Решение по дело №86/2024 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 196
Дата: 23 август 2024 г.
Съдия: Ива Димова
Дело: 20244200100086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Габрово, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети август
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20244200100086 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, която е предявена от Й. М.
С. от гр. Д., чрез адв. Н. Д. от Габровска адвокатска колегия против Г. П. В. от гр. К., с цена
на иска 60 000,00 лв., за причинени неимуществени вреди.
Делото е образувано по искова молба подадена от Й. М. С., в която се излагат
твърдения, че ищцата е претърпяла от ответника В. неимуществени вреди, в резултат на
увреждане от 17.11.2021 г., в гр. Д.. Към момента на деянието на ответника, ищцата е
страдала от постоянна слепота с дясното си око, като увреждането на лявото око е довело до
пълна слепота. Твърди, че нанесената физическа травма е била особено болезнена и е
изисквала хирургическа намеса, която не е успяла да запази зрението й. Изживяла е дълбока
емоционална и психологическа травма, чийто ефект ще търпи цял живот. Непосредствено
след посегателството и за дълъг период от време е изпитвала силен стрес и страх, поради
преживяното. Имала е затруднения със съня и не е успяла да преодолее чувството на
тревожност. Към настоящият момент състоянието на ищцата не се е подобрило и няма
изгледи за подобрение. През последните 13 години ищцата пребивавала в ДСП- ЗЖЛФУ –
гр. Д., където е възникнал инцидента. Статута и предполага обитателите самостоятелно да се
обслужват и да поддържат дома, като за ищцата тези дейности не са възможни. Освен
персоналът на дома, основни грижи за ищцата е полагал нейният съжител Н. М. М..
Последният вече не е в състояние и ще е затруднен да полага грижи за ищцата, тъй като от
м. Януари 2024 г. провежда болнично лечение на бъбречни заболявания с прогноза за
хемодиализа.
С разпореждане № 592 от 25.09.2018 г., в закрито заседание, съдът е разпоредил да се
връчи препис от исковата молба с приложенията на ответника с указанията по чл. 131 от
ГПК, но такъв не е депозиран.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка по главния иск:
Установява се от представените и събрани по делото доказателства, че с протоколно
определение по НОХД № 47/2023 г. на проведеното на 03.10.2023 г. съдебно заседание
1
Дряновския районен съд е одобрил постигнатото между подсъдимия-ответник по
настоящото дело и прокурор при Районна прокуратура-Габрово споразумение, по силата на
което Г. П. В. е признат за виновен при формата на вина пряк умисъл, за това, че на
17.11.2021 г., около 12,10 ч. в гр. Д., в дом, намиращ се на ул. „****“ № 18 в същия град,
нанесъл удар с ръка в областта на лицето на Й. М. С., ЕГН **********, живуща в гр. Д., ж.к.
*** № 13, вследствие, на което причинил на последната увреждания изразяващи се в оток и
зачервяване на клепачите на лявото око, разкъсана рана на видимата част на лявата очна
ябълка, засягаща роговицата, ириса и предната очна камера с кръвоизлив, довели до
постоянна слепота на лявото око на Й. М. С., с което е извършил престъпление по чл. 128,
ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и десет месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от
четири години, считано от влизане на споразумението в сила.
Така постановеният, обсъден по-горе и влязъл в сила съдебен акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 413, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК е задължителен за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието по въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При съобразяване
на така изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажирането на деликтната отговорност на ответника по делото, което обстоятелство е
напълно доказано, а и не е оспорено от последния.
При съобразяване на изложеното по-горе, съдът намира, че в настоящото
производство е безспорно, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на нанесената й телесна повреда, които са в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на техния извършител - посоченото по-горе физическо лице Г. П.
В..
Последното се установява по категоричен начин и от допуснатата и извършена по
делото съдебномедицинска експертиза, която е приета от съда. Вещото лице в нея посочва,
че в резултат на нанесеното увреждане на 17.11.2021 г., ищцата С. е получила оток и
зачервяване на клепачите на лявото око, разкъсна рана на видимата част на лявата очна
ябълка, засягаща роговицата, ириса, предната очна камера с кръвоизлив. Последвало е
оперативно лечение със зашиване на разкъсаните структури, като след следоперативно
остава хипотония на очната ябълка и непрозрачност на очните камери. Увреждането на
окото е необратимо и е причинило слепота с лявото око. По делото има данни, че лявото око
е било с намалено зрение преди процесния инцидент, но е имало практически значима
зрителна функция и пострадалата е можела да вижда с него. Дясното око е било с пълна
слепота преди инцидента и при тази ситуация пострадалата не може да вижда и с двете, т.е е
с пълна слепота с двете очи. По механизъм на получаване, уврежданията на лявото око са
резултат от директна травма от твърд предмет с ограничена повърхност. Това може да се
получи от удар със замах от пръстите на ръка, не със свит юмрук, освен ако има нещо
изпъкнало, например пръстен. Вещото лице дава заключение, че към момента общото
физическо състояние на ищцата е задоволително, предвид съпътстващите заболявания,
напълно запазен интелект, желание за общуване. След инцидента, ищцата е с пълна слепота,
с двете очи, поради което има нужда от чужда помощ за дейностите от ежедневния живот и
елементарни битови потребности за самообслужване. Не може да вижда и да се ориентира.
Има риск от сблъсък с околни предмети и опасност от нараняване при движение в открити
пространства. Има оплаквания от болезненост в лявото око, особено при плач и сълзене. С
пострадалото око може на моменти само да усеща червена светлина /при ярко осветяване/.
Увреждането на лявото око е необратимо за цял живот /постоянно/, няма перспективи за
каквото и да било подобрение на състоянието му, тъй като са увредени ключови зрителни
анатомични структури.
2
Неимуществените вреди се изразяват в търпенето на болки и страдания от страна на
съответното лице. Тяхното справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД,
означава да се определи точен паричен еквивалент на болката и негативните преживявания и
отражението им върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва
да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен
момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното
решение. В конкретния случай следва да се вземе предвид и отчете обстоятелството, че
болките и страданията на ищцата са със значителен интензитет, получени са в резултат на
нараняванията, като възстановяване на същата не е възможно и тя завинаги ще остане сляпа
с лявото око, а и като се вземе предвид слепотата на дясното око, ищцата ще е сляпа с двете
очи без да има перспективи за каквото и да било подобрение на зрението.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е престояла в
болнично заведение непосредствено след инцидента, като спрямо нея е била приложена
оперативна интервенция на 17.11.2021 г., извършена в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – гр.
Плевен.
С ЕР на ТЕЛК № 1989 от зас. № 193 от 14.11.2007 г. се установява, че ищцата е с
100% намалена работоспособност с чужда помощ и водеща диагноза „Детска церебрална
парализа. Кдарипареза средно тежка. Хидроцефалия. Ограничено разстройство на
личността. Увеитис хр.катаракта компл.ет клаукома сек.субкомп.ок.утр.“.
От показанията на ангажирания по делото свидетел Н. М., се установява, че той й
помага на 98% - 99%. Живее с ищцата в една стая. След инцидента я е чувал нощно време да
бълнува името на В.. В очите си изпитва болки и сърбежи. По време на инцидента е бил в
отпуска, но се е чувал с ищцата по телефона, като тя е плачела и изпадала в истерия. Преди
удара е дежурила в кухнята, а след него са я освободили от дежурство и сега тежи на хората.
Докато е била добре сама е излизала от помещението, носила си е уредбата с дисковете,
правила си е кафе, а сега от стаята до тоалетната й е трудно, като свидетелят М. и помага.
Ищцата дава показания, от които се установява, че В. я е хванал за косата, дръпнал я е
и я е ударил силно по лявото око, което е било много болезнено. Направили са и операция в
гр. Плевен. В резултат на тази травма е имала разстройване, плачела и била уплашена. Не
вижда и с двете очи, защото с дясното око има глаукома. Преди тази травма е виждала:
можела е да си прави кафе, да чете книги, редила пъзели, кубчето на Рубик, но сега не може.
Давала е дежурства в къщата, като е миела чинии, чистила, приготвяла е храна, таратор.
Сама се е обличала. Сега само сама се къпе. Всичко друго прави приятелят й Н.. След
инцидента всеки ден плачела, била тревожна и не иска да живее повече в жилището, защото
няма кой да се грижи за нея. Загубата на зрението й много я мъчи.
При съобразяване на изложеното, като се вземат предвид всички посочени по-горе
обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД начин
и обстоятелства, при които е получено увреждането, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, всички те
обсъдени по-горе, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе
предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно
настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 60 000,00 лв., поради което и предявената от ищцата
претенция като основателна следва да бъде уважена.
Върху уважения размер главница в полза на ищеца следва да бъде присъдена и
законната лихва от деня на увреждането-17.11.2021 г., каквото искане е направено с исковата
молба.
Тъй като ищцата е лице, освободено от заплащане на държавна такса и разноски на
3
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата
от 400,00 лв., представляваща изплатена от бюджета на съда такава за възнаграждение на
вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза, както и сумата
от 2 500,00 лв., представляваща определено от съда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, съобразно уважения иск и заявеното от адвокат Д. с съдебно
заседание. Ответникът следва да бъде осъден да заплати, също по сметка на Габровския
окръжен съд, сумата от 2 400,00 лв., представляваща дължима държавна такса върху размера
на уважения размер на иска за неимуществени вреди, както и сумата от 5 лева,
представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. В., **********, от град К., ул. „П.“ № 14 да заплати на Й. М. С., ЕГН
********** от гр. Д., сумата от 60 000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и
страдания, в резултат на нанесената й от ответника тежка телесна повреда, довела да
постоянна слепота на лявото око, ведно със законната лихва върху присъдения размер
главница от датата на непозволеното увреждане 17.11.2021 г. до окончателното и изплащане,
на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. В., **********, от град К., ул. „П.“ № 14 да заплатят в полза на адв.
Н. Р. Д., личен № ***** от Адвокатска колегия - Габрово със съдебен адрес в гр. Габрово, ул.
„***** адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата за един адвокат в размер на 2 500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. В., **********, от град К., ул. „П.“ № 14 да заплати по сметка на
Окръжен съд - Габрово дължимата държавна такса в размер на 2400,00 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, 400,00 лв. /четиристотин лева/ - възнаграждение за вещо лице, както и
5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4