РЕШЕНИЕ
№ 3194 25.11.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 4298 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на Д.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат И.А.И., против Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България. С
исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение на иска ищецът
предявява осъдителни искове за следните суми : 1. 1 525,03 лв. - допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения
през периода 31.05.2016г. - 31.05.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; 2. 192,07 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода 30.07.2016г. – 30.05.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 31.05.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото
съдебни разноски. Представя и ангажира доказателства.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „******“ в група „Летищна сигурност“ в Гранично
полицейско управление – Летище Бургас към РД „Гранична полиция“ - Бургас. Сочи,
че е полагал труд на 12-часови смени при сумирано отчитане на работното време,
както и че след преизчисляване на положения от него нощен труд с установения
коефициент 1,143 се получава превишаване, като счита тази разлика за извънреден
труд, който не му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди,
че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен
с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187 и чл.179 ЗМВР и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в в група
„Летищна сигурност“ в Гранично полицейско управление – Летище Бургас към РД
„Гранична полиция“ - Бургас на длъжността „*****“ и на основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен
служител. Безспорно е също, че в предявения период 31.05.2016г. - 31.05.2019г. ищецът
е полагал труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през
нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните
не спорят също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като
извънреден труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените
часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период 31.05.2016г. - 31.05.2019г. са действали издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от
02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/ 29.07.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от
02.08.2016г. Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.05.2015г. е отменена с
решение № 8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния
административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г. до обнародването на следващата
Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази
Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите
две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна
празнота и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ
и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно третиране и по-неблагоприятно правно
положение на работещите по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по
трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136
ал.1 и 2 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично. Следователно приложимият коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните
продължителности на дневния и на нощния труд
/8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 586 часа нощен труд, за който
ответникът му е заплатил общо 396,50 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на положените часове нощен
труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 1 812,80 часа. Разликата
между положения и преизчисления нощен труд от 226,80 часа не е отчетена от
работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 525,03 лв. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно,
обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.
При носената доказателствена
тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца така установеното
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва върху
главницата, начиная от 30-о число на месеца следващ съответното отчетно
тримесечие от процесния период. В случая искът за дължимо възнаграждение е предявен,
начиная от 31.05.2016г., като тази дата попада във второто тримесечие на
годината -април – юни 2016г. и падежът на задължението е 30.07.2019г. За
миналия период от тази начална дата до деня, предшестващ предявяването на
исковата молба – 30.05.2019г., установеният от вещото лице неоспорен размер на
законната лихва е 192,07 лв. На основание чл.162 от ГПК съдът определя
дължимото обезщетение за забава в този размер. Ответникът дължи и законна лихва
върху главницата за периода от подаване на исковата молба на 31.05.2017г. до
окончателното й изплащане.
По изложените
съображения исковете са основателни и доказани и ще бъдат уважени.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски,
съразмерно с уважения иск. Разноските на ищеца в настоящото производство са 380
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, за които съразмерно с уважените искове
след направеното изменение и отказ, ответникът му дължи сумата от 355,17 лв.
На основание чл.78
ал.8 и ал.4 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с прекратената част от първоначално предявените
претенции. На основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.23, ал.1, т.1, предл.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя размер на юрисконсултското възнаграждение за делото – 300 лв. За тези
разноски, съразмерно с прекратяването, ищецът дължи на ответника сумата 19,60
лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважените
иск държавна такса от общо 100 лв. /по 50 лв. за иска за главницата и за
лихвата/ и направените от съда разноски в размер на 150 лв. – заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46, да заплати на Д.Ц.Ц. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** – адвокат И.А.И., следните суми : 1 525,03 лв. - неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от 226,80 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 1 586
часа, положен в периода 31.05.2016г. - 31.05.2019г. по служебно правоотношение
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
предявяването на иска на 31.05.2016г. до окончателното й изплащане; 192,07 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 30.07..2016г. – 30.05.2019г.; и 355,17 лв. - направени по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** – адвокат И.А.И. № 46, да
заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на
вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, сумата от 19,60 лв. – дължимо юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
прекратената част от исковете.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46, да заплати по сметка на
Районен съд - Бургас сумите от 100 лв.
–дължими държавни такси и 150 лв. -
съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
СА