Определение по дело №74/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивната жалба на “. П. О. гр. С., чрез процесуалният му представител адв. К. Обжалва се решение № 263/08.10.2010г. С обжалваното решение районния съд е осъдил “. П. О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Е. №., .1, представлявано от управителите В. А. К. и К. П.У. да заплати на “. К. О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Н. №2, представлявано от управителя Д. В. Б. на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 1363,82 лв., представляваща стойността на доставено арматурно желязо, за което е издадена фактура № 375/31.07.2009 г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.294 от ТЗ сумата от 116,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 22.08.2009 – 07.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2010 г. – датата на подаване на исковата молба в Съда до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважената част от 116,74 лв. до пълния предявен размер от 124,50 лв. за периода 01.08.2009 – 22.08.2009 г.. ; на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от исковете в размер на 51.87 лв.

Твърди се във въззивната жалба, че за да уважи исковите претенции на “. К. О.-гр. С. първостепенния съд е приел в мотивите си, че между страните по делото съществуват търговски правоотношения и ищецът е доставил на ответника арматурното желязо, за което е издадена процесната фактура на обща стойност 1 363, 82 лв. с ДДС".

Този извод на районния съд бил изцяло незаконосъобразен, тъй като липсвало облигационно отношение по повод твърдяната фактура. Заключението по назначената СИЕ пред районния съд не доказвало наличието на такава.

Твърди се още, че ищецът не представил нито един първичен счетоводен документ, съставен едностранно от ищеца, не установявал наличие на задължение от ответника по отношение на претендираната сума. Именно по тази причина въззивния жалбоподател не отговорил на изпратената до него търговска покана. Предвид неоснователността на главния иск се явявал неоснователен и предявения акцесорен за присъждане на лихви върху главницата.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение с което се отхвърля исковата претенция.

В съдебно заседание страните не изпращат процесуални представители.

С представена писмена защита процесуалния представител на жалбоподателя възпроизвежда аргументите си, изложени във въззивната жалба.

В писмено становище процесуалният представител на въззиваемия заема становище за законосъобразност и правилност на постановения съдебен акт, като излага аргументите си в подкрепа на това становище.

След преценка на изложеното във въззивната жалба, като взе предвид изложеното в писмените защити, събраните по делото доказателства и мотивите на първоинстанционния съд, решаващия състав на въззивната инстанция направи следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване на съдебния акт при наличие на правен интерес от търсената защита, при което следва да се разгледа по съществото на спора.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания резултат районния съд е приел inter alia "....Видно от представената фактура № 357/31.07.2009 г., издадена от „М. К. О., с получател “. П. О. са доставени два вида арматурно желязо на обща стойност 1 363,82 лв. с ДДС. Срокът за плащане на стойността по фактурата е 21.08.2009 г.. Липсва подпис на получател. Фактурата не е оспорена от страна на ответника.

Съгласно представения лихвен лист върху посочената сума за периода 01.08.2009 – 03.06.2010 г. размерът на натрупаната лихва възлиза на 124,50 лв..

С покана, наименована търговска ищецът е поканил ответника в 7- дневен срок от получаването на поканата а заплати сумата от 1 363,82 лв., представляващи стойността на арматурни заготовки, получени от ответника и последният е предупреден, че в противен случай вземането ще бъде потърсено по съдебен ред, ведно с лихви за забава. Поканата е връчена по седалището и адреса на управление на ответника на 19.04.2010 г., видно от представеното известие за доставяне.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на двете страни. В счетоводството на ответника фактурата е осчетоводена по индивидуална партида по сметка 401/1 Доставчици и по индивидуална партида по сметка 411 Клиенти в счетоводството на ищеца. По счетоводни данни на ответника задължението по фактура № 357/31.07.2009 г. е в размер на 1 363,82 лв. и не е извършвано плащане от ответната страна по фактурата. За периода 01.08.2009 – датата следваща датата на издаване на фактурата до 07.06.2010 г. – датата на подаване на исковата молба в Съда законната лихва върху сумата от 1363,82 лв. е определена на 126,05 лв., а за периода 22.08.2009 г. – датата следваща датата за плащане посочена във фактурата до 07.06.2010 г. законната лихва е определена в размер на 116,74 лв.."

Горната фактическа обстановка се възприема и от въззивния съд.

Не отговаря на установената фактическа обстановка по делото твърдението, че липсва по делото първичен счетоводен документ, установяващ извършването на доставката. Напротив! Приложената по делото фактура е първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6 ЗС, при положение, че доставката не е оформена с товарителница, експедиционна бележка, складова разписка и пр., която за първи път да установява наличието на търговска операция. За първи път операцията е установена с приложената фактура, поради което именно тя е първичният счетоводен документ. Освен това макар и неподписана, тази фактура е осчетоводена от счетоводството на въззивния жалбоподател, ползван е данъчен кредит по нея, което установява че ответникът е приел изпълнението на сделката от контрахента, задължил се е да извърши насрещна престация с конклудентни действия, но е в забава.

Не отговаря на фактическото положение и твърдението, че между страните по договора не било налице облигационно правоотношение. Напротив!

Търговската продажба по своята природа е двустранен, възмезден неформален консенсуален и комутативен договор. За сключването му е достатъчно само постигането на съгласие между страните за възникване на облигационна връзка. Другите действия-предаването на вещта и плащането на цената представляват действия по изпълнение на вече сключения договор. Ето защо не може да бъде споделено твърдението за липса на облигационна връзка между страните. Отново осчетоводяването на издадената фактура се явява косвено доказателство за изпълнението на договора от “.-К. -О. гр. С. и неизпълнението на престацията по него от ответника.

Относно акцесорния иск решението на районния съд е също законосъобразно и правилно и въззивния съд споделя изложените мотиви. Лихви за забава се дължат между търговци по търговски сделки и когато не са изрично уговорени.

Предвид изложеното следва решението на районния съд да бъде потвърдено и затова Окръжен съд-С. в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263/08.10.2010г., постановено по гр.д. № 648/2010г. по описа на Районен съд-С..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: