Р Е Ш Е Н И Е № 436
гр.Видин, 06.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря М.Евтимова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 1274 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата си молба
В.А.С.,ЕГН ********** е предявил против „Крон Секюрити“ООД,ЕИК *********
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т .3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищецът твърди, че на 08.06.2018 г.,по силата на
сключен трудов договор на осн.чл.68 ал.1 т.2 вр.чл.71 ал.1 КТ, е в трудово
правоотношение с ответното дружество,като е изпълнявал длъжността ”охранител“.
Излага,че на 09.12.2018 г. е бил опериран и му поставена изкуствена тазобедрена става,както
и че е
ползвал отпуск,поради временена нетрудоспособност,когато на 14.03.2019
г. му е връчена Заповед № 5709 от 12.03.2019 г. на управителя
на „Крон секюрити“ООД,с която трудовото му
правоотношение
е прекратено ,на основание чл.71 ал.1 от КТ.
Подържа , че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, неправилна и необоснована,като сочи,че в същата като причина за
прекратяването е посочено единствено чл.71 ал.1 от КТ,както и че е недопустимо
прекратяване на трудов договор със задна дата-в случая на 12.03.2019 г.,а не от
датата на връчване на заповедта-14.03.2019 г..
Иска от Съда да
постанови решение, с което:
І. Да се признае уволнението със Заповед № 5709 от 12.03.2019 г.за незаконно и да се отмени на същото , както и издадената заповед.
ІІ. Да се възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност .
ІІІ. Да се осъди
работодателя да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането
без работа ,в размер на 3360
лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска/13.05.2019
г./ до
окончателното изплащане .
ІV.Претендират се
и направените разноски в производството.
По делото е постъпил писмен отговор по чл.131 от ГПК
от ответната страна, в който е оспорен предявеният иск като неоснователен и
недоказан.
Посочва се, че сключения с ищеца трудов договор е със
срок на изпитване шест месеца,който е
уговорен в полза на работодателя,поради което и на осн.чл.71 ал.1 от КТ може да
се прекрати без предизвестие и по преценка,без да е необходимо основание и
мотивирането му.
Подържа се ,че трудовото правоотношение е възникнало на 11.06.2018 г. и е прекратено
на 14.03.2019 г.,като се сочи,че с оглед спецификата на договора срока за
изпитване са удължава с времето, през което лицето не е изпълнява трудовите си
задължения,като в случая това е станало
със срока на платения годишен отпуск/от 09.11.2018 г. до 22.11.2018 г./,както и
от 06.12.2018 г.,от когато ищеца е в болничен,до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Излага се,че същото се счита за прекратено , съгласно
чл.325 ал.2 т.3 КТ, от 14.03.2019 г.,когато заповедта е връчена на работника и към която
дата уговорения шестмесечен срок за изпитване не е бил изтекъл.
От ангажираните по делото доказателства, Съдът приема
за установено следното:
Не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищеца е назначен на длъжността „охранител“,който
факт е виден и от приложения по делото
трудов договор от 08.06.2018 г.
От същия,с оглед посоченото основание чл.68 ал.1
т.2 вр.чл.71 ал.1 от КТ и уговорения
срок за изпитване /шест месеца/, се установява,че между страните е сключен
трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя.
Не е спорно и че със Заповед № 5709 от 12.03.2019 г. на управителя
на „Крон секюрити“ООД трудовото правоотношение е
прекратено ,на основание чл.71 ал.1 от КТ.
Не е спорно също така и че ищеца от началото на
декември месец 2018 г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение е в отпуск по
болест/представени са само два броя
болнични листи,от които е видно,че на ищеца е разрешен отпуск за периода
от 11.02.2019 г. до 12.03.2019 г. и от 13.03.2019 г. до 11.04.2019 г.
Посоченото,в писмения отговор ,обстоятелство,а именно
че ищеца е ползвал законен годишен отпуск от
09.11.2018 г. до 22.11.2018 г./13 дни/ не оспорено,поради което съдът го приема за установено.
Представени са: копие от трудова книжка и длъжностна
характеристика,както и копие от справка
на НАП,от която е видно,че процесния договор е прекратен,считано от
14.03.2019 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните, като вещото лице е изготвило
съответното заключение, което е прието от съда.
При горните данни съдът приема,че уволнението е законосъобразно
по следните съображения:
Фактическия състав на прекратяването на трудовия
договор със срок за изпитване е облекчен
и включва следните елементи: 1/. валидно сключен трудов договор със срок за
изпитване; 2/. писмено едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия
договор в срока за изпитване; 3/ волеизявлението да изхожда от страната, в
чиято полза е уговорката за изпитване; 4/ достигане на волеизявлението до
другата страна в рамките на срока за изпитване.
Съгласно чл.71 ал.1 КТ до изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен може, да прекрати трудовия договор
без предизвестие.
Именно с това право в случая е разполагал работодателя-ответник , доколкото срока за
изпитване от шест месеца е уговорен в негова полза,като трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено с
посочената Заповед № 5709/12.03.2019г. на осн.чл.71 ал.1 КТ.
Процесния
трудов договор е сключен на 08.06.2018 г.,като в същия е отбелязано ,че
работникът ще постъпи на работа на 11.06.2018 г..
Безспорно
установен факт е,че след постъпването си на работа ищеца е ползвал законен годишен отпуск от 09.11.2018 г. до 22.11.2018 г./13 дни/,а от
начало на декември/девети декември,според ищеца и шести декември,според
ответника/ до датата на прекратяване-14.03.2019 г.е бил в отпуск по болест.
Съобразявайки изложените данни се налага
извод,че в случая шестмесечният срок е спазен,
тъй като съгл. чл. 70 ал. 4 от КТ в срока за изпитване не се включва времето,
през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по
други уважителни причини/ ползване на разрешен от здравните органи отпуск
поради временна неработоспособност/, не е изпълнявал работата, за която е
сключен договорът
В конкретния случай ответното дружеството в качеството
си на работодател е спазило изцяло законовите изисквания,като са налице :
валидно сключен срочен трудов договор със срок за изпитване в полза на
работодателя, писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
която е връчена на ищеца на 14.03.2019 г.,в срока за изпитване,както включително и правоотношението е прекратено в
рамките на срока за изпитване на основание
чл. 71 КТ преди да изтече шестмесечния
изпитателен срок.
Следва да се отбележи,че към момента на връчване на
уволнителната заповед ищеца е в болнични
,но с оглед характера на процесния договор,същият не се ползва от закрилата
предвидена в чл.333 ал.1 КТ.Това е така защото ,съгласно чл.333 ал.1 от КТ,
закрила при уволнение се предвижда само в лимитативно изброените случаи на
прекратяване на трудов договор, а именно при уволнение на осн. 328, т.1, 2, 3,
5 и 11 и чл.330 ал.2, т.6 КТ,като между тях не фигурира посоченото
основание за уволнение -чл.71 ал.1 КТ. Това
не случайно, тъй като модалитета/ срок за изпитване/ е предвиден за да може да
се провери от работодателя дали работника е в състояние да изпълнява
възложената му работа, а работника да провери дали работата е подходяща за
него. Докато трае срока за изпитване трудовото правоотношение, макар и
възникнало, е в относителна висящност, тъй като едва с изтичането на
изпитателния срок трудовия договор се счита за окончателно сключен. Поради това,
докато трае срока за изпитване, е предвидена възможността страната, в чиято
полза е уговорен, да може да го прекрати по облекчен ред- без предизвестие, а и
без да се съобразява със закрилата предвидена в чл.333 КТ.
Безспорно е че
трудовият договор не е прекратен на някое от основанията по чл.333 ал.1 КТ,
а на осн. чл.71, ал.1 КТ,като в тази връзка от значение е не датата на издаване на
заповедта, а тази на връчването й /14.03.2019 г./,именно от която договора се счита за прекратен.
В случа аргумента за немотивираност на
заповедта за уволнение не се възприема от съда, тъй като в представения от
ищеца, неоспорен и приет по делото ,екземпляр от заповедта за уволнение се
вижда, че основанието е по чл.71 ал.1 КТ.
Изложеното сочи, че въз основа на сключения между
страните договор , за ответника е породено право по чл.70 ал.1 КТ в срок от
шест месеца от изпълнението на договора да прекрати същия едностранно, поради
уговорената клауза за изпитване в полза на работодателя и че същия го е
упражнил надлежно с процесната уволнителна заповед.
По горните съображения съдът намира, че трудовото
правоотношение на ищеца е законосъобразно прекратено от работодателя със
Заповед № 5709/12.03.2019 г. ,поради което искът по чл.344, ал.1 КТ е неоснователен и не
следва да бъде уважен.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.344
ал.1 т.1 КТ неоснователни се явяват и обусловените от него искове по чл.344 ал.1
т.2 и 3 КТ,а именно за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение
по чл.225 КТ за оставане без работа в
резултат на уволнението,поради което същите не следва да се уважават.
С оглед изхода на спора на осн.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски.
В случая обаче не е представен списък по чл.80 ГПК
и не са представени доказателства за
направени разноски/в процеса ответникът е представляван от адвокат,но в
ангажирането пълномощно не е посочена внесена сума/,поради което такива не
следва да се присъждат.
Възнаграждението за вещо лице в размер на 90 лв.,с
оглед разпоредбата на чл.359 КТ,остава за сметка на бюджета.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
на осн. чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ от ищеца В.А.С. ***,ЕГН ********** срещу
ответника „Крон Секюрити“ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,район
„Красно село“,ж.к.“Лагера“,ул.“Хайдушка поляна“№8 искове ,а именно : за признаване за незаконно уволнението му със Заповед № 5709 от 12.03.2019 г. на управителя на „Крон Секюрити“ООД и отмяна на същото,както и на издадената
Заповед
№ 5709 от 12.03.2019 г.; за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „охранител“ и за осъждането на ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането
без работа ,в размер на 3360
лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска/13.05.2019
г./ до
окончателното изплащане,както отхвърля и искането за присъждане на направените по
делото разноски/ за адвокатско възнаграждение/ ,които са в размер на 1000.00
лв..
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд
в двуседмичен срок:-от ответника,считано
от датата на обявяване - 06.08.2019 г. ,както и от ищеца,но от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :