Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1130 13.06.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд, ХХІІІ – ти наказателен състав, на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията АН дело № 1115 по
описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 0953350 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на В.Р.В. ЕГН **********, като
управител на Г и С Комерс ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
– глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ към Решение по АНД № 1115/2019г. по описа на
ПРС-ХХІІІн.с.
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Р.В.
срещу
Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 0953350 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на В.Р.В. ЕГН **********,
като управител на Г и С Комерс ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от Закона за движение по пътищата.
В жалбата
се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му, поради което
съдът е сезиран с искане за отмяната му.
Въззиваемата
страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и
доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на
МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 0953350 за това, че на
25.06.2015г. в 09.58часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург” срещу № 73 с МПС
„Рено Канго” регистрационен номер …. е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 648, като моторното
превозно средство се е движило с установена скорост 71км./ч., при разрешена
скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената скорост с 21 км./ч.
Констатираното
нарушение административно – наказващия орган квалифицирал по чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата и с обжалвания електронен фиш, на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата на
жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лева.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода
на производството писмени доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен
тип техническо
средство, удостоверение от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, снимков
материал.
При така възприетата и изложена по
- горе фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на
производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно, по
следните съображения:
Обжалваният
електронен фиш не е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал.4
от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОДМВР Пловдив/, мястото- гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург” срещу № 73, датата 25.06.2015г., точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението /управление на лек
автомобил с превишена скорост - 71км/ч,
при ограничение 50 км/ч/,
нарушената разпоредба /чл. 21, ал.1
от ЗДП/, размерът на глобата /100 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане
/14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/. Видно от приложеното Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с
което е била измерена скоростта на притежавания от дружеството на жалбоподателя лек автомобил. На
базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено,
че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в
него автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е
било установено и надлежно заснето, като правилно е и отразяването, че така е
била нарушена именно нормата на чл. 21, ал.1
от ЗДП.
Въпреки така
установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че в
случая не се доказва по един безспорен начин, че жалбоподателят е извършил
установеното нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДП, а от друга страна е допуснато и съществено нарушение на процесуалните
правила.
Съображенията за това са следните:
На първо място
изрично в разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДП се предвижда, че собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. По отношение на превозни средства, собственост на юридически лица, какъвто
и настоящият случай, се предвижда, че фиш се съставя на собственика или на
лицето, посочено от него като управлявал автомобила. Съобразно нормата чл. 189, ал.5
изр. 2 от ЗДВП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
В тази връзка по делото липсва изискуемата декларация по чл. 189, ал.5 изр.2 от ЗДП, като същевременно не се доказва, че дружеството
наистина е собственик на превозното средство, с което е реализирано нарушението
и то към датата на последното. Въпреки изложеното, обаче, вместо
атакуваният електронен фиш да бъде анулиран, както се предвижда в закона, е
последвало бездействие на
компетентния орган за установяване кой е собственикът и кой следва да бъде
санкциониран.
На
следващо място, видно от материалите по делото, твърдяното нарушение е
установено посредством мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M № 648. Същевременно
съгласно изричната норма на чл.189 ал.4 ЗДвП установяването и заснемането на
нарушенията могат да се осъществяват само при отсъствието на водач и контролен
орган. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на Общото
събрание на ВАС установяването и заснемането на
нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган.
В настоящия случай посочените
изисквания на закона не са били спазени и по този начин се е стигнало до
издаването на незаконосъобразен електронен фиш, който следва да бъде отменен.
Налице е и друго абсолютно отменително основание.
Както се посочи по-горе и в АУАН и в НП е посочено, че датата на вмененото във
вина на жалбоподателя деяние се твърди да е реализирано 25.06.2015г., а обжалваният
електронен фиш е връчен през месец февруари 2019г. Следователно същото се явява
погасено по давност, което изключва административно-наказателното преследване
по тях. Съгласно Постановление № 10/28.09.1973г. на Пленума на ВС – т.12, не се
допуска неоснователно преследване, когато са изтекли сроковете, предвидени в
чл.34 от ЗАНН. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на тези срокове,
както и да не предприема, респективно да прекратява започнатото производство
щом установи “че са изтекли три месеца
от откриване на нарушението до съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, че НП е издадено след шестмесечния срок от
съставяне на акта, или е изтекла една година
от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични
и валутни нарушения-две години”. Освен това съгласно Тълкувателно решение №
112/16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК институтите за спиране и прекъсване
на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК се прилагат и за
давността по чл.34 от ЗАНН. Изводът се прави на основание чл.11 от ЗАНН, според
който за обстоятелствата, изключващи отговорността, каквато е изтеклата
абсолютна давност, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Следователно, независимо
от спирането и прекъсването на давността, административнонаказателното
преследване се изключва, когато е изтекъл срок, надвишаващ с една втора този по
чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай горецитирания давностен срок по чл.34 от ЗАНН е изтекъл на 26.12.2016г. Освен
това липсват доказателства съставянето на АУАН едва през месец февруари 2019г.
да е поради някаква причина, дължаща се на поведението на самия жалбоподател.
С оглед всичко
изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.