Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 17.11.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав в
публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело
№ 796
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският
градски съд е сезиран с предявен от синдика на „В.Б.д.“ ЕООД (н)
против „Д.“ЕООД искове с правно основание чл.
79, ал. 1 33Д вр. чл. 286 ТЗ вр. с чл 99, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл.658 ТЗ за осъждането му да заплати на търговското дружество сума в размер на 2 623, 987,
11 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба и сумата 612 840, 89 лв.
лихва за забава, начислена за периода от 22.04.2017 г. до датата на исковата
молба и разноски.
Излага твърдения, че търговското
дружество в несъстоятелност е цесионер по договор за прехвърляне на вземане от
15.02.2012 г. произтичащо от договор за паричен заем от 05.08.2008 г. С писмо,
изпратено на 05.02.2020 г. длъжникът „Д.“
ЕООД бил поканен да плати задължението си, но писмото било върнато с
отбелязване “непотърсено“.
В срок не е
подаден писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на
разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът е
търговско дружество, обявено в несъстоятелност с решение №65 от 14.10.2019 г.
на ОС Кюстендил по т.дело № 55 по описа за 2011 г. От доказателствата по делото
се установява сключването на договор за прехвърляне на вземане между „С.“ ЕООД и
ищеца, по силата на който последният е прехвърлил възмездно вземането си в
размер на 2 011 146, 22 лева в
това число 1 293 360 лв. главница и 717 786, 22 лева лихва,
произтичащо от договор за паричен заем от 05.08.2008 г. Съгласно
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК и разпределението на доказателствена тежест ищецът, който носи доказателствена тежест да установи правопораждащите
прехвърленото вземане факти не представи доказателства за това и по делото не е
доказано съществуването на заемно правоотношение между цедента и „Д.“ЕООД.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира предявеният иск за неоснователен. Съгласно
разпоредбата на чл.
99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. В доктрината и в
съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се
осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в
нея, или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител
на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още
като каузален, неформален и консенсуален,
като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или
безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от
цедента върху цесионера, т. е последният придобива вземането в състоянието, в
което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – чл.
99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие,
докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия
състав, който поражда действие между страните по договора, поради което
вземането преминава върху цесионера със самото му сключване.
В настоящия казус правоотношенията
между страните възникват от договор за цесия, сключен на 15.02.2012 г. Въпреки,
че по делото не се представиха доказателства предишният кредитор да е уведомил
длъжника за сключения договор за цесия
ответникът следва да се счита уведомен най-късно с връчването на исковата молба
от новия кредитор, изрично упълномощен да извърши това съгласно клаузата на V.6.1. от
договора за цесия. Изискването на чл.
99, ал. 3 ЗЗД е спазено и
уведомлението за прехвърляне на вземането е достигнало до знанието на ответника - длъжник, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето
ще породи действие.
(вж. и Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК). Тук следва да се посочи, че дори и да липсва уведомление то цесията не е недействителна,
нито длъжника се освобождава от задължението да
плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението,
каквото твърдение не е направено в настоящото производство и съответно не са
ангажирани доказателства в тази насока.
Като всеки договор,
цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите,
но има значение и основанието за възникване на
прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото,
установено в чл.
99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в
който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат
да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е
условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на
цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното
конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на
които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.),
определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е
изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В този
см. съдът съобрази и съдебната практика - Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по
т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК. В случая се касае за вземане за връщане на
заемна сума, поради което в тежест на ищеца съгласно чл.154 ГПК е да докаже
правопораждащите прехвърленото вземане факти и неговия размер, кога е настъпила
изискуемостта му. Заемът за потребление е реален договор, който се счита
сключен в момента, когато въз основа на постигнато между страните съгласие
едната страна даде, а другата - получи в заем пари. След като по делото не се
доказа получаването на пари в заем, то не е установено възникването и
съществуването на правоотношение между предишния кредитор и „Д.“ ЕООД.
С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че вземането, предмет на договора за цесия не съществува
и не би могло да бъде валидно прехвърлено на ищеца, поради което предявеният от
него иск е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
Следва да се осъди ищецът, на основание
чл.620 ал.5 ТЗ и чл. 78, ал.6 ГПК да заплати държавна такса на СГС в размер на
104 959. 48 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В.Б.д.“ ЕООД (н.) с ЕИК *******против „Д.“ЕООД с ЕИК *******иск чл.
79, ал. 1 33Д вр. чл. 286 ТЗ вр. с чл 99, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл.658 ТЗ за осъждането му да заплати на „В.Б.д.“ ЕООД (н.) сума в размер на 2 623, 987,
11 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба и сумата 612 840, 89 лв.
лихва за забава, начислена за периода от 22.04.2017 г. до датата на исковата
молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „В.Б.д.“ ЕООД (н.) с ЕИК *******да заплати на Софийски градски съд сумата 104 959. 48
лева за държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: