Решение по дело №9/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 142
Дата: 28 април 2025 г. (в сила от 28 април 2025 г.)
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20251200600009
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Благоевград, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251200600009 по описа за 2025 година
Производството по делото пред въззивната инстанция е образувано по
протест на прокурор от РП-Благоевград, ТО – гр.Петрич срещу присъда № 53
от 24.10.2024 г., постановена по НОХД № 546/2024 г. по описа на РС – Петрич
в наказателната й част относно размера на наложеното на подсъдимия И. Т.
наказание „лишаване от свобода“. Твърди се от прокурора, че в тази й част
атакуваната присъда е неправилна и несъобразена със събраните по делото
доказателства, поради което се иска изменяването й и увеличаване на
наложените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ на подс. Т..
Срещу въззивния протест е постъпило писмено възражение от адв. И. Д.
– служебен защитник на подс. Т., в което се сочи, че от съдържанието на
мотивите на атакуваната присъда е видно, че РС – Петрич е направил
подробен и обстоен анализ на всички събрани доказателства в хода на
наказателното производство, като е изложил своите конкретни съображения
по отношение на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства. Адвокатът допълва, че първоинстанционният съд е отчел с
необходимата строгост обществената опасност на извършеното деяние, както
и на самия подсъдим – с оглед обстоятелството, че същият е бил осъждан
преди това. Съобразено било и неговото семейно и материално положение.
Моли подаденият от страна на РП – Благоевград, ТО – Петрич протест да бъде
оставен без уважение, а присъдата на РС – Петрич да бъде изцяло потвърдена.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
1
Благоевград поддържа изцяло подадения протест, намира наложеното на Т.
наказание за занижено предвид доказателствата по делото – справката за
съдимост на последния, която сочи за висока обществена опасност на дееца.
В с.з. подсъдимият се явява лично и със защитника си – адв. Д., която
моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, а протестът- оставен
без уважение. Въззиваемият поддържа казаното от адвоката си, а в последната
си дума моли да не бъде уважаван протестът.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд като съобрази изложеното в протеста и
допълнителните съображения към него, доводите на страните в съдебно
заседание, доказателствата по делото и като на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК служебно провери изцяло правилността на протестираната присъда,
намира следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и е
процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.
С протестираната присъда подс. И. Й. Т. е признат за виновен в това, че
на неустановена дата през пролетта на 2024 г. е засял и до 15.06.2024 г. е
отглеждал в местността „Г.“ в землището на с. Г. в обособена нива с площ от
15 кв. м. в пасище, собственост на община Петрич, отстояща на около 1000 м.
североизточно от с. Г. и на около 2000 м. северозападно от с. С., с координати
N 41 градуса, 22 минути и 10,9 секунди и E 22 градуса, 59 минути и 01,1
секунди, 9 бр. растения от рода на коноп/канабис с височина от 80 /осемдесет/
см. до 100 /сто/ см., в нарушение на установените в чл.27, ал.1 от ЗКВНВП
/закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ правила,
съгласно който се забранява засяването и отглеждането на територията на
Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на
растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал. 1 от
ЗКНВП /закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/,
съгласно, който отглеждането на растения от рода на конопа (канабис),
предназначени за влакно, семена за фураж, храна и семена за посев, със
съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в
листната маса, цветните и плодните връхчета, се извършват само след
издадено разрешение от министъра на земеделието, храните и горите, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 0,34%, които растения коноп/канабис са поставени под
контрол съгласно Единната конвенция за упойващите средства на ООН от
1961г., ратифицирана от Р България, Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ДВ.бр.30/1999г./ - чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични - Приложение №1, към чл.3 т.1 в Списък І – “Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ – престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, поради което
и на основание чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ година, което е намалено с една трета
2
и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и
„Глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. С присъдата е постановено
наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален
строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е постановено да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан от 15.06.24г. до
постановяване на присъдата.
Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в
изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 11
/единадесет/ месеца, наложено на подс. Т. с влязло в сила на 08.12.2022г.
определение, с което е одобрено споразумение № 60/08.12.2022 г. по НОХД №
766/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, което да се изтърпи при
първоначален общ режим на основание чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 53, ал.2, б.”а” НК в полза на държавата е отнет
предмета на престъплението – остатъка от иззетите по делото растения с нето
тегло 198 (сто деветдесет и осем грама) грама от 9 (девет) броя растения от
рода на коноп/канабис с височина от 80 /осемдесет/см. до 100/сто/см., и
съдържание на активен наркотичен компонент тетрахлорканабинол 0,34%,
изпратени за съхранение в Агенция „Митници“, за които е постановено да
бъдат унищожени по надлежния ред след влизане на присъдата в сила.
Наред с това съдът е постановил веществените доказателства –
опаковките, описани в експертиза Н-130/22.07.2024 г., приложени в запечатан
бял плик, на лист 98 от досъдебното производство ДП №7/2024 г. по описа на
ГПУ- Златарево, да останат по делото и същите да бъдат унищожени по реда
на ПАС.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият И. Й. Т. е осъден да
заплати направените по делото разноски на етап досъдебно производство в
размер на 114,27 /сто и четиринадесет лева и двадесет и седем стотинки/ лева
по сметка на ОД на МВР – Благоевград, и сумата от 5.00 /пет/ лева в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Фактологията е била правилно изяснена при пълнота на доказателствата
в рамките на законосъобразно проведеното съкратено съдебно следствие при
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК и законосъобразната им интерпретация,
съобразно която е прието, че относими към случая са следните факти:
Подсъдимият И. Й. Т. е 59-годишен мъж, български гражданин,
безработен. Живее на семейни начала със св.Аджер Татличева, от връзката с
която има малолетно дете –М. Т.а, на 8г. Тримата живеят в с. С..
Въззиваемият е осъждан за престъпления от общ характер, за които е
реабилитиран по чл.88а НК, с изключение на последното, а именно- с
определение № 60/08.12.2022 г. по НОХД № 766/2022 г. по описа на ОС –
Благоевград, влязло в сила на 08.12.2022 г. за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. 1 пр.4 от НК, вр. с чл. 26, ал.1 от НК се е признал за виновен и
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 11 м., което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 4 години и за
3
престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, за което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. Със същото определение - на
основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание в размер
на по-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 11 м.,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 4 години.
Това наказание не е оказало превъзпитателно и поправително
въздействие върху въззиваемия и неустановена дата през пролетта на 2024г.
подсъдимият засял в м.“Г.“, землище на с.Габрене, община-Петрич в
обособена нива с площ от около 15 кв.м. сред друга растителност, в
преобладаващата си част папратова растителност, 9 бр. растения от рода на
конопа/канабис. Тези растения въззиваемият редовно окопавал и поливал.
Поради получена оперативна информация за засети и отглеждани
растения в землището на с. Г. на служители от група „ОИД“ при ГПУ
Златарево, било разпоредено на 15.06.2024 г. да осъществят проверка на
сигнала и при наличие на растения от рода на конопа/канабис да проведат
ОИМ и осъществят наблюдение на място.
Отивайки рано сутринта в землището на с. Г., в хода на извършената
проверка служителите установили в местността „Г.“, обособена нива с площ
от около 15 кв. м., която от всички страни била обрасла с растителност,
преобладаващо папратова и едва забележима пътека водела до нея. В същата
забелязали, че са засети и отглеждани растения от рода на конопа/канабис.
Скоро след това забелязали подсъдимият, който започнал да полива
растенията от рода на конопа.
Полицейските служители реагирали незабавно, като се придвижили до
лицето и се представили, след което незабавно уведомили ОДЧ при ГПУ
Златарево и на място пристигнала ДСОГ. До пристигането на ДСОГ, лицето се
представило като И. Й. Т. от с. С., което в последствие било потвърдено от
справка в АИС „БДС“. Пред полицейските служители Т. заявил, че той е засял
растенията и на 15.06.2024г. сутринта идвал да ги полее.
След пристигането на ДСОГ, разследващият орган извършил оглед на
местопроизшествието /нивата/ и иззел стебла, клонки и листна маса с общо
бруто тегло от 2,086 кг. Съгласно назначената в хода на досъдебното
производство физико-химическа експертиза иззетите растения са със
съдържание на активен наркотично действащ компонент –
тетрахидроканабинол – 0,34%.
Гореизложените фактически обстоятелства правилно са приети за
установени от първоинстанционния съд в съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал. 3 от НПК, тъй като се установяват по несъмнен начин от направеното
от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства: обяснения на подс. Т.,
дадени в качеството му на обвиняем, показания на свидетелите – В.В., Д.Ч.,
К.Т., К.С., Д.П., Я.Х., протокол за претърсване и изземване, физико-химична
експертиза, справка за съдимост, декларация за семейно, материално
положение и имотно състояние, удостоверение за раждане на дете, както и от
4
веществените доказателства.
Анализирайки събраните по далото гласни и писмени доказателства
въззивният съд намира, че районният съд правилно и законосъобразно е
тълкувал доказателствата в аспект за наличието на достатъчно основания, че
подсъдимият е извършил престъпление по чл. 354в, ал.1, пр. 1 и 2 от НК.
Въззивният съд намира, че няма доводи да се съмнява в достоверността на
показанията на полицейските служители, присъствали на извършената
проверка в процесния имот, като същите първи са възприели открИ.ето на
наркотичното вещество, къде е било засадено, както и присъствието на
подсъдимия в същия този имот. В мотивите на обжалваната присъда е
направен подробен и прецизен анализ на цялата доказателствена съвкупност,
въззивната инстанция се съгласява с доводите на районния съд при анализа на
доказателства, като не намира, че следва нещо да добави или коригира.
Въззивната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния
съд, че подсъдимият с деянието си е осъществил състава на престъпление с
предмет наркотични вещества, тъй като от обективна страна с действията си е
осъществил изпълнителното деяние от състава на цитираното престъпление.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 354в, ал. 1 са
обществените отношения, които защитават от посегателство живота и
здравето на гражданина. Както всички престъпления в глава XI на НК,
обектът на тези престъпления е свързан с поставяне на опасност на
неограничен кръг граждани.
Предмет на престъпленията по чл. 354в НК са наркотици или техни
аналози, както и прекурсори, съоръжения или материали за производство на
наркотични вещества или техни аналози.
Субект на престъплението по чл. 354в НК може да бъде всяко
наказателно отговорно лице. Субект на престъплението може да е
включително и лице, което има лицензия за извършването на дейност по
засяване или отглеждане на растения – предмет на цитираното престъпление,
но я нарушава.
От обективна страна по делото е установено, че подс. И. Й. Т. на
неустановена дата през пролетта на 2024 г. е засял и до 15.06.2024 г. е
отглеждал в местността „Г.“ в землището на с. Г. в обособена нива с площ от
15 кв. м. в пасище, собственост на община Петрич, отстояща на около 1000 м.
североизточно от с. Г. и на около 2000 м. северозападно от с. С., с координати
N 41 градуса, 22 минути и 10,9 секунди и E 22 градуса, 59 минути и 01,1
секунди, 9 бр. растения от рода на коноп/канабис с височина от 80 /осемдесет/
см. до 100 /сто/ см. в нарушение на установените в чл.27 ал.1 от ЗКВНВП
/закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ правила,
съгласно който се забранява засяването и отглеждането на територията на
Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на
растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал. 1 от
ЗКНВП /закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/,
съгласно, който отглеждането на растения от рода на конопа (канабис),
предназначени за влакно, семена за фураж, храна и семена за посев, със
5
съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в
листната маса, цветните и плодните връхчета, се извършват само след
издадено разрешение от министъра на земеделието, храните и горите, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 0,34%, които растения коноп/канабис са поставени под
контрол съгласно Единната конвенция за упойващите средства на ООН от
1961 г., ратифицирана от Р България, Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ДВ.бр.30/1999г./ - чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични - Приложение №1, към чл. 3, т. 1 в Списък І – “Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ – престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от
НК.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им, както
правилно е приел и районният съд. Умисълът на дееца е обхващал
обстоятелствата, че е отглеждал растения от рода на конопа в нарушение на
установените в ЗКНВП правила.
Същевременно въззивният съд приема, че първоинстанционната
присъда е и справедлива, тъй като законосъобразно е изложено при какви
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и при какъв техен
баланс се налага конкретното наказание и в този аспект се отговаря на
исканията в протеста. Въззивният съд намира, че не са налице основания за
корекция на атакуваната присъда в санкционната й част по следните
съображения:
Делото е разгледано при условията на съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. Съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл.373,ал.2 от НПК, първоинстанционният съд е определил
наказание лишаване от свобода, като се е ръководил от разпоредбите на
Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е преценката, че подходящото
наказание за подсъдимия Т. е именно три години лишаване от свобода, около
средния предвиден за съответното престъпление размер. В съответствие с
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, определеното наказание е намалено с
една трета, като съдът е постановил подс. Т. да изтърпи наказание – две
години лишаване от свобода. Наказанието глоба е в минималния размер,
предвиден от закона и е съобразено с имотното и семейното положение на
подсъдимия.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че за това престъпление по
делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, което да доведе до приложението на чл. 58, ал. 4 във вр. с чл.
55 от НК. При индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав,
на първо място споделя изводите на контролираната инстанция за сравнително
6
висока степен на обществена опасност на инкриминираното деяние.
Престъпните посегателства против народното здраве, с предмет наркотични
вещества от рода на конопа, с оглед механизма на осъществяване,
представляващ заплаха за охраняваните човешки права и юридически
защитени ценности на мнозина, и предвид възможните вредни последици за
живота и здравето на хората, мотивират висока степен на обществена
укоримост на подобен род престъпления.
Налице е висока обществена опасност и на дееца, доколкото същият е
осъждан за престъпление от същия вид през 2022г. От друга страна, подс. Т. е
безработен, баща на малолетно дете, оказал е пълно съдействие на органите
по разследването. Правилно обаче не са ценени като смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства направените от него самопризнания,
доколкото са предпоставка за реализиране на диференцираната процедура по
чл.371,т.2 НПК. В този смисъл законосъобразно контролираният съд му е
наложил съответните наказания в търсенето на баланс за постигане на целите
на наказанието, поправянето на подсъдимия и удовлетворяване на
обществените очаквания. Към облекчаващите наказателната отговорност
обстоятелства следва да се добавят още обвързаността му с жената, с която
съжителства и полаганите грижи към малолетното им дете. В този смисъл
настоящият въззивен състав намира изложените в протеста оплаквания
относно размера на наложените от районния съд наказания на подсъдимия за
неоснователни, тъй като така определени те в достатъчна степен ще
мотивират подсъдимия да се поправи, превъзпита и да коригира за в бъдеще
поведението си, както и да повлияе предупредително върху останалите
членове на обществото. По-нататъшно увеличаване на наказанията, както се
иска от държавното обвинение, би било неоправдано и несъответстващо на
целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Правилно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание за
срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, тъй като извършеното
инкриминирано деяние от въззиваемия е в изпитателния срок на предишно
условно осъждане.
Законосъобразно е подходено и с приложението на чл. 59, ал. 1 от НК
като от наложеното наказание „лишаване от свобода“ е зачетено времето, през
което подсъдимият е задържан от 15.06.2024г. до постановяване на присъдата,
като е зачетено един ден задържане за един ден „лишаване от свобода“.
Съобразно чл.68,ал.1 НК ПРС е активирал и наказанието, наложено на
подс. Т. с влязло в сила на 08.12.2022 г. определение по НОХД № 766/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Благоевград. Режимът на изтърпяване на това
наказание неправилно е определен при първоначален общ режим, но поради
липса на съответен протест този съдебен състав не може да го промени. Това
обаче може да стане по инициатива на затворническата администрация при
преценка за това.
Законосъобразно и обосновано на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК
предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, за да бъде
7
унищожен.
Разпореждането с останалите веществени доказателства и възлагането
на разноските е в съответствие с чл. 109 и сл. и чл. 189, ал. 3 от НПК, поради
което въззивната инстанция не намира основание за корекция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, във връзка с чл. 334,
т. 6 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 53 от 24.10.2024 г., постановена по НОХД
№ 546/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8