Р Е Ш Е Н И Е
№ 260672
гр. Пловдив 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и
двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА ДЕВЕДЖИЕВА като разгледа докладваното
от съдията АНД № 878/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-010895/30.12.2019 г. на Началник Група при Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Б.Б.Ф. с ЕГН ********** ***
са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение по чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДВП, глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП и
глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДВП на
основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят Б.Б.Ф. не
се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. У..
Иска се от съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно –
поради допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното
производство. Претендират се разноски за процесуално представителство за
адвокат.
Въззиваемата
страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Б.Б.Ф. *** е придобил правоспособност
да управлява моторни превозни средства от категории „В“ и „М“ през м. март 2018
г., но с Определение от 23.01.2019 г., влязло в сила на същата дата, по НОХД №
468/2019 г. по описа на РС Пловдив е бил лишен от правото да управлява моторни
превозни средства за срок от една година, заради признаване за виновен за
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Въпреки лишаването с влязъл в
сила съдебен акт от право да управлява МПС и в срока на наложеното му такова
наказание, Ф. вечерта на 27.11.2019 г. взел от с. Крумово обл. Пловдив, от
двора на баба си, даден му от свидетеля Г.Д.К. за ремонт и ползване лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, с който автомобил със свои
приятели се отправили за с. Ягодово обл. Пловдив. На връщане около 00.50 ч. на
28.11.2019 г. при наближаване преминаването на ж. п. прелез в с. Крумово на ул.
„Освобождение“, срещу № 6, жалбоподателят с управлявания от него автомобил с
рег. № ******, несъобразявайки скоростта си на движение с пътни условия и релеф
на местността, загубил контрол над автомобила и в пътния участък – лява крива,
предизвикал пътнотранспортно произшествие, удряйки автомобила в еластична
ограда и бариера. Автомобилът бил установен върху ж. п. релсите. Ф. заедно с
приятелите си – още четирима младежи, и с помощта на неустановен водач на друг
автомобил, успели да издърпат с другия автомобил авариралия и така да се
освободи железопътния път за движението на влаковете. При наближаващ по това
време влак били давани светлинни сигнали с фенерче. Автомобилът „Фолксваген
Голф“ с рег. № ****** върху ж. п. прелезът и преместването му бил възприет и от
стрелочникът-прелезопазач на прелеза.
За случая била уведомена, но не от жалбоподателя Ф.,
полицията, като на мястото на инцидента се отзовали автопатрули от Пето РУ и от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив. При отиване на полицаите на място
Б.Б.Ф. го нямало – бил избягал.
По образуваната в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив
административна преписка – под № 1030Р-31986/2019 г., била приложена докладна
записка от служител на Сектор „ПП“ гр. Пловдив, посетил мястото на ПТП на
28.11.2019 г., установени били лицата, пътуващи с автомобила с рег. № ****** и
им били снети обяснения от тях, от водача Ф., от лицето
стрелочник-прелезопазач, приложена била декларация от собственика на автомобила
К. по чл.188 от ЗДВП, изготвен бил протокол за ПТП, като въз основа на
събраните материали по нея св. К.П. – мл. автоконтрольор съставил на 19.12.2019
г. акт – АУАН под № **********/19.12.2019 г., за приети за извършени от Б.Б.Ф.
административни нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДВП, по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП
и по чл.150А ал.1 от ЗДВП. Тези нарушения според изложеното в обстоятелствената
част на акта се състояли съответно в несъобразяване на скоростта на движение с
пътните условия и с релефа на местността, в резултат на което на 28.11.2019 г.
около 00.50 ч. е допуснато ПТП с материални щети – по еластична ограда и
бариера, в напускане на местопроизшествието от участник в ПТП при липса на
съгласие относно обстоятелствата на произшествието и в управление на МПС от
водач, който е лишен от това право по съдебен ред. При предявяване на АУАН на
нарушителя Ф. последният вписал, че има възражения, но не конкретизирал такива.
Писмени възражения против АУАН не били направени в срока за това по чл.44 ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № **********/19.12.2019 г.
административно-наказващият орган Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив издал наказателно постановление № 19-1030-010895/30.12.2019
г., с което за приетите за извършени от Б.Ф. към 28.11.2019 г., около 00.50 ч.
в с. Крумово, административни нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДВП, по чл.123 ал.1
т.3 б.В от ЗДВП и по чл.150А ал.1 от ЗДВП били наложени на лицето нарушител
съответно следните наказания – глоба в размер на 200 лв. за нарушението по
чл.20 ал.2 от ЗДВП на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДВП, глоба в размер на 200
лв. за нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДВП и глоба в размер на 300 лв. за нарушението по чл.150А ал.1 от ЗДВП на
основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДВП. НП № 19-1030-010895/30.12.2019 г. било
връчено на адресата Б.Ф. на 14.01.2020 г. срещу подпис.
На следващия връчването на горепосоченото НП – на
15.01.2020 г., в Сектор „ПП“ гр. Пловдив забелязали грешка в налаганите
наказания на нарушителя Ф., поради което и от същия административен орган - Началник
Група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, било издадено
отново наказателно постановление под същия номер - 19-1030-010895, от същата
дата - 30.12.2019 г., за същите нарушения – по чл.20 ал.2 от ЗДВП, по чл.123
ал.1 т.3 б.В от ЗДВП и по чл.150А ал.1 от ЗДВП, при същите обстоятелства на
тези нарушения, с приложими същите санкционни норми – съответно по чл.179 ал.2
пр.1 от ЗДВП, по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП и по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДВП, но с
разлика във вид на наложени административни наказания – разлика само относно
нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП – вместо глоба в размер на 200 лв.
били наложени вече на Б.Б.Ф. и глоба в размер на 200 лв., и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. Това второ НП,
но под същите както вече връченото на лицето НП 19-1030-010895/30.12.2019 г.
номер и съдържание, с изключение на разликата в наказанието за нарушението по
пункт ІІ-ри, също било връчено на адресата Б.Ф., което връчване било удостоверено
в разписката към НП с подпис на Ф. и вписана дата пак 14.01.2020 г. Първото
издадено и връчено НП не било иззето от жалбоподателя, нито върнато от него,
като така на Ф. били връчени в два последователни дни две наказателни
постановления, под един и същи номер, дата и с еднакво съдържание, с изключение
само в частта относно добавено във второто НП наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за нарушението по пункт
ІІ-ри.
След жалбата на Б.Ф. против НП 19-1030-010895/30.12.2019
г. същата била окомплектована от административно – наказващият орган с
материалите по административната преписка с наказателното постановление,
издадено второ във времето, в което имало и наложено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, без в съпроводителното писмо
да се отрази, че е имало преди това издадено друго НП, под същия номер и от
същата дата, за същия случай, но с допусната „грешка“ при налагането на
наказанията.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите П. и К., АУАН №
**********/19.12.2019 г., протокол за ПТП, писмени обяснения, докладна записка,
декларации по чл.188 от ЗДВП, справки за нарушител/водач, справка за съдимост,
оправомощителни заповеди, преписи на две различаващи се наказателни
постановления все под № 19-1030-010895/30.12.2019 г. относно наложени
наказания, уведомително писмо от Началник Сектор Пътна полиция“ гр.
Пловдив.
Съдът прие да се довери на казаното от свидетелите П.
и К. като кредитира показанията им изцяло – като последователни, допълващи се,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото и неоспорени от страните.
При така възприетата и изложена откъм факти обстановка
съдебният състав прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя Б.Б.Ф.
административна отговорност за нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДВП, по чл.123 ал.1
т.3 б.В от ЗДВП и по чл.150А ал.1 от ЗДВП, които да са извършени от лицето на
28.11.2019 г. около 00.50 ч. в с. Крумово на ул. „Освобождение“, срещу № 6,
като водач на пътно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******,
следва да отпадне, въпреки извършването им според съда от лицето, като
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло – като
незаконосъобразно. Като основание за този правен извод на съда е преценката за
допуснато в хода на административното производство – при издаването на НП, на съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подведеното под
отговорност лице. Това съществено процесуално нарушение се състои в допускане
съществуването на две наказателни постановления под един и същи номер, от една
и съща дата, с адресат едно и също лице и за едни и същи нарушения – като
обстоятелства и правна квалификация, които две наказателни постановления се
различават в санкционната им част – с едното на лицето нарушител се налагат на
три пъти административни наказания глоба – за всяко от нарушенията отделна
глоба, а във втория – за едното нарушение – по пункт ІІ-ри – нарушението по чл.123
ал.1 т.3 б.В от ЗДВП, се налага не само глоба, но и административно наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за 6 месеца. Така
за едни и същи нарушения лицето нарушител се явява наказан по различен начин –
с две почти идентични по съдържание НП, различаващи се единствено в част от
налаганите наказания. Доколкото и според приложено по делото уведомително писмо
на Началник Сектор Пътна полиция“ гр. Пловдив /с рег. № 103000-5594/24.03.2020
г./ не е отбелязано евентуално анулиране на издаденото най – напред НП № 19-1030-010895/30.12.2019
г. /с наложените само наказания глоба/ - заради сочена „забелязана допусната
грешка на санкционните разпоредби“, а и се твърди, че НП с № 19-1030-010895/30.12.2019
г. – второ такова с наложено наказание и лишаване от право да се управлява МПС,
е отпечатано на 15.01.2020 г. при вече връчен на адресата екземпляр на НП с № 19-1030-010895/30.12.2019
г., правото на защита на санкционирания се явява съществено засегнато – от една
страна лицето се наказва втори път за същите нарушения, а от друга и с НП под
същия номер и от същата дата, но с различни наказания. По този начин се
дискредитира и волята на административно-наказващият орган относно това как и с
какво следва да бъде наказан извършителят на административни нарушения. Поради
това и атакуваното наказателно постановление под № 19-1030-010895/30.12.2019 г.,
предмет на настоящото производство, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед на този изход от
административно-наказателното производство – за отмяна на атакуваното НП
изцяло, искането на страната жалбоподател за присъждане на направените по
делото разноски – за възнаграждение за процесуално представителство от адвокат,
следва да бъде уважено като основателно. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК
„Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай
процесуалното представителство на жалбоподателя Б.Б.Ф. в производството по
делото е осъществено от адвокат – от адв. Б.Н.У. ***, като съгласно приложен на
л.10 от съдебното производство договор за правна помощ от 11.03.2020 г. е било
договорено възнаграждение в размер на 300 лева, изплатено изцяло според изрично
отбелязване в договора. Предвид отмяната на обжалваното НП № № 19-1030-010895/30.12.2019
г. и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на
жалбоподателя Ф. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство
по делото в размер на 300 лв. – платени, съдът следва да възложи тези разноски
в тежест на въззиваемата страна по делото – ОД на МВР Пловдив, доколкото е и
самостоятелно юридическо лице – в съответствие с чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143
ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното РС Пловдив
ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19-1030-010895/30.12.2019 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Б.Б.Ф. с ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДВП, глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по
чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП и глоба в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДВП на основание
чл.177 ал.1 т.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив с адрес
гр. Пловдив ул. „Княз Богориди“ № 7 да заплати на Б.Б.Ф. с ЕГН ********** ***
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала!
Т.К.