Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-10 20.02.2018
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
Окръжен съд Четвърти въззивен граждански
състав
На двадесет
и девети януари
Година 2018
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КИРИЛ
ГРАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2. мл.с.КРАСИМИР
СОТИРОВ
Секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия В.Узунова
в.гр.дело номер 1926 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.1 и сл ГПК и
чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано
е по повод подадена въззивна жалба от Е.Д.П. срещу съдебно решение №1728 от
30.10.2017г.,постановено по гр.д.№ 3974/2017г.по описа на Районен съд
гр.Бургас,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни исковете на въззивника П.
против „Теленор България“ЕАД,с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ, а
именно: за признаване на уволнението му със заповед №3712 от 09.05.2017г.и
заповед №3713 от 09.05.2017г.и двете издадени от Мениджър Център за
предоставяне на HR услуги,в
качеството на пълномощник на изпълнителния директор на ответното дружество за
незаконно,за възстановяването му на заеманата от него до предишна длъжност
„Търговски представител бизнес продажби“ в
ответното дружество,за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата
7 800 лева,представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода от
09.05.2017г.до 09.11.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на иска на 06.06.2017г.до окончателното изплащане.
Въззивникът
П. е останал недоволен от съдебното решение,като го е оспорил пред надлежния
въззивен съд,намирайки го за незаконосъобразно и неправилно,постановено в
нарушение на материалния закон. Наведени са оплаквания за това,че в пълно
противоречие и при абсолютно неправилна и тенденциозна преценка на събраните по
делото писмени доказателства,БРС е достигнал до напълно погрешен и необоснован
извод,че реално на ищеца не са предоставени 0.45 минути за даване на
обяснения,а няколко часа. Районният съд е достигнал до този извод,единствено на
база показанията на разпитания по делото свидетел-служител на „Теленор
България“ЕАД –Иван Георгиев Димитров,изпълняващ длъжността „Мениджър етика и
съответствие“, като изцяло и безкритично ги е цитирал в противоречие с нормата
на чл.172 ГПК. БРС се е доверил изцяло на тези показания,без да прецени
заинтересоваността на свидетеля,който се намира под работодателска и
дисциплинарна власт на ответника и е изцяло зависим от него. Този свидетел е и
лицето,връчило искането за обяснения и е взел същите от П.,поради което той е
пряко заинтересован от изхода на делото,който факт не е бил отчетен от районния
съд. Излагат се аргументи и за недопустимост на показанията на свидетеля,тъй
като със същите се опровергава съдържанието на изготвеното от работодателя и представено
по делото писмено „Искане за даване на обяснения по чл.193 ал.1 КТ“. Това
писмено искане,безспорно представлява изходящ от страната частен документ,като
всякакви свидетелски показания ,които опровергават неговото съдържание са
недопустими с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.6 ГПК.Все в тази връзка,в
самото писмено искане се сочи,че същото е връчено на служителя в 13.45 часа,на
09.05.2017г.,като е предоставен срок за даване на обяснения до 14.30 часа – или
общо 0.45 минути. Пак в писменото искане работодателят е скрепил изрично това
изискване със санкция,като е посочил,че ако срокът от 0.45 мин.не бъде спазен
от служителя,ще се счита,че е налице отказ за даване на обяснения.В тази връзка
липсват каквито и да било отбелязвания,както в писменото искане,така и в
уволнителната заповед,че обясненията не са снети в предоставения от
работодателя срок от 0.45 мин. Казано по друг начин,ако районният съд бе спазил
закона и съобразил императивната норма на чл.164 ал.1 т.6 ГПК,не е трябвало
изобщо да допуска свидетелски показания на св.Димитров,тъй като с тях
свидетелят е опровергал съдържанието на изходящ от ответната страна частен
документ.Вместо това,противно на горепосочената разпоредба,БРС е допуснал тези
свидетелски показания,като освен това ги е кредитирал изцяло.На практика
изводът,че реално на ищеца са предоставени няколко часа,а не 0.45 мин.за даване
на обяснения,както и всички други правни и фактически изводи,относно
предоставеното време за даване на обяснения,съдът е изградил именно въз основа
на тези недопустими и заинтересовани свидетелски показания. Противно на
правната и формалната логика,БРС е кредитирал изцяло изначално недопустими и
заинтересовани свидетелски показания,а не е взел предвид и е пренебрегнал
съдържанието на горепосоченото искане,от което се установява безспорно,че
реалното предоставено на служителя време за даване на обяснения е 0.45 мин.
Оспорено е становището на БРС,че ищецът не е поискал повече време за даване на
обяснения,което въззивникът намира за неправилно,защото работодателят има
задължение да осигури на работника разумен срок според обстоятелствата,в който
последният да реализира правото си да даде обяснения по чл.193 ал.1 КТ.
Позовава се на съдебна практика на ВКС по въпроса относно критериите за
определяне дали даденият срок е разумен,като се твърди,че в конкретния случай
БРС е извършил неправилна преценка.Даденият срок от 0.45 мин.е бил очевидно
крайно недостатъчен и неразумен,предвид описаните в заповедта за уволнение 4 на
брой дисциплинарни нарушения.Освен това в искането за даване на обяснения е
посочена голяма по обем фактология,касаеща различните твърдяни
нарушения,посочени са множество отделни разпоредби на нормативни актове и
редица вътрешни актове на работодателя,което също предполага необходимостта от
внимателен прочит и анализ на цитираните разпоредби.Разбираемо няма как при
предоставени общо 0.45 мин.за даване на обяснения служителят да подготви
защитата си и видно от искането за даване на обяснения,зададени са били общо 11
въпроса,от които четири основни,четири допълнителни,а в първия допълнителен –
още три подвъпроса.Твърди,че именно крайно недостатъчното време за даване на
обяснения е причината те да са толкова бланкетни и кратки,като е даден отговор
само на основните четири въпроса.В тази връзка намира за неправилен изводът на
БРС,че обясненията са бланкетни и кратки,защото ищецът няма какво повече да
добави.Досежно основанието за уволнение по чл.190 ал.1 т.2 КТ се изразява
становище,че БРС правилно е приел,че не е налице хипотезата на неявяване на
работа в продължение на два и повече последователни работни дни без уважителни
причини,поради което П. не може да бъде държан отговорен за такова нарушение.
Досежно основанието за уволнение по чл.190 ал.1 т.4 КТ се изразява становище,че
БРС правилно е приел,че не може да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ за това нарушение. Досежно основанието за уволнение по чл.190 ал.1
т.7 КТ решението на БРС е оспорено,като се изразява несъгласие със становището
на съда,че по делото е било установено,че П. е отправил заплаха за физическа
саморазправа с друг служител на оператора.В тази връзка не са били ангажирани
доказателства,като не е станало ясно въз основа на кои доказателства съдът е
изградил извода си за установеност и доказаност на това дисциплинарно нарушение.
Съдът се е впуснал детайлно да коментира заплахата,като изпълнително деяние,но
не е изложил мотиви и не е посочил доказателствата,въз основа на които е приел
нарушението за установено. Въпреки,че изцяло в тежест на ответника е било да
докаже съществуването и извършването на всяко едно от посочените в
уволнителната заповед нарушения,последният не е ангажирал нито едно годно
доказателство в тази посока.В частност- не е доказал,че на 05.05.2017г.П. е
отправил заплаха за физическа саморазправа с друг служител на
оператора-нарушение по чл.190 ал.1 т.7 КТ.Ответното дружество не е поискало да
бъде разпитан служителят Иван Стамболиев,за когото се твърди,че е бил заплашван
от П..Не са били представени никакви документи,доказващи извършването на това дисциплинарно
нарушение-като например жалби в МВР,Прокуратурата против П. от заплашвания
служител или протокол за предупреждение по ЗМВР или изобщо каквото и да било
друго годно доказателство,което да установява по безспорен начин извършването
на това нарушение,станало причина за уволнението на ищеца.Въззивникът счита,че
неправилно,при липса на доказателства и без мотиви БРС е приел за установено и
доказано твърдяното в заповедта за уволнение нарушение по чл.190 ал.1 т.7 КТ.
Моли за отмяна на съдебното решение на БРС и постановяване на решение от
БОС,с което предявените от въззивника П. искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски,няма
доказателствени искания.
В
отговора на въззивната жалба ответното дружество е оспорило същата като
неоснователна и е изразило становище,че решението на БРС е правилно и
законосъобразно. Намира за неоснователни оплакванията,че работодателят не е
предоставил на служителя П. разумен срок за даване на обяснения,като в тази
връзка се позовава на съдебна практика на ВКС. Счита,че с факта на връчване на
искането за даване на обяснения по чл.193 ал.1 КТ се доказва,че работодателят е
дал на служителя възможност да даде обяснения-устни или писмени.Нарушенията са
описани в искането по ясен и разбираем начин,като правилно БРС е приел,че
посочените нарушения не са били нови за ищеца,тъй като е било извършено
предварително разследване от Местен мениджър Етика и съответствие,за което е
съставен протокол от 27.04.2017г.от изслушването на Е.П.,а по отношение на
заплахата,отправена от ищеца към негов пряк ръководител,той също е бил
наясно,имайки предвид,че е писмено отправена от него и изхожда от електронната
поща на П.. Доказателство са това са и собственоръчно написаните обяснения от
ищеца,че той разбира за какво му се иска обяснение. По отношение оплакването за
неправилна преценка на съда на свидетелските показания е изразено становище за
неоснователност и неправилност.Свидетелят е допуснат в качеството си на Местен
мениджър Етика и съответствие,който следи за спазването на вътрешните правила в
компанията,включително и етичните,прилагането на антикорупционни практики и
правила и е взето предвид обстоятелството,че той е присъствал по време на
процедурата по даване обяснения от служителя и същевременно е лице,различно от
органа на работодателя,налагащ дисциплинарното наказание. Счита,че правилно БРС
приема,че ищецът не е поискал допълнително време за даване на обяснения,нито е
поискал разяснение на действията,за които му се искат обяснения.Твърдението,че
предоставеният срок за даване на обяснения е бил крайно недостатъчен не
отговаря на обективната действителност,от служителя не се изисква да е наясно с
правната квалификация,а да обясни какво в действителност се е случило,за да
може да се вземе предвид от работодателя неговото поведение при определяне на
дисциплинарното наказание. Намира за неоснователно твърдението на въззивника,че
е трябвало да му се предостави достатъчно време за прочит и анализ на
цитираните разпоредби,тъй като няма такова изискване в чл.193 ал.1 КТ. По
нарушението,описано в т.1 на искането,ищецът е описал в обясненията си,че не е
генерирал направената справка и не знае как,но в Протокол от проведено вътрешно
разследване от 27.04.2017г.и снемане на обяснения от П.,който е приет като
доказателство по делото,става ясно,че това нарушение не е ново за ищеца и че
той устно вече е отговарял на конкретно задавани въпроси по този случай. По
нарушението по т.2 от искането,ищецът е дал обяснения,от които става ясно,че е
разбирал в какво се състои нарушението,а заплахата под формата на
кореспонденция от ел.поща на ищеца е приета като доказателство по делото.По
нарушението описано в т.3 на искането също са дадени обяснения,макар и
лаконични и от тях става ясно,че П. е разбрал в какво се състои нарушението и е
заявил,че ще представи документ,за да оправдае отсъствието си. По
нарушението,описано в т.4 на искането ищецът е дал обяснения,като е посочил,че
го е обяснявал много пъти-т.е. това нарушение също не е ново за него и вече е
отговарял на устно задавани въпроси по този случай. В искането са зададени
уточняващи въпроси,като те не са задължителни за отговор,както не е
задължително и даването на обяснения от страна на служителя.Намира,че
становището на БРС за това,че на ищеца е дадена възможност и достатъчен срок за
даване на обяснения за правилно.По отношение на основанието за уволнение по
чл.190 ал.1 т.4 КТ се изразява становище за неправилност на мотивите на БРС,с
оглед спецификата на дейността на ответното дружество и опитите за неоторизиран
достъп до информация от служител ,който няма одобрен такъв достъп и генериране
на информация,която служителят няма основание да притежава,представлява
изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина.Отклоняването на
телефони,освен нарушение на трудовата дисциплина,представлява и престъпление,за
което е подаден сигнал до Прокуратурата. В момента е образувано ДП 340/
2017г.,като се извършва разследване.По отношение на основанието за уволнение по
чл.190 ал.1 т.7 КТ намира изводите на съда за правилни.По делото е доказано,че П.
