РЕШЕНИЕ

 

260139/5.4.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ІІ състав, на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: Диана Георгиева

 

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2216/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г.С.М. ***, с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 20-0869-003523/05.11.2020г. на Началник група в  сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Шумен, с което на лицето били наложени административни наказания: 1. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДв.П - “глоба”  в размер на 10 лева; 2. На основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П – „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. 3. На основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П – „глоба“ в размер на 50 лева. Жалбоподателят счита атакуваното НП за изцяло незаконосъобразно, тъй като по случай на 9.05.2020г. има образувано Д.П. № 498 по описа на РУ Шумен, като в настоящия момент се извършват следствени действия, които не са приключили.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с  процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Упълномощен представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 19.05.2020г. около 15,30 часа, свидетелите Г.Ю.И. и С.К.С. – служители на „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, изпълнявайки служебните си задължения се движели с патрулен автомобил по бул. Симеон Велики в гр. Шумен. Двамата свидетели И. и /С. имали намерение да завият по ул. Люлебургас и на самото кръстовище забелязали т. а. „Фолксваген“ бял на цвят, чиито водач като видял движещ се велосипедист рязко натиснал спирачки и спрял, при което тялото му се наклонило напред към волана и установили, че не бил с поставен предпазен колан. Свидетелите решили да последват товарния автомобил и да му извършат проверка. Товарния автомобил продължил движението си по успоредната на бул. Симеон Велики, улица, като свидетелите И. и С. го следвали със служебния автомобил. На кръстовището с ул. Гоце Делчев, товарния автомобил се изнесъл на стопа, в посока към бул. Симеон Велики, спрял на стопа, след което поел по бул. Симеон Велики. Двамата свидетели с патрулния автомобил трябвало да пропуснат един лек автомобил и също завили и поели по бул. Симеон Велики, като не изгубили от поглед товарния автомобил. Товарният автомобил завил наляво по ул. Дедеагач, направил обратен завой и спрял до блок № 1. Свидетелите И. и С. със служебния автомобил завил наляво и спрели точно зад товарния автомобил. Свидетелите излезли от служебния автомобил и се насочили към товарния автомобил. Свидетелят Г.И. отишъл да шофьорската врата на товарен автомобил „Фолксваген“ с рег. № Н43 09ВС и почукал на страничния прозорец. Свидетелят Г.И. видял през прозореца как водача на товарния автомобил се надигнал от шофьорското място и се преместил на предната дясна седалка, след което излязъл през дясната врата на автомобила. От тази страна се намирал свидетелят С.С., който се представил и поискал неговите документи и тези на автомобила. Първоначално лицето отказало да даде лична карта или шофьорска книжка и тръгнало към входа на блок № 1. Свидетелят С. го последвал и му разпоредил да изчака, но лицето влязло във входа на жилищния блок. Когато свидетелите съобщили на лицето, че трябва да го задържат за това, че не представя документ за самоличност, лицето представило свидетелство за управление на МПС и контролния талон. Свидетелите И. и С. констатирали, че водач на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ бил жалбоподателя Г.С.М., който не представил свидетелство за регистрация на автомобила. Служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен разпоредили на жалбоподателя да се приближи до служебния им автомобил където да му бъде извършена проверка с техническото средства за употреба на алкохол. Жалбоподателя категорично отказал, като казал на свидетелите И. и С., че минаваща в този момент, жена е управлявала и нея да изпробват и отново тръгнал към входа да се прибира. Свидетелят С. се обадил на дежурния и съобщил за ситуацията.  За констатираните няколко административни нарушения на ЗДв.П, свид. Г.И. съставил срещу жалбоподателя Г.М., АУАН сер. GA, №  238168. Актосъставителят посочил, че на 19.05.2020г. около 15,35 часа в гр. Шумен по бул. Симеон Велики, в посока ул. Дедеагач управлява товарен автомобил „Фолксваген Траспортер“ с рег. № Н43 09ВС, като след извършена проверка до блок № 1 на ул. Дедеагач се установи, че: 1. М. не носи СРМПС /част 2/. 2. Водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510С с фабр. № ARBB-0003 за наличие на алкохол в издишания въздух в 15,45 часа на 19.05.2020г., като лъха на алкохол, заваля говора и има неконтролируеми движения и му е издаден Талон за изследване № 00412757 и 3. По време на движение М. не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения. Жалбоподателят М. бил конвоиран от свидетелите И.Д.П. и Х.С.С. ***, където жалбоподателят Г.М. отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване, което било удостоверено с подписа на д-р Христо Димитров. Отказът на М. бил вписан и в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 009058 от 19.05.2020г. /л.65/. Писмени възражения срещу акта за установяване на административно нарушение не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.  Въз основа на съставения акт, на 05.11.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Г.С.М. били наложени следните административни наказания: 1. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето  от ЗДв.П - “глоба”  в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДв.П; 2. На основание чл.174, ал.3 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП и 3. На основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДв.П „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.Ю.И., на свидетеля С.К.С. – свидетел при установяване на нарушенията и при съставяне на акт и на свидетелите Р.М.М. и Х.С.С. – свидетели при конвоиране на жалбоподателя до МБАЛ Шумен, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.И., С.С., Р.М. и Х.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелите И. и С. непосредствено са възприели  действията на нарушителя и конкретно - обстоятелството, че именно той е управлявал автомобила от кръстовището на бул. Симеон Велики с ул. Люлебургас до блок № 1 на ул. Дедеагач, където спрял и се преместил на съседната седалка. И двамата свидетели са категорични, че в автомобила не е имало друго лице освен жалбоподателя, както и че процесното МПС е било управлявано от него. Същите не са заинтересувани от изхода на делото, не се намират в някакви специални отношения с нарушителя, като няма данни дори да са го познавали, при което не могат да се счетат за предубедени и необективни. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

В съдебно заседание, жалбоподателят М. посредством разпита на свидетелите М.В.И. и В.Д.З., прави опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че той не е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № Н43 09ВС, поради което няма как да бъде изпробван той за наличие на алкохол и да носи отговорност за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДв.П. Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. От изгледаните записи от АИС-ВПК се установи, че времето от момента на спиране на товарния автомобил и времето, в което полицейския автомобил спира зад него е толкова кратко, че е невъзможно лицето, което твърди, че го е управлявало да е слязло и да се отдалечило пеша. Движението на полицейския автомобил преди спиране зад товарния автомобил е било откъм шофьорската му врата и никой от двамата свидетели И. и С. не е видял слизането на друг водач от нея. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на свидетеля М.И. и поради близките отношения на същия с жалбоподателя, което до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. От своя страна показанията на свид. В.З. са в противоречие с показанията на свид. М.И.. Свидетелят З. даде показания, че е видял само един човек в товарния автомобил – водача му свид. М.И..   Показанията на свидетелите М.И. и В.З. не могат да бъдат кредитирани, най-вече защото противоречат на събраните по делото, достоверни доказателства.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Относно визираното в пункт 1 от процесното НП, административно нарушение, при така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателят е наказан с административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДв.П. Съгласно този текст, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС. Настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка водачът не е представил на компетентните органи СРМПС /част 2/. Поради това и правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по  чл.183, ал.1, т.1, от ЗДвП, която предвижда наказание "глоба" в размер на 10 лв. за водач, който не представи свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна.

    Относно визираното в пункт 2 от атакуваното НП, съдът установи следното от правна страна. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДв.П предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В практиката си ШАС приема, че посочената норма освен  санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.). По изложените по-горе съображения съдът приема, че Г.М. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол - последното обстоятелство по начало не се оспорва от негова страна. Жалбоподателят също така е отказал да даде и кръвна проба. На жалбоподателя е бил издаден съответен талон за медицинско изследване и е бил конвоиран до МБАЛ Шумен, но е отказал да даде кръв за изследване на алкохол.  Отказът на жалбоподателя е бил удостоверен както в талона за медицинско изследване, така и в приложеното заверено копие от Лист за преглед на пациент от 19.05.2020г. С поведението си жалбоподателя Г.М. несъмнено е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. Наказанията са определени правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Съдът намира за неоснователен изложения в жалбата довод за незаконосъобразност на пункт 2 от атакуваното НП, поради обстоятелството, че е било образувано Д.П. № 498/2020г. по описа на РУ Шумен. Атакуваното наказателно постановление касае отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и даване на кръвна проба за изследване на алкохол в кръвта, осъществени от жалбоподателя на 19.05.2020г. за времето от 15,35 часа до 16,15 часа. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДв.П, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. С Наредба № 1 от 19.07.2017г.е уреден редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози. Именно съгласно тази наредба, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. В настоящият случай с оглед установената по-горе фактическа обстановка се установи безспорно, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Обстоятелството, че на по-късен етап, от жалбоподателя Г.М. са взети образци за сравнително изследване по реда на НПК не означава, че същия не е извършил административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДв.П.

По отношение на визираното в пункт 3 от атакуваното НП, съдът констатира следното: Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени начинът и времето на установяване на нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДв.П. В достатъчна степен, отговаряща на изискването на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, са описани съставомерните признаци на нарушението, изразяващи се в случая в управление на МПС, без водачът да използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът, каквото задължение е вменено на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, с императивната разпоредба на чл.137а, ал.1 ЗДвП, която именно е посочена като нарушена в АУАН и в НП.

Свидетелите Г.И. и С.С. категорично заявяват, че жалбоподателя Г.М. е бил без предпазен колан, което са установили на кръстовището на бул. Симеон Велики с ул. Люлебургас в гр. Шумен, когато водача на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ рязко спрял. От рязкото спиране тялото на водача се наклонило напред към волана и ясно видели, че е без поставен предпазен колан. Посочените гласни доказателства сочат на извод, че предвид посоката на движение и разстоянието, на което е спряло превозното средство, управлявано от жалбоподателя, спрямо патрулиращия автомобил, проверяващите са имали визуална възможност да възприемат неизпълнението на задължението за използване на обезопасителен колан от страна на водача.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление  следва да бъде потвърдено изцяло

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лева, предвид обстоятелството, че съдебното производство премина в три заседания. Сумата  следва да се присъди в тежест на жалбоподателя  и да се заплати от последния по сметка на ОД  МВР гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

 

                                            Р Е Ш И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 20-0869-003523 от 05.11.2020г. на Началника група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Шумен, с което на Г.С.М., с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето  от ЗДв.П - “глоба”  в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДв.П; 2. на основание чл.174, ал.3 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП и 3. на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДв.П „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Г.С.М., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ОД  МВР гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: