№ 3363
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100508585 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение от 02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 65454/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, 24 състав, е прието за установено по
предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове срещу Е. К. П. /с предишна
фамилия Дулендарова/, че на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД дължи сумата от 594,08 лв. главница за реално потребена топлинна
енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2018 г.; 30 лв. главница за
дялово разпределение за м. май 2016 г. до м. април 2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2019 г. до окончателното
изплащане и сумата от 5,23 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на
главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2019 г. до 10.06.2019
г., като са отхвърлени исковете за разликата до пълния размер като погасени
по давност.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Е. К. П. в
уважителната част. Поддържа се, че същото е неправилно и необосновано, а
предявените срещу ответницата искове са неоснователни и недоказани.
Въззивницата заявява, че съдът неправилно е приел, че същата има
качеството на потребител – клиент на „Топлофикация София“ ЕАД. Излага
становище, че по делото не са представени никакви доказателства, от които
да следва категоричен извод, че третото лице – „Бруната“ ООД е извършило
разпределението на топлинна енергия правилно, точно и в съответствие с
1
действащата нормативна уредба. Предвид изложеното се иска отмяна на
решението в обжалваните части като неправилно и постановяване на друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме исковете за доказани, прави възражение за
погасителна давност.
Третото лице – помагач „Бруната“ ООД не взема становище по
депозираната въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да
се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на
настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в
обжалваната част. В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД искове
първоинстанцинното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и
правилно, в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
2
материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни
мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия случай основният довод, изложен във въззивната жалба е,
че ответницата по делото не е потребител на топлинна енергия и в този
смисъл не притежава качеството на клиент на ищцовото дружество, а при
условията на евентуалност се поддържа, че процесните суми са погасени по
давност. По така изложените доводи на първо място следва да се отбележи, че
възражението, че ответницата не притежава качеството на потребител,
респективно, че не е клиент на ищцовото дружество е въведено в
производството за първи път с подадената въззивна жалба. С подадения
отговор на исковата молба и в хода на производството пред първата
инстанция ответницата е оспорила вземането само по размер, но не и по
основание, като е релевирала възражение за частично погасяване по давност
на претендираните суми. На следващо място, следва да се посочи, че съгласно
чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ предвижда,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Битов клиент по
смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а от ДР към ЗЕ, е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Както беше посочено,
ответницата не е оспорила тези обстоятелства своевременно пред
първоинстанционния съд, поради което по делото е прието, че през процесния
период същата е имала качеството на клиент на топлификационното
дружество. Този извод на първоинстанционния съд се подкрепя и от
приложените по делото писмени доказателства.
На следващо място, неоснователни са доводите на ответниците и
относно недължимостта на възнаграждение за услуга дялово разпределение.
От една страна, отново следва да се отбележи, че това възражение не е
направено своевременно в хода на първоинстанционното производство и се
въвежда от страната за първи път с подадената въззивна жалба. От друга
страна следва да се отбележи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ на
топлофикационното дружество, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от Продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на
Продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях Търговец. Заплащане на топлинната енергия и услуга дялово
разпределение е уредено подробно в разпоредбите на чл. 30 и следващите от
ОУ на топлофикационното дружество. Първоинстанционният съд, като е взел
3
предвид приложените по делото писмени доказателства и депозираните пред
първоинстанционния съд експертни заключения, които на основание чл. 202
ГПК настоящата инстанция намира за обективно и компетентно изготвени, е
стигнал до заключение, че по делото се установява по безспорен начин
дължимостта на възнаграждение и за услуга дялово разпределение, като е
уважил исковете в съответния размер, след съобразяване на своевременно
релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност.
Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с така изложените мотиви на
първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящата въззивна инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваните части на основание чл. 272 ГПК.
По разноските:
В настоящото производство на въззиваемата страна „Топлофикация
София“ ЕАД не следва да се присъждат разноски, тъй като дружеството не е
подало отговор на въззивната жалба, нито е изпратило процесуален
представител в съдебно заседание, а е подало само бланкетна молба, с която е
оспорило въззивната жалба и е поискало присъждане на разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.08.2021 г., постановено по гр. дело №
65454/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 24 състав в обжалваните
части.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца „Бруната“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4