Присъда по дело №234/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 1
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20203400200234
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. гр.Силистра , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
СъдебниИванка Николова Тодорова
заседатели:Цанка Неделчева
Костадинова
при участието на секретаря Ели С. Николова
и прокурора Стефка Ганчева Плугарова (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Наказателно дело от общ
характер № 20203400200234 по описа за 2020 година


ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. А. М. за ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2019г. в
гр. Тутракан, обл.Сс, на кръстовището на ул. „Александър Стамболийски“ с ул.“Толбухин и с ул.
„Стефан Караджа“ до хранителен магазин „Гастроном“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“ с рег. № СС 9773 СА е нарушил
правилата за движение, а именно чл. 40, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
съгласно които: ал.1 „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.“ и ал.2 „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ като е допуснал
пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Сейде Али Къразлъ
с ЕГН:********** от гр. Тутракан - настъпила на 28.10.2019 г. , като след деянието е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. 343а, ал. 1, б.
„б“ във вр. с чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, чл. 36 и чл. 54 от НК му налага
наказание лишаване от свобода за срок от три години и го оправдава по първоначално
1
повдигнатото и предявено обвинение.

На осн. чл. 66, ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от пет години.
На осн. чл. 343г от НК лишава подс. М.от право по чл. 37, ал.1, т.7 от НК да
управлява МПС за срок от три години.


ОСЪЖДА подс. Н. А. М. със снета самоличност да заплати:
В полза на ОД на МВР гр. Силистра – РУ Тутракан, сумата от 4022,68 лв. ,
представляваща направени разходи в досъдебната фаза на процеса.
В полза на Окръжен съд гр. Силистра, сумата от 580 лв. , представляваща
направени разноски в съдебната фаза на процеса.

След влизане в сила на присъдата ,приложената медицинска документация – в
оригинал- да бъде върната на съответните болнични заведения.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок, от
днес, пред Варненски апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ към присъда №
1 от 25.01.2021 г.
Постановена по НОХД №
234/21 г. по описа на СОС
Подсъдимият Н. А. М. от гр.Тутракан, обл.Сс, роден на 24.08Л966 г. в
гр.Тутракан, обл.Сс, живущ в гр.Тутракан, обл.Сс, български гражданин, с висше
образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН ********** е предаден на съд за това, че:
На 27.06.2019г. в гр. Тутракан, обл.Сс, на кръстовището на ул. „Александър
Стамболийски“ с ул.“Толбухин и с ул. „Стефан Караджа“ до хранителен магазин
„Гастроном“, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Волво“,
модел „ХС 70“ с рег.Х° СС 9773 СА е нарушил правилата за движение, а именно чл. 40, ал.1
и ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, съгласно които: ал.1 „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“ и
ал.2 „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности“, в резултат на което е допуснал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Сейде Али К. с ЕГН:**********
от гр. Тутракан - настъпила на 28.10.2019 г.
Престъпление по чл. чл.343, ал.1 б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 НК.
Окръжна прокуратура поддържа така предявеното обвинение. Счита същото за
доказано, а подсъдимият да е виновен в извършване на престъплението. Излага
съображения да е налице причинно следствена връзка между настъпилата смърт и
извършеното деяние, като счита, че може да бъде извършена преквалификация на деянието
по привилегирован състав, предвид оказана от подсъдимия помощ на пострадалата.
Предлага на подс. М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер над
минималния към средния с прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК и чл. 343 г от НК.
Частните обвинители, в лицето на техния повереник, поддържат обвинението
ведно с наличие на причинно-следствената връзка между нанесените увреждания на
пострадала на 27.06.2019 г. и настъпилата на 28.10.2019 г. и по тези съображения, с оглед
установеното по делото подсъдимият следва да бъде признат за виновен с налагане на
наказание „лишаване от свобода“ над средния размер и съответно лишен от права по чл. 37,
ал.1, т.7 от НК.
Подсъдимият признава да е нарушил правилата за движени, но не смята да е
виновен за смъртта на пострадалата. Чрез своите защитници, излага подробни съображения
за липса на причинно следствена връзка между деянието и настъпилата смърт, като бъде
прието, че са налице три телесни увреждания, поради което следва деянието да бъде
преквалифицирано по чл. 343а, ал.1, б. „а“ от НК, което пък да доведе до прилагане на
разпоредбата на чл. 78 а от НК.
В последната си дума подсъдимият моли за правилно решение.
1
Съдът, след като съобрази събрания доказателствен материал, прие за
установена следната фактическа обстановка, по която като цяло не се спори. Оспорват се
правните изводи, направени от страна на прокурора досежно съставомерността на
повдигнатото обвинение.
Подс. Н. М. е дългогодишен правоспособен водач на МПС, различни
категории - „В, С, А“ и др, като в годините назад е многократно наказван по
административен ред за допускани нарушения по ЗДвП ,предимно по чл. 21, ал.1 от закона,
с налагане на съответни административни наказания с НП или фишове.
На 27.06.2019 г. около 11.00 ч. той паркирал, управлявания от него л.а. марка
„Волво“ модел „ХС 70“ с рег.№ СС 9773 СА пред магазин „Гастроном“, намиращ се по
ул.“Ал.Стамболийски“ в гр.Тутракан. Автомобилът бил спрян така, щото се е намирал в
насрещната лява лента на пътното платно (в посока на движението си), между стълб за
улично осветление и дърво, като предната част на автомобила била насочена в посока към
площад „21 Септември“. Преди да слезе от колата, подс. М. включил аварийните светлини
и отишъл до близкия магазин „Гастроном“.
В посочения участък пътното платно е двупосочно, без разделителна и
ограничителни линии от двете му страни, с маркирана върху него пешеходна пътека тип
„Зебра“ с надпис и стрелки. Тази пешеходна пътека е единствена в образуваното
кръстовище и е останала зад автомобила, след неговото паркиране. В процесното
кръстовище нямало поставени и/или изградени предмети, нито имало налична растителност,
които да пречат на видимостта на водачите на пътни превозни средство, навлизащи в него.
Пътната настилка в района на кръстовището представлява едрозърнест
асфалт, без установени повреди и неравности по него. Времето е било ясно, слънчево и
топло.
Когато напуснал търговския обект и влязъл в колата, подс. М. последователно
погледнал в огледалото за обратно виждане и двете странични огледала. Преценил, че няма
препятствия и потеглил на заден ход, с около 20 км/ч според неговите обяснения. Преминал
през пешеходната пътека и навлязъл в кръстовището образувано от ул.„Ал.Стамболийски“ с
ул.“Ст.Караджа“, и с ул.“Толбухин“ на задна предавка.
По същото време отляво надясно спрямо посоката на движение на процесния
автомобил и зад него, пострадалата Сейде К. предприела пресичане на
ул.“Ал.Стамболийски“ в гр.Тутракан, като навлязла в кръстовището от ул.“Стефан
Караджа“, на която улица се намирал домът й. Тя имала намерение да посети намиращ се в
близост търговски обект. К. се огледала и след като не видяла приближаващи автомобили,
нито възприела движещи се такива, решила да пресече улицата. Пресичайки ул.“Ал.
Стамболийски“ пострадалата усетила силен удар в десния крак, с придружаваща силна
болка в областта на кръста и ребрата, странично в дясната страна. След това паднала на
земята.
Движейки се по описаната траектория и след като изминал около 17,7 м, подс.
Н. М. чул звук от удар в задната част на автомобила. Веднага задействал спирачната система
и спрял автомобила. Слязъл, за да разбере какво се е случило. На място видял паднала на
земята жена, в която разпознал позната от квартала, а именно Сейде К.. Последната лежала
на средата на пътното платно, като главата й била насочена към ул.“Ст.Караджа“.
На място дошли и други хора, намиращи се в близост до кръстовището -
свидетелите Ф. Д., В. Б. и Е. А..
2
Подс. Н.М. започнал да задава въпроси на С. К., за да установи контакт с нея.
Последната била в съзнание, адекватна, но стенела от болка. Заедно със Св.А. направили
опит да вдигнат пострадалата, за да я отведат до болницата. Тъй като единият крак на С. К.
бил счупен, преценили да е по удачно да сигнализират на тел. 112 за случилото се и да
изчакат лекарския екип. Св. А. се обадил на тел. 112. Изчаквайки линийката и полицейския
екип, подс. М. придържал пострадалата с идея да облекчи болката ѝ, като ѝ подал и вода.
След пристигане на медицинския екип, подсъдимият помогнал К. да бъде
поставена на носилката, респ. в автомобила на спешна помощ, за да бъде откарана до МБАЛ
Силистра, след което е ходил при нея на свиждане и е помагал с парични средства за
закупуване на лекарства.
При извършения оглед на местопроизшествието са били открити и описани
протривания на праха по задното отопляемо стъкло на процесното МПС; счупвания по
задните десни блок светлини.
Мястото на сблъсъка между задната част на л.а. марка „Волво“ модел „ХС 70“
с рег.№ СС 9773 СА и тялото на пострадалата Сейде К. в кръстовището, образувано от
улиците „Ал.Стамболийски“, “Ст.Караджа“ и “Толбухин“ , се намира по дължина и ширина
на пътя на около 13,9 — 14 м след фиксирания в протокол за оглед на местопроизшествие
ОР1 (ел. стълб) и на около 2,5-2,7м вляво от базовата линия - представляваща мислено
продължение на десния, по посока на огледа, край на платното за движение на
ул.“Ал.Стамболийски“, Непосредствено преди произшествието л.а. марка „Волво“ модел
„ХС 70“ с рег.№ СС 9773 СА се е движил със скорост около 13,9 км/ч.
Св. С. И., полицейски служител , извършил проверка за употреба на алкохол с
техническо средство - дрегер „Алкотест-7510“ с фабр.№ ARBB 0006 на подс. М.. Дисплеят
отчел 0.00 промила.
Свидетелят М. У., чието семейство стопанисва магазин „Гастроном“ след като
разбрал за допуснатото ПТП, прегледал записи от стационарна видеокамера за наблюдение
на външния периметър на търговския обект. Установил, че от записите се вижда как подс.
М. паркирал управлявания от него автомобил пред магазина в насрещната лява лента за
движение; така също как С. К. предприела пресичане на ул. Ал.Стамболийски“, а също
мястото и начина на сблъсъка. По тази причина свидетелят свалил на флаш-памет
видеозаписа и го предал доброволно за нуждите на разследването.
В резултат на удара с процесното МПС на пострадалата са били причинени
множество увреждания, което е налагало пролежаване в болнично заведение. С малки
прекъсвания К. е била лекувана в различни отделения, за различни периоди, с оглед
влошаване на състоянието . Въпреки проведеното лечение и положените медицински
грижи на 28.10.2019 г. Сейде К. е починала.
В хода на досъдебното производство са били назначени СМЕ на труп, СМЕ
по писмени данни, КСМЕ /обозначена като тройна/ и две допълнителни СМЕ, както и
САТЕ и ДСАТЕ.
От заключението по СМЕ на труп е видно, че непосредствената причина за
смъртта на С. К. е в следствие на тъпа коремна травма с развитие на гноен перитонит с
рецидив, наличие на адхезии около органите в коремната кухина с последващ илеус,
хиповолемичен шок, усложнен поради масивен лявостранен плеврален излив с остра изява
на дихателна и сърдечно¬съдова недостатъчност.
