РЕШЕНИЕ№
212
гр.Бургас, 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ти наказателен
състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Анатоли Бобоков
при участието на
секретаря Д.М., като разгледа НАХД №5819 по описа на БРС за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата
на ***, с ЕИК ***, против наказателно постановление № 02-0002661
от 25.11.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" в
гр.Бургас, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 128, т.2 от Кодекса на труда КТ) и на
основание чл. 415в ал.1 вр.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочат
се нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не е ясно какво
е нарушението. Намира, че задължението за заплащане на посоченото
възнаграждение е осъществено и не е налице соченото нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв.К., която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – Дирекция "Инспекция по
труда" - Бургас, надлежно призован, изпраща представител, който моли за
потвърждаване на НП.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния седмодневен
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е подадена пред териториално и
материално компетентен съд. Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Св.В. извършил проверка на жалбоподателя във връзка с постъпил сигнал за
неизплатени трудови възнаграждения. При проверката било констатирано, че към 23.08.2019г.
жалбоподателя не е изплатил трудовото възнаграждение за м.май 2019г. на
работника *** в размер на 238,99 лева, който бил на
длъжност „шофьор“. Управителя на дружеството попълнил декларация, в която
посочил, че сумата била заплатена, заедно с други командировъчни разходи. След
запознаване с банковите бордера, актосъставителят счел, че дружеството не било
изпълнило задължението си да заплати възнаграждението на работника тъй като в
основанието за платената сума се сочело „аванс и командировъчни разходи“, но не
и трудово възнаграждение за съответния месец.
При тези факти на 28.08.2019 г св.В. в присъствието на свидетел и представител
на жалбоподателя съставила срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение, в който описаното нарушение е било квалифицирано
по чл. 128, т.2 от КТ.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства
административнонаказаващият орган издал атакуваното наказателно постановление.
В него при пълна идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация
на нарушението както в акта, и на основание чл. 415в ал.1 и чл. 414, ал.1 от КТ
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева. Това е
така, тъй като до приключвана на проверката АНО приема, че нарушението е
отстранено.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от материално и териториално
компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материално правна норма. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство.
Съдът обаче приема, че нарушението не е доказано по категоричен начин.
Съгласно нормата на чл. 128, т.2
от КТ "Работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се
изплати трудовото възнаграждение е посочен в чл. 270, ал.3 от КТ – лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда в банка. В случая от
приложените банкови бордера се вижда, че на работника е преведена много
по-голяма сума от дължимото му се
трудово възнаграждение, като в тази сума са включени и разходите за
командировъчни съгласно приложена заповед за командировка. Обстоятелството, че
в бордерото погрешно е посочено основанието за плащане не означава, че
работника не е получил сумата. Видно от показанията на актосъставителя АУАН е
съставен именно защото в основанието за плащане вместо трудово възнаграждение е
посочено аванс и командировъчни разходи. При това положение съдът приема, че
работодателя е изпълнил задължението си за заплащане своевременно на трудовото
възнаграждение и не е налице соченото нарушение.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1, предложение първо от ЗАНН,
Бургаският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление постановление № 02-0002661 от
25.11.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" в
гр.Бургас, с което на ***, с ЕИК *** за нарушение на чл. 128, т.2 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 415в ал.1 вр.414, ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.