РЕШЕНИЕ
Номер 285 от
02.03.2022
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: К. Л.
и прокурора: Дарин Христов
като разгледа докладваното от
съдия Русева КАНД № 106 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.Ц.И.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д. ***, против Решение № 898/02.12.2021г.,
постановено по а.н.д. № 2504/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 02-53/29.04.2021г., издадено от началник
на Отдел „Рибарство и контрол – Черно море” – гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство
и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, с
което за нарушение на чл.37 ЗРА, на осн.чл.73, ал.1 ЗРА, на касатора К.Ц.И. с
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон.
Касаторът не споделя мотивите на съда, с които е обосновано потвърждаване на
издаденото наказателно постановление, и излага доводи за несъставомерност и
недоказаност на деянието, както и за допуснато процесуално нарушение при
съставяне на АУАН и НП, като сочи, че в съставените актове липсва задължителен
реквизит, а именно – не е посочен протоколът за изземване на вещите, предмет на
деянието, което е императивно изискване съгласно чл.90, ал.1 ЗРА. На следващо
място сочи, че липсата на изземване на вещите, предмет на деянието, показва
несъставомерност на извършеното.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата
и моли за отмяна на първоинстанционното решение и на потвърденото с него НП,
както и за присъждане на разноски.
Ответникът по касация – Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, в писмен отговор оспорва
касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт, а в условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на
касатора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление отговорността на К.Ц.И. е
ангажирана за това, че на 07.01.2021 г. в 09.40 ч. на яз. „Мандра”, на дигата
до помпена станция „Лукойл”, същата е установена да извършва любителски риболов
с 1 бр. въдица, с 1 бр. тройна кука, по метода късене/търмъчене, с което е
извършила административно нарушение на чл.37 от ЗРА и поради което на
осн.чл.73, ал.1 ЗРА и чл.91, ал.4 ЗРА, на същата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. С издаденото НП не са отнети по
реда на чл.90, ал.1 ЗРА средствата и приспособленията, послужили за извършване
на нарушението.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че при съставяне на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. След подробен и
съвкупен анализ на гласните и писмените доказателства по делото е прието, че с
деянието си И. е осъществила от субективна и обективна страна състава на
нарушението по чл. 37 ЗРА, тъй като на посочената дата, място и час е
извършвала любителски риболов по забранен от закона начин, като за целта е
използвала въдица с монтирана на нея корда и тройна кука и с резки движения е
ловяла риба. Посочено е, че в случая е наложена глоба в минимален размер,
предвид факта, че се касае за първо нарушение. Изложени са и съображения защо
случаят не е маловажен и не е налице основание за приложение на чл.28 ЗАНН –
обществените нарушения, свързани с устойчивото развитие на рибните ресурси във
водните обекти, съществено се накърняват от нарушаване на забраните за
използване на подобни начини за риболов, които обективно повече нараняват
рибата и увреждат екосистемата и рибните ресурси в рибностопанските обекти. С
тези мотиви обжалваното наказателно постановление е потвърдено като
законосъобразно.
Така постановеното
съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като изложените в него мотиви
изцяло се споделят от настоящата инстанция и същата препраща към тях на
осн.чл.221, ал.2 АПК.
Районният
съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на съвкупния анализ
на писмени и гласни доказателства и е извел правилни изводи за доказаност и
съставомерност на извършеното от И.. За извършеното е наложена санкция в
минимален размер, като наказанието е индивидуализирано и правилно е преценено,
че не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН. Единственото възражение
в касационната жалба е, че органът е пропуснал да посочи в съставените АУАН и
НП, че изземва вещите, с които е извършено нарушението, както изисква нормата
на чл.90, ал.1 от ЗРА. Последната гласи, че в случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата
и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с
които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. В случая е безспорно
установено, че административно-наказващият орган не е иззел такива вещи, тъй
като лицето не е имало улов, което обстоятелство се признава и от
актосъставителя Късев и от св. П., но това не води до извод, че самото
нарушение не е извършено, тъй като изземването на вещите не е елемент от
фактическия състав на нарушението на чл.37 ЗРА, съгласно която разпоредба се забранява извършването на стопански
и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 /сред
които и язовири като процесния/ чрез косене (търмъчене).
По изложените
съображения съдът намира, че с оспореното решение правилно е потвърдено като
законосъобразно издаденото НП, поради което и същото следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора, касаторът следва да
бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.
Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 898/02.12.2021г.,
постановено по а.н.д. № 2504/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА К.Ц.И.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, бул. „Княз Александър
Батенберг” № 1, представлявана от изпълнителния директор доц.д-р Галин Н., разноски за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.