РЕШЕНИЕ
№ 1237
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Т.ка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. П. Г. против Решение № 192/22.06.2022г.,
пост. по гр.д.№ 2193/2021, АсРС, с което е отхвърлен предявения иск от
жалбоподателя против В. К. Г., и Община Садово за прогласяване на нищожността на
решение от №194 от 06.06.2016г. по гр.д.№1094/2015г. по описа на Районен съд –
Асеновград.
Жалбоподателят Т. Г. е обжалвал решението с мотиви, че същото е едновременно
неправилно и нищожно поради нарушение на материално-правни норми и принципи с
конституционни основания. Счита, че не е възможно решение, което противоречи на
конституционна установени норми да бъде легитимно. Излага фактите и
обстоятелствата, които според него водят до извода за нищожност на Решение №
194/06.06.2016г. , като същите са свързани с материално-правния спор, разрешен със
соченото решение и най-вече, че не е уважено неговото наследствено право и респ. не
е призната собствеността му. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, в съответствие с действителното фактическо положение. Сочи, че
обжалваното решение е нищожно, т.к. поражда болезнени правни последици като
отнема конституционно признати и гарантирани граждански наследствени права и
права на собственост.
1
Въззиваемата страна В. К. Г. не е взема становище.
Въззиваемата страна Община Садово не е взела становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с иск за обявяване на нищожност на съдебно решение. За да постанови
обжалваното решение, съдът е посочил, че не са налице пороци в процесното съдебно
решение, а сочените такива от ищеца, касаят оплаквания свързани с правилността на
решението.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно, доколкото
първоинстанционният съд е направил извод за липса на предпоставките за обявяване
на соченото съдебно решение за нищожно.
За да бъде уважен един иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение
е необходимо да е налице толкова съществен порок в него, който практически да
доведе до липса на такова. ГПК не дава изрична дефиниция на нищожните решения.
Доколкото нищожността е най-тежкият порок на съдебните решения , тя ще е налице
тогава, когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана - не е постановено от
надлежен орган в надлежен състав /напр. от лице, което няма качеството съдия по
време на постановяването на решението/; решението не е писмено или не е подписано.
Нищожност е налице и ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието й
не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В последния случай
решението е абсолютно неразбираемо. Ако порокът е свързан с правния извод на съда,
неправилно приложение на правни норми, неправилно ценене на доказателсвата,
липсата на мотиви по всички доводи или погрешни мотиви, то не е налице нищожност
на решението, а евентуално недопустимост или неправилност.
В настоящия случай решението, чиято нищожност се претендира – Решение №
2
194/06.06.2016г., пост. по гр.д.№1094/2015, АсРС е постановено от лице, имащо
качеството съдия, в надлежен съдебен орган, писмено е, подписано е налице е ясно
изразена воля на съда в подробни мотиви по предявения иск. Липсват основания за
обявяване на нищожност на това решение.
Оплакванията и в исковата молба и във въззивната жалба касаят несъгласие с
изводите на съда по материално-правния спор, повдигнат от Т. Г. и са свързани с
доводи за защита на претендираното от него право на собственост. Този спор е бил
предмет на производството, по което е постановено атакуваното решение.
Неправилността му, обаче, може да бъде установена и отстранена единствено по пътя
на инстанционния контрол. Такъв между впрочем е и осъществен, макар и само от
въззивна инстанция, като касационната жалба е била върната.
В производството по иска за прогласяване на нищожност на съдебно решение
предмет е единствено валидността на самото решение. Недопустимо е в това
производство да се разглежда материално-правния спор, който е разрешен с това
решение.
Предвид изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че обжалваното
първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иска за обявяване нищожността на
решение, постановено по гр.д.№1094/2015, АсРС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни не са претендирали разноски, поради което и такива не се
присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/22.06.2022г., пост. по гр.д.№ 2193/2021,
АсРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4