Р Е Ш Е Н И Е №
78
гр. Варна, 12.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд –
търговско отделение, ІІ състав, на единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Ели Тодорова
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. дело № 746/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Г.Я.С.-П., Я. А. П. и Т.Я.П.,
чрез адвокат М.Ц. против решение № 764 от 06.08.2019 г., постановено по т. д. №
194/2019 г. на Варненския окръжен съд, в
частта, с която жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят на
„Юробанк България” АД сумата в размер на 29 197.25 швейцарски франка /левова
равностойност – 50 000 лева/, представляваща част от главница от 277 854.72 швейцарски франка по Договор за потребителски
кредит № HL 33562 от 28.02.2008 г., ведно със законна лихва за забава от
08.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79,
ал. от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на
решението. Процесуалният представител на въззивниците сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно наведеното
възражение за погасяване по давност на вземането, поради изтичане на срока по
чл. 110 от ЗЗД. Позовавайки се на заключението на вещото лице намира, че първото
забавено плащане на главница е от 10.01.2012 г., а това за вноска за лихва от
10.12.2011 г.. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от договора за кредит, определяща
автоматичната предсрочна изискуемост при наплащане на изцяло или частично на
три погасителни вноски, счита за обвързваща и цесионера – „Бългериън Ритейнъл
Сървиз“ АД. В продължение на горното, излага, че от настъпването на
предсрочната изискуемост на 10.02.2012 г. е започнала да тече погасителна
давност за вземането. Същата счита за изтекла към предявяването на настоящия
иск на 08.02.2019 г.. За неправилен намира извода на съда за приложение на
разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ, доколкото ищецът е банкова институция. Сочи, че
с извършване на първата цесия банката е загубила качеството си на кредитор по
кредитното правоотношение, което не би могло да се възстанови след обратната
цесия. Връчването на нотариалните покани намира за ирелевантно към настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита. Същото счита, че има характер на покана
за доброволно изпълнение, която не прекъсва или спира погасителната давност. За
неприложимо намира разрешението, дадено в т. 18 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
доколкото процесното вземане не произтича от договор за банков кредит. Моли за
отмяна на обжалваната осъдителна част на решението. Претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски.
Няма доказателствени
искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
„Юробанк България” АД, чрез адв. И.С. със становище за неоснователност на
въззивната жалба. Подробно излага фактическите обстоятелства по спора, а именно
за отпускане на кредита, подписването на множество допълнителни споразумения
към същия, за двете цесии, както и за уведомяване за настъпването на
предрочната изискуемост на кредита. Позовавайки се на заключението на вещото
лице, посочва, че заемната сума е отпусната в пълен размер на 06.03.2008 г., че
непогасените суми по кредита към датата на исковата молба са: главница - 277
854.27 швейцарски франка, лихви – 181 271.79 швейцарски франка и такси – 4
694.88 швейцарски франка. Сочи, че двете цесии са осчетоводени. Към процесния
договор за банков кредит намира за приложими разпоредбите на ЗКИ, както и
указанията, дадени в ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Възражението за погасяване
по давност на вземането, счита за неоснователно, доколкото изявленията за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита са получени от длъжниците на
01.09.2014 г. и 09.10.2014 г.. В подкрепа на горното излага и доводи, че
обслужването на кредита се е осъществявало чрез открита от ищеца банкова сметка
***оящия момент. След обратната цесия и връщането на вземането в патримониума
на кредитодателя, сочи за приложими разпоредбите регулиращи банковите финансови
институции. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира
разноски.
Няма доказателствени
искания.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в
отхвърлителните части, поради което същото е влязло в законна сила.
В
проведеното о. с. з. от 11.02.2020 г., процесуалният представител на въззивниците
поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Изрично
посочва, че не претендира разноски.
В о.
с. з. и в писмена защита процесуалният представител на въззиваемото дружество
излага доводи за основателността на иска. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваната част. Изрично посочва, че не претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от
процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът приема
от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен съд е разгледан
иск, депозиран от страна на „Юробанк България“ АД за солидарно осъждане на Г.Я.С.-П.,
Я. А. П. и Т.Я.П. да заплатят сумата в размер на 29 197.25 швейцарски франка
/левова равностойност – 50 000 лева/, представляваща част от главница в размер
на 277 854.72 швейцарски франка, сумата от 1 409.64 швейцарски франка - договорна
такси по същия договор за периода от 10.03.2016 г. до 05.02.2019 г., както и
сумата от 966.38 лева – нотариална такса за подновяване на договорна ипотека по
Договор за потребителски кредит № HL 33562 от 28.02.2008 г., ведно със
законната лихва върху главниците от от 08.02.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 79, ал. от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ.
В отговора на исковата
молба по реда на чл. 367 от ГПК ответниците Г.Я.С.-П., Я. А. П. и Т.Я.П., чрез
процесуалния си представител, оспорват предявените искове по основание и размер
на претендираните суми. Считат същите за погасени по давност на 10.03.2017 г. поради
настъпването на автоматичната предсрочна изискуемост на кредита на 10.03.2012
г.. За приложима намират разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от договора за кредит,
определяща настъпването на автоматичната предсрочна изискуемост на задълженията
по кредита с неплащането изцяло или частино на три последователни погасителни
вноски. Посочват, че с извършването на първата цесия банката е загубила
качеството си на кредитор по кредитно правоотношение, от където извежда извод
за неприложимост на разпоредбите на ЗКИ. Позовайки се на чл. 119 от ЗЗД намират
за погасени по давност и акцесорните задължения. Навежда доводи за приложение
на кратката тригодишна погасителна давност поради естеството на вземанията.
Считат, че даденото разрешение по т. 18 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС не
следва да се прилага в настоящия случай, доколкото вземането не произтича от
договор за банков кредит. За нищожни поради противоречие с чл. 58 от ЗКИ
намират разпоредбите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 1 от договора поради
предоставянето на неограничени правомощия на банката едностранно да променя
съдържанието на договора. Уговорката на чл. 6, ал. 2 от договора намира за
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗПП и чл. 5 от Директива 93/13,
доколкото същата не съдържа ясни и недвусмислени показатели за служебното
превалутиране при отпускането и погасяването на кредита, по който риска от
валутна промяна е прехвърлен на потребителя.
В допълнителната искова молба ищецът
излага доводи за приложение на ЗКИ и разрешението по ТР № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС към правоотношението. Позовавайки се на датите на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита – 08.10.2014 г. и 09.10.2014 г., релевира доводи за
неоснователност на възражението за погасяване по давност на претендираните
вземания, доколкото исковата молба е предявена на 08.02.2019 г..
В законоустановения срок е депозиран
отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържат подробно
изложените твърдения в предходно депозирания отговор.
Не се спори между страните, а
и от представените доказателства се установява, че между „Юробанк и Еф Джи България” АД /с ново наименование „Юробанк
България“ АД/ и Г.Я.С.-П., Я. А. П. и Т.Я.П. е сключен Договор за потребителски кредит № HL
33562 от 28.02.2008 г.,
по силата, на който „Юробанк България” АД, като кредитодател/кредитор се е
задължила да предостави на кредитополучателите разностойността в швейцарски
франка на сума в размер на 160 000 евро /л. 12/, по курс на банката в деня на усвояване на кредита, а последните се е задължили да върнат сумата по кредита,
ведно с дължимата лихва, която съгласно чл. 3 от Договора е плаваща, като в
момента на сключване на договора в размер на базовия лихвен процент на банката
/БПЛ/ за жилищни кредити в швейцарски франка – 4,5 %, плюс договорна надбавка
от 1,65 пункта. Останалите уговорки между страните касаят усвояването на сумата,
издължаването на кредита с месечни вноски, включващи главница, лихва,
съответната част от годишната такса за управление и обслужване, като крайният
срок за издължаване е 240 месеца /чл. 5, ал. 1 от договора/, изпълнението на
задължението е обезпечено с договорна ипотека върху обектите по чл. 13, ал. 1 от
Договора. В чл. 18, ал. 2 от Договора страните са се съгласили, че при забава за
плащане на три последователни месечни вноски изцяло или частично, остатъкът по
кредита да бъде трансформиран изцяло в предсрочно изискуем.
От заключението по допуснатата
по делото ССчЕ, кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена и
неоспорена от страните се установява, че: 1/. по банковата сметка на един от
кредитополучателите е постъпила сумата от 157 600.12 евро, 2/. към
05.02.2019 г. и към 28.10.2014 г. непогасената главница по кредита е
160 000 евро или 2589 129 швейцарски франка, която е увеличена след
капитализация с 26 804.85 швейцарски франка, 3/. към м. октомври 2014 г.
не са изплатени 35 погасителни вноски с падежи от 10.12.2011 г. и следващи,
като дължимият размер на главницата е в размер на 277 854.72 швейцарски
франка, 4/. Договорите за двете цесии са осчетоводени в счетоводствата на
„Юробанк България“ АД и „Бългериън Ритейнъл Сървисиз“ АД, 4/. заплащането на
погасителните вноски се е осъществявало по разплащателна сметка, открита в
„Юробанк България“ АД. В приложение № 2 към експертизата са описани начислените
вноски по дълга и погасяването им по дата и размер.
В производството са представени два
договора за прехвърляне на вземания по Договора за кредит, съответно от 09.04.2008
г. по силата, на който „Юробанк България“ АД прехвърля на „Бългериън Ритейнъл
Сървисиз“ АД вземане, част, от което е и процесното, съответно на 30.07.2014 г.
„Бългериън Ритейнъл Сървисиз“ АД прехвърля на „Юробанк България“ АД вземането
си спрямо Г.Я.С.-П., Я. А.
П. и Т.Я.П. в размер на 334 525.51 швейцарски франка или 446 612.60
лева.
Видно е от множеството допълнителни
споразумения между длъжниците и цедента, че са предоставени множество гратисни
периоди, както и е осъществявана капитализация на неплатените към всеки момент
задължения за погасителни вноски и лихви /от 16.03.2009 г., от 14.11.2009 г.,
от 01.06.2010 г., от 02.03.2011 г. и от 25.11.2011 г./
Представени са уведомления за втората
цесия по чл. 99 от ЗЗД, както и нотариални покани за обявяване на предсрочната
изискуемост, получаването получаването, на които от длъжниците не се оспорва в
производството /съответно от Т.П. на 09.10.2014 г. по реда на чл. 47 от ГПК, от
Г.С.-П. лично на 08.10.2014 г. и от Я.П. на 09.10.2014 г. по реда на чл. 47 от ГПК/.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
По същество:
Предявен е осъдителен иск за солидарно
осъждане на Г.Я.С.-П., Я. А. П. и Т.Я.П. да заплатят сумата в размер на 29
197.25 швейцарски франка /левова равностойност – 50 000 лева/, представляваща
част от главница 277 854.72 швейцарски франка по Договор за потребителски
кредит № HL 33562 от 28.02.2008 г., ведно със законна лихва за забава от
08.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Видно от данните по делото, както и
от назначената ССчЕ, се установява безспорно, че кредитът е бил усвоен в размер
на 255 242.06 швейцарски франка или 157 600.12 евро, което не се оспорва в настоящото
производство.
Не се оспорва в настоящото
производство неплащането на 35 погасителни вноски с падежи от 10.12.2011 г. до
10.10.2014 г. /вкл./, уведомяването на длъжниците за цедиранията, както и
наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, за които
въпроси съдът препраща към формираните изводи на първоинстанционния съд.
Спорен във въззивното производство е
въпросът за момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, по
повод преценката за настъпване на твърдяното погасяване на вземането по
давност.
Доколкото „автоматично
действие“ на уговорката за право на предсрочна изискуемост е отречено като
несъвместимо с задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и
т. 18 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, отнемането на преимуществото на срока може
да бъде само по воля на кредитора, обективирана с активни действия /в този
смисъл решение № 64 от 09.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о.,
ГК/, поради което наведените доводи в насока за неприложението им се явяват неоснователни.
Настоящият съдебен състав
съобрази, че предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. С оглед на дадените разрешения в ТР № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. Предвид горното,
не могат да бъдат
споделени доводите за неприложимост на разпоредбите на ЗКИ и постановеното ТР №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В процесния случай, видно от
заключението, дадено по ССчЕ, първото просрочено плащане по вноска за главница
е с падеж на 10.01.2012 г., а това за лихвите е с падеж от 10.12.2011 г.. Към
момента на връчване на изявленията за обявяване на предсрочната изискуемост от
цесионера /на Т.П.-09.10.2014 г., на Г.С.-П.-08.10.2014 г. и на Я.П.-09.10.2014
г./ длъжниците са били изпаднали в забава за плащане на повече от 30 погасителни
вноски за главницата, поради което са били налице обективните предпоставки за
обявяване на предсрочната изискуемост.
Процесният договор за банков кредит
обхваща задължение на кредитополучателя да върне отпуснатата сума, следва да се
приеме, че нe се касае за периодично
задължение, макар и да е уговорено да се изпълнява нa части съобразно предвидения погасителен план. С оглед
на горното разбиране, към задължението на длъжника е приложима общата
петгодишна погасителна давност, закрепена в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД /така
решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и
Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о./.
Обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем
в продължение на близо девет години, не освобождава длъжниците от задължението да плащат месечните погасителни
вноски на съответните им падежи. Междинните срокове по плана, макар и да не водят до
типична периодичност, имат правното значение на падежи за съответно изискуемите
части и за двете страни. Крайната дата за ползване на кредита се отнася само за
последната част от главницата, затова и за всяка по-рано изискуема вноска
длъжникът изпада в забава, макар и не за цялата главница, а само за съответно
изискуемата част. В този смисъл и т. 1 от ТР № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС.
Значението на падежа на всяка вноска не може да бъде игнорирано и с оглед в
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, според която, банката може да се снабди с
изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банковия кредит,
което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е
изискуемо. На посоченото основание и с оглед критериите на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
по всеки от падежите следва да се отчита началото на давностните срокове и
давността тече отделно за всяка падежирала анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо съобразно конкретно уговорения погасителен план на
задължението /в този смисъл - Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6629/2013 г., IV г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав,
намира възражението за погасяване по давност на вземането за главница за частично
основателно. Исковата молба е предявена на 08.02.2019 г. и прекъсва течението
за погасителната давност по отношение на всички анюитентни погасителни вноски
от главницата, дължими след 08.02.2014 г., съгласно разпоредбата на чл. 116, б.
„б“ от ЗЗД. Предвид горното, следва да се приеме, че не са погасени по давност
погасителните вноски за главница за периода от 10.02.2014 г. до 08.02.2019 г.. Съобразно
установения размер на дължимата главница от заключението на вещото лице по ССчЕ
и служебно изчисления размер на погасените по давност анюитентни вноски за
главница, съдът намира, че даденото разрешение не променя изхода от настоящия
спор, доколкото не влияе върху основателността на предявения размер на
частичния иск за заплащане на главница в размер на 29 177.25 швейцарски
франка като част от 277 854.72 швейцарски франка.
Вън от горното и само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че гореформираният извод не се
променя и от депозираното заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 13577/2016 г. по описа на Варненския районен съд,
доколкото установителният иск по чл. 422 от ГПК не е уважен. Давността формално
е прекъсната с иницииране на заповедното производство и е спряна в хода на
предходното исково производство, на основание чл. 116 от ЗЗД. Правните
последици обаче от прекъсването й следва да се считат за заличени поради
липсата на произнасяне по същество на спора, а именно: прекратяване на
производството по т. д. № 204/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд и
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Поради гореизложените съображения, първоинстанционното
решение в обжалваната част, предмет на настоящото производство, е правилно като
краен извод и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се
дължат в полза на въззиваемото дружество. Същото изрично в о. с. з. от
11.02.2020 г., чрез процесуален представител заявява, че не претендира
присъждането на разноски, поради което ако такива са сторени остават в тежест
на страната.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
764 от 06.08.2019 г., постановено по т. д. № 194/2019 г. на Варненския окръжен
съд в обжалваната част.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло
в законна сила.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ.
ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.