Решение по дело №11158/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260203
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20201100511158
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 14.01.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

     ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11158 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №152844 от 17.07.2020г., постановено по гр.дело №5631/2020г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Д.З.“АД с ЕИК:********срещу ЗАД„З.д.Е.“АД с ЕИК********искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД за сумата от 777,29 лева- изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета №232492/07.08.2014г. за причинени вреди на лек автомобил „Пежо 301“ с рег.№********, при настъпило на 03.08.2014г. застрахователно събитие, както сумата от 236 лева мораторна лихва за периода от 03.02.2017г. до 02.02.2020г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 250 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Д.З.“АД. Жалбоподателят поддържа, че от представените по делото доказателства се е установило, че причинените вреди с в резултата на неправомерно поведение на водача на товарен автомобил „Волво“, застрахован при ответника. Твърди, че същият е трябвало да прецени, че разминаването с насрещно движещ се комбайн е невъзможно и ще причини навлизане на товарната композиция в банкета на пътя, поради което е следвало да предприеме спиране или намаляване на скоростта. В този смисъл било и направеното от водача на товарния автомобил изрично изявление в подписания двустранен протокол. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага подробни съображения относно правилността му. Претендира разноски.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". За да възникне регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице (делинквент), е необходимо да са налице следните предпоставки: действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; към момента на настъпване на вредата (в случая настъпването на процесното ПТП) между делинквента и ответника-застраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".

В случая една от тези предпоставки не е налице, а именно възникнало в полза на увреденото лице вземане на деликтно основание срещу причинителя на вредата. Това е така, защото липсва противоправност в поведението на водача на товарния автомобил. Действително при разминаването с насрещно движещия се комбайн товарната композиция е навлязла в банкета на пътя, но това не е забранено от закона. Водачът на товарния автомобил не е могъл да предвиди изхвърлянето на твърди предмети от грайферите на автомобилните гуми и настъпването на процесните вреди. От друга страна почистването на банкетите и поддръжката на пътното платно са задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ и неизпълнението на това и задължение не може да се вмени във вина на застрахования при ответника водач на товарния автомобил.

 По тези съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя на 50 лева поради ниската фактическа и правна сложност на спора.   

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №152844 от 17.07.2020г., постановено по гр.дело №5631/2020г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в.

ОСЪЖДА „Д.З.“АД с ЕИК:********да заплати на ЗАД„З.д.Е.“АД с ЕИК********сумата от 50лв. (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/