Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1122
гр.Бургас, 27.07.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 3028 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***,
ул. „***” № 11, чрез управителя И.С.П.с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 310537-F362046/05.01.2018г., издадено от Сияна Димитрова – Директор
Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 56 от ЗДДФЛ,
на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция”
в размер на 50 лева
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва
фактическата обстановка, но се застъпва, че са изтекли давностните срокове по
чл. 34 ЗАНН за ангажиране на отговорността на сдружението. На следващо място се
посочва и че неправилно в АУАН и НП е посочено, че крайната дата за подаване на
декларацията е била 30.07.2016, когато в действителност това е била
31.07.2016г.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба-становище се
заявява, че наведените в жалбата доводи се подкрепят напълно, като под
евентуалност се иска приложение на чл. 28 ЗАНН.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Стоилова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, като счита,
че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Посочва,
че органите на НАП обективно няма как да установят нарушението на по-ранен
етап, доколкото не поддържат регистри по ЗДДФЛ. В заключение моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от известието за доставяне на л.
5 гръб – НП е връчено на представител на сдружението на 30.05.2018г., а жалбата
е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо - 04.06.2018г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.11.2016г. св.
И.В. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас извършила проверка на
Сдружение „***”, в хода н която констатирала, че предприятието, като задължено
лице, не е спазило законоустановения срок (посочен до 30.07.2016г.) за подаване
на данъчна декларация по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ и чл. 201 ЗКПО за дължим данък от
получен доход, като юридическо лице, през второто тримесечие на 2016г., в
случаите, когато получателят на дохода не е длъжен да удържа и внася данъка. Свидетелката
поканила сдружението да подаде декларация, като същата била подадена и
входирана с №025191700544891/08.11.2017г. и в нея било посочено, че се дължи данък
в размер на 51.00 лева. Св. В. преценила, че с поведението си сдружението е
осъществило състава на чл. 56 ЗДДФЛ, поради което и на същата дата съставила
против него АУАН с №F362046, който предявила на
упълномощено лице (пълномощно л. 7) за запознаван срещу подпис. Пълномощникът
подписал АУАН и получила препис от него, без да направи възражения. В
законоустановения срок – на 10.11.2017г. постъпило възражение от сдружението, в
което било посочено, че действително същото е допуснало нарушение, като не е
подало декларация по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ по изплатено възнаграждение, различно
от трудово такова, но се застъпва, че това се дължи на неволна грешка.
След връчване на
АУАН на 05.01.2018г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в
което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО не възприел,
изложените във възраженията доводи, а квалифицирал поведението на сдружението,
като нарушение по чл. 56 ЗДДФЛ, поради което и на основание чл. 80, ал.1 ЗДДФЛ
му наложил „Имуществена санкция” в размер на 50 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Жалбоподателят
не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление и в
АУАН, а единствено застъпва твърдения за изтекла давност, неправилно посочена
дата на извършване на нарушението и под евентуалност – приложение на чл. 28 ЗАНН.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Сияна Димитрова – Директор
Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, която към дата 05.01.2018г. е
била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по
приходите в ТД на НАП-Бургас, който безспорно е компетентно лице по смисъла на
чл. 85, ал.1 ЗДДФЛ. Съдът счита, че административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Това е така, доколкото декларацията е следвало да
се подаде до края на месец юли 2016г., респективно в първия ден на месец август
2016г. нарушението е било довършено. Установеното нарушение е данъчно нарушение
и съгласно нормата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН администрацията разполага с
двугодишен срок, от извършването му, за съставяне на АУАН. Този срок очевидно е
спазен с издаването на АУАН № F362046/08.11.2017 година на старши инспектор по
приходите в ТД – Бургас на НАП. Спорен е моментът дали към 08.11.2017г. е била
изтекла по-кратката тримесечна давност, която започва да тече от откриване на
нарушителя. Под откриване на нарушителя следва да се разбира моментът, в който
е било обективно възможно съответното длъжностно лице да изградил своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя. В
конкретния случай, видно и от посоченото в писменото възражение по акта -
дължимата декларация касае изплатено възнаграждение по правоотношение, различно
от трудовото. Данъчната администрация не разполага с възможност да знае кога
всяко едно дружество/сдружение ще изплати възнаграждение и то не по трудово
правоотношение, респективно да следи дали изплащането на това възнаграждение ще
бъде декларирано в срок или не. Противно на застъпеното от жалбоподателя, както
става ясно и от показанията на св. В. – НАП не разполага с такъв регистър
(обективно няма и как да се поддържа такъв), поради което и няма как
автоматично да узнае за възникването на задължение за подаването на дължимата декларация,
освен ако не извърши нарочна проверка. Именно такава проверка е била извършена
на 08.11.2017г. и в хода на същата е било констатирано процесното нарушение.
