№ 6591
гр. С., 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
........0231110136483 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба вх. № ................/30.06.2023 г.,
уточнена с писмени молби вх. № ............/14.10.2024 г. на „............. ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., срещу П. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
С............. с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ 520,40 лева –
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С...............,
с абонатен № ..........., 2./ 18,23 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.06.2023 г. до окончателното плащане, 3./ 117,07 лева – мораторна лихва върху
първата главница за периода 15.09.2020 г. – 08.06.2023 г., и 4./ 4,44 лева – мораторна лихва
върху втората главница за периода 16.07.2020 г. – 08.06.2023 г.
В исковата молба, уточнена с писмени молби вх. № ............/14.10.2024 г., се навеждат
твърдения, че Г. Т. Х., в качеството си на собственик на апартамент ........, находящ се в гр.
С.......... за периода от м. 05.2019 г. до датата на своята смърт – 14.05.2020 г., е била
потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, и е
била обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното
дружество. След нейната смърт апартамент ........ е бил наследен от нейния син П. Г. Х.,
който в периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., като негов едноличен собственик, е имал
качеството потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ и съответно той е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била
доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като
в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота.
1
Посочва се, че титулярят на правото на собственост на топлоснабдения жилищен имот не е
изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи
и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което ответникът П. Г. Х. да бъде
осъден да заплати процесните суми, които за периода м.05.2019 г. – м.05.2020 г. се
претендират от него, като наследник на Г. Т. Х., а за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г. –
лично от него, като собственик на имота. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат М. Н., с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се съществуването
на облигационно правоотношение между страните за исковия период по съображения, че
ответникът не е изявил изрично съгласие за сключване на договор с ищеца и че писмен
договор не е бил сключен. Позовава се на чл. 62 ЗЗП. Оспорва се начислените от ищеца
суми да отговарят на реално доставената топлинна енергия, като в тази връзка се твърди, че
не се установява индивидуалните разпределители в имота да отговарят на действащите
стандарти. Изразява се становище за неравноправност на твърдените от ищеца договорни
клаузи. Поддържа се, че на ответника не са били връчвани фактури за исковия период.
Навежда се възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Оспорват се
претенциите за обезщетение за забава, поддържайки се неизпълнение на ищеца на
задължението по чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Моли се за отхвърляне на исковете.
С определение № 39747/02.10.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца „........“ ЕООД.
С молба от 29.11.2024 г. третото лице – помагач изразява становище за основателност
на исковите претенции.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, като прецени твърденията на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи
от фактическа и правна страна:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Списък на броя на
живущите по апартаменти в жилищна сграда на блок 37, кв. „............ I“ - С........., от
19.09.1977 г., /л. 10/, видно от който за апартамент ........ е посочено лицето П. В. Б. срещу
чието име е положен саморъчен подпис.
От прието по делото Писмо изх. № КС-15-08-7000-2/2011/24.01.2011 г., адресирано
от Столична община – район „............“ до „............. ЕАД /л. 12/, се установява, че между
блок със строителен номер 37, входове 1, 2 и 3 – ж. к. „............ I“ – С., и граждански номер
блок ........ – ж. к. „............ I“ – С., съществува идентичност. Следователно представеният
списък на броя на живущите от 19.09.1977 г. касае именно жилищна сграда, с актуален
адрес: гр. С.......... в която се намира процесният апартамент .........
По делото е изискано и постъпило Писмо рег. № СИС25-ВК08-9-(1)/21.01.2025 г. от
.....................“ /л. 127/, в което е посочено, че след извършена справка в архива на д.та е
констатирано, че апартамент ........, находящ се в гр. С.......... не е бил предоставен в
обезщетение на отчужден собственик и за същия не е била издавана заповед по чл. 100
ЗТСУ.
По делото е изискано и постъпило Писмо рег. № СФД24-ВК08-1327/1/11.12.2024 г.
от ............. – ............“, в което е посочено, че след извършена проверка в информационния
масив на СО е констатирано, че Г. Т. Х. и П. Г. Х. нямат декларирани недвижими имоти в
отдел „Общински приходи“ – .............
По делото е представена и приета като писмено доказателство Молба – декларация
от 15.12.1998 г. /л. 13-14/ от Г. Т. Х., адресирана до директора на Топлофикационен район, с
искане за откриване на партида на нейно име за процесния недвижим имот – апартамент
........, при посочване, че семейството й се състои от двама души, и без посочване на
документ за собственост на топлоснабдения имот.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 23.05.2000 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., кв. „............
1“, ......... /л. 19/, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „........“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата
в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на
2
етажните собственици под ........6 за имот с абонатен № ........... е посочено лицето Г. Т. Х.,
срещу което е положен саморъчен подпис.
На 28.08.2002 г. е сключен договор между „........“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: в гр. С., кв. „............ 1“, ......... /л. 17/, по силата на който дружеството се е задължило
да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от "Т........ С." ЕАД за показанията на топломера за
отчетния период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „.............
ЕАД – възложител и „........“ ЕООД – изпълнител /л. 26/, при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени и приети Обща фактура № **********/31.07.2020 г. и
Обща фактура № ........... г. /л. 21- л. 24/, с посочени доставчик „............. ЕАД и получател –
Г. Т. Х., гр. С., кв. „............ 1“, ........., ап. 2, договорна сметка **********, номер на
инсталация .........
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ........ /л. 25/.
От третото лице – помагач „........“ ЕООД с молба от 29.11.2024 г. са представени и
приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен №
..........., за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. с посочен в
тях клиент Г. Т. Х., както и 1 брой протокол за неосигурен достъп от м. 06.2020 г. /л. 93 –
95/.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК заключение на съдебно – техническата експертиза (СТЕ).
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
3
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение ........ от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
......../2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В конкретно разглеждания случай, по делото не са представени преки доказателства,
установяващи притежанието на вещни права за собственост върху процесния апартамент
........, находящ се в гр. С.......... в исковия период – нито от ответника П. Г. Х., нито от
неговия наследодател Г. Т. Х., нито от трето за процеса лице. От изисканите и постъпили
данни от .....................“ и Д. „Общински приходи – ............“ се установи, че описаният
жилищен имот не е бил предоставен в обезщетение на отчужден собственик и за същия не е
била издавана заповед по чл. 100 ЗТСУ, както и че същият не е деклариран от ответника П.
Г. Х. или от неговия наследодател. Приложеният списък на етажните собственици,
удостоверили с подписите си вземането на решенията на проведеното на 23.05.2000 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., кв. „............ 1“,
........., в който фигурира лицето Г. Т. Х., срещу което е положен саморъчен подпис, по прец.
на настоящия съдебен състав не е достатъчна индиция за притежавани от наследодателя на
ответника вещни права върху апартамент ......... Това е така, тъй като въпросният списък е
съставен след подаване на молба-декларация от Г. Т. Х. от 15.12.1998 г. до директора на
Топлофикационен район, с искане за откриване на партида на нейно име за процесния
недвижим имот – апартамент ........, без посочване в нея на документ за собственост на
топлоснабдения имот, подаването на която декларация поначало не е обвързано с
притежанието на вещни права върху имота, но чието подаване е достатъчна индиция, че към
2000 г. подаделят й е ползвал исковия имот /при липса на данни за основанието за това/ и
поради това е взел участие в ОС на ЕС. При ангажирания по делото доказателствен
материал съдът приема, че ищецът не е установил в хода на процеса по изискуемия начин
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, че наследодателят на ответника – Г. Т. Х., е била титуляр на
правото на собственост на исковия имот в периода м.05.2019 г. – м.05.2020 г., а оттук, че
след смъртта на последната и по силата на наследственото правоприемство П. Г. Х. е станал
негов собственик, респ. че той е имал това качество в периода м. 06.2020 г. – м. 04.2021 г.
4
При това положение, съдът приема, че ответникът не е материално легитимиран да отговаря
по предявените срещу него искове за потребена и незаплатена ТЕ и за цена на услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 06.2020 г. – м. 04.2021 г. – за който
период процесните суми се претендират от него, в личното му качество на собственик на
имота.
Що се касае до периода м. 05.2019 г. – м. 05.2020 г., съдът намира следното:
От представения на л. 13-14 от делото документ се установява, че наследодателят на
ответника – Г. Т. Х., е подала до ищеца нарочна молба-декларация за откриване на партида
на нейно име за апартамент ......... По делото не е спорно, а и се установява от представените
и приети писмени доказателства – индивидуални справки за отопление и топла вода, Обща
фактура № **********/31.07.2020 г. и Обща фактура № ........... г., както и от заключението на
вещото лице по приетата без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК
СТЕ, че партидата относно апартамент ........, открита при ищцовото дружество, се води на
името именно на Г. Т. Х.. При това положение, съдът намира, че с молба-декларация от
15.12.1998 г. (подадена преди исковия период) Г. Т. Х. е направила изрично искане пред
ищцовото дружество да бъде открита партида само на нейно име, като това заявление
представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – по арг. от нормата на чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление, открил е партида на името на заявителя и е продължил да доставя топлинна
енергия до процесния имот, ищецът е приел предложението на Г. Т. Х. за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия, като помежду им е било породено облигационно
правоотношение именно в резултат на изрично изявената воля на посоченото лице, като
ирелевантно за неговото възникване е дали последното е било или не титуляр на вещни
права върху имота. С приемането на отправеното чрез молбата – декларация предложение
/приемане, обективирано в последващите действия на ищеца по откриване на партида на
името на заявителката Г. Т. Х./ за сключване на договора е възникнал този правопораждащ
облигационно правоотношение между „............. ЕАД и Г. Т. Х. юридически факт, който
обуславя извод на съда, че последната носи отговорност за задълженията за реално
доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2019
г. до датата на нейната смърт – 14.05.2020 г., и съответно след нейната смърт отговорността
за тези задължения се носи от нейния единствен наследник по закон – ответникът П. Г. Х..
При горните мотиви, съдът приема, че за периода м.06.2020 – м.04.2021 г. исковите
претенции се явяват неоснователни поради липса на пасивна материална легитимация на
ответника по тях. За периода м. 05.2019 г. – 14.05.2020 г. ответникът, в качеството на
наследник на Г. Т. Х., е материално легитимиран да отговаря за задълженията за доставена
до исковия имот топлинна енергия и цена на предоставена услуга за дялово разпределение.
Същевременно своевременно по делото е релевирано възражение за погасяване на
процесните вземания по давност, което възражения съдът намира за основателно и което
като краен резултат води до пълна неоснователност на предявените искове, поради следното:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно
решение 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 30.06.2023 г. Следователно в процесната хипотеза извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 30.06.2020 г. – по
аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предмет на разглеждане са вземания за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 14.05.2020 г. /дата на смъртта на Г. Т.
Х./ Съдът намира за изтекла погасителната давност досежно претендираните суми,
начислени за целия разглеждан период. Това е така, тъй като осъщественото от ищеца
фактуриране на консумираното количество ТЕ въз основа на действителното потребление
по реда на чл. 32, ал. 3 от ОУ не променя момента на изискуемостта на месечните вноски
/равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесните
общи фактури, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Относно услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
5
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение претенцията за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. е станала изискуема на 01.06.2020 г., т. е. преди 30.06.2020 г.,
поради което и за м. 05.20 г. претенцията за цена на услугата за дялово разпределение се
явява неоснователна като погасена по давност. За периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г.
претенцията се явява неоснователна, поради липса на материална легитимация на ответника
за този период.
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователна е и акцесорната
претенция за присъждане на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ответникът. Последният не е сторил
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „............. ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. "Я......." ........3 Б, срещу П. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
С............. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 520,40 лева – главница, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С..............., с абонатен № ...........; 18,23 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023 г. до окончателното плащане; 117,07 лева
– мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 08.06.2023 г., и 4,44
лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 16.07.2020 г. – 08.06.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Т........ С.” ЕАД – „........“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6