№ 9559
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110164658 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по депозирана от ищеца Д. Ш., гражданин
на Руска федерация, роден на **********г., чрез адв.К.В.,САК, искова молба, с която срещу
„Бул Ер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Брюксел“ №1, е предявен е положителен установителен иск , с правно основание чл.422
ГПК вр.чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г за сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет № LB220 ,планиран за 01.06.2018год. и осъществен на
02.06.2018 г. по направление летище Москва, Внуково - летище Варна, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 18.05.2021год. до
окончателното плащане , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.06.2021 г. по ч.гр.д. № 27622/2021 г. по описа на СРС, IІ
ГО, 65 състав.
Ищецът твърди, че за горепосочените суми е депозирала заявлението по чл.410 ГПК
на 18.05.2021г., по което било образувано ч.гр.д. № 27622/2021 г. по описа на СРС, IІ ГО, 65
състав. Съдът уважава в цялост депозираното заявление и на 10,06.2021 г. издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу „Бул Ер“ ЕООД. Редовно
уведомено за издадената заповед, последното подава в срок възражение по чл.414 ГПК. За
установяване на оспореното вземане е депозирана в срок искова молба. Ищецът твърди, че
сключил с ответното дружество договор за въздушен превоз на пътници за полет с № LB220
по направление летище Москва, Внуково - летище Варна. Сочи, че излитането по
разписание е следвало да се осъществи в 18:30 часа на 01.06.2018 г., и планиран час на
кацане 21,00часа, но реално бил изпълнен на следващия ден ,02.06.2018год. под № LB220А ,
поради това пристигнала в крайния пункт с повече от три часа закъснение – кацането било
планирано за 21:00 часа местно време на 01.06.2018 г., но се осъществило в 16,07 часа на
02.06.2018 г. Твърди, че се е явил своевременно на гишето за регистрация на летище
Москва, Внуково преди излитане на полета, съгласно потвърдена регистрация. Твърди
реално полетът да е забавен при излитане и пристигнал в крайния пункт със закъснение над
три часа. Твърди, че вследствие на това в негова полза е възникнало правото на парично
обезщетение съгласно чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро, тъй
като разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е
1
над 1 534 км. Посочва, че е предявил извънсъдебно претенция към ответника за заплащане
на обезщетение, вземането било признато, но плащане не било извършено. Претендира
разноски,за което представя и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът„Бул Ер“ ЕООД, ЕИК ********* е
депозирал писмен отговор, с който намира исковите претенции за недопустими, исковата
молба за нередовна, оспорва исковете като неоснователни по подробно изложени в отговора
съображения. Възразява, че адв. В. не разполага с представителна власт за завеждане на
производството, липсват доказателства съществуване на „Компенсер“ ЛТД, а ищецът не
притежава активна процесуална легитимация за завеждане на иска. Твърди, че исковата
молба е нередовна, доколкото в нея не е посочена банкова сметка, по която да се заплати
претендираното вземане. Възразява, че правото на принудително изпълнение на вземането е
погасено с изтичане на двугодишен давностен срок, считано от датата на осъществяване на
полета. Оспорва явяване на пътника навреме за регистрация. Възразява, че не е налице
извънсъдебно признание на исковете, доколкото представената по делото кореспонденция
не е водена със служители на ответното дружество. Прави доказателствени искания,
изразява становище по исканията на ищеца.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства ,намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и се установява в производството, че за процесното вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1530/10.06.2021 г. по ч.гр.д.
№ 27622/2021 г. по описа на СРС, ІI ГО, 65 състав.С Определение от 22.11.2021год. по гр.д.
№64658/2021год. е обезсилена издадената заповед ,в частта ,с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя Д. Ш. сумата в размер на 211,25лв.,представляваща
обезщетение за забава за периода 02.09.2018год. до 30.04.2021год.,на основание чл.415,ал.5
от ГПК.
Искът е допустим като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от
страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена
заповед по чл.410 ГПК.
