№ 21082
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110110539 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Макроадванс“ АД, с ЕИК: *********,
уточнена с допълнителна молба с вх. № 65982/22.03.2024 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ж.Т., срещу С. С. Т., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1/ сумата от 3000 лева – главница по договор за
потребителски кредит № 157745/21.02.2022 г.; 2/ сумата от 582.87 лева –
договорна лихва за периода от 22.02.2022 г. до 21.01.2023 г. и 3/ сумата от 213.
36 лева – обезщетение за забава за периода от 22.03.2022 г. до 02.05.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31150/2023 г. по
описа на СРС – 02.05.2023 г. /пред РС Сливница/, до окончателното
изплащане на вземането.
В условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 3000 лева – получена от ответника без правно
основание – ако съдът приеме договора за недействителен – ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.02.2024 г. до окончателното
плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен на 21.02.2022 г.
договор за банков кредит между ищеца, като кредитодател, от една страна и
ответника С. С. Т. като кредитополучател. Твърди се, че въз основа на така
1
сключения договор заемодателят е отпуснал кредит в размер на 3000 лева., със
срок на изплащане от 11 месеца т.е. с краен срок на издължаване 21.01.2023 г.
– съгласно погасителен план. Уточнява се, че договорът бил сключен от
разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПК и другите закони,
приложими за този вид договори.
В тази връзка и се твърди, че кредитът бил усвоен чрез превод през каса
на „Изипей“ АД – като сумата била получена от заемополучателя на
21.02.2022 г. Поради това и договорът бил произвел действие. Посочва се, че
въпреки това ответникът не извършил никакви плащания по договора.
Поддържа се, че към момента на подаване на заявлението кредитът бил
падежирал изцяло, поради което и предсрочна изискуемост не е обявявана.
Излагат се подробни доводи, че ищецът бил финансова институция, а не
банка.
В условията на евентуалност и ако съдът приемел процесния договор за
недействителен – се иска ответникът да бъде осъден да заплати чистата
стойност на кредита от 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – доколкото сумата от 3000 лева е действително усвоена и би
се оказала получена без правно основание.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит №
157745/21.02.2022 г. с погасителен план към него и ОУ, стандартен
европейски формуляр, разписка за извършено плащане и кореспонденция по
електронна поща.
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично – на 20.06.2024 г.
Въпреки това в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК отговор не е
постъпил.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г.,
процесуалният представител на ищцовото дружество в писмено становище
прави искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован – съобщението, връчено му чрез
работодател на 06.08.2024 г., не се явява в първото по делото съдебно
заседание. От ответната страна не е постъпило искане делото да бъде
разгледано в нейно отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от
това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема
становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в
нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът прави искане
/обективирано в писмено становище с вх. № 340182/25.10.2024 г./ за
2
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
От представените писмени доказателства (договор за потребителски
кредит № 157745/21.02.2022 г. с погасителен план към него и ОУ, стандартен
европейски формуляр, разписка за извършено плащане и кореспонденция по
електронна поща) може да се направи извод за вероятната основателност на
предявените искови претенции. Предвид изложеното съдът намира, че са
налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника.
В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите
претенции на Макроадванс“ АД, с ЕИК: ********* срещу С. С. Т., с ЕГН:
********** за установяване на следните вземания: сумата от 3000 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
157745/21.02.2022 г., вкл. сумата от 582.87 лева – договорна лихва за периода
от 22.02.2022 г. до 21.01.2023 г., сумата от 213. 36 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 22.03.2022 г. до 02.05.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31150/2023 г. по
описа на СРС – 02.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Горното налага предявените исковете да бъдат уважени, като на
основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 31150/2023 г. по описа на
СРС:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 125.93 лева, от които 75.93 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, които са действително извършени. С оглед
изхода на делото тези разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 10539/2024 г. по описа на
СРС:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 435.93 лева, от които 75.93 лева държавна такса и 360 лева –
юрисконсултско възнаграждение, видно от списък по чл. 80 от ГПК,
обективиран в писмено становище с вх. № 340182/25.10.2024 г.– като
разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
минималния размер от 100 лева.
3
Посочените разноски от общо 175.93 лева следва да бъдат присъдени
изцяло.
Ответникът не взема становище по делото и не претендира разноски..
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. Т., с ЕГН: ********** и
адрес: ********* ДЪЛЖИ на „Макроадванс“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.С Раковски 147, ет.5, ап.14,
сумата от общо 3796.23 лева, която включва: 1/ сумата от 3000 лева –
главница по договор за потребителски кредит № 157745/21.02.2022 г., 2/
сумата от 582.87 лева – договорна лихва за периода от 22.02.2022 г. до
21.01.2023 г. и 3/ сумата от 213. 36 лева – обезщетение за забава за периода от
22.03.2022 г. до 02.05.2023 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 31150/2023 г. по описа на СРС – 02.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 31150/2023
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА С. С. Т., с ЕГН: ********** и адрес: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Макроадванс“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.С Раковски
147, ет.5, ап.14, сумата от 125.93 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. 31150/2023 г. по описа на Софийския РС и сумата от
175.93 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 10539/2024 г. г. по описа на Софийския РС.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване
в тази му част.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч. гр. д. № 31150 по описа за 2023 г. на Софийския РС да
бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4