№ 90
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
Членове:Ваня Н. Иванова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500523 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260066 от 31.05.2021 г., постановено по гр. д. № 42/2021 г., Б.ският
районен съд е осъдил Б. ИВ. Г. на основание чл. 144 от СК да заплаща на пълнолетната си
дъщеря Б. Б. ИВ. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 01.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлил иска до пълния му предявен
размер от 450 лв.; отхвърлил е и иска по чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало
време в размер на 450 лв. месечно за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г.
Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от ищцата в
първоинстанционното производство, с искане същото да бъде отменено и постановено
друго, с което исковите претенции се уважат изцяло.
Ответникът по въззивната жалба не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката, чрез пълномощника си
адв. Сомова, поддържа въззивната жалба. Сочи, че размерът на получаваното от ответника
понастоящем обезщетение за безработица е значително по-голям от основата, въз основа на
която е постановено обжалваното решение, поради което счита, че исковата претенция
следва да бъде уважена изцяло.
Ответникът по жалбата оспорва същата. Заявява, че доходите му на недостатъчни да
заплаща издръжка на пълнолетното си дете в по-голям размер от 200 лв., каквато издръжка
той никога не е спирал да заплаща.
За да се произнесе съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид
1
следното:
Пълнолетната Б. Б. ИВ. е предявила срещу Б. ИВ. Г. иск за заплащане на издръжка в
размер на 450 лева месечно, считано от 01.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване
на издръжката.
Ищцата твърди в исковата молба, че през 2020 г. е завършила средното си
образование, след което е била приета за редовна студентка във Факултета по журналистика
и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”, като годишната такса за
обучението е в размер на 600 лв. Твърди, че живее на квартира в гр. София, за което заплаща
наем в размер на 200 лв. месечно, както и разходи за ток, отопление и други консумативи,
учебници, помагала, храна, дрехи и разходи за пътуване от Б. до София и обратно. Ищцата
твърди, че за задоволяване на нуждите й от издръжка се грижи единствено нейната майка,
доходите на която са недостатъчни за покриване на всички необходими разходи. Твърди, че
бащата и след завършването на средното й образование продължил да й заплаща издръжка в
размер на 200 лв. месечно, но тази сума не е достатъчна за издръжката й като студентка, а
баща й получава трудово възнаграждение в размер, който му позволява да заплаща
издръжка от 450 лв. месечно.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В първото по делото съдебно заседание ответникът е заявил, че до момента заплаща
ежемесечно издръжка на ищцата в размер на 200 лв., което твърдение не е оспорено от
ищцата.
Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото, основана на събраните
пред първата инстанция доказателства, е детайлно и коректно установена в мотивите на
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно в
настоящото решение, като препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Във въззивното производство е приета служебна бележка на Агенция по заетостта от
21.10.2021 г., според която Б. ИВ. Г. е регистриран като безработно лице в Бюрото по труда
– Б. на 09.06.2021 г. В съдебно заседание на 27.10.2021 г. е прието за безспорно между
страните, че за предходния месец ответникът е получил обезщетение за безработица в
размер на 1264,80 лв.
При установеното от фактическа страна и с оглед предмета на обжалване, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 от СК.
Съгласно чл. 144 от СК, на пълнолетно дете се дължи издръжка от неговите родители
при кумулативното наличие на следните условия: детето да учи редовно в средно или висше
учебно заведение, да не е навършило двадесетгодишна възраст при обучение в средно,
съответно двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, да не
може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите
могат да я дават без особени затруднения.
Даването на издръжка на навършили пълнолетие деца при хипотезите на чл. 144 от
СК е предвидено от закона изключение, т.е. тя се дължи ако не съставлява особено
затруднение за родителя. Няма легална законово определение на понятието "без особени
затруднения", но предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на
средства, е необходимо във всеки конкретен случай да се преценяват възможностите на
родителя за задоволяване на неговите основни жизнени конкретни нужди с оглед на
неговите доходи, както и да се отчетат и задължения на същия към трети лица.
Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна, определя се от
имуществото и от доходите на задълженото лице, с оглед социално-икономическите
показатели в страната. Родителят на пълнолетното дете може да бъде задължен да му дава
2
издръжка само при условие, че това не би го затруднило „особено”, т.е. предпоставя по-
широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства
особено осезателно от този родител.
В случая от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
възможност на ответника без особени затруднения да дава издръжка на пълнолетното си
дете в по-висок от присъдения от първоинстанционния съд размер от 200 лв. месечно,
включително и за претендирания минал период от 01.10.2020 г. до предявяване на иска.
Установено е от представените писмени доказателства, че получаваните от ответника
доходи от началото на претендирания период до м. май 2021 г. са от трудово
възнаграждение, като до м. април 2021 г. същият е получавал нетно трудово възнаграждение
в размер на около 1600 лв. месечно, а на 09.06.2020 г. е регистриран като безработен и
понастоящем получава обезщетение за безработица в размер на около 1265 лв. месечно.
Няма данни за получавани от ответника доходи от други източници, нито същият да
притежава имущество, от което би могъл да реализира доходи. С оглед така установеното
имуществено състояние на ответника съобразно социално-икономическите показатели в
страната, и отчитайки установеното от приетите писмени доказателства обстоятелството, че
същият извършва разходи за закупуване на лекарства във връзка със здравословното му
състояние, както и за погасяване на кредит, следва да се приеме, че заплащането на
издръжка на пълнолетното му дете в размер, надхвърлящ сумата 200 лв. месечно, би
представлявало за него особено затруднение.
С оглед на това следва да се приеме, че размерът на дължимата от ответника
издръжка на пълнолетната ищца по чл. 144 от СК, както и на дължимата издръжка за минало
време по чл. 149 от СК за периода от 01.10.2020 г. до датата на предявяване на иска на
14.01.2021 г., е 200 лв. месечно.
Безспорно е по делото, че до 30.04.2021 г. ответникът е заплащал на пълнолетното си
дете издръжка в размер на 200 лв. При това положение искът по чл. 144 от СК е основателен
за сумата от 200 лв., представляваща дължимата от ответника издръжка на пълнолетното
дете, считано от 01.05.2021 г., а искът по чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало
време е изцяло неоснователен.
Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд в обжалваните отхвърлителни части на решението, същото следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260066 от 31.05.2021 г., постановено по гр. д. №
42/2021 г. на Б.ски районен съд, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от Б. Б. ИВ.
срещу Б. ИВ. Г. иск с правно основание чл. 144 от СК за заплащане на месечна издръжка за
разликата над сумата от 200 лв. до пълния предявен размер от 450 лв., както и В ЧАСТТА ,
с която е отхвърлен иска по чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време в
размер на 450 лв. месечно за периода от 01.10.2020 г. до предявяване на иска.
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4