РЕШЕНИЕ
№ 7189
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110173873 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от А. Н. И., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. М., срещу
„Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано
от управителя И.В.Д. и Д.В.Н., за прогласяване нищожността на сключения между
страните Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №947***
от 04.04.2023г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева,
представляваща частичен иск от 118,48 лв., недължимо платена по процесния ДПК
№947***/04.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.12.2024
г., до окончателното плащане на дължимото.
При условията на евентуалност на предявения иск за прогласяване нищожността на
договора, е предявен искове за прогласяване нищожността, на клаузатана чл. 5 от Договор
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №947*** от 04.04.2023г.,
сключен между страните.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2023г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит №947***, по силата на който ответника е
предоставил на ищеца сумата от 400 лв. за срок от 12 месеца, при ГЛП 3,38 %, годишен
процент на разходите- 49.85%.
Съгласно чл.5 от посочения договор, заема се обезпечавал с поръчителство,
предоставено от „М.В.“ в полза на ответника. Сочи се, че след усвояване на кредита ищеца
установил, че следва да заплати още сумата от 118,48 лв., представляваща обезпечение с
поръчителство.
Излагат се съображения, че клаузата на чл. 5 от Договора за кредит е нищожна,
уговорена в противоречие с добрите нрави и във вреда на ищеца, неотговаряща на
изискването за добросъвестност, тъй като със същата се цели заобикаляне ограниченията на
чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чрез въвеждането на такса за
обезпечение с поръчителството предоставено от и в полза на дружеството заемодател, в
1
лицето на ответника.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения за неоснователност, като посочва, че при кандидатсвтане и
отпускане на кредит през интернет страницата на ответника, кредитополучателя сам избира
дали да посочи личен гарант или да се възползва от допълнителна услуга- предоставяне на
гаранция от Фератум банк, с оглед на което излага и съображения, че посочената клауза е
индивидуално уговорена с ищеца. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
С определение от 07.04.2025г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез увеличаването
му до пълния размер от 118,48 лв.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за прогласяване
нищожност на сключения между страните Договор за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние №947***/04.04.2023г. и заплащане на сумата 118,48 лева,
представляваща платена без основание сума по договора.
Процесният договор за заем е потребителски - страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП, поради което същия се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит
и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на
които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от „М.В.“ в полза на дружеството - ответник. От извършена
служебно справка в А.В. - Т.Р. и публично достъпния Т.Р. на М., достъпен на /адрес/ се
установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е лицето
М.С., идентификация *******-*, чуждестранно юридическо лице, държава: Ф., като същото
лице е и единият от собствениците на М.В. P.L.C. / променено наименование на
F.B./.Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на договора за
кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1,
т.1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на М.С. на Р.Б., което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат
да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем
е в размер на 400 лева, а от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че включвайки и разхода по договора за поръчителство, ГПР по процесния
договор възлиза на 3112,64 %. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР
2
надхвърля 50 %. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която
води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК). Съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за
общ разход. И предвид, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор
не са включени всички действителни разходи, то е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора за поръчителство в общата
сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са
нищожни. Съдът намира, че посредством сключването на договор за поръчителство се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен
процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата
сума, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя
по ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите за него икономически последици
от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Липсата
на разход в договора при изчисляването на ГПР, е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК (В този см.Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, III
ГО, Решение № 261440/4.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение №
3321/21.11.2022г. по в. гр. д. № 8029/2021 г. на СГС). Доколкото не е спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК.
От друга страна, съдът счита, че по отношение на разпоредба на чл. 5 от договора,
предполагаща предоставянето на обезпечение, следва също да бъде посочено изрично в
договора, че възнаграждението по нея следва да се включи в ГПР. Действително, за
кредитополучателя съществува възможност да избере дали това да е предложено от него
физическо или юридическо лице, или предложеният от кредитора поръчител „Ф.Б.“, но това
не променя факта, че дължимото в тази връзка възнаграждение (такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР в
случаите, в които лицето, кандидатстващо за кредит е избрало за поръчител „F.B.“. Липсата
на изрично отбелязване в договора за кредит, че има въобще подобен разход, с изричното му
включване в ГПР, е в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК, което води до
неравноправност на тази клауза от договора.
С оглед гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи по кредита. От заключението по приетата ССЕ, че установи, че по
процесния договор ищеца е заплатил сумата от 118,48 лв. за поръчителство, поради което
същата подлежи на връщане. Или иска, като основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
11.12.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 2280,00 лв., от които 130,00 лв. за дължима държавна такса, 350,00 лв. за депозит
за вещо лице и 1800,00 лв. за адв. възнаграждение, съгласно ДПЗС и фактура.
3
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от А. Н. И., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11 ЗПК, Договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №947***/04.04.2023г., сключен
между страните.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 118,48 лева (сто
и осемнадесет лева и 48 стотинки), представляваща недължимо платена сума по Договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №947***/04.04.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.12.2024 г.
до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 2280,00 лева
(две хиляди двеста и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски, от
които сумата от 80 лв. за заплатена държавна такса, 350,00 лв. за депозит за вещо лице и
1800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4