МОТИВИ ПО НОХД №1821/2016
г. ПО ОПИСА НА СНС,17 СЪСТАВ.
Специализираната прокуратура е
повдигнала обвинения и внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт
срещу:
-
В.В.И.
1. За това, че през периода от неустановена дата през
м.септември 2011 г. до 29.05.2012 г. в гр. С. в съучастие като извършител с Н.С.П.
набрал отделно лице Р.К.Т. с ЕГН ********** с цел да бъде използвана за
развратни действия независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги /П. и И. обещали на Т., че ще получава заплащане в пари за
предоставените от нея сексуални услуги/ - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т.
6, вр. ал. 1, предл. 1, алт.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
2. За това, че през периода от неустановена дата през
м.септември 2011 г. до 29.05.2012 г. в гр.
А., K.Б. приел отделно лице – Р.К.Т. с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги /И. обещал на Т., че ще получава заплащане в пари за
предоставените от нея сексуални услуги -престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6,
вр. ал. 1, пр. 4 НК.
3. За това, че през периода от 23.01.2012 до
29.05.2012 г. в гр. А., K.Б. приел
отделно лице – К.Ф.Х. с ЕГН ********** с цел да бъде използвана за развратни
действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване
на облаги / И. обещал на Х., че ще получава заплащане в пари за предоставените
от нея сексуални услуги – престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, пр.
4 НК.
4. За това, че на 09.03.2012 в гр. А., K.Б. приел отделно лице – Й. С.Ц. с ЕГН **********
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги /И. обещал на Ц., че ще
получава заплащане в пари за предоставените от нея сексуални услуги/ - престъпление
по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, пр. 4 НК.
5. За това, че на 09.03.2012 в гр. А., K.Б. приел отделно лице – Г.Е.П. с ЕГН **********
с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги /И. обещал на П., че ще
получава заплащане в пари за предоставените от нея сексуални услуги/ -
престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, пр. 4 НК.
-
Н.С.П.
1.
В това, че за периода от неустановена
дата на м.януари 2010 г. до 29.05.2012 г. в гр. С. участвал в организирана
престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел
да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159г, алт. 2, предл. 2,
вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, предл. 1 и 4, алт. 1 НК /набиране и
приемане на отделни лица с цел да бъдат използвани за развратни действия чрез
обещаване, даване и получаване на облаги/, за които е предвидено наказание
"Лишаване от свобода" повече от 3 години, ръководена от А.К.П. с ЕГН **********
и с участници М.Л.Й. с ЕГН ********** и Ц.Т.Ц. с ЕГН **********, като групата е
създадена с користна цел -
престъпление по чл. 321, ал. 3, т.2, вр. ал.2 НК
2. В това,
че през периода от неустановена дата през м.септември 2011 г. до 29.05.2012 г.
в гр. С. в съучастие като извършител с В.В.И. набрал
отделно лице Р.К.Т. с ЕГН ********** с цел да бъде използвана за развратни
действия независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване
на облаги /П. и И. обещали на Т., че ще получава заплащане в пари за
предоставените от нея сексуални услуги/ -
престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, предл. 1, алт.1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В хода
на досъдебното производство е била ангажирана и наказателната отговорност на
свидетелите към настоящия момент: А.К.П., М.Л.Й. и Ц.Т.Ц., като същите са били
привлечени с постановление за привличане на обвиняем по надлежния ред. По
отношение на същите наказателното производство е прекратено при процедура по
реда на вече отменените разпоредби на чл. 368-369 НПК, които към онзи момент са
били част от действащото законодателство.
В съдебно заседание представителите
на прокуратурата поддържат така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите
И. и П.. Прокурор М. в своята пледоария сочи, че по несъмнен и категоричен
начин се е доказало съществуването на ОПГ за посочения в ОА инкриминиран
период, като също така счита, че подс. П. е бил участник в нея. Същият излага
доводи и в насока, че е безспорно доказано и осъществяването на престъпленията
по чл. 159а НК и за двамата подсъдими. Според прокурор М. доказателства за това
се съдържат в прочетените от съдебния
състав по реда на чл. 281 НПК показания на свидетели. В заключение пледира за
осъдителна присъда и наказания, както следва: по отношение на подс. П. за
осъщественото според него престъпление по чл. 321 НК наказание около минимума,
предвиден в закона, а именно 3 г. и 6 м. "Лишаване от свобода".
Касателно повдигнатите обвинения и на двамата подсъдими по чл. 159а НК
представителят на държавното обвинение счита за справедливо наказание 2 години
"Лишаване от свобода", като по отношение на подс. И. то следва да
бъде отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 5 години.
Прокурор Г. от своя страна поддържа
казаното от прокурор М., като поставя акцент на обясненията на подс. И., дадени
пред съдебния състав на 26.02.2020, на които, според него, съда не следва да
дава вяра.
Защитникът на подс. П.-адв. Г. пледира
за изцяло оправдателна присъда, като излага доводи в насока, че подзащитният му
не се е съгласявал да участва в ОПГ, че фактите изложени в ОА относно
обвинението по чл. 321 НК не са се доказали по безспорен и категоричен начин,
дори, според него, граничат с измислица. Досежно обвинението по чл. 159 а НК
адв. Г. счита, че фактите от обстоятелствената част на ОА по-скоро навеждат на осъществен състав по чл. 155 НК,
но според него въпреки това тези факти остават неподкрепени от нито едно
доказателство, съдържащо се в кориците по делото. Адв. Г. в доказателствения
анализ, който предоставя на съда в пледоарията си разделя свидетелските
показания на два вида, като единият са „условно казано обвинителни показания на
свидетелките от ДП“, а вторият вид са „оправдателните показания, които те са дали“
по отношение на подзащитния му в хода на съдебното следствие. Според него основанието
за четенето на тези показания е наличието на съществени противоречия между
казаното от тях в съдебно заседание и казаното в досъдебната фаза на процеса.
Също така счита, че следва да се даде вярна на казаното в съдебно заседание,
тъй като те са непротиворечиви и допълващи се. Подс. П. в своя лична защита излага доводи в
насока, че по-голямата част от разпитаните свидетели в съдебната фаза са
заявили, че не го познават и че всички те са заявили, че им е указван натиск
при провеждане на разпитите им в ДП. Твърди, че и на него също му е указван
натиск във фазата на разследването. В последната си дума моли съда да бъде
признат за невинен.
Адв. П.- защитник на подс. И. също
пледира за изцяло оправдателна присъда, като прави подробен анализ на
свидетелските показания. Счита, че показанията на свидетелките, дадени в хода
на ДП не са достоверни и моли съда да даде вяра на тези, депозирани в съдебни
заседания в хода на съдебното следствие. Също така адв. П. счита, че следва да
се вземат предвид и ВДС в резултат на експлоатирани СРС, които, според нея,
също доказват факта, че подзащитният й е невинен. Касателно обясненията,
депозирани от подзащитния й, тя опонира на представителя на държавното обвинение,
като излага доводи в насока достоверността на обясненията. Подс. И. в своята
лична защита излага съображения относно познанството си със свидетелката Р.Т..
Същият в последната си дума моли съда да го признае с невинен по така повдигнатите
обвинения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Н.С.П.:
Роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше
образование, с адрес: гр. С., ул.“П.“ №**, бл. *, вх. *, ап. * и с настоящ
адрес:***, ЕГН **********.
В. В. И.:
Роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно специално
образование, не осъждан, живущ на адрес:
K.Б., пощенски код ***, град М., ул.“Г.“№*** и адрес по лична карта: гр. Д.,
ул.“Д. К.“ №**, ЕГН **********.
Подс. Н.П. се познавал със свидетеля М. Й. във връзка
с факта, че и двамата работят в сферата на модния бизнес. На неустановена дата
през 2007 г. свидетелят М. Й. предложил на подс. П. да работят заедно в
новосъздадената рекламна агенция на Й. „М.Е.“. Подс. П. работил в продължение
на години като управител и лице, което набира модели и организира събития.
Предвид служебните задължения на Н.П., същият контактувал с редица модели,
спортисти, актьори, като едно от лицата, с които работил била свидетелката Р.Т.,
тъй като същата била спечелила модни конкурси и носела титлата М. Б.- С., с
което била и известна в модните среди.
Подс. В.И. от дълги години живеел и
работел в K.Б.. Същият бил собственик на ресторант в гр. А., K.Б. и
представител на ароматизатори А., като във връзка с
проект по промотиране на горецитираните ароматизатори, той се срещнал с подс. П. на неустановена
дата в летния сезон на 2011 г. в заведение в гр. С., като срещата била с цел
евентуална рекламна кампания, организирана от подс. П., предоставяне на цени за
рекламни материали и възможни ангажименти в този порядък между двамата. По
време на същата среща се появила и свидетелката Р.Т., която имала служебен ангажимент
с подс. П.. Същата се запознала тогава с подс. И., като не участвала в
разговора между двамата, а изчаквала те да приключат.
Свидетелката Р.Т. за неустановен период
от време, освен с ангажименти като модел, се занимавала и с предоставяне на
сексуални услуги за пари, като също и набирала отделни жени, които също да
предоставят такива услуги, както на територията на Р. Б., така и в чужбина. Преди
свое предприето пътуване към K.Б. тя се свързала с подс. И. чрез социалните
мрежи, като помолила същия да и помогне при пристигането й в K.Б.. Подс. И., тъй
като не е имал информация какви са нейните неофициални „служебни ангажименти“,
се съгласил да й помогне, предоставяйки й транспорт от летището, на което тя пристигнала
до гр. А.. В последствие по време на нейното пребиваване в K.Б. те имали множество
срещи било то случайни или не, тъй като подс. И. стопанисвал заведение в гр. А.,
което свидетелката Т. посещавала нееднократно, сама или с нейни близки и
познати.
Жени, които са пътували до K.Б. с цел
предоставяне на сексуални услуги по предложение и с помощта, оказана от
свидетелката Т. са свидетелките Й. Ц., Г.П. и К.Х.. Същите си купили билетите
за K.Б. сами, като на място там са имали контакт с мъж на име В., но не подс. И.,
а друго неустановено лице. Това лице работело заедно със свидетелката Т. във
връзка с набирането на жени за предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане
в K.Б..
Свидетелката Р.Т. осъществявала дейност
по набиране на жени с цел проституиране и на територията на Р. Б. Такива лица
са свидетелките: Е.К., И М., К.Х., Г.П., Й. Ц. и др., като в тази дейност на
свидетелката Т. за известен период участвал и свидетеля П.С., който получавал
или давал пари на свидетелките, предоставяли сексуални услуги срещу заплащане.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателствени
материали: показанията,
депозирани в хода на съдебното следствие на свидетелите Й. Ц., Г.С., Г.П., П.С., К.Х., Е.К., И.А., И. М., А.П., Ц.Ц., М.Й., Ф.А., В.Г., както и от обясненията на
подсъдимите П. и И. също депозирани пред настоящия съдебен състав.
Свидетелите, които в досъдебната фаза на
процеса излагат данни, че подс. П. е участвал в набирането на лица с цел
проституиране на територията на Р. Б. и чужбина, безпротиворечиво и категорично
в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав заявяват, че им е указан
психически натиск от разследващи органи с цел да предоставят показания, които
не са истина. За такъв натиск говорят и
подсъдимите И. и П. още към момента, когато са разпитвани като
свидетели.
Свидетелката Ц. в
показанията си пред настоящия съдебен състав излага факти и обстоятелства,
касателно познанството си със свидетелките Р.Т. и Г. П.. Същата заявява, че не
познава подсъдимите и че за пътуването си до K.Б. са закупили самолетни билети
заедно със свидетелката Г. П., като пътуването им е било с цел предоставяне на
сексуални услуги на територията на K.Б.. Съдът счита, че същите изцяло се подкрепят от
съвкупната доказателствена маса. За съвместното пътуване до K.Б. съдът извлича данни и от показанията на
свидетелката П., депозирани в съдебно заседание на 10.01.2017 г., като същата
категорично заявява, че също не познава подсъдимите и че свидетелката Р.Т. я е
информирала за възможността за такъв ангажимент в K.Б.. Също така от проведения
разпит става ясно, че познава лице на име В., но това не е подс. И.. Знае за
рекламната агенция „М.Е.“ от св. Р.Т.: „Тя ми е говорила за М.Е. като за нейна
– като лице, което отговаря за нея.“ Твърди също, че в Белгия не ги е посрещнал
българин. И двете свидетелки заявяват, че при дадените показания в досъдебната
фаза на процеса са дали показания под психически натиск, указан от страна на
разследващите органи.
Съдът напълно кредитира и
казаното от свидетелката К.Х., която в разпита си не отрича, че се познава с
подс. П., но твърди, че познанството им е във връзка с курсове за модели, които
подсъдимият е провеждал. Клиенти за предоставяне на сексуални услуги от нейна
страна са й осигурявали свидетелите С. и Т.. Парични средства във връзка с тази
си дейност е получавала единствено от св. Р.Т., като не е давала или получавала
пари от подс. П.. Както и свидетелката Ц., така и свидетелка Х. в показанията
си говорят за В., но и двете твърдят, че това не е намиращия се в съдебната
зала подсъдим В.И..
Цитираните дотук свидетелски
показания изцяло се потвърждават и от заявеното в съдебно заседание на
23.05.2017 г, от свидетелката Е.К.. Клиенти са й намирани от свидетелите С. и Т., като когато свидетелят С. е преустановил
тази си дейност, с това се е заела свидетелката Т.. Същата заявява, че
показанията си в хода на ДП ги е дала под натиск, упражнен й от разследващите
органи.
В тази насока са и
депозираните както пред съдебния състав, така и в хода на ДП, показания на свидетелката
Меринчова, която познава подс. П., тъй като е бил „букер на модели“, като същата заявява относно свидетелката Т.:
„Т. не урежда модни ангажименти, тя урежда услуги –
секс услуги“. Съдът изцяло дава вяра и на разпита, прочетен по реда на чл. 281,
ал. 5 НПК. Цитираните гласни доказателствени средства в пълнота се подкрепят от
доказателствената съвкупност, като съдът приема същите за логични и
непротиворечиви.
Свидетелят С. при разпита си
в съдебната фаза на наказателния процес изцяло отхвърля казаното от него пред
разследващ орган. Показанията, дадени в хода на ДП са прочетени на основания
чл. 281, ал.5 НПК, т.е. със съгласието на страните, но съдът не счита, че
следва да им даде вяра, тъй като свидетелят в съдебно заседание подробно
разказва, че е давал показания под психически натиск, като заявява: „Те ме
заплашиха, че и мен ще обвинят“, което твърдение се подкрепя от всички изброени
до тук свидетели. По тези съображения съдът при постановяването на крайния си
съдебен акт е взел предвид казаното от свидетеля С. в хода на съдебното
следствие.
Съдебният състав, на
основание чл. 281, ал. 4 НПК е прочел и показанията на свидетелката И.А., но
същата също отрича обстоятелствата, съдържащи се в тях, досежно подс. Н.П..
Същата заявява: „Не е вярно това, което съм казала тогава, че се занимава Н.П..
… бях притисната тогава от полицаите..“, което обстоятелство видно от
изложеното дотук изцяло се подкрепя от събраните гласни доказателствени
средства в хода на съдебното производство.
Основно доказателствено средство в
подкрепа на обвинителната теза се явяват показанията на свидетелката Т., дадени
в хода на ДП и прочетени по реда на чл.281, ал. 1, т. 4 от НПК. Същите, обаче,
остават изолирани от всички други доказателствени материали, поради което не
могат да бъдат кредитирани от съда. Това, според съдебния състав, се дължи и на
факта, че видно както от Обвинителния акт, така и от множеството показания на
свидетели, на които съдът е дал вяра, Р.Т. в един продължителен период от време
се е занимавала с дейност, вменена на подс. П. и подс. И.. Съдът е изцяло
наясно, че двойствен характер е налице при обяснения на обвиняем, респ.
подсъдим, но в конкретния казус ако свидетелката Т. е била наясно, че е осъществявала
състав на престъпление е и житейски логично да изгради своя защитна версия,
въпреки че не е обвинена. Поради горните
обстоятелства съдът счита, че показанията и следва да бъде преценени
изключително внимателно след един задълбочен анализ на всички доказателства и
доказателствени средства, събрани по делото, като след направен такъв, според
съдебния състав, същите остават изцяло изолирани и противоречащи на останалата
доказателствена съвкупност.
Свидетелите Й. и Г. били собственици на рекламната агенция „М.Е.“,
като свидетелят Й. е бил обвиняем по настоящето дело. И двамата свидетели
безпротиворечиво дават показания в насока познанството им с подс. П., излагайки
данни, че то е единствено и само по повод
служебни ангажименти в модната агенция.
Организирана престъпна група, за която са
повдигнати обвинения на подс. П., съгласно обвинителния акт е с участници подс.
П. и свидетелите М. Й. и Цвятко Ц. и
ръководител – свидетелят А.П.. Твърденията на прокуратурата в ОА касателно това
обвинение на подсъдимия съдът намира за недоказани. Видно и от показанията на
свидетелите Ц. и П.. Същите категорично отричат да познават подс. П..
На следващо място, съдебния
състав дава вяра и на показанията, депозирани в съдебно заседание на
11.01.2018г. от свидетеля Ф.А., който заявява, че не познава подсъдимите и не е
чувал за тях. Същият по време на своя разпит излага факти и обстоятелства и
многократно заявява, че се е занимавал с уреждане на сексуални услуги на жени с
цел заплащане и че това е негова дейност от дълги години, като също така
заявява, че през цялото това време никога не е чувал и виждал подсъдимите лица.
Съгласно обвинителния акт инкриминираната ОПГ
е създадена в заведение в гр. С. на неустановена дата през 2010 г. на среща, на
която са присъствали подс. П. и свидетелите Ц., Й. и П.. В кориците на делото съдът
не откри не само категорични доказателства, но и данни, които да водят до
извода, че подс. П. е присъствал на въпросната среща и че е част от
инкриминираното престъпно сдружение. В тази насока са показанията на свидетелите
Ц., Й., П., Х., като последната твърди, че е присъствала на среща в кв.
Драгалевци, гр. С. между цитираните свидетели, но на нея не е присъствал подс. П..
Свидетелят Ц. от своя страна твърди, че такава среща изобщо не е имало. Тук
съдът констатира противоречието между показанията на последно цитираните двама
свидетели, но също така и счита, че показанията на Ц., П. и Й. следва да се
преценяват изключително внимателно и с оглед цялата доказателствена маса, тъй
като тези лица са били и обвиняеми по
настоящето дело и същите по една или друга причина биха били заинтересовани да
прикрият свои евентуални престъпни деяния, но единствено
последното не съставлява достатъчно основание за игнориране показанията на
същите, при коментираното съответствие на всичко изложено с останалата
доказателствена съвкупност по делото – включително посочената
непоследователност в показанията на Ц. и Х., които излагат противоречиви един
на друг обстоятелства относно среща през м. януари 2010 г.
По
делото са разпитани и редица други свидетели, които излагат обстоятелства, че
не познават подсъдимите и че никога не са ги виждали. Някой от тях изцяло
отхвърлят казаното в досъдебната фаза на наказателното производство,
заявявайки, че са били притиснати от разследващите органи или че върху тях е
указван натиск. Съдът не счита за нужно да обсъжда всеки един от тях поотделно,
правейки подробен доказателствен анализ, тъй като същите не излагат факти и
обстоятелства, относими към вменените на подсъдимите И. и П. обвинения. Такива
свидетели са: А.А., Иво Т., Р.О., Я.З., В.С., К.П., С.В.,
както и свидетелите Т., С.И. и Нурай Шукри (многократно призовавани и неявили
се в съдебно заседание,поради които обстоятелства техните показания са
прочетени в съдебно заседание на 16.05.2018 г. на основание чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.4 от НПК).
Съдът, преценявайки
доказателствата по делото при постановяването на своя краен съдебен акт взе
предвид и обясненията, депозирани в хода на съдебното следствие от подсъдимите П.
и И.. Даването на обяснения от подсъдимия
е основно негово право, като същите имат двояк характер – от една страна са
доказателствено средство, а от друга – средство за защита срещу повдигнатото му
обвинение, като още един довод, налагащ нуждата от прецизен и задълбочен анализ
на доказателствената стойност на обясненията е и фактът, че давайки такива,
подсъдимите не носят наказателна отговорност съгласно чл. 290 НК (както
свидетелите) за депозирани неверни обстоятелства или затаени такива, които са
относими към предмета на делото. Право на подсъдимите в наказателния процес е
да изградят своя линия на защита. Ето защо съдът, за да им даде или не вяра, следва
също да ги съпостави със събрания доказателствен материал изключително прецизно. В
конкретния казус обясненията на П. и И. изцяло се подкрепят, като съдът ги
намира за годни доказателствени средства, които се подкрепят изцяло както едно
с друго, така и с всички останали доказателства и доказателствени средства,
съдържащи се в настоящето дело.
Съдът счита, че
гореизброените свидетелски показания и обяснения са ясни, категорични
подкрепящи се взаимно, водещи до логична и непрекъсната логична връзка между тях.
С оглед принципа на непосредственост, регламентиран в чл. 18 НПК изцяло кредитира
показанията на свидетелите, дадени пред състава на съда, като водещ в случая е
не само посочения принцип на наказателния процес, а и наличието на съответствие
между дадените показания на тези свидетели с останалите доказателства по
делото.
Съдът осланя своите правни изводи и на
протоколите от ВДС в резултат на експлоатирани СРС, тъй като същите изцяло
подкрепят приетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка.
Съдът, при постановяване на своя краен
съдебен акт приема, за достоверни и представените от подс. П. в съдебно
заседание на 09.12.2019 г. справка от ТР относно длъжностното му качество, както и папка, съдържаща договори и анекси,
свързани с дейността на рекламна агенция „М.Е.“. Тези писмени доказателства
изцяло подкрепят обясненията на подс. П., както и останалият доказателствен
материал.
Съдът прие и
обсъди многобройните писмени доказателства по делото.
Въз основа на
така приетата фактическа обстановка, изградена единствено на база обсъдените
доказателства и доказателствени източници, които са надлежно събрани и
изготвени по реда на НПК, съдът прие за установено от правна страна следното:
Авторството на деянието, съдът намери за недоказано
съпоставяйки всички гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства.
Обект на престъплението
по чл. 159а НК
са обществените отношения свързани с осигуряване на системата от лични права и интереси
на отделния човек така, както са
гарантирани от Конституцията
и законите на Република България. Субект на престъплението може
да бъде всяко
едно наказателно отговорно лице, като в основния
състав няма изискване за специално качество на дееца.
От субективна страна престъплението “Трафик на хора” се характеризира с пряк умисъл и преследване
на специална цел - жертвите „да бъдат
използвани за развратни действия, принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да
бъдат държани в принудително подчинение,
като в конкретния казус, според така повдигнатите обвинения специалната цел е
„да бъдат използвани за развратни действия“.
От обективна страна съществуват четири различни форми на изпълнителното деяние: „набира, транспортира, укрива или приема".
В
конкретният случай прокуратурата е повдигнала обвинение на подсъдимия И. в
съучастие с подс. П. за „набира“ по отношение
на свидетелката Т. /чл. 159а, ал. 2, т.6, вр. ал. 1, предл. 1, алт. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК/, както и четири отделни деяния по чл. 159 а,
ал. 2, т.6, вр. ал. 1 НК с форма на изпълнителното деяние „приел“ по отношение
на свидетелките Т., Х., Ц., П..
„Набира”, следва
да се счита
една целенасочена резултатна дейност по намиране на лица, в
конкретният случай на едно, които да бъдат използвани
за принудителен труд. От доказателствата
по делото не се доказа по никакъв начин подсъдимия П. или подс. И., нито
пък в съучастие двамата да са набирали такива и по-конкретно лицето Р.Т.. В
такава насока са единствено показанията на свидетелката Т., прочетени по реда
на чл.281, ал.1 т.4 от НПК.
От останалите доказателства по делото единствено се установява, че подс. И.
и подс. П. са познавали свидетелката.
Съгласно
ТР 2 от 2009 г. на ОСНК, ВКС „понятието
„набиране" се изяснява от граматическото и логическо тълкуване на
съдържанието му в чл.159а-чл.159г НК. Граматическото тълкуване на думата
"набирам" води до извода, че деянието в тази му форма представлява и
убеждаване на другиго да се присъедини към начинание. Това съдържание на
престъпното набиране на жертвата на трафик на хора се изразява в активно
поведение на дееца, чрез психическо въздействие върху волята на едно или на
няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на
една или на няколко от целите на престъплението. Поначало то не се отъждествява
със съдържанието на понятието "намиране" на жертвата, тъй като в
противен случай волята на законодателя изрично щеше да се открие в това
понятие, а не да го замести с израза "набиране". Например, при
очертаване съдържанието на приготовлението по чл.17, ал.1 НК е използван
израза: "намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за
извършване на престъплението".
Отново
според ТР 2 от 2009 При "приемането", деецът се съгласява да се
възползва от жертвата, за реализиране на посочените в закона цели, независимо
дали я укрива или не.
В
конкретния казус съдът при доказателствената оценка не откри ясни и категорични
доказателства, които да водят на извода, че някой от подсъдимите е осъществил
конкретни форми на изпълнително деяние на престъплението по чл. 159а НК и то
при форма на вина пряк умисъл, като в случая държаното
обвинение не доказа този пряк умисъл, който изисква престъпният състав на
чл.159 а ал.1 от НК.
По
силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване
извършеното престъпление и участието на обвиняемия /в настоящето производство
подсъдим/ в него, като по силата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта да се докаже
обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и
разследващите органи. В процесният случай обвинението
повдигнато на подсъдимите П. и И. не е доказано по несъмнен начин. В хода на
настоящето съдебно производство се установи по един категоричен и небудещ
съмнение начин, че подсъдимите не са извършили престъпление по чл. 159а НК,
поради което и съдът ги оправда.
При така възприетата
от съда и описана по – горе фактическа
обстановка, както и във връзка с изложените
правни доводи съдът намира, че
подсъдимите П. и И. не са извършили престъпленията,
за които им е повдигнато обвинение по чл.159а,
ал.1 от НК, поради което
ги призна
за НЕВИНОВНИ и ги
ОПРАВДА по повдигнатите им обвинения. Не се доказа по
никакъв начин в хода на съдебното следствие фактическата
обстановка твърдяна в обстоятелствената част на обвинителният акт по един категоричен
и небудещ съмнение начин.
Относно повдигнатото на
подс. П. обвинение по чл. 321, ал. 3, т.2,
вр. ал.2 НК, а именно подсъдимият да е участвал
в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или
повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание "Лишаване от свобода" повече от 3 години,
ръководена от свидетеля А.К.П. и с участници свидетелите М.Л.Й. и Ц.Т.Ц., като
групата е създадена с користна цел:
Съобразно чл. 93, т. 20 НК „организирана
престъпна група“ е структурирано трайно сдружение на три или
повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години.
Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на
функциите между участниците, продължителност на участието или развита
структура, като „за да съществува ОПГ са необходими обективирано поведение и
установен умисъл на поне три лица за нея, с приемане за осъществяване на целите
на групата. Всеки от дейците следва да се установи, че знае за най-малко още
две лица в състава на ОПГ, без да е необходимо всички участници да се познават
и да осъществяват пряк контакт помежду си. Извършителят трябва да съзнава на
следващо място, че принадлежи към ОПГ, че членовете й действат синхронизирано и
дейността им е насочена към извършване на други престъпления.“- Решение
№581/20.12.2011 г. по н.д. №2626/11 г. на II н.о. на ВКС.
В
конкретния казус не се събраха ясни и категорични данни не просто, че подс. П.
е участвал в инкриминираното ОПГ, а дори е трудно за съда да извлече
категоричен извод, че подсъдимият се е познавал с другите твърдени участници в
това престъпно сдружение.
При така
възприетата от съда и описана по – горе
фактическа обстановка, както и във връзка
с изложените правни доводи съдът намира,
че подсъдимия
П. не е извършил престъплението, за които му е повдигнато обвинение по чл.321, ал.3, т. 2 вр.
ал. 2 от НК, поради което
го призна
за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА. Не се доказа по
никакъв начин в хода на съдебното следствие фактическата
обстановка твърдяна в обстоятелствената част на обвинителният акт по един категоричен
и небудещ съмнение начин досежно това обвинение.
На основание чл.190 ал.1 пр.І от НПК, когато подсъдимият е
признат за невиновен разноските по дела от общ характер остават за сметка на
държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия: