 2019г.,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 15, ал.
2 и чл.396 от ГПК.
Образувано е по повод частни жалби, подадени от „Пи Ем България“ООД,
както следва: частна жалба с вх.№20771/20.03.2019г. срещу
Определение №3544 от 15.03.2019г.
по гр.д. №1986/2019г. по описа на ВРС, в частта, с което е оставена без
разглеждане молбата на жалбоподателя с вх.№ 18945/14.03.2019г. за допускане на
обезпечение на предявен иск; частна жалба с вх.№ 2118621.03.2019г. срещу същото
определение, в частта, с която е прекратено производството по делото, на основание чл. 15, ал. 1 от ГПК,
поради неподведомственост на спора на съда; частна жалба вх. №
32330/07.05.2019г., подадена срещу определение №5061/17.04.2019г., постановено
по делото, с което е допълнено определение № 3544/15.03.2019г., като
жалбоподателя е осъден да заплати на ответника по делото разноски в размер на
1692лв., на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Частните жалби са основани на оплаквания за неправилност на
обжалваните определения. Неправилен е извода на ВРС за валидност на арбитражна
клауза, обективирана в документ, представен от ответника с отговора на исковата
молба, а именно искане № 5042815/06.02.2019г. Този извод е и необоснован и
противоречи на фактите по делото: текстът е част от предварително изготвена от
ответника бланка на документ; пълномощникът на дружеството ищец, подписал
документа не е бил оправомощен да договаря арбитрируемост на бъдещи спорове;
искането е било прието от служител на ответното дружество, единствено за целите
на администрирането му, като липсват данни за изразено съгласие или одобряване
от оправомощен представител на ответника; . Следователно текста от искането не
е договорна клауза, доколкото не е договорена между равноправни страни при
свободно формирана и изразена воля, а е искане за отсрочване и разсрочване на
задължение, видно от заглавието и подписалите го страни. Освен това, видно от
данните по делото всяка молба за разсрочване на задължението е била отхвърляна
от страна на търговеца с ел.енергия, поради което следва да се приеме, че
предложението е отклонено в цялост. Дори да се приеме, че текста е договорна
клауза, то тя е нищожна на основание чл. 26, от ЗЗД. Наложеният текст в двата документа ограничава
дейността на ищцовото дружество като го лишава от правото му на справедлив
процес при спорове с ответника. Излага се също, че към момента на сезирането на
съда с молба по чл.389 ГПК е било налице висящо съдебно производство, поради
което съдът е дължал произнасяне по същество на искането. Моли в тази връзка
обжалваното определение да се отмени, а делото бъде върнато на ВРС за
продължаване на разглеждането му и да се допусне обезпечение на предявения иск,
като се постанови забрана ответния търговец на ел.енергия да преустановява
временно снабдяването на обектите на ищеца с електроенергия или да иска
прекъсване на преноса от съответния оператор на електроразпределителното мрежа
по повод спорна фактура №**********/11.01.2019г.
По отношение на постановеното определение по реда на чл.248 ГПК се
излага, че в случая не са налице предвидените в закона предпоставки за
допълване на определение № 3544/15.03.2019г., като съдът се е произнесъл по
направеното от ответника искане за присъждане на разноски, формирал е мотиви за
отхвърляне на същото и е постановил нарочен диспозитив в този смисъл. Сочи още,
че ответникът е следвало да представи доказателства за извършените разноски,
заедно с отговора на исковата молба, в който е инкорпорирана и искането за
присъждане на разноски по делото.
В депозирани писмени отговори по всяка една от жалбите „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕООД оспорва изложените в тях доводи. Излага, че включването
на арбитражна клауза в „типов договор“ – искане не прави същата недействителна.
В практиката си ВКС приема, че такава уговорка е в съответствие с изискванията
на § 3 от ПЗР на ЗМТА. Дружеството няма изискване за форма на исканията на
гражданите и последните могат свободно да изложат исканията си в деловодството
на дружеството. Бланковите документи са създадени с цел улеснение, но не са
задължителни за попълване. Пълномощникът на заявителя от друга страна е имал
изрично учредена представителна власт да сключва всякакви договори с
„Енерго-Про Енергийни услуги“ЕООД и изрично учредена представителна власт да
договаря начините на уреждане на всички спорове, възникнали в отношенията с
всички енергийни дружествата, а арбитражното споразумение е вид договор.
Искането за разсрочване на задължения за електроенергия материализира
индивидуално уговорени договорни клаузи между страните, а всички останали
оспорвания са неоснователни. Поради това, че предявеният иск не е приет за разглеждане
поради неподведомственост на спора, искането за допускане на обезпечение е
недопустимо, поради което правилно е оставено без разглеждане.Счита за
неоснователни възраженията за неправилност и незаконосъобразност на определение
№ 5061/17.04.2019г., с което е допълнено първоначално постановеното по делото
определение и жалбоподателят е осъден да заплати на „Енерго-Про Енергийни
услуги“ ЕООД разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК. Моли обжалваните
определения да се потвърдят като правилни. Претендира присъждане на разноски.