е отправил заплаха към пряк ръководител- електронно писмо,съдържащо заплахата и
изходящо от Е.П.,което не е оспорено от насрещната страна.Нарушението е
доказано и от свидетелските показания.Счита за ирелевантни доводите,за
субективното възприятие на заплахата от другия служител,към когото е била отправена,както и дали той се е
страхувал за живота си и респ.е уведомил органите на реда. Моли решението на
БРС да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано,няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът П. не се явява, редовно уведомен.Представлява се от адв.Д.,който поддържа въззивната
жалба и моли за уважаването и.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно
уведомено не изпраща представител.
При служебната проверка по чл.269 ГПК БОС намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба съдът намери
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Е.Д.П.,с която е предявил срещу „Теленор
България“ ЕАД искове за
признаване на уволнението му със заповед №3712 от 09.05.2017г.и заповед №3713
от 09.05.2017г.и двете издадени от Мениджър Център за предоставяне на HR услуги,в качеството на пълномощник на
изпълнителния директор на ответното дружество за незаконно,за възстановяването
му на заеманата от него до предишна длъжност „Търговски представител бизнес продажби“ в ответното
дружество,за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 7 800
лева,представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода от 09.05.2017г.до
09.11.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска на 06.06.2017г.до окончателното изплащане.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата
молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на
предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.
В исковата
молба ищецът е твърдял,че заповедта за дисциплинарното му уволнение № 3712 от
09.05.2017г. на Лилия Владимирова,мениджър Център за предоставяне на HR услуги в качеството и на пълномощник на
изпълнителния директор на „Теленор България“ЕАД Макъл Патрик Фоли е
незаконосъобразна,тъй като е издадена в нарушение на чл.193 ал.1 КТ,предл.последно- работодателят не е
предоставил на служителя разумен срок,в който да упражни правото си да даде
обяснения по чл.193 ал.1 КТ – искането за даване на обяснения му е било връчено
в 13.45 часа,като му е бил даден срок до 14.30 часа- т.е.0.45 мин. Твърди се,че
този срок е бил крайно недостатъчен,тъй като описаните в заповедта нарушения са
четири на брой и е била описана голяма по обем фактология,различни разпоредби
от нормативни и вътрешни актове,зададени са били множество въпроси към ищеца,за
които той не е разполагал с достатъчно време да даде отговори. На следващо
място ищецът е оспорил заповедта за дисциплинарно уволнение по същество,като е
изложил твърдения,че не е извършил вменените му във вина нарушения на трудовата
дисциплина.
Въззиваемото дружество е оспорвало
исковете,навеждайки в отговора на
исковата молба твърдения и представяйки доказателства за това,че заповедта за
дисциплинарно уволнение е правилна и съобразена със закона. Ответникът е
оспорил твърдението на ищеца,че не му е предоставил разумен срок за даване на
обяснения по чл.193 ал.1 КТ,като е заявил,че предоставеното на ищеца време е
било напълно достатъчно,имайки предвид и факта,че преди откриване на
дисциплинарното производство са били извършени проверки за две от нарушенията и
са му били поискани устни обяснения,а освен това срокът е бил инструктивен и П.
е бил изчакан да представи писмените си обяснения след 14.30 часа. Оспорени са
и твърденията на ищеца,че не е извършвал вменените му във вина нарушения на
трудовата дисциплина.
БРС
е обсъдил събраните по делото доказателства,като е достигнал до извод,че на
ищеца е бил предоставен достатъчен разумен срок за даване на обяснения. По
отношение на конкретните нарушения на трудовата дисциплина,районният съд е
приел,че ищецът не е извършил нарушението по чл.190 ал.1 т.2 КТ- неявяване на
работа без уважителна причина в периода четвърти-пети май 2017г. ,както и че не
е доказано по несъмнен начин извършването на нарушението по чл.190 ал.1 т.4 КТ-
генериране на справки за цялата база данни с клиенти на Теленор и неполучени
телефони. БРС е приел,че е доказано извършването на дисциплинарното нарушение
по чл.190 ал.1 т.7 КТ- на 05.05.2017г.
