Р Е Ш Е Н И Е №20
гр.Пловдив, 02.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на втори декември
две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7428 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД
срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД за плащането на сумата от 7424.33
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения
на ищцата лек автомобил и 5000 лева за неимуществени вреди, вследствие на ПТП
реализирано на ****г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди,
че на ***. настъпило ПТП, при което,
докато управлявала собствения си автомобил **** с чуждестранен рег. № **** била
ударена в задната част от лек автомобил с рег. № ****, управляван от *****.
Твърди, че от ПТП били нанесени имуществени вреди на автомобила. След инцидента
започнала да изпитва световъртеж и за период от 20 дни била в пълна
невъзможност да се движи свободно без чужда помощ. Било констатирано, че
световъртежът се дължи на травми получени при процесното ПТП, като била
принудена да носи дълго време колан на врата си, да приема болкоуспокояващи и
противовъзпалителни. През 2017г. отново получава силни болки в гърба, като било
установено, че ударът при ПТП предизвикал 2 хернии на шията, което наложило
прием на нови медикаменти. Иска се осъждането на ответника да заплати
посочените суми. Претендира разноски.
Ответникът подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените претенции
по основание и размер. Оспорва да е налице виновно поведения на водача ****,
механизма на ПТП и наличието на причинно следствена връзка с вредите.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 226 КЗ (отм.):
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди.
От констативен протокол от ***** г. се установява, че на същата дата в **** се е
реализирало пътно-транспортно произшествие между л.а. ****“ с рег. № ****,
управляван от **** и лек автомобил „****“ с рег. № ****, управляван от Х.М.. За
настъпилото събитие на водача Д. В. е ангажирана административно-наказателна
отговорност /видно от отбелязването в самия протокол/. В протокола е посочено,
че „участник 1 поради неспазване на необходимото разстояние удря движещ се пред
него и намаляващ скоростта участник 2 и допуска ПТП“. В протокола е отразена
принадлежността на правото на собственост на двете МПС на двамата водачи и
наличието на застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответника.
Протоколът за ПТП, издаден от служител
на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.
1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия и констатации.
Протоколът за ПТП като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът
не притежава, ищецът е длъжен да ангажира допълнителни доказателства за
установяването му (гласни доказателствени средства, САТЕ и др.) (Решение № 15
от 25.07.2014г. по т.д. № 1506/2013г. на ВКС, I
т.о., Решение № 24 от 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I т.о. и Решение № 98 от 25.06.2012г. по т.д. 750/2011г. на
ВКС, II т.о.). В настоящия случай служител на МВР е посетил мястото
на инцидента непосредствено след неговото реализиране, и е удостоверил, кои са всички
участници в ПТП, местопожението на превозните средства, посоката им на движение
и видимите по тях щети. Предвид това, съдът намира, че са налице достатъчно
факти за изясняването механизма на процесното ПТП, като се вземе предвид и
приетата СТЕ. Така като е посочено в самия документ, подписан от водачите, л.а.
„***“ с рег. № ****, управляван от Д. В., поради неспазване на необходимото разстояние
удря движещ се отпред и намаляващ скоростта л.а. „****“ с рег. № **** и допуска
ПТП. Този механизъм се установява с категоричност от удостовереното в протокола
за ПТП местоположение на участниците, посоката
им на движение, както и от нанесените на леките автомобили увреждания, като
двамата участници са подписали документа без възражения.
Ответникът е оспорил посочения
механизъм, без да посочва друг и без да ангажира доказателства за
опровергаването на констатираните в протокола обстоятелства. Предвид на това възражението
му се явява неоснователно.
С оглед на изложеното, съдът категорично приема, че реализиралото се произшествие
се дължи единствено на противоправното поведение на водача на л.а. „****“ с
рег. № ****, който не е спазил правилата за движение по пътищата, без да се
намесват други причини /субективни или обективни/. Вината при извършване на
това поведение съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.
Отново от представения протокол е
видно, че към датата на събитието ответникът е имал качеството застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на л.а. „****“ с
рег. № ****, по договор сключен за полица № ****. За настъпило предсрочно
прекратяване на правоотношението не са изложени твърдения и такова не се
установява от събраните доказателства. Ето защо съдът приема, че ответникът в
качеството си на страна по валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с предмет увреждащия автомобил носи отговорност за вредите,
причинени от водача му.
Протоколът установява и собствеността
върху увредения автомобил, като същата не се оспорва от ответника с отговора на
исковата молба.
От
приетата САТЕ се установява, че от настъпилото ПТП на собствения на ищцата лек
автомобил „***“ с рег. № **** са били нанесени вреди на стойност 4111.82 лева.
До тази сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена. За
разликата до 7424.33 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че констатациите от прегледа на ищцата на ****. (5
дни след инцидента) не могат да се свържат с последици от травма, нанесена 5
дни преди това. Вещото лице отбелязва, че се касае за болестни изменения, а не
за травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП. Други изследвания са
направени почти две години след инцидента и са установени болестни изменения на
шийния сегмент на гръбначния стълб, които не са от травматично естество, а се
касае за дегеративни изменения на костната тъкан на шийните прешлени. На база
представените документи, експертът прави извод, че не може да се твърди, че при
ПТП от ****. на ищцата са били причинени каквито и да било травматични
увреждания. Заключението не е оспорено от страните по делото, като съдът намира,
че е обосновано и следва да бъде кредитирано.
С оглед на така събраните доказателства
съдът намира, че по делото не се установява в следствие на реализираното ПТП на
ищцата да са били причинени някакви травматични увреждания. Поради липсата на
причинна връзка с инцидента, претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди
е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 546.72 лева
разноски за държавни такси, вещи лица и адв. възнаграждение, съобразно
уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, да
заплати на Х.М., по баща Ф., родена на ***г., гражданка на ****, сумата от 4111.82 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „****“ с рег. №**** от
реализирано на **** г. в ****“ пътно-транспортно произшестивие, ведно със законната лихва върху сумата,
от датата на исковата молба – 13.05.2019г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за имуществени
вреди разликата НАД 4111.82 лева ДО 7424.33
лева, както и претенцията за заплащане на сумата от 5000.00 лева- обезщетение за неимуществени вреди за
телесна повреда, причинена при същото ПТП.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, да
заплати на Х.М., по баща Ф., родена на ***г., гражданка на ****, сумата от 546.72 лева представляваща
разноски в настоящото производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.