Незабавно след неговото констатиране е бил съставен и АУАН, поради което и по
мнение на настоящия състав тримесечният срок, в конкретния случай, е спазен. В
този смисъл са и мотивите на касационната инстанция, изложени в Решение № 422/04.03.2015г. по КНАХД №
2325/2014г. на АдмС-Бургас. В този смисъл е и преобладаващата практика на
съдилищата от страната, като в Решение №
260 от 2.11.2016 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 219/2016 г. изрично се
посочва, че задължението за удържане и внасяне на данък възниква, при
начисляване или изплащане на дохода на физическите лица. Тези обстоятелства не
са известни на органите по приходите, поради което не би могло да се приеме, че
същите са могли да узнаят за нарушението към момента на неподаването на
декларацията за изплатения доход. Не така стоят нещата при подаване на други
дължими декларации (примерно по ЗДДС), където администрацията поддържа
съответните регистри и е в обективна възможност да констатира допуснатото
просрочие още в деня, следващ крайния срок за подаване на декларацията.
Доколкото обаче в случая стана ясно, че такъв регистър няма как да се поддържа,
то и правилно АНО е приел, че към датата на съставяне на АУАН тримесечният срок
не е бил изтекъл.
На следващо място съдът счита, че НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Действително съдът споделя доводите на жалбоподателя, че крайният срок за подаване на декларация е бил 31.07.2016г., а не както се сочи в АУАН и НП – 30.07.2016г. Това е така, доколкото съгласно чл. 72 ЗЗД – под „край на месеца”, следва да се разбира послания ден от месеца. В случая месец Юли има 31 дни, поради което и „край на месеца” по смисъла на чл. 65, ал.1 ЗДДФЛ вр. с чл. 72 ЗЗД, е именно 31-ви, а не 30-ти Юли. Въпреки тази неточност, съдът счита, че правото на защита на санкционирания субект не е било накърнено в степен, налагаща отмяна на санкционния акт. Това е така, доколкото при всички случаи декларацията е подадена много извън срока, а именно на 08.11.2017г., който факт не се оспорва нито с жалбата, нито с писменото възражение срещу АУАН, поради което и неправилното интерпретиране на „край на месеца” с един ден, по никакъв начин не пречи на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява” и не води до промяна в изводите относно съставомерността на поведението на сдружението, нито влияе на изчисляване на давностните срокове, а още по-малко възпрепятства сдружението да организира защитата си, поради което и по мнение на настоящия състав – това нарушение е несъществено.
По същество следва
да се посочи следното: Съгласно чл. 56,
ал.1 от ЗДДФЛ, декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне
на дължимите данъци. По аргумент от чл. 65, ал.1 от ЗДДФЛ, този срок е до края
на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието,
т.е. в конкретния случай до края на Юли 2016 година. Няма спор, че до края на
Юли 2016г. сдружението не е подало дължимата декларация, а е сторило това на
08.11.2017г. –т.е. със закъснение от повече от година. Това обстоятелство не се
оспорва от жалбоподателя, а дори е писмено потвърдено в наличното възражение (л.
13). Нормата на чл. 80, ал.1 от ЗДДФЛ предвижда, лице, което не подаде в срок
данъчна декларация по този закон, да се наказва с глоба или имуществена санкция
в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
На база на
горното, съдът счита че в случая всички признаци от обективния състав на
вмененото нарушение са доказани, поради което и правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Съдът намира, че в
случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл.
28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост
на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност.
В случая,
извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, които са
предмет на правна уредба от ЗДДФЛ. Нарушението, извършено от сдружението е чрез
"бездействие". То е типично за
вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. Нарушението е формално - на просто
извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за
обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за
фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за
установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия
състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му
страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на
деянието. Нещо повече – до подаване на декларацията и изпълнение на
задължението се е стигнало не поради инициатива от задължения субект, а едва
след намесата на данъчните органи, които са констатирали нарушението и са
поканили сдружението да подаде декларация.
На база всичко
посочено по-горе, според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не
разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице
основания за отмяна на НП. От друга страна АНО е взел липсата на предишни
нарушения, както и факта, че дължимият данък все пак е бил внесен, поради което
при индивидуализацията на имуществената санкция е определил същата на 50 лева
(10 пъти под максимално възможния размер), който размер е напълно съобразен с
обществената опасност на извършеното и на извършителя и не следва да бъде
допълнително намаляван от съда.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
310537-F362046/05.01.2018г., издадено от Сияна Димитрова – Директор Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 56 от ЗДДФЛ, на
основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, на „***” с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 50 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.