При служебна проверка, съдът констатира, че частните жалби са подадени
в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваеми актове – определения, които попадат в хипотезата на
чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и
удовлетворяват изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради
което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по
следните съображения:
Производството по гр.д. № 1986/2019г. по описа на ВРС, XXХ-ти състав е
образувано по искова молба на „Пи Ем България“ ООД, ЕИК ********* срещу
„Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
дружеството ищец не дължи на ответника сумата от 7510.06лв. – цена на ел.
енергия за обект, в гр. Шумен, ул.“Университетска“, спортно-развлекателен
комплекс, за периода
01.12.2018г.-31.12.2018г. по фактура от 11.01.2019г.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: страните са
в договорни отношения по доставка на ел. енергия до търговски обект на ищеца в
гр. Шумен. Дружеството е получило фактура, издадена на 11.01.2019г. за
начислена електроенергия за посочения период. В приложението към фактурата е
посочен номер на електромер, монтиран в обекта на 09.11.2018г.. На 05.01.2019г.
при проверка е констатирано, че електромерът не работи и е подменен.
Електромерът, въз основа на показанията на който е начислена сумата е бил
монтиран извън границите на имота, като достъп до него са имали само служители
на ответното дружество. При проверката не са констатирани липси и повреди на
пломбите. Ищеца счита, че начислената стойност не е реално потребена, а се
дължи на неправилно отчитане от СТИ, за което и не следва да се заплаща от
него. Отправил е искане за приемане за установено, че начисленото парично
задължение е недължимо от потребителя.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
„Енерго-Про Енергийни услуги“ЕООД оспорил допустимостта на иска с възражение за
неподведомственост на спора на съда. Обосновал същото с твърдение, че по силата
на искане от 06.02.2019г. е заявено от ищеца съгласие всички спорове възникнали
между страните да бъдат решавани от Арбитражен съд, гр. Варна при сдружение
„ППМ“, съобразно неговия правилник. Следователно между страните е налице
валидно арбитражно споразумение, обективирано в искането от 06.02.2014г. Ето
защо спора е подведомствен на АС – Варна, поради което отправил искане делото
да се прекрати.
С молба от 14.03.2019г., ищецът е отправил искане за допускане на
обезпечение на предявения иск по реда на чл.389, вр. чл.397 ГПК, като се
забрани на ответника да преустановява временно снабдяването на обектите на
ищцовото дружество или да иска прекъсване на преноса от съответния оператор на
електроразпределителното мрежа по повод на фактура №**********/11.01.2019г.
С обжалваното определение № 3544/15.03.2019г., ВРС приел, че с оглед
доказателствата по делото, възражението на ответника е основателно и прекратил
производството по делото; оставил е без разглеждане молбата за допускане на
обезпечение и е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на
разноски по делото.
С
молба от 02.04.2019г. ответното дружество е отправило искане по реда на чл.248 ГПК, вр. чл.78 ГПК за допълване на определение № 3544/15.03.2019г. в частта за
разноските, като му се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Правилни са формираните от ВРС правни изводи, основани на приложимата
правна уредба, че страните по делото са обвързани от валиден договор за
доставка на ел. енергия за небитови нужди в собствения на дружеството ищец
обект, представляващ спортно-развлекателен център в гр. Шумен. В искане №
5042815 от 06.02.2019г. за разсрочване на задължение по издадена от ответника
фактура, подписано от надлежно упълномощени представители на страните, същите
уговорили валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 от ЗМТА, всички
спорове, възникнали в отношенията им да се отнасят за решаване пред Арбитражен
съд – гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. Ищецът „Пи Ем
България“ ЕООД е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност в
присъединения обект, представляващ спортно-развлекателен център, поради което
няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото
предявеният иск е по спор имащ за предмет недължимост на парична сума, като
цена на ел. енергия за конкретен период, извън изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК; налице е обвързващо страните уговорено арбитражно споразумение и
позоваването на него от ответника в срока за отговор на исковата молба, то са
налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА за прекратяване на производството
по делото.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че текстът на арбитражното
споразумение, обективиран в искането е едностранно наложен от ответника, без да
е договарян между страните, поради което не съставлява договор. На първо място
страните по споразумението са търговци.
Действително арбитражното споразумение е включено в съдържанието на искане като
уговорка от типов характер, но същото е подписано от страните, а формалната
доказателствена сила на документа не е оспорена от потребителя на ел. енергия.
В този смисъл съдът приема, че споразумението отговаря на формалните изисквания
на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА. Доводът за липса на представителна власт на
пълномощника на дружеството, подписало заявлението също е неоснователен,
доколкото видно от съдържанието на представеното пълномощно рег.
