Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 18.11.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8 676
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ищцата – И.
Х. Б. твърди, че на 01.12.2017г. около 17:00 часа, в гр.Горна Оряховица се
движил л.а. „Опел Астра“ с peг. № *******, управляван
от М.Б.О., който нарушил правилата за движение по пътищата, като при маневра
завиване не е осигурил предимство и не пропуснал пресичащата по пешеходна
пътека пешеходка И.Б., в резултат на което я блъснал. Твърди, че причина за настъпилото
произшествие са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата
за движение по пътищата. Посочва, че относно описания лек автомобил има сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
с ответника. В резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: 1/ счупване на горния край на лакътната кост, закрито и
2/ кръвонасядания и охлузни
рани по тялото. След инцидента на 01.12.2017г. пострадалата е постъпила в
Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ АД-Велико
Търново. Съгласно Оперативен протокол №527 от 04.12.2017г. й е направено
оперативно лечение с метална остеосинтеза на
крайника, проведена е терапия с медикаменти за стабилизиране на състоянието й.
На 06.12.2017г. пострадалата е изписана от болницата с окончателна диагноза:
счупване на горния край на лакътната кост, закрито и с пропоръка
да бъде под наблюдение, като й е издаден болничен лист за общо 36 дни временна
нетрудоспособност. На 13.12.2017г. е извършен преглед на пострадалата по повод
на оплаквания от болки в гърлото при преглъщане, която е установено, че е
получена след интубация по повод проведеното
оперативно лечение. Възстановяването на пострадалата от получените при
злополуката увреждания продължава и до днес, като оплакванията й за болка в
наранената област не са отшумели. Вследствие на травмите пострадалата е
трябвало да спазва дълго време режим на покой, да не натоварва крайника, имала
е оплаквания за болки, за известен период от време е разчитала на близките си
за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието.
Изпитвала е цялостен дискомфорт вследствие на травмите, не е възстановена,
продължава да изпитва болки в увреденото място и редица неудобства в ежедневието
си, оздравителния й процес продължава и към настоящия момент, с нарушения на
съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва психически и физически.
Освен болките ищцата е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент,
който ще остане за цял живот в нейното съзнание. Посочва още, че в резултат на
процесното ПТП и получените при него увреждания, ищцата е претърпяла и
имуществените вреди в размер на 302, 46 лева, направени за медицинско изделие,
медицинска услуга и закупени лекарства. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъди ответникът да й заплати:
- 25 000 лева, като част от 80
000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП, заедно със законната лихва от 08.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумата,
- 302, 46 лева – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП /съгласно молба –
уточнение от 29.08.2018г./, заедно със законната лихва от 08.12.2017г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски. В
последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищцата е
депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. Процесуалният
представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – ЗАД „Б.В.И.Г.”, в определения
от закона срок е депозирал писмен отговор. В него признава наличието на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в
исковата молба лек автомобил. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че е нарушила
правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Твърди, че пострадалата е могла да
забележи приближаващия автомобил и при полагане от нейна страна на необходимата
грижа ПТП не би настъпило. Оспорва да са извършени разходи за лечение, както и
че същите са били необходими. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което
се отхвърлят предявените искове. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, за което е депозиран списък
съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание.
В проведеното на 03.06.2020г. открито
съдебно заседание съдът е допуснал увеличение на размера на предявения частичен
иск от 25 000 лева, от иск в пълен размер от 80 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Относно описаното в исковата молба ПТП
е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №2688 - 25732
от 07.12.2017г. /страница 11 от делото/.
По делото на лист 12 е приета Епикриза
по ИЗ № 18394/2017 на МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД - Велико Търново, от която се
установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 01.12.2017г., с
диагноза: счупване на горния край на лакътната кост, закрито. Изписана е на 06.12.2017г. В този документ е посочено, че на
04.12.2017г. ищцата е претърпяла операция във връзка с констатираната фрактура
и след изписването й е даден болничен лист
- 30 дни при домашен режим.
По делото са представени платежни
документи /3 броя фактури, ведно с касови бонове - страница17, 18 и 19 /, от
които се установява, че ищцата е заплатила сума в общ размер на 302, 46 лева,
от които 260 лева за остеосинтеза тип Вебер, 29 лв. –
болничен престой за 5 дни и 13, 46 лева за закупени лекарства.
По делото са представени седем броя
болнични листове /страници 15, 47, 48, 49, 50, 109, 110 и 111/, от които се
установява, че ищцата е била във временна нетрудоспособност за периода от
01.12.2017г. – 05.04.2018г., 18.06.2018г. – 19.09.2018г. или общо 220 дни.
Във връзка с процесното
ПТП е одобрено от съда споразумение, обективирано
в протокол от 19.07.2018г., по нохд № 610/2018г. по описа на Районен съд - Горна
Оряховица, с което М. О. е признат за виновен в неговото причиняване, при което
е пострадала ищцата. Изрично в споразумението е посочено, че водачът на лекия
автомобил не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека ищца – пешеходка,
като не намалил скоростта или не спрял.
По делото на лист 108 е приета и Епикриза по ИЗ № 9600 на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД –
Велико Търново, от която се установява, че ищцата е постъпила в лечебното
заведение на 18.06.2018г., с диагноза: последици от счупване на горен крайник,
с изключение на китката и дланта. На 19.06.2018г. е проведено оперативно
лечение, при което са отстранени поставените при първата операция имплантирани
уреди. Изписана е на 21.06.2018г., като е даден отпуск поради временна
нетрудоспособност за периода на болничното лечение и 30 дни след това домашен
режим.
По
делото на лист 103 е приета Епикриза на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица” ЕООД, видно от която ищцата
е постъпила в лечебното заведение на 23.08.2018г. с диганоза:
лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, последици от
счупване на горен крайник с изключение на китка и длан. Изписана е на 30.08.2018г.
след проведена медикаментозна терапия и физикална
терапия.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек
автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“, страна по който е ответното застрахователно
дружество.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че уврежданията,
които е получила ищцата вследствие на процесното ПТП са:
- счупване
на лява лакътна кост - закрито, в областта на лява лакътна става, причинило на
ищцата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник с общ възстановителен
период около 125 дни временна нетрудоспособност след първата операция - кръвно
наместване и метална фиксация, и 94 дни временна нетрудоспособност след втората
операция за отстраняване на фиксационнния метал и
- кръвонасядане на левия глезен и лявото коляно; кръвонасядане в дясна хълбочна област; кръвонасядане
на десен лакът, кръвонасядане на китката, причинили
на пострадалата болка и страдание, с период на отзвучаване - 15-20 дни.
Вещото
лице посочва, че към настоящия момент е наличен функционален дефицит в разгъването
на лява лакътна става/ 8-10гр/, което е рехабилитационен проблем. Вещото лице приема, че
направените от ищцата разходи, посочени по делото, са във връзка с проведеното
лечение. В проведено на 19.06.2019г. открито съдебно заседание вещото лице допълва,
че към днешна дата е налице този функционален дефицит при разгъването на
лакътната става от 8 - 10 градуса, като не може да се каже с категоричност дали
и след продължаване на рехабилитация това ще бъде преодоляно. Вещото лице е
описало, че това недостатъчното разгъване води до дискомфорт в ежедневието -
обличане, събличане, натоварване, болка. Вещото лице посочва, че ищцата трябва
да продължи рехабилитацията, което може да доведе до по-добро отваряне на
ставата, но към настоящия момент резултатът е този, въпреки че е провела много
интензивна рехабилитация. Заявява, че за ищеца след тази травма следва да
избягва тежък физически труд, като болезненост и дискомфорт
може да има при натоварване и промяна на времето.
По
искане на ищеца е разпитан свидетелят Х. Й. З... Свидетелят посочва, че с
ищцата се познават от 7 години, работили заедно. На сочената в исковата молба
дата били заедно и тя е потърпевша от ПТП-то. Времето било влажно, мрачно и
дъждовно. ПТП станало след 17 часа, след работно време, на смрачаване, пътният
участък, бил мокър. ПТП станало на кръстовище на пешеходна пътека, на които
имало изградена светофарна уредба, но тя не работела. Свидетелят посочва, че се
огледали преди да пресекат и нямало превозни
средства. Колата се появила изведнъж, а те били на средата на пешеходната
пътека. Завява, че тя била ударена, но се озовала на предния капак и се
отблъснала, а ищцата се озовала под колата, била подпряна на предна дясна гума.
Сочи, че около пешеходната пътека имало спрели автомобили. Наложило се да
вдигнат колата, за да я изместят, и да извадят ищцата. Свидетелят посочва, че с
ищцата работят като шивачки. Трудно било на ищцата, полагала усилия, но имала
трудност с движението на ръката си, защото имат операции, където се дърпа и
обръщат дрехите, а продукцията им е тежка, с ватирани дрехи работят и я
затруднявало да обръща самите дрехи и й давали по-леки операции, за да може да
работи. Поработила известно време и след това отишла на втора операция. Като се
върнала на работа, продължило да я опъва ръката и да я боли, и се наложило да
напусне. Семейството й помагало в домашните задължения. Трудно й е когато
пресичам кръстовище, изпитва страх. Съдът кредитира показанията на свидетелят,
тъй като неговите възприятия са лични, вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
По
искане на ищеца е допусната съдебно-психологическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
кредитира като изготвено обективно и компетентно. При изготвянето й вещото
лице е извършило преглед на ищеца. В заключението е прието, че при ищцата е налице
изразена тревожност в резултат на преживяното, което е довело до промяна в
начина й на живот - трудност при извършването на елементарни ежедневни дейности
свързани със самообслужване и ангажиране на членове от семейството. Затруднения
от финансово естество. Притеснение дали ще е в състояние да се възстанови
напълно и да упражнява трудова дейност. Мъчително преживяване кой маршрут да
избере и кой да я придружи, когато й се налага да мине през мястото, на което
се е случило ПТП. Вещото лице сочи, че при ищцата персистират
симптоми на тревожност, в основата на които е претърпяното ПТП. Преобладават
психологични последици, които са мъчителни, причиняват емоционален дискомфорт.
Симптомите включват емоционална лабилност, безсъние, оплаквания от главоболие,
тревожност, страхови опасения. Вещото лице посочва още, че към настоящия момент
ищцата не е преодоляла психологически травмата, избягва да говори за нея и това
е показателно, че тя не се е справила с нея, не е преработена, а само е
изтласкана. Експертизата приема, че е необходима психотерапевтична работа с
ищцата. В проведеното на 06.11.2019г. открито съдебно заседание, вещото лице
пояснява, че ищцата трябва да ангажира някой от семейството да я преведе през
мястото, където е настъпило ПТП - то. Допълва, че тя е здрава психически, но е
емоционално повлияна от инцидента. Заявява, че за успешното излизане от това
състояние е хубаво да има терапевтична работа.
По искане на
ответната страна пред настоящата съдебна инстанция е изслушан и свидетелят М.Б.О. – шофьор на лекия автомобил.
Свидетелят посочва, че на 01.12.2017г. се прибирал от работа вечерта и пътувал към центъра
на Горна Оряховица. Минал през по-преки улички и при завой на ляво, след като изчакал,
защото имало интензивно движение и много спрели автомобили на самото кръстовище,
при преминаване през пешеходната пътека между автомобилите излезли две жени, спрял,
но имало контакт с тях. Изчаквал насрещно идващите автомобили и завил на ляво,
там имало пешеходна пътека. Пред него нямало спрели автомобили, а по улицата, по
която завивал на два реда имало спрели автомобили. Пешеходците дошли от ляво на
него. Свидетелят посочва, че не ги е видял преди удара. След удара спрял и
слязъл от автомобила. Ударил пешеходката с предна лява част. При спирането бил
на самата пешеходна пътека. Пострадалата паднала под предната част на автомобила.
