РЕШЕНИЕ
№ 260034
30.07.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 30.06.2020г., в следния състав:
Председател
: Милена Даскалова
Членове : Методи Величков
Димитър Ковачев
При секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 874 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.С. чрез адвокат М.
срещу Решение № 1541 от 30.10.2019г., постановено по гр. д. № 3764/2019г. по описа
на Пернишки районен съд, с което е уважен предявеният от Б.Б. срещу жалбоподателя
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на суми,
за които има издадени изпълнителни листи по гр.д. 5858/2006г. на ПРС и е
образувано изпълнително дело 47/2008г. на ЧСИ С. Б..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
отхвърлят исковете по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението.
Твърди, че вземанията не са погасени по давност, а давността означавала само,
че вземането се превръща в естествено задължение и продължавало да съществува,
а само не можело да се удовлетвори принудително.
Твърди, че след запор за периода 31.08.2017г. до
14.06.2018г. имало постъпили по сметката му суми-удръжки от трудово
възнаграждение на въззиваемия-ищец, което означавало признание на вземането и
отказ от изтекла давност.
Отговор на жалбата е постъпил и с него същата се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че решението е валидно и допустимо като постановено от
надлежен състав на съда в рамките на правораздавателната му власт, съдържащо
всички изискуеми по ГПК реквизити и по допустим иск.
По правилността на решението ПОС е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
Като взе предвид оплакванията в жалбата и твърденията
и възраженията на страните и събраните по делото доказателства ПОС намира за
правилно установени от ПРС релевантните за спора факти и относно фактическата
обстановка на основание чл. 272 ГПК препраща към първоинстанционното решение с
две допълнения-че на 31.08.2011г и 08.11.2011г. по наложения със запорното
съобщение от 22.06.2011г. запор върху ТВ са постъпили плащания от трето
задължено лице –работодател (100,00 лева и 30,00 лева), като обаче ПОС приема
различна дата на перимиране на изпълнителното дело и на изтичане на давността,
а именно перемпцията е настъпила на 08.11.2013г., а давността е изтекла на
08.11.2018г. Тези изводи се налагат при съобразяване на постъпилите плащания от
третото задължено лице, които са пропуснати от ПРС и които също прекъсват
давността съгласно ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а също и срока по чл. 433,т. 8 ГПК, защото когато един изпълнителен способ „работи“ взискателя не е длъжен да
иска нови изпълнителни действия.
На оплакванията касаещи целта и предмета на иска по
чл. 439 ГПК има отговор в решението на ПРС – те са разгледани в частта от
решението, отнасяща се за допустимостта на иска, защото именно във връзка с
неговата допустимост са релевирани тези възражения. ПОС напълно споделя
мотивите на ПРС за допустимост на иска и за интереса от него и неговия предмет
и цел. Изводите на ПРС напълно съответстват и на практиката на ВКС (вж. Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.,
ГК), която е изяснила, че предявяването на иск по чл.
439 ГПК да се признае за установено, че вземането не съществува поради
погасяването му по давност всъщност е иск за несъществуването
на правото на принудително изпълнение.
Така че възраженията за отхвърляне на иска поради съществуване на естествени
задължения са несъстоятелни.
Не е налице нито признание на иска, нито отказ от
изтекла давност чрез постъпилите след 2017г. плащания по запор върху ТВ.
Изпълнителното дело е прекратено по чл. 433, т. 8 още
на 08.11.2013г., както се посочи по-горе. Всякакви действия по делото след тази
датата са без какъвто и да било правен ефект- липсва каквото и да било
основание за тях.
И признанието на задължението и отказа от давност може да има само по волята на длъжника
изрично и ясно заявена, но не могат да настъпят против неговата воля, а именно
против волята на длъжника се извършват плащанията вследствие на запор върху
негови вземания от трети задължени лица, като е без значение че в определен
период длъжникът бездейства и не се защитава активно срещу запора.
Други оплаквания в жалбата няма и решението като
правилно следва да се потвърди.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е
неправилен извода на ПРС, че в конкретния случай изпращането на запорните
съобщения следвало да се възприема като имуществено проучване. И двата запора
са дали ефект- по първия има плащане от 66,65 лева, а по втория общо 130,00
лева. Що се касае до запорното съобщение до МВР-КАТ, то намира съответно
приложение т. 5 от ТР 3/2015г.- изпращането на запорно съобщение е изпълнително
действие и е достатъчно за прекъсване на давността, като няма значение дали има
резултат от него, тоест дали автомобила в случая е описан продаден и прочие.
Липсата на резултат от действието има значение само за разноските както е
посочено в ТР 3/2015г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
въззиваемия-ищец.
За въззивна инстанция те са претендирани и доказани в
размер от 300,00 лева за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1541 от 30.10.2019г., постановено по гр. д.
№ 3764/2019г. по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати
на Б.В.Б. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 300,00 лева – разноски за
въззвивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.