3
От заключенията по останалите съдебномедицинските експертизи е видно, че
в резултат на претърпяното ПТП на пострадалата С.К. са били причинени следните
увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на дясна гръдна половина
с данни за счупване на ребрата в дясно от 2 до 6 с хемопневмоторакс, които увреждания
обуславят трайно затруднение движенията на снагата; контузия на десен дял дроб; открито
многофрагментно счупване на лявата подбедрица, което увреждане обуславя наличието на
трайно затруднение движенията на ляв долен крайник; клинични данни за травматичен шок,
които следствие тежка съчетана травма обуславят разстройство на здравето временно
опасно за живота.
От заключението по назначените допълнителни съдебномедицински
експертизи е видно, че е налице причинно-следствена връзка между получените на
27.06.2019г. от ПТП увреждания и настъпилата смърт на 28.10.2019г., следствие на
перфорация на кух коремен орган усложнена с дифузен фибринозно-гноен перитонит,
адхезивен илеус, късна перфорация на задната стомашна стена с развитие на септичен шок и
полиорганна недостатъчност.
При извършения от експертите хронологичен анализ на получените травми и
лечението на пострадалата С. К. е направено заключение, че в резултат на допуснатото ПТП
пострадалата е получила спираловидно счупване на двете кости на подбедрицата - (малък и
голям пищял) по винтов механизъм (завъртане на тялото при фиксиран крак). Счупени са 7
десни ребра, 4 от които с повече от една фрактурни линии( т.е. гръден капак) и една ляво
ребро - 9-то, както и контузия на корема в чернодробната област и подлежащите й органи
(стомах и дуоденум), неразместено счупване на таза вдясно отпред.
Вещите лица не дават категоричен отговор за наличието на пряка причинно-
следствената връзка между ПТП-то на 27.06.2019 г. и настъпилата смърт на Сейде К. на
28.10.19 г, но са единодушни и убедени, че настъпилите усложнения, които са причина за
смъртта на постаралата са в резултат именно на получените при сблъсъка увреждания, които
са довели до последващо влошаване на здравословното състояние и летален изход.
Пострадалата е получила сериозна гръдна травма /с гръден капак/, която сама по себе си е
можела да причини фатален край. Получената гръдна травма с множество счупени ребра,
гръден капак и травматичен шок са обусловили разстройство на здравето временно опасно
за живота. Счупването на двете кости на лявата подбедрица е обусловило трайно
затрудняване движенията на левия крак, а контузията в чернодробната област с
подлежащите стомах и дуоденум са обусловили разстройство на здравето временно опасно
за живота.Установеният медико-биологичен характер на уврежданията попада в хипотезата
на чл.129 НК.
В хода на разследването е била назначена и изготвена техническа експертиза,
от чието заключение се установява, че са извлечени 12 бр. снимкови кадри имащи
отношение по настоящото дело за времеви интервал от 11:35:58 ч до 12:08:28 ч. на
27.06.2019 г. Камерата е заснела паркиран автомобил с включени аварийни светлини, към
който се приближава лице от мъжки пол, което отваря предна лява врата и потегля на заден
ход, при което блъска пешеходец. Водачът на автомобила слязъл и отишъл в задната част на
МПС-то, като действията му и тези на пешеходеца, и присъединилите се трети лица остават
скрити за камерата.
В хода на досъдебното производство е назначена автотехническа експертиза,
а след това и допълнителна такава. От същите се установява, че мястото на удара между л.а.
марка „Волво“ модел „ХС 70“ с рег. № СС 9773 СА и тялото на пострадалата С. К. се намира
в кръстовището образувано от улиците „Ал,Стамболийски“, “Ст.Караджа“ и “Толбухин“ по
4
дължина и ширина на пътя -на около 13,9 - 14 м след фиксирания в протокол за оглед на
местопроизшествие ОР1 (ел. стълб) и на около 2,5-2,7м вляво от базовата линия -
представляваща мислено продължение на десния, по посока на огледа, край на платното за
движение на ул.“Ал.Стамболийски“. Сблъсъкът се осъществил между задната част на л.а.
марка „Волво“ модел „ХС 70“ с рег.№ СС 9773 СА и тялото на пострадалата Сейде К.. Към
момента, в който процесния автомобил е започнал движението си назад, пешеходката (С.К.)
е вървяла зад автомобила. Тя е навлязла в кръстовището от ул.“Ст.Караджа“ и е започнала
да пресича коридора, по който се движил л.а.“Волво“( продължението на платното за
движение на ул.“Ал.Стамболийски“ в кръстовището) вървяла е отляво надясно спрямо
посоката на движение. Тя се е движила напречно спрямо надлъжната ос на пътя и е имала
видимост към процесния по делото автомобил. Установява се, че скоростта, с която се е
движил лекият автомобил „Волво ХС70М с рег.№ СС 9773 СА, непосредствено преди
процесното ПТП е била около 13,9 км/ч. От мястото, където е бил спрял до мястото на
удара, процесният автомобил е изминал разстояние от 17,7 м.
По време на движението си назад подс. М. е имал възможност да наблюдава
част от платното за движение зад автомобила през огледалта за обратно виждане или чрез
обръщане на глава назад. Докато подс. М. е наблюдавал пътя назад през едното
външно(странично) огледало, той е можел да възприема в границите на обзорността през
това огледало. По същото време, обаче, той не може да наблюдава пътя в границите на
обзорността през другото огледало. Водачът не е имал обективна възможност да наблюдава
непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство. Опасната зона за спиране на л.а.
Волво за скорост на движение 13,9 км/ч е 5м. Опасността за движението е възникнала,
когато автомобилът е потеглил назад, тъй като от този момент подс. М. не е имал обективна
възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство. В този
момент опасната зона на спиране е нула, тъй като при потегляне скоростта на автомобила е
нула. Следователно всяко разстояние различно от нула е по- голямо от опасната зона на
спиране, тоест водачът на л.а. Волво е имал техническа възможност да предотврати ПТП,
ако в конкретната пътнотранспортна ситуация е осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности, тъй като той не е имал обективна възможност да наблюдава непрекъснато
обхвата на пътя зад превозното средство. Пострадалата е имала техническа възможност да
спре и да не навлиза в коридора на процесния автомобил при условие, че автомобилът се е
движил в този коридор.
Изводите от експертните заключения сочат, че причина за възникване на
произшествието от технически характер е движението на заден ход на автомобила, без по
време на това движение водачът на автомобила да е имал обективна възможност да
наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство. Водачът на лекият
автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако в конкретната
пътнотранспортна ситуация е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, тъй
като, той не е имал обективна възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад
превозното средство.
При така установената фактическа обстановка и подлагайки на анализ всички
събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност – частичното самопризнание на
подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и тези приобщени по реда на чл. 281 от
НПК и вземайки предвид заключенията по всички експертизи, се налагат правни изводи за
престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 343, ал.1, б.“ в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от
НК
От обективна страна - Подс. М. като правоспособен водач, управлявайки
лекия си автомобил , на инкриминираната дата и място е допуснал множество нарушения
5
на направилата за движение , като с оглед правната квалификация, по която е предаден на
съд е относимо само нарушението на разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, съгласно
които всеки водач , преди да започне движение назад, е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението; и по време на движението си назад е бил длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Подс. М. без да се съобрази с конкретната пътна обстановка при паркиране на
лекия автомобил изначално е пренебрегнал правилата за движение, като е паркирал
колата в нарушение на тия правила – навлязъл е в насрещната лента за движение и е
паркирал автомобила вляво в посока обратно на движението/ арг. от чл. 94, ал. 3 от ЗДвП/ .
По този начин наличната пешеходна пътека е останала зад автомобила и образуваното от
улиците кръстовище също. След като е приключил с пазаруването и е привел в движение
л.а. , е предприел навлизане в кръстовище на заден ход, с което е нарушил и разпоредбата
на чл.38, ал. 4 от ЗДвП. По този начин се е лишил от обективна възможност да наблюдава
непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство и от способността за адекватна
преценка,че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници.
Въпреки това подс. М. не е осигурил и лице, което да му сигнализира за
опасности при извършване на описаната маневра. В резултат на това той не само, че не е
възприел пострадалата като евентуална опасност, а изобщо не я е видял. Тук следва да се
посочи, че предприелата междувременно пресичане на пътното платно пострадала, ако и да
се приеме, че се е движела не по обозначените за пешеходци места / съгласно наведени
доводи от защитата/ , то тя е била с предимство – пресичала е кръстовището по мислената
линия на края на тротоарите и след като вече се е намирала на пътното платно, това
означава, че всички водачи „трябва да внимават за нея“, а не тя за тях / според обратната
логика на един от защитниците/ .
Безспорно пострадалата е пресичала на кръстовище, макар и в близост до
движещ се на задна предавка автомобил. Представлявала е опасност на пътя, която за подс.
М. е възникнала в момента, в който е потеглил назад и именно от него момент нататък той е
бил длъжен да се съобрази с това. Като не е имал обективна възможност да наблюдава
непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство, поради липса на физическа такава
да гледа едновременно в огледалото за обратно виждане и двете странични огледала на
автомобила и като не е осигурил лице, което да съобщава/сигнализира за опасности се е
стигнало до това, подс. М. да допусне и ПТП, в резултат на което причинил телесни
увреждания на Сейде Али К. от гр.Тутракан, които впоследствие са довели до усложнявания
и влошаване на здравословното ѝ състояние и до летален изход.
Както бе посочено и по-горе характерът на нанесените увреждания обуславя
разстройство на здравето временно опасно за живота, т.е. средна телесна повреда съгл.
чл.129 НК.
Множеството причинени телесни травми с течение на времето и въпреки
предприетото лечение, при многократното хоспитализиране на С. К. са довели до
развитието на дифузен гноен перитонит и полиорганна недостатъчност, които от своя страна
са станали и причина за смъртта на пострадалата.
Константна е практиката на съдилищата и ВКС, че когато причинно-
следствената връзка между , причинените при ПТП, увреждания и последвалите
усложнения, които се явяват и пряка причина за настъпване на смърт не е нарушена, то е
6
налице и причинно следствена връзка между извършеното от подсъдимия престъпно деяние
и настъпилия летален изход за пострадалата.
Защита поддържа версия, че подс. М. е виновен, но само за деяние по чл.
343а, ал.1, б.“а“ от НК. Настоява се да е налице прекъсване на причинно-следствената
връзка между нанесените при ПТП увреждания и настъпилата впоследствие смърт. Прави се
опит за внушение, че К. предвид напреднала възраст е с множество заболявания, които не са
лекувани своевременно, а тези получени при ПТП-то не са лекувани правилно, като се
насочва към чужда вина. Умело се пренебрегва фактът, че пострадалата не е напълно
оздравяла при проведеното лечение след пътнотранспортното произшествие и първото
изписване от болничното заведение. Видно от изложената хронология, изготвена от вещите
лица по множеството СМЕ, К. е била приемана в различни отделения, поради влошаване на
здравословното състояние именно поради непълното излекуване и непрекъснато
влошаване, като предприемани и спешни хирургични интервенции. Въпреки множеството
изследвания и проведени лечения, нейното здравословно състояние не само, че не се е
подобрило, а трайно се е влошавало и е довело впоследствие до смърт.
С виновното си поведение подс. М. е поставил началото на една
последователна верига от събития – нарушавайки разпоредбата на чл. 40, ал.1 и ал. 2 от
ЗДвП допуска ПТП, при което нанасяна множество увреждания на С. К.. Същата е отведена
в болница за лечение, което е продължило и след изписването . Поради влошаване на
състоянието , многократно е приемана впоследствие в различни болнични отделения, но
въпреки провежданите лечения не е оздравяла и е починала. Непрекъснатостта на този
процес води и до извода за наличие на причинно следствена връзка между виновното и
противоправно поведение на подсъдимия с настъпилият вредоносен резултат. С оглед на
горното съдът не приема защитната версия за извършено престъпление по 343а, ал.1, б.“а“
от НК.
От свидетелските показания на лицата, разпитани в досъдебното и съдебно
производство – св. Ф. Д., В. Б. и Е. А., които не са преки очевидци на случилото се, става
ясно , че след престъпното деяние подсъдимият е направил всичко зависещо от него да
окаже помощ на пострадалата – веднага е отишъл до С. К., разговаряйки с нея се е опитал да
разбера в какво състояние е; поискал е от присъстващи помощ, за да я откара до най-
близкото болнично заведение; след като се установило, че състоянието на пострадалата не
позволя местене е останал с нея и е придържал тялото в удобна позиция. В по-късен
момент се е интересувал от здравословното ѝ състояние.
От субективна страна – подс. М. е извършил деянието при форма на вината
непредпазливост, в нейната разновидност на „небрежност“ – той не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Съдът не възприе изводите на ч. обвинител, деянието да е извършено при
„самонадеяност“. Липсват доказателства подс. М. да е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и въпреки това да го е извършил с
надеждата да ги предотврати.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прие да е довършен от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343а, ал.1, б.“б“ във вр. с
чл. 343, ал.1, б.“ в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, поради което и оправда подс. М. по
първоначално повдигнатото и предявено обвинение.
Извършеното от подс. М. деяние е с висока степен на обществена опасност с
7
оглед настъпилия вреденосен резултат.
Причините довели до осъществяване на инкриминираното деяние се коренят в
неспазване на правилата за движение по пътищата.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М. за
осъщественото деяние, съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало към момента на
извършване на деянието и частично признаване на вината;
- като отегчаващи вината обстоятелства – множеството наложени по
административен ред наказания за допуснати нарушения по ЗДвП, изразяващи се предимно
в нарушаване на чл. 21 от ЗДвП, както и нарушаване на правилата за движение по ЗДвП,
посочени по-горе, но неотносими към повдигнатото обвинение.
и спазвайки разпоредбите на чл.чл. 36 и 54 от НК, при липса на предпоставки за прилагане
на разпоредбите на чл. 55 от НК и съобразявайки се със завишената степен на обществена
опасност на дееца /произтичаща от системното умишлено нарушаване на правилата за
движение/ , наложи наказание над средния размер , а именно лишаване от свобода за срок от
три години.
Предвид трудовата заетост на подсъдимия и най-вече чистото съдебно минало
съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и поправянето на дееца следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 66 от НК, т.е. не е необходимо Н.М. ефективно да
изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. Изтърпяването на същото, обаче, бе
отложено за максимално определения от законодателя срок, а именно в размер на пет
години. Продължителността на изпитателния срок, според настоящия съдебен състав, ще
позволи да се реализира предупредителният потенциал на условното осъждане както върху
подсъдимия, така и спрямо другите членове на обществото, защото през този петгодишен
период е налице респектиращата угроза да се изтърпи наложеното наказание, ако не се
мотивира поведение към стриктно спазване на закона.
Определената по вид, размер и начин на изтърпяване комплексна санкция би
осигурила необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и
общопревантивната функция на наказанието; би се постигнало максимално превъзпитателно
въздействие върху подсъдимия, преценявайки и семейното му положение към настоящия
момент. Така наложеното наказание ще го постави в такива условия на морално-волеви
задръжки, които да формират у него достатъчно съзнание за спазване на правовия ред в
страната.
На основание чл.343г във вр чл.37, т.7 от НК съдът лиши подс. М. от правото да
управлява МПС за срок от три години.
Подсъдимият бе осъден на плати и направените по делото разноски.
На основание чл. 309, ал. 4 от НПК съдът отмени взетата по отношение на
подсъдимия мярка за неотклонение “Подписка”.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.


8
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9
Съобщи за изтекли лични данни