41/08.01.2019г. на Нотариус № 335, пълномощникът е бил упълномощен да
представлява дружеството ищец пред всички структури на „Енерго-Про“, както и с
всички енергийни дружества на свободния пазар, включително и „Енерго-Про
Енергийни услуги“ЕООД, с право да
сключва всякакви договори и договаря начини за уреждане на всички спорове,
възникнали в отношенията с дружествата. А споразумението за арбитраж безспорно
е договор. Дори и да липсваше обаче овластяване за сключване на договор за
арбитраж, то на основание чл. 301 от ТЗ следва да се приеме, че действията на
пълномощника без представителна власт са потвърдени от търговеца, с оглед
липсата на доказателства за противопоставяне веднага след узнаване на договора.
Възраженията за недействителност на арбитражното споразумение са също
неоснователни, доколкото общата
забрана за извършване на антиконкурентна дейност, съдържаща се в разпоредбата
на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е неприложима в отношенията между страните, в частност
няма отношение към валидността на арбитражното споразумение, предвид липсата на
наведени твърдения същото да цели предотвратяване, ограничаване или нарушаване
на конкуренцията на пазара на доставка ел. енергия. В случая не са налице и предпоставките на чл.
31 от ЗЗД.
В заключение, с оглед предмета на материалноправния спор, поведението
на страните и представените доказателства, правилно ВРС е констатирал наличие
на предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА и законосъобразно прекратил
образуваното пред него производство поради неподведомственост на спора на общия
съд. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид неподведомствеността на спора на съда, молбата за допускане на
обезпечение по реда на чл. 389 ГПК е недопустима и не подлежи на разглеждане от
общия граждански съд. Произнасянето на съда по отправена молба за предоставяне
на обезпечителна защита, предпоставя установяване на подведомствеността на
бъдещия или предявения иск на съда, като абсолютна процесуална предпоставка за
възникване на правото на обезпечение на иска и наличие на право на иск,
функционално свързано с него. Доколкото, в случая, предявения иск не е
подведомствен на съда, то той не е компетентен да се произнася и по и молбата
за допускане на обезпечение. Частната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Настоящият състав на съда намира за неоснователна и жалбата срещу
определение № 5061/17.04.2019г., предвид следното: с определението, с което е
прекратено производството по делото, съдът е оставил без уважение искането на
ответника за присъждане на разноски по делото. С молба по реда на чл.248 ГПК,
депозирана в срок, ответникът е поискал изменение на определението в частта за
разноските, като такива му се присъдят в размер, съгласно представения по
делото списък по чл.80 ГПК. В случая е налице втората, предвидена хипотеза по
чл.248 ГПК, като отправеното искане не е за допълнително произнасяне по
предявено искане, а за изменение на постановеното от съда, в частта за
разноските. В този смисъл не е налице противоречие в диспозитива на
определението. Независимо от това, че съдът е посочил, че допълва
първоначалното определение, не е налице допълнително произнасяне, а изменение
на акта на съда, в частта относно разноските. Неоснователни са и възраженията
за несвоевременно представени доказателства за извършване на разноски, както и,
че в представеното към списъка по чл.80 ГПК платежно нареждане не е посочено,
че плащането е осъществено по конкретното дело. Видно от депозирания в срока по
чл.131 ГПК отговор на исковата молба, ответникът е направил искане за
присъждане на разноските по делото, като не е бил длъжен към този момент да
представя списък по чл.80 ГПК и доказателства за размера на осъществените
разноски, като предвид произнасянето на съда по допустимостта на производството
в закрито съдебно заседание, същият по обективни причини не е могъл да
представи такива преди постановяване на определението за прекратяване на
делото. Поради това обстоятелство възможността за представяне на списък по
чл.80 ГПК и доказателства за размера на разноските не се преклудира с
постановяването в закрито съдебно заседание на акта на съда, с който
производството е прекратено. В този смисъл е и разрешението, дадено в т.11 от
ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. От представените договор за правна защита,
фактура и платежно нареждане, безспорно се установява, че претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1692лв. за заплатени от
ответника за защита и процесуално представителство по гр.д. № 1986/2019г. по
описа на ВРС. В отговора на подадената молба по чл.248 ГПК, ищецът не е
направил искане по чл.78, ал.5 ГПК, поради което и разглеждането на такова в
настоящото производство е недопустимо.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът по частните жалби има
право на поискани разноски. Доказаният размер на разноските, реализирани от
страната възлиза на 528 лв. – адвокатско възнаграждение. В този размер
разноските следва да се възложат в тежест на частния жалбоподател.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадени от „Пи Ем България“ООД, частни жалби с
вх.№20771/20.03.2019г. и с вх.№ 18945/14.03.2019г., срещу Определение
№3544 от 15.03.2019г. по гр.д. №1986/2019г. по описа на ВРС, с което на
основание чл. 15, ал. 1 от ГПК е прекратено производството по делото поради
неподведомственост на спора на съда и е оставена без разглеждане молба вх. №
18945/14.03.2019г. за допускане на обезпечение на предявения иск;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 32330/07.05.2019г., подадена от
„Пи Ем България“ООД срещу определение №5061/17.04.2019г., постановено по гр.д.
№1986/2019г. по описа на ВРС,.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Пи Ем България“ООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 528 лева, представляваща съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
частна жалба в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3,
т. 1 от ГПК и т. 9, б. в от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от определението да се връчат
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.