Р Е Ш
Е Н И Е
№ 957 16.03.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в
публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9266 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, чл. 86, чл. 92 и
чл. 99 от ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от **** Р. Г. А. и Т. Я. К. против М.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди,
че вземанията му произтичат от сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответницата договор за паричен заем, по силата на който на ответницата била
предоставена сумата от 1000 лева, платима на 10 месечни вноски, ведно с дължимата договорна
лихва, която била в размер на общо 192,30 лева. Съгласно клаузите на договора,
ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно
две физически лица – поръчители или банкова гаранция в предвидения в договора
срок. Поради неизпълнение на задължението на ответницата, съгласно уговореното
от страните, е начислена неустойка за неизпълнение в размер 1112,40 лева.
Заради забавата в плащанията на ответницата е начислена и такса разходи за
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и др. в размер на общо 45
лева. Дължало се и обезщетение за забава. Били извършени плащания в размер на
общо 1062 лева, с които били погасени част от задълженията, както следва: 45
лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 540,08 лева –
неустойка, 115,76 лева – договорна лихва и 361,16 лева – главница. Твърди се
също така, че с Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. задълженията са прехвърлени
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД. За събиране на
съответните суми било образувано частно гр. дело № 11/2018 г. на ПдРС, XVI гр.
с-в, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск.
С оглед
изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 638,84 лева – главница,
дължима по договор за паричен заем № ******/19.05.2016 г., сключен между М.Г.К.
и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, вземането по който е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с приложение № 1 от
01.11.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., договорна лихва в размер
на 76,54 лева за периода 18.06.2016 г.- 15.03.2017 г., неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 572,32 и обезщетение за забава в
размер на 58,57 лева за периода 16.03.2017 г. – 29.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски,
за които е представен списък.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал отговор на
исковата молба, с която оспорва същата като неоснователна и недоказана. Сочи,
че от представените писмени доказателства не може да бъде установено плащането
на каквито и да било суми по процесния договор за кредит, като не били
представени платежни документи, удостоверяващи извършваните плащания, както на
сумата, предоставена като заем, така и на евентуални погасителни вноски. От
приложените документи не ставало ясно по какъв начин и на какво основание е
извършвано разпределение на постъпващите погасителни вноски и оттам не може да
бъде определен размерът на исковата претенция по отделните искове – главница,
лихви, неустойки. Оспорва размера на договорените лихви като прекомерен и
претендира нищожност относно клаузите в договора за заем, касаещи уговарянето
на лихвите, тъй като този размер надвишава трикратния размер на законната
лихва. Оспорва като прекомерна и начислената неустойка. Счита същата за
нищожна, тъй като още към момента на уговарянето й тя излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава предпоставка за
неоснователно обогатяване на заемодателя, имайки предвид, че в случая размерът
на претендираната неустойка е по-голям от предоставената в заем сума.
Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, или при условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице
непогасено задължение по договора за заем, да бъде определено същото,
прилагайки чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като съдът приеме, че с направените погасителни
вноски са погасени най-обременителните задължения, в случая главница и
възнаградителна лихва. Моли също така съдът да приеме за нищожна договорената
лихва, като се приложи законната такава, като се приеме и за нищожна и като такава
недължима, договорената неустойка по чл. 4 от договора за заем. Подробни
съображения се излагат от особения представител на ответника в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 11/2018 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, XVI гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед от 03.01.2018г за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 638,84 лева- главница, договорна
лихва в размер на 76,54 лева за периода 18.06.2016г.-15.03.2017г., неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 572,32 лева и обезщетение за забава в
размер на 58,57 лева за периода 16.03.2017г.-29.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
02.01.2018г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото-държавна
такса в размер на 26,93 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК, като същият не се явил в
съда да получи книжата. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По
делото е представен договор за паричен заем № ****** от 19.05.2016г., сключен
между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответната страна М.Г.К., по силата на който на последната е
предоставена в заем сумата от 1000 лева, платима на 10 месечни вноски, ведно с дължимата договорна
лихва, която била в размер на общо 192,30 лева. Посочен е в договора падежа на
всяка от погасителните вноски, определен е фиксиран лихвен процент по заема-40%
и годишен процент на разходите по заема-49,01%, както и общия размер на всички
плащания- 1192,30 лева. Съгласно клаузите на договора, ответницата се задължила
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на кредитора
обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица –
поръчители или банкова гаранция в предвидения в договора срок. При неизпълнение
на това задължение съгласно клаузите на договора заемателят начислява неустойка
в размер на 1112,40 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, към които се добавя сумата от 111,24 лева. При забава в плащането на
погасителна вноска съобразно уговореното между страните, заемополучателят дължал направените разходи за
провеждане на телефонни обаждания, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения, като в
процесния случай е начислена сума в размер на общо 45 лева. Предвидено е в
договора и обезщетение за забава.
С
Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. задълженията са прехвърлени на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД.
Представено е потвърждение за
сключена цесия на осн.чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и Приложение № 1 към договора за
цесия, в което фигурира вземането срещу ответника, произтичащо от договор за
кредит № ****** от
19.05.2016г. По силата на
представеното пълномощно, „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е
упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу тях. По
делото е представено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания,
за което няма данни да е достигнало до адресата.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което въз основа на
процесния договор на М.Г.К. е предоставена в заем сумата от 1000 лева. Общият
размер на плащанията /сума завръщане главница и лихва/ е 1193 30 лева, която
следва да се погаси на 10 равни месечни вноски всяка в размер на 119,23лева. В
договора е предвидено при неизпълнение на задължението на заемателя да
предостави обезпеченията, посочени в договора,че същия дължи неустойка в размер
на 1112,40 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всички 10погасителни
вноски, като към всяка месечна вноска се добавя сумата от 111,24 лева. По този
начин размерът на всяка погасителна вноска възлиза на сумата от 230,47 лева.
Според
вещото лице задълженията по договора възлизат на сумата от общо 2304,70 лева,
съобразно представения от заемодателя погасителен план, включващ вноски за
главница 1000 лева, възнаградителна лихва-192,30 лева и неустойка 1112,40. В
системата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отразено извършено плащане на
погасителни вноски в размер на общо 1017 лева. С горната сума според заключението
е погасена главница в размер на 361,16 лева, възнаградителна лихва в размер на
115,76 лева и неустойка в размер на 540,08 лева. Общият размер на задължението
за главница,лихва и неустойка възлиза на 1287,70 лева, от които-главница в
размер на 638,84 лева, възнаградителна лихва в размер на 76,54лева и неустойка
в размер на 572,32 лева. Лихвата за забава върху непогасената главница за
периода 16.03.2017г.- 29.12.2017г. възлиза насумата от 51,11 лева.
Съдът
кредитира изготвеното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза
като обективно, изчерпателно, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Относно действителността на
договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при
решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице
противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№
1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното
правоотношение/- въз основа на договор за
потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора.
След неговия анализ, съдът констатира съществени
нарушения.
Не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Процесният
договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, но в същия не е
посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Видно е същественото нарушение на изискванията на чл. 11 ЗПК.
Съгласно
договора, за заемополучателя възниква задължението да плати предоставената
главница и лихва, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на
обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е
изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за
потребителя начин разпределението погасителната вноска между различните дължими
суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в
случая не е сторено. Също така – самата информация е най - обща, не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.
Потребителят не е известен за начина на плащане, за което е представена справка
– извлечение от системата на кредитора за о.с.з. /л.41/.
Констатира се
неизпълнение и на задължението по чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, т.к. описаната в него
информация следва да бъде обективирана в съдържанието на договора, което не е
сторено.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 – 9, договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите
са изискуеми при самото сключване.
С оглед
изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9,
11 и 12 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен. За
разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците
й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане
само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи.
Принципно не е
имало спор, че по заема са платени 1017 лева, съгл. справката и видно от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Тъй като
други суми освен главница не са дължими, плащането следва да я погасява до този
размер, т.е. неплатено би следвало да остава само главно задължение от 1000
лева. Тази сума обаче не може да бъде установена за дължима, тъй като би се
стигнало до подмяна на основанието на вземането.
Исковете по чл.
422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на
претенциите в заповедното производство. След като договорът е недействителен,
съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата до този размер на това
основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на
неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало
основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се
претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор
за заем, за което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание
чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение.
Поради това и искът за главница не може да бъде уважен до посочения размер – в
този смисъл трайна съдебна практика - Решение № 187/21.05.2015 г. на ПАС по
в.т.д. № 193/2015 г.; Решение № 1215/12.10.2018 г. на ПОС по в.гр.д. №
1416/2018 г.; Решение № 1435/ 20.11.2017 г. на ПОС по в.гр.д. № 2283/2017 г.; Решение № 242/18.02.2016 г. на ПОС по
в.гр.д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. на ПОС по в.гр.д. №
2355/2016 г.; Решение № 628/19.05.2017 г. на ПОС по в. гр. д. № 872/2017 г.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
За
пълнота – искът за неустойка е неоснователен и, тъй като клаузата за
дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка,
поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за
спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с
неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните
са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като при
неизпълнение са предвидили неустойка /чл. 4, ал.2/ в размер по – висок от заетата сума – 1112,40 лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заетата сума. От съдържанието на чл.4, ал.2 от договора е видно,
че размерът на неустойката представлява над 100 % от заемната сума. Предвидено
е предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка
вноска. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за нея. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението
на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и
санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе
си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст
с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя
драстично нарушава принципа на справедливост и не
държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74
от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал
на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на
клаузата за неустойка. У ищеца лежат и неблагоприятните последици от
непровеждането на доказване относно този факт.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави
е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно
съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е
пораждал правно действие. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на
задължение по нея. И на това основание, сумата е недължима.
Предвид всичко изложено, исковете са неоснователни и
ще бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, но в случая не се претендират и няма доказателства реално да
са направени.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от **** Р.
Г. А. и Т. Я. К. против М.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** искове за638,84 лева- главница, договорна
лихва в размер на 76,54 лева за периода 18.06.2016г.-15.03.2017г., неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 572,32 лева и обезщетение за забава в
размер на 58,57 лева за периода 16.03.2017г.-29.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
02.01.2018г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото-държавна
такса в размер на 26,93 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11/2018г. по
описа на ПРС, 16-ти гр. състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала.
Д. К.