По
искане на страните съдът е допуснал изслушването на съдебно-автотехническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. Вещото лице посочва, най-вероятен механизъм
на ПТП: На 01.12.2017 г. около 17:00 часа в условия на сумрак и валеж на (слаб)
дъжд, по ул. „Княз Борис Първи“ в посока към центъра се е движил л.а. Опел
Астра. Достигайки Т-образното кръстовище, водачът му е предприел ляв завой, при
жълта мигаща светлина на светофарите и наличие на спрял зад пешеходната пътека
на ул. Родопи неизвестен автомобил, изчакващ да извърши ляв завой в посока към
центъра на Г. Оряховица. Експертизата посочва, че водачът при внимателен оглед
наляво е имал възможност да вижда пешеходката преди тя да достигне този
неизвестен автомобил. Той не е виждал пешеходката за малък период, през който
тя се е движила зад този неизвестен автомобил,
но когато пешеходката е преминала покрай задния ляв габарит на
неизвестния автомобил последните 2 метра преди удар тя е била отново видима за
водача л.а. Опел. Поради недостатъчно внимание на водача на автомобила л.а.
Опел, е ударил пешеходката с предна лява част и я е отхвърлил напред и след
спиране на л.а. Опел, тя се е оказала под предната лява част на този автомобил,
без да е прегазена от предното му ляво колело. Посочва, че при наличие на спрян
неизвестен автомобил зад пешеходната пътека на ул. Родопи, водачът на процесния
л.а. Опел Астра е имал възможност да види пешеходката и при своевременна
реакция за спиране да не допусне удара и да предотврати произшествието при
вървене на пешеходката с бавен, спокоен и бърз ход, но при тичане на
пешеходката, ударът е бил непредотвратим. Експертизата приема, че причината за
настъпване на ПТП е в действията на водача на л.а. Опел Астра, който при
извършване на ляв завоя и наличие на пешеходна пътека при жълта мигаща светлина
на светофарната уредба, не е бил достатъчно внимателен и не се е движел с
безопасна скорост, технически съобразена за условията на ограничена видимост, при
наличието на спрян неизвестен автомобил, ограничаващ видимостта му спрямо
пешеходната пътека. Пострадалата е пресичала ул. Родопи, като се е движили по
пешеходната пътека, маркирана тип „Зебра“. Мястото на удара на пешеходката по
дължина на ул. Родопи е върху пешеходната пътека, а по широчина на около
7,0...7,5 м вляво от десния бордюр на ул. Родопи. Посочено е, че ударът върху
пешеходката е нанесен с предна лява част на л.а. Опел Астра. Тъй като
пешеходката е изминала не по-малко от 2 метра от момента, в който преминава
покрай задния ляв габарит на неизвестния спрян автомобил до място на удара, ако
се е огледала надясно и се е съобразила, че може да има завиващ от дясно
автомобил, тя е имала възможност да спре и да пропусне приближаващия се отдясно
процесен автомобил и да го пропусне, осигурявайки си собствената безопасност,
независимо, че е върху пешеходна пътека. В проведеното на 03.06.2020г. открито
съдебно заседание, вещото лице допълва, че когато л.а. „Опел“ е бил спрял е
имал видимост в основната част от пешеходната пътека, първата половина и малко
отгоре от движението на пешеходците. Имал е обективна възможност да ги види при
слизането им от тротоара на пешеходната пътека, като скоростта му тогава е била
0. В момента на потегляне на автомобила, пешеходката е била стъпила на платното
за движение. Заявява, че ударът е бил предотвратим, освен при тичане на
пешеходката, защото след като е спрял, започва нова маневра и преди всяка
маневра, той трябва да се огледа.
При
така установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от
процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
заплащане на претендираната сума на посоченото основание – медицинско изделие,
медицинска услуга и закупени лекарства;
7.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
8.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка със заведената щета.
От
събраните и описани по-горе доказателства /одобреното споразумение, обективирано в определение от 19.07.2018г., по нохд № 610/2018г. по описа на районен съд – Горна Оряховица
и заключението на авто – техническата експертиза/ се установява механизма на
настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на водача на
лекия автомобил.
От
представените медицински документи по делото и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба
увреждания: счупване на горния край на лакътната кост, закрито и кръвонасядания на – левия глезен, лявото коляно, дясна
хълбочна област, десен лакът и китката, както и причинно – следствената връзка
между процесното ПТП и тези травми. От приетата по делото
съдебно-психологическа експертиза се установява по какъв начин настъпилото ПТП
е преживяно от ищеца: емоционална лабилност, напрегнатост, безсъние, оплаквания
от главоболие, тревожност, страхови опасения при избор на маршрут в
предвижването, пресичане.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което
следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 46г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от над 7 месеца за лакътната става, а за втората група – кръвонасядания
по тялото – 15 – 20 дни, претърпените две операции и три болнични престоя, като
по отношение на психическите промени този процес е по – продължителен,
интензитета на болките, претърпените неудобства от личен и битов характер,
включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и обстоятелството,
че към днешна дата има наличен функционален дефицит в разгъването на лява лакътна става /8-10 гр., което води до неудобства в
ежедневието, невъзможност за тежък физически труд и при определени
обстоятелства /промяна на времето и физическо натоварване/ ще има болков синдром в мястото на претърпяното счупване, съдът намира, че сумата от 40 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
При така приетото следва предявеният иск да
бъде уважен до сумата от 40 000 лв., като над тази сума до предявения размер от
80 000 лв. се отхвърли като неоснователен.
Относно иска с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за имуществените вреди
По предявеният иск за сумата от 302, 46
лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът
намира следното:
Претендираните имуществени и
неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени
имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз основа на представените и
приети по делото писмени доказателства – 3 броя фактури, ведно с касови бонове,
както и от заключението на съдебно – медицинската експертиза се установи, че
ищцата действително е направила такива разходи на обща стойност от 302, 46 лв.,
които са били необходими и са част от проведеното лечение.
Предвид изложените мотиви така
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че пострадалата е нарушила правилата
на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Съдът намира такава наведеното
възражение за съпричиняване за неоснователно.
Не е
спорно между страните, че процесното ПТП е станало на пешеходна пътека. Съгласно
т. 6 на Тълкувателно решение № 2/16 г. на ВКС, ОСНК " При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея”. Също там е прието, че правото на преминаване на
пешеходците на обозначена пешеходна пътека следва да бъде упражнено при
спазване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП – пешеходците да се съобразят
с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение, като е забранено те внезапно да навлизат или да пресичат платното за
движение при ограничена видимост. От събраните по делото доказателства – споразумението, обективирано в протокол от
19.07.2018г., по нохд № 610/2018г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица, заключението на авто –
техническата експертиза и свидетелските показания, се установява, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека, като
хронологически във времето е първо стъпване на пешеходката на пътното платно и
след това потегляне на автомобила. Следователно при така посоченото, не е възможно
пешеходеца да съобрази поведението си с последващо
тръгващ на нея автомобил, тъй като същата не може да бъде на пешеходната пътека
спряла докато той евентуално премине, а е нейно задължение след като е
предприела пресичане да завърши това. Да се приеме противното би довело до
объркване по отношение на водачите на другите преводни средства на
кръстовището, което от свидетелските показания се установява, че към този
момент е натоварено. С оглед на приетото в посоченото тълкувателно решение и
механизма на настъпване на процесното ПТП, съдът
приема, че няма допуснато нарушение в поведението на ищцата при осъщественото
от нея пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, поради което не и налице
съпричиняване от нейна страна при настъпване на
произшествието.
Относно предявените искове с правно
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
Ищецът претендира осъждане на
ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за
неимуществени и за имуществени вреди, за периода, считано от 08.12.2017 г.
Съобразно нормата на чл. 497,
ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В последната посочена правна норма е указано, че
след завеждане на претенцията застрахователят може да укаже на ползващото се
лице какви доказателства следва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му.
От представеното по делото на
лист 8 писмо изх. № П 00043 от 11.01.2018г. на ответното дружество се
установява, че искането на ищеца за заплащане на обезщетение относно процесното
ПТП е подадено на 21.12.2017г. В това
писмо ответникът, е изброил документите, които следва да представи ищеца, за да
се произнесе по искането му. Ищецът не е представил доказателства, от които да
се установи какво е искането му към ответника и дали в него са включени и двете
претенции /за имуществени и неимуществени вреди/, както и какви документи е
приложил към него. Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема, че
документите, които ответникът изисква от ищеца да му представи с описаното писмо,
действително не са му били приложени към искането от тази страна. Няма представени доказателства от ищеца,
чиято е доказателствената тежест, кога и какви по вид и съдържание документи са
представени в отговор на това писмо на ответника. Следователно при тези факти
съдът следва да приеме, че ищецът не е изпълнил искането на ответника и не е
представил тези документи пред него. Видно от писмото са поискани от ответника
документи – „съдебно-медицинска експертиза, автотехническа
експертиза, протокол от оглед на местопроизшествието, резултат от досъдебно
производство № 746/2017г. по описа на РУП гр. Горна Оряховица, както и банкова
сметка *** И.Б.“. При така описаните данни, които са изискани от
застрахователя, съдът приема, че същите отговарят на чл. 106, ал. 3 от КЗ и
действително са необходими за определяне на застрахователното обезщетение,
поради което с непредставянето им пред ответника, не е започнал да тече срока
по чл. 497, ал. 1 от КЗ и последният не е изпаднал в забава.
Предвид това съдът приема, че
ищецът не е установил изложените от него твърдения, поради което законната
лихва върху двете определени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
претърпени от нея относно процесното ПТП следва да се
присъди от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2018г.
Относно направените по делото разноски
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 и т. 1 от Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
упълномощения представител на ищеца адв. П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 076 лева, съразмерно на
уважената част от исковете, с включено ДДС.
Направените от ответника разноски са в размер на 330
лв., от които 250 лева - депозит по допуснатата авто
– техническа експертиза и 80 лева – депозит за свидетел. Тази страна е претендирала
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на сумата от 150 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 240
лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1
650 лв., както и 375 лв. разноски, представляващи половината от платени от
бюджета депозити по допуснатите съдебно- медицинска експретиза
/300лв./, съдебно-автотехническа експертиза /150 лв./
и съдебно-психологична експертиза /300 лв./, съразмерно уважената част от
исковете или общо сумата от 2 025 лв.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. “*******да заплати на И.
Х. Б., ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат П.К. на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ сумата от 40 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 01.12.2017г. около 17:00 часа в гр. Горна Оряховица, по вина на
водачът на лек автомобил марка „Опел, модел „Астра“ ,
с рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ сумата от 302, 46 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от описаното по-горе ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 28.06.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ първият иск за
сумата над 40 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., както и исковете с
правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за заплащане на законна лихва върху
присъдените суми от 08.12.2017г. – 27.06.2018г.
ОСЪЖДА „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл.“*******да
заплати на адвокат П.Д. Стоянова – К., с адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 2
076 лева, с включено в нея ДДС.
ОСЪЖДА И. Х. Б., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат П.К. да заплати на „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 240 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“*******да заплати на Софийски
градски съд с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 2 025 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: