РЕШЕНИЕ
№ 1614
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б... В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215119 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на В. ИВ. М. против електронен
фиш серия К № ......., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят посочва, че е налице
съществено разминаване между датата на извършване на нарушението
съгласно ЕФ – 15.04.2021 г., и датата на издаване на ЕФ съгласно извлечение
от Портала за електронни административни услуги за проверка на
задължения, а именно 21.04.2021 г., което повдига съмнение за манипулация
на АТС и не може да се установи , че същият е издаден в отсъствие на
контролен орган. Твърди, че към датата на установяване на нарушението няма
влезли в сила наказателни постановления, с които да му е наложена глоба,
поради което оспорва приложението на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Посочва, че заедно с обжалвания ЕФ, му е бил връчен още един невлязъл в
1
сила към онзи момент ЕФ, срещу който е депозирал жалба. Моли
електронният фиш да бъде отменен изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят М., редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 15.04.2021 г. в 17.02 ч. по Околовръстен път на гр. София до № 22
(Ботаническа градина), с посока на движение от бул. „България“ към бул.
„Черни връх“, с мобилна система за видеоконтрол “ARH CAM S1” с радар
фабричен № ........ била засечена скорост на движение на МПС марка и модел
„Сузуки Джимни” с рег. № ............. от 93 км/ч (след отчитане на допустима
грешка в полеви условия) при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено
с пътен знак В-26, т.е. превишение на скоростта от 13 км/ч.
Автоматизираното техническо средство “ARH CAM S1” с радар фабричен №
..........е преминало периодична техническа проверка на 01.10.2020 г.
Към 15.04.2021 г. собственик на горепосочения лек автомобил бил
жалбоподателят В. ИВ. М.. Въз основа на тези данни и предвид начина на
установяване на нарушението, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден
ЕФ серия К .........., с който на собственика на МПС В. ИВ. М. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 4 от ЗДвП било наложено наказание
глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК -
справка за собственост на МПС с рег. № ...........; протокол за използване на
2
АТСС рег. №.........., ежедневна форма на отчет, протокол от проверка № 68-С-
ИСИС/.........., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126; снимков материал, свален на хартиен носител, на клип № .........;
заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи;
снимков материал на разположението на АТСС и пътен знак В-26; справка-
картон на водача, разпечатка от АИС АНД, проект за организация на
движението на Околовръстен път в участъка между бул. „България“ и бул.
„Черни връх“, копие на ръководство за употреба на АТСС ARH CAM S1.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и
описана по-горе фактическа обстановка.
От приложения към делото снимков материал - клип № .......... (заснет с
преносима система за видеоконтрол “ARH CAM S1” с радар фабричен №
.......... се установява, че на процесната дата - 15.04.2021 г. в 17:02:06 ч., с
отразени координати, е измерена скорост на движение от 96 км/ч, като са
записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение и е
сниман регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
регистриран на името на жалбоподателя като собственик. На приложения
снимков материал е видим и друг автомобил на платното за движение, но
лазерният лъч видно от стрелките на снимката е насочен именно към
регистрационния номер на лекия автомобил „Сузуки Джимни“. С оглед на
това и предвид характеристиките на използваното АТС и начин на работа,
разписани в ръководството за употреба, приложено по делото, за съда на
възникват съмнения, че е засечена скоростта именно на МПС в рег. № ............
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, както и ежедневна форма на отчет на наряда при ОПП-СДВР.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за манипулация на
автоматизираната система от страна на контролен орган. В ежедневната
форма на отчет не са отразени установени нарушения, тъй като служителите
към СДВР не са извършвали дейност по пътен контрол, в рамките на която да
са спирали превозни средства за извършване на проверка, а единствено са
разположили процесното АТСС на посочения в ЕФ пътен участък за времето
от 16.00 ч. до 18.00 ч на 15.04.2021 г. Изготвен е и съответния снимков
материал. Видно от разпечатката от АИС АНД електронният фиш е издаден
3
на 21.04.2021 г., както твърди и жалбоподателят, но това не опорочава
административноназателното производство. Издаването на ЕФ предполага
изготвянето и предаването на протокола за използване на АТСС и
обработването на снимковия материал, като служител на СДВР съставя
електронния фиш, а изискването за липсата на намеса касае установяването
на нарушението посредством мобилната система за видеоконтрол, каквато
неправомерна намеса не се констатира в случая.
Техническото средство- преносима система за видеоконтрол “ARH
CAM S1” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на
тези системи е една година, като АТС и по-конкретно радар фабричен №
............ е преминал проверка на 01.10.2020 г. От приложения по делото
протокол от проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г. е видно, че мобилната
система за видеоконтрол отговаря на изискванията и дава допустима грешка
при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3
% над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Видно от представения проект за организация на движението на
Околовръстен път в участъка между бул. „България“ и бул. „Черни връх“,
както и от приложения от въззиваемата страна снимков материал, в
процесния пътен участък в посоката на движение на лек автомобил с рег.
№............ е бил поставен пътен знак В-26 за ограничение на скоростта до 80
км/ч. Това обстоятелство надлежно е удостоверено и в протокола за
използване на АТСС.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че от външна страна атакуваният фиш отговаря на
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения
със заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г на министъра на вътрешните работи
образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички
изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото
МПС, законния представител на собственика му, описание на нарушението.
От своя страна същите данни са инкорпорирани и в приложения като
4
веществено доказателствено средство съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП снимков
материал, изготвен с процесната радарна система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. В
конкретния случай ясно е посочено и в какво се изразява нарушението и
съответстващата му правна квалификация. От съдържанието на електронния
фиш недвусмислено се извежда ограничението на скоростта, въведено с
пътен знак, както и скоростта на движение на лекия автомобил.
Инкорпорирани са наименованието на техническото средство и неговият
уникален регистрационен фабричен номер.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) “ARH CAM S1” с радар
фабричен №......, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т.
6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата
имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.
Следователно разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа,
засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила
представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по
предвидения в закона ред. В приложеното извлечение от паметта на
устройството, заснело извършеното нарушение, са налични данни за
процесното автоматизирано техническо средство, посредством което е
установено нарушението. От доказателствената съвкупност по делото се
установява, че процесното автоматизирано техническо средство е от одобрен
и вписан в регистъра тип, нарушението е констатирано в срока на одобряване
на типа след като конкретното техническо средство е преминало през
надлежна първоначална и последваща периодична проверка.Тук следва да се
отбележи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015
г., законът е съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като разписаното
негово легално определение в §6, т.65 от ДР на ЗДвП дава яснота относно
5
предметния му обхват. Съгласно цитираната норма се касае за "уреди за
контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес". В тези хипотези средството за измерване функционира без намесата
на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на
скоростта, без последващо интервениране, а след преустановяване на
контрола - изключване и демонтаж. Изрично в мотивите към законопроекта
за изменение и допълнение на ЗДвП е ангажирана като причина за въвеждане
на измененията становището на върховната съдебна инстанция,
материализирано в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния
административен съд, относно законосъобразността на процедурата по
реализиране на административнонаказателната отговорност на водачите чрез
издаване на електронни фишове. Съобразено се явява изискването за
автоматизиран процес при използването на мобилни технически средства,
при който единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното
обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху
функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения, т.е.
способът за установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при
стационарните камери за скорост. Всички автоматизирани технически
средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка
съгласно , в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
6
измерването, респективно превозното средство.
Следователно към датата на нарушението, за което е издаден
атакуваният електронен фиш - 15.04.2021 г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само при използване на стационарни технически
средства, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, като за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното техническо средство Наредбата
въвежда нарочен ред, който отговарят на изискванията залегнали
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС. С оглед на това
съдът приема, че към момента на твърдяното нарушение, не само
стационарните, но и мобилните технически средства могат да бъдат
използвани за установяване на нарушения, които да бъдат санкционирани
чрез издаване на електронен фиш.
Видно от представения клип № 0408367 измерената скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя е била 96 км/ч, в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 93 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този
смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т.
нар. „толеранс” и е отчетено превишение от 13 км/ч, което обстоятелство е в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, тъй като е превишил ограничението
на скоростта от 80 км/ч в населено място, въведено с пътен знак В-26.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, със скорост от
93 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната за движение със скорост до 80
км/ч, превишавайки разрешената скорост с 13 км/ч. От субективна страна
нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
7
жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да съобрази
поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост
за пътния участък.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, които обуславят
отмяната му. В конкретния случая наказанието за така извършеното
административно нарушение е наложено на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, когато нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 1-
5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение “глоба” в двоен размер, а за повторно нарушение
по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 ЗДвП - предвидената за съответното
нарушение “глоба” в двоен размер и “лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство” за срок три месеца. В настоящата хипотеза в
електронния фиш изобщо не е посочена връзка с някоя от разпоредбите
на чл. 182, ал. 1-3 ЗДвП, в които реално са определени отделните санкции при
извършване на нарушения, свързани с превишаване на разрешената
максимална скорост на движение. В този смисъл съдът не може да прецени
каква е действителната воля на административнонаказващия орган, а оттам и
да извърши надлежна проверка за правилното приложение на материалния
закон.
Отделно от това, очевидно наказващият орган твърди, че е
налице повторност на извършеното административно нарушение по чл. 21, ал.
1 ЗДвП, предвид посочване на санкционната разпоредба
на чл. 182, ал. 4 ЗДвП. За да се прецени дали е налице тази хипотеза, е
следвало в обжалвания електронен фиш да се посочи съответният
електронен фиш или НП, които обуславят наличието на повторност на
извършеното административно нарушение. Видно от справката-картон на
водача М. има предишни нарушения по чл. 21 от ЗДвП, но от това
доказателство не става ясно кой електронен фиш на коя дата е влязъл в сила,
поради което и не може да се съпостави с датата на деянието - 15.04.2021 г.
Това означава, че освен, че наказващият орган не е описал деянието като
повторно в ЕФ, не е и доказал (предвид разпределението на доказателствена
тежест), че В.М. е извършил процесното деяние по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП при условията на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.
8
Действително, в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е регламентирана
облекчена процедура за санкциониране на нарушителите, а именно чрез
издаване на електронен фиш по предварително одобрен образец. Независимо
от посочените в нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП конкретни реквизити на
съдържанието на електронния фиш, същият следва да съдържа описание на
основни факти, които обуславят съставомерността на вмененото на
нарушителя административно нарушение, в това число и конкретната
санкционна разпоредба. В случая липсва посочена такава, а само е наложена
санкция за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
извършено при условията на повторност, наличието на която не се доказа по
делото Не е посочена обаче въз основа на коя санкционна разпоредба
/чл. 182, ал. 1-3 ЗДвП/ следва да бъде санкциониран жалбоподателя според
АНО, което от една страна ограничава правото на защита на жалбоподателя, а
от друга - препятства възможността на съда да извърши контрол относно
правилното приложение на материалния закон. В този смисъл са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на атакувания
електронен фиш, доколкото е ограничено правото на защита на
санкционираното лице предвид невъзможността му да разбере на какво
основание и въз основа на какви факти е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваният
електронен фиш се явява незаконосъобразен, поради което следва да се
отмени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К .......... издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на В. ИВ. М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10