Решение по дело №335/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

01.11.2019г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

02.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

335

по описа за

2019

година.

            Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от К.В.Д. ***  , в която сочи, че по ч.гр.д. № 248/2019г. по описа на КРС било  разпоредено ответникът „Дофи“ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 2 855.16 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата в размер на 15 500 лева, за периода от 18.02.2016г. до 11.12.2017г.. Тъй като длъжникът подал възражение срещу заповедта, се обуславял правния интерес от предявяване на настоящия иск. Главницата от 15 500 лева била присъдена с влязло в сила решение №159/13.04.2018г. по гр.д. № 1659/2017г. по описа на КРС, представляваща част от подлежаща на връщане заета сума от 46 000 лева по договор за залог от 28.06.2012г. , ведно със законната лихва за забава върху сумата , считано от 12.12.2017г. до окончателното й изплащане. Или по смисъла на съдебното решение  и чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на паричното задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.  По смисъла на съдебното решение денят, от който започва да тече забавата на изпълнението на задължението е 01.01.2013г. , като от тогава започва да тече законната лихва. По смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. За периода от 18.02.2016г. до 11.12.2017г. мораторната лихва , която се дължи върху неизпълненото задължение е в размер на 2 855.16 лева , което вземане не е погасено по давност по смисъла на чл. 111 б.“в“ от ГПК.

            Моли се да се признае за установено по отношение на ответника дължимостта на  исковата сума , ведно с направените разноски по заповедното и исковото производства.

            В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител , както и в представена писмена защита поддържа исковата молба.

            Ответникът „Дофи“ ООД гр.Кърджали  чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба.

            Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

            От приложеното ч.гр.д. № 248/2019г. по описа на КРС се установява, че със заповед №105/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът  “Дофи”  ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван поотделно от всеки от управителите М.П.Б. и П.Д.Б.,  да заплати на К.В.Д. с ЕГН **********,***, представляван от адв.Х.Б.К. от АК-Кърджали, тел.***, сумата 2 855.16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.02.2016г. до 11.12.2017г.  включ. върху сумата 15 500 лв., представляваща част от подлежаща на връщане сума по договор за залог от 28.06.2012г.,  както и сумата 573.11 лв., представляваща разноски по делото, от която 60.11 лв. за дължима държавна такса и 516 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Заповедта е възразена по реда на чл. 414 от ГПК и в законоустановения едномесечен срок е предявена исковата молба, предмет на настоящото производство. В този смисъл искът е допустим като подаден в срок и от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация. Относно основателността на иска , съдът съобрази следното:

От приложеното гр.д. № 1659/2017г. по описа на КРС, решението по което е потвърдено по в.гр.д. № 154/2018г. по описа на КОС  се установява, че Дофи“ ООД е осъдено да заплати на К.В.Д.  сумата от 15 500 лева, по частичен иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД , представляваща част от подлежаща на връщане заета сума от 46 000 лева по договор за залог от 28.06.2012г. , ведно със законната лихва от 12.12.2017г. до окончателното й изплащане.

В настоящото производство се претендира законна лихва за периода преди постановената със съдебното решение законна лихва за бъдещо време от 12.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а именно за непогасената по давност за предхождащ период  законна /мораторна / лихва  от 18.02.2016г. до 11.12.2017г. в размер на сумата от 2 855.16 лева. Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД  при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Длъжникът е винаги в забава, когато е изтекъл определения падеж и все още не е изпълнил насрещната си престация. След като длъжника изпадне в забава, той дължи мораторно обезщетение, защото кредитора неправомерно е лишен от възможността да ползва паричните си средства. В този смисъл законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения.

С влязло в сила осъдително решение №159/13.04.2018г. по  гр.д. № 1659/2017г. по описа на КРС е признато , че    „Дофи“ ООД дължи на К.В.Д.  сумата от 15 500 лева, по частичен иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД , представляваща част от подлежаща на връщане заета сума от 46 000 лева по договор за залог от 28.06.2012г., тоест с цитираното съдебното решение е прието , че се касае за задължение на главницата от 15 500 лева , произтичаща от договор за заем. По аргумент на чл. 240, ал.4 от ЗЗД и съгласно чл. 20а от ЗЗД във вр. с т.2 от Договора за залог от 28.06.2012г. , уговорения между страните падеж на паричното задължение е 31.12.2012г. , след която дата длъжникът е изпаднал в забава. Законната лихва се начислява от първия ден на забавата до възстановяването на паричното задължение. Правото на кредитора на законна мораторна лихва възниква без тя да е уговорена. Необходимо е само да има парично задължение и длъжникът да е изпаднал в забава, което безспорно се установи в настоящото производство. От заключението на вещото лице по  назначената СТЕ се установи, че мораторната лихва за забава на неизпълнение на задължението за плащане на сумата в размер на 15 500 лева , представляваща част от подлежащата на връщане сума от 46 000 лева с падеж 31.12.2012г. , за периода от 18.02.2016г. до 11.12.2017г. възлиза на сумата от 2 855.16 лева, с което се доказа основателността на исковата претенция и по размер.

Ето защо , следва да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 2 855.16 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата в размер на 15 500 лева, за периода от 18.02.2016г. до 11.12.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по  ч.гр.д. № 248/2019г. по описа на КРС.

При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски от 54.10 лева – внесена държавна такса, 400.00 лева – адвокатско възнаграждение и 120.00 лева – възнаграждение на вещо лице, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 248/2019г. по описа на КРС разноски от 60.11 лева за държавна такса и 516 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното , съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на “Дофи”  ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван поотделно от всеки от управителите М.П.Б. и П.Д.Б., че дължи на К.В.Д. с ЕГН **********,***, представляван от адв.Х.Б.К. от АК-Кърджали, тел.***, заплащане на сумата 2 855.16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.02.2016г. до 11.12.2017г.  включ. върху сумата 15 500 лв., представляваща част от подлежаща на връщане сума по договор за залог от 28.06.2012г., за която сума е издадена заповед №105/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 248/2019г. по описа на КРС.

 

ОСЪЖДА “Дофи”  ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван поотделно от всеки от управителите М.П.Б. и П.Д.Б., ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Д. с ЕГН **********,***, представляван от адв.Х.Б.К. от АК-Кърджали, тел.*** направените по делото разноски от 54.10 лева – внесена държавна такса, 400.00 лева – адвокатско възнаграждение и 120.00 лева – възнаграждение на вещо лице, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 248/2019г. по описа на КРС разноски от 60.11 лева за държавна такса и 516.00 лева за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                           Районен съдия: