Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 16.02.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №955/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е пряк иск по
чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 1427.70лв. /след допуснато изменение
в размера на иска/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, причинени от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва за забава от датата, на която изтича
3-месечният срок за произнасяне на ответника по застрахователната претенция на
ищеца, до плащането на дълга.
Ищецът В.Л.М. с ЕГН **********
*** твърди, че като собственик и водач на лек автомобил марка „М.“, модел „**“
с рег. №****, е участвал в пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на
30.12.2019г. около 12,30ч. на паркинга пред магазин „Кауфланд“ в гр.Пазарджик, в
резултат на което автомобилът му е повреден, а вредата е в размер на 1427.70лв.
Поддържа, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил марка „М.“, модел „****“
с рег. №**** Д.Ч., който при маневра на заден ход ударил със своята задна лява
част предната дясна част на лекия автомобил на ищеца. Твърди, че към датата на
реализиране на ПТП гражданската отговорност на делинквента е била застрахована
при ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, поради което последният отговаря за
обезщетяването на вредите. Тъй като ответникът отказал доброволно изпълнение на
това задължение, иска същият да бъде осъден да му заплати застрахователно
обезщетение в претендирания размер, ведно с обезщетение за забава и съдебни
разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, не отрича, че гражданската отговорност на
водача, който е сочен за делинквент, е била застрахована при него, но оспорва
настъпването на застрахователното събитие, вината на застрахования, както и че
повредите по лекия автомобил на ищеца стоят в причинна връзка с противоправното
поведение на застрахования. При условията на евентуалност, оспорва размера на
вредите. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия
иск ищецът следва да установи, че в причинна връзка с противоправното поведение
на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към
датата на деликта, е претърпял имуществени вреди, както и действителната
стойност на вредите. По искането по чл.86 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и началния момент, от който
длъжникът е изпаднал в забава.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
изключващи вината на застрахованото лице, тъй като съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД
вината /включително непредпазливата/ се предполага до доказване на противното.
С доклада
по делото на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на водача, сочен за
делинквент, е била застрахована при ответника, както и че последният е бил
уведомен надлежно за настъпилото застрахователно събитие. Видно от съдържанието
на писмения отказ на ответника за изплащане на поисканото от ищеца
застрахователно обезщетение, уведомлението за щетата е депозирано при
застрахователя в деня на застрахователното събитие 30.12.2019г.
Спорни са въпросите, дали при това ПТП е налице
противоправно поведение и вина на водача на автомобила, както и относно
причинната връзка между деянието и заявените имуществени вреди и какъв е
техният размер.
Представен е двустранен протокол за реализирано
ПТП на 30.12.2019г. в гр.Пазарджик пред магазин „Кауфланд“ с участието на лек
автомобил марка „М.“, модел „**“ с рег. №****, управляван от ищеца и лек
автомобил марка „М.“, модел „****“ с рег. №****, управляван от застрахования Д.Ч..
Същият представлява частен документ, който е съставен от участниците в ПТП и не
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в
него механизъм на сблъсъка. Той обаче служи като доказателство за направеното в
него писмено изявление на делинквента Д.Ч., че е ударил със задната шофьорска
страна автомобилът на другия участник в ПТП – чл.180 ГПК. От това изявление и
от показанията на св.Д.Н.Ч. се установява, че ударът е станал при извършвана от
свидетеля маневра на заден ход в колона от автомобили, а по време на самия удар
автомобилът зад него, управляван от ищеца, е бил спрял.
Според заключението на приетата автотехническа и
оценъчна експертиза, до ПТП се е стигнало, тъй като водачът на л.а. „М.“, модел
„****“ с рег. №**** се е движел назад, без да се увери, че пътят зад него е
свободен. Самият сблъсък е между задна лява и предна дясна част на двете
превозни средства.
Въз основа на така установените обстоятелства съдът
формира извод за осъществено противоправно поведение от водача на предно стоящият
автомобил Д.Н.Ч., изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1,
ЗДП, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.
На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента
се предполага оборимо, като ответникът не е представил доказателства за
извинителни обстоятелства, въпреки разпределената му от съда доказателствена
тежест.
Установява се и наличие на причинна връзка между
реализираното ПТП и заявената щета по автомобила на ищеца.
Ето защо
застрахователят е в риск за настъпилото събитие и дължи застрахователно
обезщетение. Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Ищецът не е
представил фактури или други писмени доказателства, установяващи размера на
действителните разходи за възстановяване на щетите по автомобила. Затова
дължимото обезщетение следва да бъде определено посредством експертиза по
пазарната стойност на ремонта към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Съгласно чл.400, ал.1 КЗ, за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
Съгласно чл.400, ал.2 КЗ при изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент за овехтяване.
За определяне на пазарната
стойност на ремонта съдът съобрази заключението на САТЕ, според което цената на
повредените детайли с включени разходи за боядисване и монтаж е 1427.70лв.
Ищецът претендира застрахователно обезщетение в същия размер, поради което
главният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер.
Върху застрахователното обезщетение се дължи
законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД. При застраховането на гражданска
отговорност, макар вредата да произлиза от деликт и делинквентът да се счита в
забава от момента на увреждането – чл.84, ал.3 ЗЗД, неговият застраховател изплаща
обезщетение за забава по чл.497, ал.1 КЗ считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106,
ал. 3 КЗ; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ.
В случая ищецът
претендира законна лихва за забава от изтичането на 3-месечния срок по чл.496,
ал.1 КЗ за окончателно произнасяне на застрахователя по застрахователната
претенция, който е приложимият от двата, предвид липсата на данни да са
изисквани доказателства по чл.106, ал.1 КЗ. Застрахователната претенцията е
подадена в деня на застрахователното събитие 30.12.2019г., а срокът за
произнасяне е изтекъл на 30.03.2020г. – присъствен ден. При това положение
застрахователят следва да се счита в забава от 31.03.2020г., от когато дължи
законна лихва върху застрахователното обезщетение.
При този изход на
делото ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в
размер на 757.11лв., включващи 57.11лв. внесена държавна такса, 500 лв.
заплатено възнаграждение за един адвокат и 200лв. внесен депозит за вещо лице.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като по делото са проведени четири съдебни
заседания, с оглед на което възнаграждението е в минималния размер по чл.7,
ал.1, т.2 и ал.9 от Наредба №1 от 09.07.2007г.
По изложените съображения съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5 да заплати на ищеца В.Л.М.
с ЕГН ********** *** сумата от 1427.70лв. лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 30.12.2019г. на паркинга пред магазин „Кауфланд“, гр.Пазарджик по
вина на водача на лек автомобил „М.“, модел „****“ с рег. №**** Д.Н.Ч., чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата от 31.03.2020г. до плащането.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на В.Л.М. съдебни разноски в размер на 757.11 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: