О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Велико Търново, 18.12.2019г.
Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в
закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 773/2019г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба от ЕТ “Даница - Димитър Стоев“ от гр. Г. Оряховица, ул. „П. Цвикев“ № 29,
ет. 3, чрез адв. Мариан Иванов, гр. В. Търново, ул. „В. Левски“ № 27, вх. В, ет.
2 против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000417003347-091-001 от 28.12.2017г. издаден
от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение №
66/20.03.2018г на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“
при ЦУ на НАП.
По
жалбата е образувано и приключило адм. дело № 250/2018г. по описа на
Административен съд Велико Търново. С Решение № 205/19.04.2019г. по горепосоченото
дело съдът е отменил РА в частта, в
която по реда на чл.122 от ДОПК по ЗДДС за данъчни периоди м.01, м.02, м.03,
м.04, м.05, м.08, м.10.2015г. е допълнително начислен ДДС общо в размер на 18
957,57 лв. и лихва върху тях в размер на 4 607,32 лв. и изменил РА в частта, в
която по реда на чл.122 от ДОПК по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2014г., м.06,
м.07, м.09, м.11, м.12.2015г., м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08,
м.09, м.10.2016 г. са установени задължения общо в размер на 70 403,63
лева и лихви в размер на 12 176,11 лева, като вместо него определя
задължения по ЗДДС общо в размер на 19 350,45 лв., както следва: за
м.12.2014г. в размер на 680,17 лв.; за
м.06.2015г. в размер на 763,69 лв.; за м.07.2015г. в размер на 1355,46 лв.; за м.09.2015г. в размер на 744,84 лв.; за м.11.2015г. в размер на 647,86 лв.; за м.12.2015г. в размер на 1981,36 лв.; за м.01.2016г. в размер на 1055,09 лв.; за м.02.2016г. в размер на 141,35 лв.; м.03.2016г. в размер на 3077,25 лв.; за м.04.2016г. в размер на 302,37 лв.; за м.05.2016г. в размер на 4029,12 лв.; за м.06.2016г. в размер на 3212,88 лв.; за м.07.2016г. в размер на 1966,99 лв.; за м.08.2016г. в размер на 2341,88 лв.; за м.09.2016г. в размер на 5016,53 лв.; за м.10.2016г. в размер на 1435,55 лв., ведно със съответните на тези задължения лихви в размер
на 4679,79 лв.
С
Решение № 17196/16.12.2019г. по адм. дело № 7743/2019г. по описа на ВАС, по
подадени две касационни жалби, Върховният административен съд е отменил Решение
№ 205/19.04.2019г. на Административен съд Велико Търново и върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
За да
достигне до този резултат ВАС е приел, че обжалваното решение е неправилно като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на
доказателствата по делото и неправилно установена фактическа обстановка, което
е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. В решението липсват
мотиви по съществото на спора и съвкупен анализ на приложените по делото
доказателства. Съдът е придал съществено значение на заключенията на основната
и допълнителната СИЕ, като в нарушение на чл. 202 от ГПК не са обсъдени
възраженията направени в с.з. 24.01.2019 г. от процесуалния представител на
приходната администрация и в писмените бележки на л.296 - 299, в които са
изложени подробни доводи за допуснатите от вещото лице съществени грешки при
проверка на установените данни за извършените продажби, отчетените такива и
размерите на дължимия ДДС, конкретно посочените фактически грешки, необосноваността
на изводите за дублиране на облагането и т. н. Основателни са възраженията в
жалбата на приходната администрация, че съдът механично е пренесъл от таблица 3
на допълнителното заключение на СИЕ в диспозитива на решението общият размер на
задълженията , които РЛ остава да дължи – 19 350,45 лв. , която не съответства
на сбора от определените от съда задължения по ЗДДС по периоди , който е
28752,39 лв. Не става ясно и как съдът е изчислил размера на дължимите лихви,
като в съдебния акт за всяко задължение по ЗДДС по данъчни периоди липсват
посочени конкретни размери на съответстващите им лихви. Не са изложени и
подробни мотиви относно събраните доказателства и приетите за установени
правнозначими факти относими към определянето на задълженията за ДДС. Съдът не
е обсъдил констатациите в РА и РД основани на анализа на данните от
обезпечената информация произхождаща от ревизираното лице при съпоставка с
отразеното в СД и дневниците по продажби, като определените задължения за ДДС
се основават на разликата между данъчните основи на всички продажби без
отчетените в отчетните регистри по ЗДДС, както и че са установени две групи
данъчни основи /едната - за извършени продажби без касов бон и т.н. и другата
основана и на обясненията на ревизираното лице относно безплатна храна на
персонала, във връзка с които е прието, че са налице възмездни доставки по
смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В тази връзка не са изложени мотиви,
защо не се възприемат доводите на органите по приходите в РА, вкл. и тези на
/стр.10/ поради каква причина се явяват неоснователни оплакванията за двойно
облагане с ДДС. Съдът не е обсъдил възраженията на ЕТ свързани с обезпечаването
на доказателствата по чл. 40 от ДОПК и налице ли е нарушение на нормата на чл.
111 от ДОПК.
Съдът
намира, че жалбата отговаря на изискванията за редовност по чл. 149 и
допустимост по чл. 151 от Данъчно-процесуалния кодекс ДОПК), поради което
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
На
жалбоподателя при първото разглеждане на делото е указано, че съгласно чл. 124,
ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.
122 от кодекса фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено
от събраните доказателства, поради което в посочения случай, в негова тежест е
да обори констатациите на оспорвания РА. Ответникът следва да докаже посочените
в РА презумпционните предпоставки по чл. 122, от ДОПК, доколкото ревизионното
производството е проведено по особения ред.
Предвид
гореизложеното и след като се запозна със исканията и възраженията на страните
и на основание §2 от ДОПК вр. с чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 и чл. 174, ал. 4
от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като ЖАЛБОПОДАТЕЛ ЕТ
“Даница - Димитър Стоев“ от гр. Г. Оряховица, ул. „П. Цвикев“ № 29, ет. 3, чрез
адв. Мариан Иванов, гр. В. Търново, ул. „В. Левски“ № 27, вх. В, ет. 2.
КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Велико
Търново.
УКАЗВА на ответника, че доколкото
ревизионното производството е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК,
следва да докаже наличието на презумпционните предпоставки по чл. 122, ал.
1, т. 2
от ДОПК, в т.ч. че са налице данни за укрити приходи или доходи.
На
основание чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с §2 от ДОПК УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства, поради което в посочения случай, в тежест на жалбоподателя е
обори констатациите на оспорвания РА.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.01.2020г. от 10.00ч., за която дата да се призоват конституираните страни.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: