Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БИЛЯНА КОЕВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 16525 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 504656/09.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 4312/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 163 състав, „ЗД Е.Р.“ ЕАД е осъден да заплати на З.
„Б.И.“ АД сумата от 899, 40 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка и щета № 13305201026688/16.09.2013 г. с включени 15
лв. ликвидационни разноски в следствие на ПТП от 16.09.2013 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда -
19.01.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.213,
ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД, като искът е
отхвърлен като неооснователен за главницата за разликата над 899, 40 лв. до
предявените 921, 18 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 634,
63 лв. представляща сторени разноски пред СРС от ищеца, съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца - „ЗД Е.Р.“ ЕАД. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е постановено срещу ненадлежно
конституирана страна в процеса. Счита, че решаващият съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, като е нарушено служебното и състезателното начало,
принципа за равенство на страните. Първоначално искът е предявен на 19.01.2018
г. срещу „Е.И.Г.“ АД. С молба от 04.05.2018 г., на основание чл.228 ГПК ищецът
е поискал замяна на първоначалния ответник с „ЗД Е.Р.“ ЕАД, като за целта е
представена отново искова молба, с препис за другата страна. СРС е постановил
връчване на препис от исковата молба на ответника. Същото обаче отново е
връчено на първоначалния ответник. За насроченото открито съдебно заседание
призовката отново не е била надлежно оформена, като в проведеното заседание се
е явил процесуален представител на първоначалния ответник. С протоколно определение
съдът е прекратил производството по делото спрямо първоначалния ответник и е
конституирал „ЗД Е.Р.“ ЕАД като ответник по делото. За следващото съдебно
заседание е призован „ЗД Е.Р. Е.И.Г.“ АД, каквото юридическо лице не съществува
в правния мир. Съобщението е прието от служител на дружеството „ЗД Е.Р.“ ЕАД. Депозирал
е молба по делото, с която уведомява съда, че не е запознат с неговия предмет.
Съдът не е уважил молбата, даден е ход на делото, както и е проведено още едно
съдебно заседание, за което също не е надлежно призован. След това му е връчен
препис от обжалваното решение. След връчване на препис от обжалваното решение
се е запознал с материалите по делото за
целите на въззивното обжалване. Допуснатите от
решаващия съд процесуални нарушения са довели до невъзможност да депозира
писмен отговор по делото и за него са настъпили преклузиите
п чл.131 ГПК. Счита, че неправомерно СРС го е конституирал като ответник по
делото. След като е прекратил производството спрямо първоначалния ответник
съдът е следвало да прекрати производството по делото. Вместо това СРС го е
конституирал като ответник по делото. Счита, че в случая нормата на чл.228 ГПК
не може да намери приложение, тъй като с оглед нередовното оформяне на
изпратените до него призовки не е могъл да изрази отказ да встъпи в процеса.
Също така не е правоприемник на първоначалния ответник, са два самостоятелни
правни субекта. С оглед на това счита, че решението в обжалваната част е
недопустимо и като такова следва да се обезсили и да се прекрати производството
по делото. В случай, че съдът приеме, че решението в обжалваната част е
допустимо, то същото е неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените
правила. Оспорва предявения иск. Счита, че същият е неоснователен. Твърди, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие лекият автомобил, който
е причинил процесното ПТП, не е бил застрахован в
ответното дружество, с наименование към този момент „ХДИ З.“ АД. Моли съда да
му укаже необходимостта от представянето на други доказателства за твърдените
от жалбоподателя факти и предприемане на процесуални действия, както и да му
предостави възможност да изрази становище и да ангажира доказателства във
връзка с отговора на насрещната страна. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца З.
„Б.И.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от
ищеца част е правилно и законосъобразно. Изводите на решаващия съд са
обосновани, съобразени с изискванията на материалния и процесуалния закон. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част, като му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.213,
ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 16.09.2013 г. в гр.
София, на ул. „Княгиня Клементина“ е реализирано ПТП
с участието на лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № *******,
собственост на П.С.П.и управляван от Р.С.К.и лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“, рег. № *******, собственост на С.П. и
управлявано то същата. Съгласно съставения двустранно подписан протокол за ПТП
причина за настъпилото произшествие е противоправното поведение на водача на
лекия автомобил марка „Пежо“, модел 307. Увреденият автомобил марка „Опел“,
модел „Корса“ е бил застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“. Във връзка с настъпилото ПТП при
ищеца е заведена щета, по която е изпратено застрахователно обезщетение в
размер на 906, 18 лв. Към момента на ПТП гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована в „ХДИ З.“. До завеждане на делото ответникът не му е
възстановил стойността на изплатеното застрахователно обезщетение. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 921, 18
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото
до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът „Е.И.Г.“ АД оспорва предявения иск. Счита, че не е
налице пасивна процесуална легитимация, поради което производството по делото
следва да се прекрати. Също така ответникът не е страна и по материалното
правоотношение и не явява трето незаинтересовано лице по отношение на описания
в исковата молба правен спор. Твърди, че гражданската отговорност на виновния
водач не е била застрахована при ответника към момента на ПТП. Моли съда да
прекрати производството по делото, като недопустимо. В случай, че съдът приеме
предявеният иск за допустимо, а отхвърли предявения иск като неоснователен.
С молба, депозирана на 04.05.2018 г.
ищецът е отправил искане към СРС по реда на чл.228 ГПК, като е заявил, че
оттегля исковата си молба спрямо първоначалния ответник и моли на негово място
да бъде конституиран „З.д.Е.Р.“ ЕАД.
С разпореждане от 10.05.2018 г.
съдът е постановил връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея
на новия ответник. На същата дата е изпратено съобщение. По делото не се е
върнал отрязъкът, удостоверяващ връчването му.
В проведеното на 01.06.2018 г.
открито съдебно заседание съдът е прекратил производството по делото спрямо
първоначалния ответник и е конституирал на негово място „ЗД Е.Р.“ ЕАД.
До конституирания по реда на чл.228,
ал.3 ГПК ответник е изпратена призовка за следващото съдебно заседание, като
неправилно е посочена фирмата на ответното дружество - „ЗД Е.Р. Е.И.Г.“ АД.
На 29.06.2018 г. „ЗД Е.Р.“ ЕАД е депозирал молба до съда, в
която е заявил, че е призован за насроченото на 29.06.2018 г. открито съдебно
заседание, но до момента не е получил каквито и да било книжа по така образуваното
гражданско дело - искова молба и доказателствата към нея, съответно не му била
предоставена възможност за отговор и защита по делото. Не му е известно защо е
конституиран като ответник по делото, поради което моли ход на делото да не се
дава.
В проведеното на 29.06.2018 г.
открито съдебно заседание съдът е счел депозирана молба за неоснователна, тъй
като ответникът е получил призовката е надлежно връчена на страната на
08.06.2018 г. чрез Д.С.- офис мениджър, както и към датата на провеждане на
съдебното заседание ответникът е имал достатъчно време и възможност да се
запознае с делото, дори и да е липсвал към призовката препис то исковата молба,
макар същият да е изпратен с призовката. Приел е също така, че страната е имала
възможност да се запознае с исковата молба и да се снабди с нужните му
документи. С оглед на това съдът е дал ход на делото.
Видно от представената по делото
застрахователна полица № ********** на 13.03.2013 г. С.Л.П.е застраховала при
ищеца по застраховка “Автокаско“ лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, рег. № *******МР. Срокът на
договора е 13.04.2013 г. - 12.04.2014 г. Уговорената застрахователна сума е 9
000 лв., а застрахователната премия възлиза на 404, 84 лв., платина разсрочено
на 4 вноски, като първата застрахователна вноска е платима при подписване на
договора.
Видно от представения по делото
двустранен констативен протокол за ПТП на 16.09.2013 г., в 15.15 ч. е настъпило ПТП в гр. София, ул. „Княгиня Клементина“, между лек автомобил марка „Пежо“, модел 307,
рег. № *******, собственост на П.С.П.и
лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № *******МР,
собственост на С.П.. За първото МПС е посочено, че е застраховано по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ХДИ, а за второто МПС е посочено, че е
застраховано при ищеца. В протокола е удостоверено, че вина за настъпилото ПТП
носи водачът на първото ПТП. Съставена е схема на настъпилото ПТП.
На 16.09.2013 г. С.Л.П.е депозирала
уведомление за щета на МПС. В него е посочено, че около 15.00 ч. се движила по
ул. „Княгиня Клементина“ с посока бул. „Цар Борис
III“. На кръстовището пред бл.195 спряла да пропусне други автомобили, при
което лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № ******* извършвал маневра
заден ход и ударил управлявания от нея автомобил в лявата странична част.
С възлагателно
писмо до автосервиз „Е.Т.“ ЕАД е възложено на последния извършване на ремонт на
увредения автомобил, застрахован при ищеца.
Увреденият автомобил е предоставен
на сервиза на 25.09.2013 г., съгласно представения по делото приемателно предавателен протокол.
Представена е фактура №
**********/10.10.2013 г. , издадена от „Е.Т.“ ЕАД,
съгласно която стойността на извършения ремонт на по щета №
13305201026688/16.09.2013 г. възлиза на 906, 18 лв.
Съгласно представения опис -
заключение на щета № 13305201026688/16.09.2013 г. от 15.10.2013 г. стойността
на дължимото застрахователно обезщетение е 906, 18 лв.
Видно от представения по делото
ликвидационен акт стойността на определеното застрахователно обезщетение на
застрахования при ищеца лек автомобил възлиза на 906, 18 лв.
На 23.01.2014 г. ищецът е превел по
банков път на „Е.Т.“ ЕАД сумата от 29 963, 54 лв. по щети, съгласно опис. на
същата дата е преведена и сумата от 20 003, 30 лв. - щети по опис. Представен е
и описът на щетите, по които са извършени плащанията. Сред тях е посочена и порцесната щета.
От представеното извлечение от
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за
периода 20.03.2013 г. - 19.03.2014 г. лек автомобил рег. № ******* е
застрахован в „ХДИ - З.“ АД. По делото е
ангажиран и препис от застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена между П.С.П.и „ХДИ - З.“ АД, чрез застрахователен брокер
„СМГ Брокер“ ЕООД, за лек автомобил марка „Пежо“, модел „307, рег. *******. Срокът на действие на договора е
20.03.2013 г. - 19.03.2014 г. Уговорената застрахователна сума възлиза на 166,
24 лв.
С регресна
покана от 11.02.2014 г. ищецът е поканил ЗАД „ХДИ З.“ за заплащане на сумата от
921, 18 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение в размер на
906, 18 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски.
С писмо вх. № РГ-00545/18.03.2014 г.
„ХДИ З.“ АД е уведомил ищеца, че не е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
От заключението на вещото лице инж. М.Г.Х.по
изслушаната авто - техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът
на ПТП е следният: лекият автомобил марка „Опел“, модел „Корса“,
рег. № *******РМ се е движил по ул. „Княгиня Клементина“ и спира пред бл.195 за да пропусне други
автомобили. Лекият автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № *******, при
движение на заден ход, за да излезе от реда на паркираните места, реализира ПТП
с лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“. На
последния са причинени вреди - преден ляв калник, лява врата, заден ляв калник.
От техническа гледна точка описаните повреди по лекия автомобил марка „Опел“,
модел „Корса“ съответстват на механизма на ПТП и
могат да бъдат в причинно - следствена връзка с него. Стойността за възстановяване
на вредите по средни пазарни цени възлиза на 884, 40 лв. Размерът на обичайните
ликвидационни разноски възлиза от 15 лв. до 40 лв., като в случая възлизат на
15 лв.
От показанията на разпитаната свидетелка
С.Л.П.се установява, че представеният по делото протокол за ПТП е попълнен от
нея. При управление от нея на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ е настъпило ПТП при даден заден ход от водача на
другия автомобил. Към момента на удара управляваният от нея автомобил не бил в
движение, а водачът на другия автомобил карал назад и ударил автомобила, който
свидетелката управлявала. Инцидентът настъпил до Медицински център „Царица
Елеонора“, в кв. „Красно село“. Към момента на ПТП валял силен дъжд. Повикали
мобилна група на застрахователите. Двата автомобила били в движение след
инцидента. Не е викана полиция. Съставили двустранен констативен протокол,
който бил предоставен на застрахователя. Автомобилът е бил ремонтиран от
застрахователя. Той е завел автомобила в сервиз и е платил цялата стойност на
ремонта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно.
Жалбоподателят се позовава на допуснати от решаващия
съд процесуални нарушения, които счита, че водят до недопустимост на
постановеното от СРС съдебно решение.
Неоснователен е релевираният
от жалбоподателя довод, че неправилно е конституиран като ответник по делото по
реда на чл.228, ал.3 ГПК, вместо СРС да прекрати делото изцяло. Нормата на
чл.228 ГПК предоставя възможност на ищеца да замени първоначалния ответник с
нов. Ищецът се е отказал от предявения спрямо първоначалния ответник иск,
поради което и доколкото не е необходимо изразяване на съгласие от него, производството
по делото спрямо първоначалния ответник е прекратено и на негово място е
конституиран жалбоподателя. Тъй като не е взето предварително становище от
негова страна и съответно същият не е изразил изрично съгласие за замяната на
ответника, на основание чл.228, ал.3 ГПК искът срещу новия ответник се смята
предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда. Предвид
обстоятелството, че нормата на чл.228 ГПК регламентира редът за замяна на
страна в процеса, то отказът от иска спрямо първоначалния ответник, няма за
последица прекратяване на цялото производството по делото, а е свързано с
насочване на исковата молба срещу нов ответник. Наличието или липсата на
съгласие от негова страна има значение за определяне момента, от който се смята
предявен иска спрямо втория ответник, но няма отношение към основателността на
искането за замяна на страна в процеса. Ето защо като е прекратил
производството по делото спрямо първоначалния ответник и е конституирал новия
ответник, без изрично дадено от последния съгласие, в рамките на предвидената в
нормата на чл.228, ал.3 ГПК възможност, решаващият съд не е допуснал соченото
във въззивната жалба процесуално нарушение.
С разпореждане от 10.05.2018 г. съдът е постановил
връчване на препис от исковата молба и приложенията на към нея на
конституирания по реда на чл.228, ал.3 ГПК ответник по делото. Доколкото
изпратеното до същия съобщение не е върнато и приложено по делото, не може да
се извърши обоснована преценка относно редовността на връчване на съдебните
книжа. Това от своя страна обуславя извод за допуснато процесуално нарушение
относно връчването на съдебните книжа на ответника – жалбоподател.
Налице е също така и допуснато от СРС нарушение
относно връчването на призовката за проведеното на 01.06.2018 г. открито
съдебно заседание, тъй като в нарушение изискването на чл.57, т.2 ГПК, неточно
е посочена фирмата на ответното дружество. Независимо от това последното е
получило чрез свой служител изпратената до него призовка и е знаело за датата и
часа на насроченото открито съдебно заседание.
С депозираната въззивна
жалба ответникът е изложил възраженията си срещу предявения иск, като е оспорил
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с „ХДИ З.“ АД, чийто правоприемник се явява. Също така е заявил
искане за даване на указания по реда на чл.146, ал.2 и ал.3 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС,
т.2, въззивният съд не следи служебно за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай,
че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи
даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за
делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция
поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение е
разяснено, че обект на въззивната дейност не са
пороците на първоинстанционното решение, а решаването
на материалноправния спор, при което преценката
относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от
тази дейност. Дейността на въззивния съд не е
повторение на първоинстанционното производство, а
само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на
дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда
върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният
съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си
действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
В случая не е налице непълнота на съставения по делото
доклад. Също така жалбоподателят – ответник не е релевирал
възражения, за установяването на които да е налице необходимост от ангажиране
на доказателства от негова страна. Установяването на наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
виновния водач и „ХДИ З.“ АД, чийто правоприемник е ответникът, е в
доказателствена тежест на ищеца, поради което не е налице основание за даване
на указания на жалбоподателя по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи
доказателства за липсата на такова застрахователно правоотношение. Следва да се
отбележи също така, че жалбоподателят не е заявил доказателствени искания във въззивната жалба за събиране на доказателства, които не е
могъл да ангажира своевременно пред първата инстанция поради допуснатите от нея
процесуални нарушения.
По изложените съображения и доколкото допуснатите от
първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото не
обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното
решение, тъй като докладването на делото по реда на чл.146 ГПК не е насочено
към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на
процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното упражняване на
правото на иск, обжалваното решение се явява процесуално допустимо, поради което
следва да се разгледат доводите относно неговата правилност.
Между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег.
№ *******МР, е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“.
През време на действието му – 16.09.2013
г. и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил е увреден
вследствие на ПТП, настъпило с участието на лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № *******. Причина за настъпилото
ПТП е необезпечена маневра заден ход от страна на лекия автомобил марка „Пежо“,
модел 307. Деянието е
противоправно, тъй като в нарушение изискванията на чл.40 ЗДвП, която
регламентира, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. С оглед на това са налице предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил марка „Пежо”, модел 307.
Страните не спорят относно размера
на имуществените вреди, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил,
който е определен от решаващия съд въз основа на средните пазарни цени,
съгласно изслушаната пред СРС авто – техническа
експертиза.
Единственото оспорване от страна на
жалбоподателя, заявено във въззивната жалба, е
относно наличието на валидно застрахователно правоотоншение
между водача на лекия автомобил „Пежо“, модел 307 и „ХДИ З.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност“.
За наличието на разглежданото
застрахователно правоотношение ищецът е ангажирал непротиворечиви
доказателства. По делото е представена справка от извършена проверка в
Гаранционен фонд за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, както и е ангажиран препис от самия застрахователен
договор, сключен от името на „ХДИ З.“ АД чрез застрахователен посредник и
собственика на лекия автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № *******. Също
така наличието на застрахователно правоотношение с посоченото застрахователно
дружество към момента на настъпване на застрахователното събитие е удостоверено
в съставения протокол за ПТП. Тези доказателства не са оспорени от ответника
нито в първата, нито във въззивната инстанция. Ето
защо се налага извода, че гражданската отговорност на виновния водач Р.С.К.е
застрахована по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „ХДИ З.“
АД, чийто правоприемник се явява жалбоподателя, която е действала към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Също така по делото не са
ангажирани никакви доказателства и липсват каквито и да било данни, които да
разколебаят този извод.
По изложените съображения въззивният съд счита, че релевираното
от жалбоподателя възражение относно липсата на застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния водач и посоченото застрахователно
дружество, е неоснователен.
Нормата на чл.213, ал.1 КЗ (отм.), действал към
момента на възникване на регресното право, регламентира, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Отговорността на последния, както по отношение на
пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател,
е деликтна и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД.
Застрахователят може да иска плащане по регресния иск само когато и доколкото е
възстановил вредите на застрахования.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования,
както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече,
отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното
право е в размер, който е равен на по - малката сума между платеното
застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение.
Страните не спорят относно
заплащането на застрахователното обезщетение от страна на ищеца в полза на
застрахования чрез заплащане стойността на ремонта на застрахования при него
лек автомобил, която надхвърля средните пазарни цени за отстраняване щетите на
автомобила, в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства,
обсъдени по – горе.
По изложените съображения съдът
счита, че предявеният иск е основателен за сумата от 899, 40 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Във въззивната
жалба не са изложени оплаквания относно момента на присъждане на законната
лихва, поради което този въпрос е извън пределите на въззивния
контрол, съгласно нормата на чл.269 ГПК. С оглед на това не следва да се
обсъжда.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди сумата
от 300 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
504656/09.10.2018 г., постановено по гр. д. № 4312/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 163 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която „З.Д.Е.Р.“ ЕАД ЕИК ********, с адрес ***, е
осъден да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, с адрес *** сумата от 899, 40 (осемстотин деветдесет и девет
лева и четиридесет стотинки) лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка и щета № 13305201026688/16.09.2013 г. с включени 15
лв. ликвидационни разноски в следствие на ПТП от 16.09.2013 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда -
19.01.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.213,
ал.1 КЗ (отм.).
ОСЪЖДА „З.Д.Е.Р.“ ЕАД ЕИК **********, с адрес ***, да заплати
на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, с адрес *** сумата от 300
(триста) лв., на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното прозиводство.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.