ищецът е отправил заплаха за физическа саморазправа с друг служител на
оператора,като е отхвърлил главния иск за отмяна на заповедта за дисциплинарно
уволнение,както и акцесорните искови
претенции за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и осъждане на
работодателя да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение по чл.225 ал.1 КТ.
БОС напълно споделя мотивите,изложени в
обжалваното съдебно решение, довели до изводите на съда за неоснователност на
предявените искови претенции, като ги намира за правилни,законосъобразни и
съобразени със закона и задължителната съдебна практика и препраща към тях на
основание чл.272 ГПК.
Неоснователно е оплакването във въззивната
жалба,че работодателят не е предоставил на ищеца разумен срок за даване на
обяснения по чл.193 ал.1 КТ. Искането на работодателя за даване на обяснения е
било връчено на П. в 13.45 часа, като му е бил предоставен срок за даване на
обяснения до 14.30 часа. Предоставеното време е 45
минути,а не 0.45 минути,както твърди ищецът.Дори ако се възприеме тезата на
въззивника,че извод за продължаване на срока за даване на обяснения би могъл да
се направи само въз основа на писмени доказателства, то според въззивния съд
предоставеният му срок от 45 минути в случая е бил разумен и достатъчен. За
опитите за генериране на справки за цялата база данни на клиенти и за
непредаването на мобилни телефони на „Симпетро 1“ЕООД е била извършена
проверка-разследване на 27.04.2017г.и от ищеца са били искани подробни писмени обяснения,каквито
той е дал/вж.протокол на л.36-37 от делото на БРС/ ,поради което според съда за
тези случаи не му е било необходимо допълнително време, за да извършва справки
и проверки,преди да даде обяснения,тъй като фактите вече са му били известни. Този извод се подкрепя и от съдържанието на
дадените от П. писмени обяснения по чл.193 ал.1 КТ- в тях ищецът е посочил,че
за случая „Симпетро“ е давал обяснения вече много пъти,а по отношение на
генерирането на справки е дал кратки обяснения,идентични с тези,обективирани в
протокола от 27.04.2017г. – че не е генерирал справки и не знае как става това.
За
останалите две нарушения,посочени в искането на работодателя-неявяването на
работа и отправяне на заплаха за физическа саморазправа към прекия му
ръководител Стамболиев фактологията не е сложна и не е изисквала по-дълъг
период от време,за да бъде дадено писмено обяснение,още повече,че работодателят
в искането е изложил ясно,подробно и разбираемо установените от него до този
момент факти.Ищецът е дал кратки обяснения,в които е посочил,че след всичко
случило се и отправените към него обвинения е бил много афектиран,няма как да
позволи някой да го обвинява и според него това е служителят Стамболиев.За
отсъствието си от работа е посочил,че има болничен лист,който ще представи. По
гореизложените съображения БОС приема,че предоставеният от работодателя срок от
45 минути изцяло съответства на критериите
за разумен срок за даване на обяснения по чл.193 ал.1 КТ ,които е възприел и
ВКС в съдебната практика,която е цитирана във въззивната жалба.
При преценката за налагане на най-тежкото наказание
–дисциплинарно уволнение, работодателят се е запознал с дадените от ищеца обяснения,което е бил длъжен за стори
съгласно вмененото му задължение по чл.193 ал.1 КТ- да събере и прецени
събраните доказателства,както и е
наложил наказанието при съобразяване с критериите по чл.189 ал.1 КТ- относно
тежестта на нарушението,обстоятелствата при които е извършено и поведението на
служителя. Дадените от въззивника П.
обяснения по чл.193 ал.1 КТ са подробно изложени и обсъдени в заповедта за
дисциплинарно уволнение, обсъдени са и обясненията,които той е дал в интервюто
от 27.04.2017г.,обективирано в протокол от същата дата. БОС намира за
необходимо да отбележи,че и в исковата молба П. е твърдял същите факти досежно
двете нарушения - генериране на справки от системата и непредаване на мобилни
телефони на „Симпетро 1“ЕООД,което също подкрепя извода,че не му е бил
необходим по-дълъг срок за даване на обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ
относно фактите,относими към тези две нарушения.
При
извършения съдебен контрол относно спазването на критериите по чл.189 ал.1 КТ,
БОС намира,че районният съд е извършил дължимата преценка в пълнота и въз
основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Въз основа на
тази цялостна преценка,районният съд е достигнал до извод,че доказателствата по
делото не дават основание за несъмнен и категоричен извод,че ищецът е извършил
три от вменените му четири нарушения на трудовата дисциплина.
По отношение на
нарушението по чл.190 т.7 КТ БРС е
приел,че доказателствата по делото водят до извод,че то е извършено от ищеца, като
този извод се споделя от въззивната инстанция. Неоснователни са оплакванията,че
няма доказателства за извършването и за авторството му,както и че в решението
си БРС не е посочил въз основа на какви доказателства е приел,че нарушението по
чл.190 т.7 КТ е извършено от ищеца. В мотивите на решението,при обсъждане на
спора от фактическа страна,районният съд е посочил,че е установено,че на
05.05.2017г.св.Димитров е получил по електронната си поща писмо от ищеца,в
което П. е заявил,че „лично и физически ще разследва“ случая с опита за
генериране на справки и последното нещо,което ще направи е да „измете пода“ с
Иван Стамболиев,също служител на „Теленор България“ЕАД.В писмото,приложено като
доказателство по делото П. е твърдял,че опитът за генериране на справки по всяка вероятност е опит на друг служител да
го злепостави,настоявал е за разследване на случая,изразявайки подозрения,че
този служител е прекият му ръководител Стамболиев. Писмото завършва със
следните две изречения: “Не дай си боже следващата седмица да видя Стамболиев
близо до моя комп.Лично и ФИЗИЧЕСКИ ЩЕ РАЗСЛЕДВАМ АЗ СЛУЧАЯ КАКТО АЗ СИ ЗНАМ И
ТОВА ЩЕ БЪДЕ ПОСЛЕДНОТО НЕЩО КОЕТО ЩЕ НАПРАВЯ И ТО Е ЧЕ ЩЕ ИЗМЕТА ПОДА С
НЕГО!!!!!“. Тази фраза е подробно анализирана от БРС в мотивите на обжалваното
решение,като е направен правилен и законосъобразен извод,че тя съдържа заплаха
за физическа саморазправа с прекия ръководител на ищеца- Стамболиев,както е приел и работодателят.
Самият ищец не е отрекъл,че е изпратил това писмо в обясненията си по чл.193
ал.1 КТ, като е посочил, че е сторил това,защото е бил много афектиран. Обстоятелството,че
не са представени като доказателства жалби до полицията и прокуратурата по
повод заплахата не може да доведе до извод,че такава не е била отправена.
Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд,че това нарушение на
трудовата дисциплина е тежко и за него законът предвижда възможност
работодателят да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание –уволнение,съобразно
чл.190 ал.1 т.7 КТ. Обсъдени са били и обясненията на ищеца за извършването на
нарушението в състояние на афект,които не са били споделени от БРС с
аргументи,които се споделят от въззивния съд.
По гореизложените съображения и при пълно споделяне на изводите на БРС,въззивният
съд достигна до извод,че обжалваното решение е правилно,законосъобразно и
обосновано от доказателствата по делото,което налага потвърждаването му,а
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Предвид изхода от спора във въззивното производство,в тежест на
въззивника следва да бъдат възложени разноските,направени от въззиваемото
дружество,но тъй като същото не е представило доказателства за направени
разноски във въззивното производство,съдът не му присъжда такива.
Всичко изложено мотивира съда да постанови решение в горния смисъл.
Водим от горното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №1728 от
30.10.2017г.,постановено по гр.д.№ 3974/2017г.по описа на Районен съд гр.Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от датата на връчването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: