№ 266
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100514569 по описа за
2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20175257 от 23.08.2021г. по гр.д. № 525/2021г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 40-ти състав, е отхвърлил предявените от Р. А. Г. срещу „Ф.И.А.“ ЕООД
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумите по изпълнителен
лист от 08.07.2011г., издаден по гр. д. № 26632/2011г. по описа на СРС, а именно: 5000 евро
- главница, 533.77 евро – договорна лихва, 1442.66 евро - наказателна лихва; 795.78 лв. –
разноски и сумите по изпълнителен лист от 12.07.2011г. , издаден по гр. д. № 26633/5011г.
по описа на СРС, а именно 9000 лв - главница, 5290.46 лв. – наказателна лихва и 821.26лв.
разноски. С посоченото решение ищецът Р. А. Г. е осъден да заплати на „Ф.И.А.“ ЕООД
сумата от 100 лв. разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Р. А. Г., в която твърди, че
решението е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с
което предявеният иск да бъде уважен като основателен. Смята, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество „Ф.И.А.“ ЕООД е титуляр на
претендираните от него вземания. Излага подробни доводи, че е неправилна преценката на
съда по повод наличието на изтекла погасителна давност. Акцентира на обстоятелството, че
изпълнително дело № 20168510405075, присъединено към изпълнително дело №
20118510401244 е прекратено по право, поради което в случая е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди, че след връчването в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
призовка за принудително изпълнение до Р. Г. с изх. дата на ЧСИ от 30.10.2017г. други
валидни изпълнителни действия не са извършвани в продължение на повече от две години -
до 20.11.2020г. когато е получена призовка за доброволно изпълнение изх. №
1
61228/20.11.2020г. По изложените съображение твърди, че прекратяването на
изпълнителното производство е настъпило по силата на закона, независимо от неиздаването
на нарочно постановление от съдебния изпълинител, което има само оповестително
действие. Въззивникът излага доводи, че по отношение на претендираните от ответника
суми е изтекла и пълната погасителна петгодишна давност. По изложените съображения
моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и за постановяване на друго, с което
исковите претенции да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира за
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна по „Ф.И.А.“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си
представител юрисконсулт И.У. е депозирал в срок отговор, в който е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Моли да отхвърляне на жалбата като неоснователна и
потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на
разноски за въззивна инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По делото са приложени копие от изпълнително дело № 2267/2011г. по описа на
ЧСИ М. П.. Същото е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 26632/2011г. са издадени в полза на кредитора „ЦКБ“ АД срещу
солидарните длъжници „А.“ ЕООД и Р. А. Г. за заплащане на сумата от 5000 евро,
представляваща просрочена главница по договор за издаване на кредитна карта с кредитен
лимит № 138/01.02.2006г., ведно със законната лихва от 20.06.2011г. до окончателното
плащане; 533,77 евро договорна лихва 01.02.2010г.-30.09.2010г.; 1442,66 евро наказателна
лихва за периода 01.10.2010г.-19.06.2011г. /съгласно определението за ОФГ от 19.08.2011г.
/л. 27/; 272,89лв. – държавна такса и 522,98лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От копието на изпълнителното дело се установява, че с молба от 30.11.2011г.
взискателят „ЦКБ“ АД е поискал образуване на изпълнително дело спрямо длъжниците за
събиране на вземанията по издадените два изпълнителни листи. С молбата взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да извърши пълно проучване на длъжниците, да наложи
запор на банкови сметки и трудово възнаграждение, да наложи възбрана на недвижими
имоти, да извърши опис на открито имущество, както и всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Въз основа на изпълнителен лист 28.06.2011г., издаден по ч. гр. д. № 22331/2011г. по
описа на СРС с длъжник Р. А. Г. е образувано изпълнително производство по изп. дело №
20118510401244 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС по
молба на взикскателя „Ц.К. Б.“ АД. С молбата за образуване взискателят е възложил на
основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител пълни правомощия, предвидени в
посочения член, без ограничения, както и е поискано да бъде наложен запор на банковите
сметки на длъжника, възбрана на притежаваните от него недвижими имоти, както и
извършване на опис на същите. От приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че
изпълнителният лист въз основа на който е образувано, е издаден по ч. гр. д. № 26633/2011г.
в полза на кредитора „ЦКБ“ АД срещу солидарните длъжници „А.“ ЕООД и Р. А. Г. за
заплащане на сумата 9000лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта с
кредитен лимит № 457/20.05.2005г., ведно със законната лихва от 20.06.2011г. до изплащане
на вземането; 5290,46лв. наказателна лихва за забава за периода 01.08.2008г.-19.06.2011г.;
821,62лв. – разноски по делото.
След образуване на изпълнителните дела на 14.12.2011г. съдебният изпълнител е
извел покани за доброволно изпълнение до длъжниците, като няма данни дали и кога са
връчени. С молба от 23.02.2012г. друг взискател е поискал да бъдат присъединени за
събиране вземанията му, за които е приложил удостоверение по чл. 456, ал. 3 ГПК,
2
издадено от ЧСИ Р. М.. На 30.10.2015г. по делото е постъпила справка от НАП относно „А.“
ЕООД.
На 16.10.2015г. ЧСИ П. е извел запорни съобщения, с които налага запор върху
вземанията на длъжниците по открити в „Б. ДСК“ ЕАД банкови сметки, като съобщението е
връчено на третото задължено лице на 20.10.2015г. На същата дата са изискани и справки за
трудови и други доходи за физическото лице и за банкови сметки за юридическото лице.
На 26.10.2015г. „Б. ДСК“ ЕАД е подала отговор на запорното съобщение, с което
уведомява съдебния изпълнител, че запорът е наложен върху разплащателна сметка на Р. Г.,
но върху нея има предходни запори.
С молба от 28.11.2016г. „ЦКБ“ АД е поискала прекратяване на изп. дело на основание
чл. 433, т. 2 ГПК и връщане на заповедите за изпълнение и изп. лист, което връщане е
извършено на 29.11.2016г., видно от удостоверяването в долната част на молбата.
С молба от 29.11.2016г. „ЦКБ“ АД е поискала образуване на ново изп. дело спрямо
длъжниците за събиране на процесните задължения. С молбата е поискано едновременно с
поканите за доброволно изпълнение да се наложи и запор върху банковите сметки на Р. Г. в
„Уникредит Булбанк“ АД.
Въз основа на молбата и приложените към нея заповеди по чл. 417 ГПК и изп. листи е
образувано изп. дело № 5075/2016г. по описа на ЧСИ М. П.. На 30.11.2016г. са изведени
ПДИ до солидарните длъжници „А.“ ЕООД и Р. Г., като същите са връчени по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК /в редакцията към този момент/.
На 30.11.2016г. от съдебния изпълнител е изведено и запорно съобщение до
„Уникредит Булбанк“ АД, с което се налага запор на вземанията по банковите сметки на
длъжника Р. Г., като същото е връчено на 01.12.2016г. на третото задължено лице.
С молба от 31.07.2017г. взискателят „ЦКБ“ АД е поискал извършването на опис на
движими вещи на длъжниците. Същото е направил и с молба от 27.10.2017г.
Съдебният изпълнител на 30.10.2017г. е извел призовка за принудително изпълнение
до длъжника Р. Г., с която го уведомява, че на 30.11.2017г. ще извърши опис на движими
вещи в дома му.
Със съобщение от 28.08.2018г. е наложен запор на моторни превозни средства на „А.“
ЕООД. С молба от 04.07.2019г. „ЦКБ“ АД е поискал налагане на запор на банковата сметка
на Р. Г., открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
На 07.10.2020г. „Ф.И.А.“ ЕООД е подало молба по изп. дело № 5075/2016г., с която
уведомява съдебния изпълнител, че между „ЦКБ“ АД и дружеството е сключен на
11.12.2013г. договор за цесия, с който са му прехвърлени вземанията спрямо длъжниците,
произтичащи от договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит от 01.06.2006г., за
които е издаден изп. лист от 08.07.2011г. по ч. гр. д. № 26632/2011г. по описа на СРС. С
оглед на това е поискано дружеството да бъде конституирано на основание чл. 429, ал. 1
ГПК като взискател по делото на мястото на цедента, като на длъжника се връчи съобщение
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от стария кредитор са прехвърлянето на вземанията. С молбата е
поискано да се наложат запори на банковата сметка на Р. Г. в „БАКБ“ АД. Към молбата е
приложено уведомление от „ЦКБ“ АД до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и препис от
договора за цесия от 11.12.2013г. С разпореждане от 07.10.2020г., обективирано върху
молбата, съдебният изпълнител е конституирал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК „Ф.И.А.“
ЕООД като взискател.
На 11.11.2020г. съдебният изпълнител е изготвил протокол за присъединяване на изп.
дело № 5075/2016г. към изп. дело № 1244/2011г. по негов опис по отношение на длъжника Р.
Г., тъй като и двете изп. дела са с един и същ длъжник. С постановление от 21.12.2020г.
съдебният изпълнител е спрял изпълнението по изп. дело № 5075/2016г. поради издадена
обезпечителна заповед за спиране на изпълнението от 16.12.2020г. по гр. д. № 60734/2020г.
по описа на СРС.
3
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272
ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на
вземанията. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищeцът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист
по изпълнителен лист от 08.07.2011г., издаден по гр. д. № 26632/2011г. по описа на СРС, а
именно: 5000 евро - главница, 533.77 евро – договорна лихва, 1442.66 евро - наказателна
лихва; 795.78 лв. – разноски и сумите по изпълнителен лист от 12.07.2011г. , издаден по гр.
д. № 26633/5011г. по описа на СРС, а именно 9000 лв - главница, 5290.46 лв. – наказателна
лихва и 821.26лв. разноски. не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено
по давност. Ищецът има правен интерес от предявяването на специалния установителен иск,
тъй като кредиторът е предприел действия по принудително събиране на вземането, за което
съществува изпълнително основание, като въз основа на молба на взискателя са образувани
изп. дело № 20118510401244 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на
действие СГС и изпълнително дело № 20168510405075, по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851
на КЧСИ с район на действие СГС.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1
ГПК/ и направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност, ответникът
следва да установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на
погасителната давност за главница и лихви. С исковата молба са въведени от ищеца
твърдения, че вземането, предмет на принудително изпълнение, е погасено по давност
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на
иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането,
давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се
прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от
ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години
от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново
изпълнително действие.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането
4
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното
тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако
кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е
висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в
сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
От установените по делото факти е видно, в периода от издаване на първия
изпълнителен лист на 12.07.2011г. до 5.11.2020г. /когато според твърдението на ищеца е
узнал за изпълнителните дела/ по двете изпълнителни дела, водени срещи длъжника за
събиране вземането на ответното дружество са извършвани изпълнителни действия.
Съобразно становището, възприето в мотивите към т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
По делото е безспорно установен, че взискателят по посочените изпълнителни дела е
имал активно поведение през целия период. В случая е станало именно това – с молба от
29.11.2016г. (преди да са изтекли 5 години), кредиторът „ЦКБ“ АД е поискал образуване на
ново изпълнително дело спрямо длъжниците за събиране на същите вземания по процесните
изп. листи, като с молбата е поискал налагане и на запор върху банковите сметки на
настоящия ищец – Р. Г.. С това действие давността за вземанията спрямо този длъжник е
прекъсната и от този момент е започнала да тече нова давност. На 30.11.2016г. е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията на Р. Г. по банкови сметки /л. 60
от изп. дело № 5075/2016г./ и по този начин също е прекъсната давността. На 27.10.2017г.
взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи на Р. Г. и с това действие също
е прекъсната давността. Налагането на запор на МПС-та със съобщение от 28.08.2018г. се
отнася до другия солидарен длъжник – „А.“ ЕООД и не може да породи последици спрямо
Р. Г., тъй като солидарните длъжници имат отделно и самостоятелно процесуално качество
и извършените спрямо единия от тях действия не ангажират, съответно не пораждат правни
последици за другия. Ето защо, следващото валидно да прекъсне давността действие спрямо
Р. Г. е молбата от 04.07.2019г. /л. 95 от изп. дело/ за налагане на запор върху банкова сметка
на длъжника. От това следва, че не е налице непрекъснат период от 5 години, в който да не
са искани и извършвани изпълнителни действия, което да е довело до погасяване на
вземанията по давност.
Неоснователно е възражението на въззивника, че длъжниците са узнали по-късно за
образуваното срещу тях изпълнително дело. От копието на изпълнителното дело се
установява, че за пръв път заповедите за изпълнение са връчени на ищеца Р. Г. с поканата за
доброволно изпълнение изх. № 233510/30.11.2016г., изведена по изп. дело № 5075/2016г.,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 03.01.2017г. Поради това следва да се приеме, че
едва от тази дата за длъжника е започнал да тече 2-седмичният срок за възражение, който е
изтекъл в края на деня на 17.01.2017г. С изтичане на срока за възражение, заповедите за
незабавно изпълнение са влезли в сила и заповедното производство е приключило.
Следователно в периода от 23.06.2011г., когато са подадени заявленията за издаване на
5
заповедите за незабавно изпълнение, до 17.01.2017г., когато са влезли в сила заповедите по
чл. 417 ГПК, давност не е текла на основание чл. 115, ал. 1, б. ж) от ЗЗД. С оглед на
безспорно установяване на това обстоятелство се налага извода, че от влизане в сила на
заповедите за изпълнение до приключване на съдебното дирене в настоящото производство
и до постановяване на настоящото решение не е изтекъл 5-годишен период от време, а и
през този период са налице действия, водещи до прекъсване на давността.
По изложените съображения може да се направи извод, че искът с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумите, както следва: по изпълнителен лист от 08.07.2011г., издаден по гр. д. №
26632/2011г. по описа на СРС, а именно: 5000 евро - главница, 533.77 евро – договорна
лихва, 1442.66 евро - наказателна лихва; 795.78 лв. – разноски и сумите по изпълнителен
лист от 12.07.2011г. , издаден по гр. д. № 26633/5011г. по описа на СРС, а именно 9000 лв -
главница, 5290.46 лв. – наказателна лихва и 821.26лв. разноски, и които задължения са
предмет на принудително изпълнение по образувани изп. дело № 20118510401244 по описа
на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС и изпълнително дело №
20168510405075, по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС, тъй
като са погасени по давност, следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящия съдебен състав на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20175257 от 23.08.2021г. по гр.д. №
525/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 40-ти състав, следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20175257 от 23.08.2021г. по гр.д. № 525/2021г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 40-ти състав.
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******* да заплати на
ответника „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. ******* на основание на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лева разноски за
въззивно производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6