Наведените в писмения отговор възражения за недопустимост на исковете са
неоснователни. Ангажирани са в производството доказателства за представителна власт на
адв. В. – същият е упълномощен от ищеца, действащ чрез свой пълномощник „Компенсер“
ЛТД. За представителната власт на това дружество е представено пълномощно с
упълномощител Д. Ш., с което дружеството е изрично упълномощено да завежда съдебни
дела за събиране на вземане за обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и да
преупълномощава адвокати с тези права (т.1.v) . Завелият исковата молба е сред лицата по
чл.32 ГПК, на когото законодателят е признал право на процесуално представителство по
пълномощие, не е налице твърдяното несъответствие с тази разпоредба на процесуални
закон по отношение на пълномощника, преупълномощил с адв. В., доколкото дружеството
не е извършвало процесуални действия. Изискванията по чл. 32 ГПК са приложими за
лицата, които осъществяват самото процесуално представителство, но не и по отношение на
пълномощниците, на когото страна е възложила преупълномощаването (Определение №
ЗЗ7/14.05.2013 г. по ч. т. д. № 2081/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 44/18.06.2020 по
дело № 962/2019 на ВКС, ТК, II т. о.). Основателно е позоваването на ищеца на ТР №
2
5/2014г. от 12.12.2016 г. на ВКС, съгласно което договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и
не поражда целените с него правни последици. Тези последици настъпват, ако лицето, от
името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД, а при липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
От представените по делото в заверен превод нотариално удостоверение се
установява, че в Дружествена палата на Англия и Уелс към 25.11.2021 г. е регистрирано
„Компенсер“ ЛТД с рег.№10018306 със статус на развиващо дейност. Твърдението в
писмения отговор за цедиране на вземането за обезщетение от Д. Ш. на „Компенсер“ ЛТД е
недоказано. Отразеното в пълномощните не дава основание за изключение, в изложения в
писмения отговор смисъл, за настъпило правоприемство между ищеца и това дружество.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
притежавал билет за полет № LB220, планиран за излитане в 18:30 на 01.06.2018 г. от
летище Москва, Внуково,предвид ,че е представил бордна карта от 01.06.2018год.. Страните
не спорят, че полетът е следвало да достигне до крайния си пункт летище Варна в 21:00 часа
на същата дата.
Регламент (ЕО) 261/2004 не поставя като условие за обезщетение пряка
облигационна връзка между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия
обезщетението по аргумент от чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от
Регламента е предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се
представят на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен предварително и в
писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се
посочи, че в чл. 3, пар.5 от Регламент № 261/2004 е предвидено, когато опериращият
въздушен превозвач няма договор с пътника, но изпълнява задълженията си, съгласно
Регламента, да се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този
пътник.
Не е спорно, че полет № LB220, опериран от ответното дружество, бил изпълнен
под № LB220А, който е достигнал крайния пункт в 16:07 часа на 02.06.2018 г. Последното се
установява от неоспорената разпечатка на хартиен носител от справка от „Фрапорт Туин
Еърпорт Мениджмънт“ АД, оператор на летище Бургас и на летище Варна. Задържането на
полета се установява от потвърждение, издадено от Международно летище Москва,
Внуково.
В конкретния случай приложение намират общи правила за обезщетяване и помощ
на пътници при отказан достъп на борда и при отмяна или голямо закъснение на полети,
разписани в Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото се касае за пътник, заминаващ от
летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на
3
държава[1]членка, за която Договорът се прилага и опериращият въздушен превозвач на
съответния полет е превозвач от Общността (чл.3, ал.1, б. „б“).
С приетия без възражения на страните доклад по делото е отделено като безспорно
и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище Москва,
Внуково - летище Варна, определено по метода на дъгата на големия кръг е 1 534 км.
От представената в копие бордна карта се установява, че ищецът се е явил на
гишето за регистрация и е допуснат като пътник на борда на самолета, осъществяващ
въздушния превоз. Бордната карта е документ, издаван от авиокомпаниите, който дава право
на пътника да се качи на определен полет и съдържа имената на пътника, номер, дата и час
на полета, маршрут, баркод, място на борда, номер на изхода, краен час за качване на
самолета. Представената по делото бордна карта съдържа горната информация за процесния
полет и надлежно удостоверява своевременно явяване на пътника на гишето за регистрация
/не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане/.
На отправено преюдициално запитване по Дело C‑215/18 в заключението
генералният адвокат посочва, че „членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътник на полет, закъснял с три часа или повече, може да поиска
обезщетение от опериращия въздушен превозвач на основание този регламент дори когато
между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакетни
туристически услуги по Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно
пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните
туристически обиколки, които е трябвало да бъдат предоставени по договор между този
пътник и туроператор“.
Възражението на ответника за изтекъл давностен срок, погасил правото на
принудително изпълнение на вземането е неоснователен, доколкото Регламент (ЕО) № 4
261/2004 не въвежда такъв срок, двегодишната давност, установена в чл.29 от Варшавската
конвенция и в чл.35 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз (Монреалската конвенция), не може да се счита за приложима по
отношение на исковете, предявени по-специално на основание чл.5 и чл.7 от Регламент №
261/2004 (Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 година по дело C-139/11).
Въпросът за приложимия давностен срок следва да се реши във вътрешното законодателство
за държавите – членки. Систематичното място на разпоредбата на чл.135 ЗГР и изричната
новела на чл.137, ал.1 ЗГР, която свързва спиране на давностния срок „със започване на
рекламационното производство“ налага извод, че се регламентират давностни срокове за
искове, чието провеждане е свързано с предшестващо ги рекламационно производство.
Съгласно чл.136 ЗГВ в случай на телесна повреда или смърт на пътника правоимащият може
да предяви иск пред компетентния съд в двегодишен срок от деня на увреждането.
Настоящият иск не попада приложното поле на чл.135 и чл.136 ЗГВ и поради това не е
4
приложим двугодишния давностен срок. Така за вземането за обезщетение е приложим
тригодишен давностен срок по чл.111, ал.1, б.„б“ ЗЗД, доколкото представлява вземане за
обезщетение от виновно неизпълнение на сключен договор за въздушен превоз на пътници.
Началото на този давностен срок е поставено с изпълнение на полета /02.06.2018год./ и към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК /18.05.2021год./ не е изтекъл.
По изложените съображения предявената искова претенция следва да бъде уважена.
По силата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в
производството съдебни разноски.
Същият е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК ,съобразно който
претендира общо разноски за заповедното и исковото производство в размер на 350лв.
Ищецът е реализирал разноски в размер на 25 лева - държавна такса, а в
заповедното – 325 лева ,от които д.т. от 25лв. и 300 лева за адвокатско възнаграждение, за
чието заплащане по делото е представен договор за правна защита и съдействие и
разпечатка за движение по сметка от онлайн банкиране.
Предвид изложеното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявеният от Д. Ш., гражданин на Руска
федерация, роден на **********г. , със съдебен адрес гр.София, ул. „Позитано“ № 9, бл.1,
вх.Б, ет.2, офис 4, срещу „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Брюксел“ №1, положителен установителен иск, с правно
основание чл.422 ГПК вр.чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 год. ,че „Бул Ер“
ЕООД дължи на Д. Ш. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
№ LB220 ,планиран за 01.06.2018год. и осъществен на 02.06.2018 г. по направление летище
Москва, Внуково - летище Варна, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК – 18.05.2021год. до окончателното плащане , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 27622/2021 г. по описа на СРС, IІ ГО, 65 състав.
ОСЪЖДА „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Брюксел“ №1, да заплати на Д. Ш., гражданин на Руска федерация, роден
на **********г. , със съдебен адрес гр.София, ул. „Позитано“ № 9, бл.1, вх.Б, ет.2, офис 4
,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 25 лева, представляваща сторени в
производството разноски за тази съдебна инстанция и сумата от 325 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5