№ 540
гр. К., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., *** ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100844
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК от К. Р. К.
против П. П. М..
В исковата молба ищцата заявява, че с ответника са живели на семейни
начала от 2012 г. до 2015 г. През периода от време 2013 г. до 2014 г.
ответникът изтърпявал наказание Лишаване от свобода в Затвор. По време на
съвместното им съжителство се родило детето им Р. П. М., с ЕГН **********
на 8 г.
Твърди, че с детето живеят в жилище в гр. П., което е с добри жилищни
условия. След раздялата им с ответника единствено тя се грижи за детето.
Сочи, че разходите, свързани с отглеждането му - за храна, дрехи, обучение
са нараснали неимоверно и вече не е в състояние да ги заплаща сама,
ответникът, като родител на детето, също следва да поеме своя дял от
издръжката му. Същият е търсил детето епизодично за осъществяване на
лични контакта през 2019 г. -2020 г. и след това преустановил контактите.
Заявява, че П. М. не предоставя средства за издръжка на детето си.
Детето Р. П. М. посещава в редовна форма на обучение СУ „Х." гр. П. и
е записан в 2 клас.
Ищцата заявява, че доходите й са единствено от трудови
възнаграждения, които получава като технолог в А. ЕАД, гр. С., за което
представя удостоверение за доходи от 18.03.2022 г.
Сочи, че комуникацията между нея и ответника е затруднена, тъй като
мобилният телефон е изключен и към настоящия момент е невъзможно да
1
сключат споразумение относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето, личните контакта на детето с бащата, както и
размера на издръжката.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 127 ал.2 от СК моли съда
да постанови решение, с което: да предостави упражняването на родителските
права върху роденото от съвместното им съжителство дете - Р. П. М., с ЕГН
********** на неговата майка и законен представител - К. Р. К., с ЕГН
**********; да постанови местоживеенето на детето Р. П. М. да бъде в дома
на неговата майка К. Р. К., с ЕГН **********; да определи на ответника
режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, с преспиване от 10.00 ч. на съботният ден до 16 ч. на неделният ден,
както и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с платеният годишен отпуск
на майката. Моли, на основание чл. 149 от СК съдът да осъди ответника П. П.
М., с ЕГН **********, с адрес гр. Р., кв. „Г.", ул. Ф. *** да заплаща на детето
Р. П. М., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. Р.
К., с ЕГН ********** издръжка за минало време в размер на 200 лв. месечно,
за периода една година преди подаване на иска в съда или считано от
28.03.2021 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Моли, на основание чл. 143 от СК съдът да осъди П. П. М., с ЕГН
**********, с адрес гр. Р., кв. „Г.", ул. Ф. ***, да заплаща на детето Р. П. М., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. Р. К., с ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда до настъпване на законови
обстоятелства за изменяването или прекратяването й, платима до 10-то число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Претендира присъждането на разноски по делото и адвокатско
възнаграждение.
Сочи банкова сметка за присъждане на издръжката: *** в У. АД, с
титуляр К. Р. К..
С настоящата искова молба прави предложение до ответника за
сключване помежду им на споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Е. Е., в
качеството на особен представител на ответника, с който заявява, че счита
предявения иск за допустим.
С оглед на изложените от страна на ищцата факта и обстоятелства,
относно дългогодишната раздяла с бащата на детето и липсата на контакт с
него, искът се явява и вероятно основателен в частта относно упражняването
на родителските права, местоживеенето на детето и личните отношения на
бащата с него.
Поради липса на твърдения за нужди на детето по-големи от обичайните
за възрастта му и при липса на данни за финансовото състояние на бащата,
счита че исканата издръжка е прекомерна и такава следва да се присъди в
границите на определения от закона минимум, а именно - 162,50 лв. за
минало време и 177,50 лв. - от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на законови обстоятелства за изменяването или прекратяването й.
Дирекция „Социално подпомагане” – К. не изпраща процесуален
представител по делото. По делото е приет социален доклад, изготвен от
2
Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – К.
относно защита правата и законните интереси на детето Р. П. М..
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № *** от *** г. на Р. П. М. се установява, че страните по делото
са родители на същото.
По делото е представена служебна бележка из. № *** г., издадено от
директора на СУ „Х.“ – П., от което се установява, че детето Р. е записано
като редовен ученик във *** клас през учебната 2021/2022 г.
От представения по делото социален доклад се установява, че страните
по делото са живели на съпружески начала за периода 2012-2013 г. През
октомври 2013 г. се родил синът им Р. П. М., през това време ответникът се
намирал в затвора в град П.. Майката на детето решила да прекрати връзката
си с него и сама да се грижи за детето. След излизането му от затвора бащата
се е срещал когато пожелае с детето си, но след края на 2020 г. до настоящия
момент не се е обаждал по телефон и не е инициирал среща с детето. На
базата на извършеното проучване е установено, че Р. П. М. се отглежда от
своята майка в жилището на нейна приятелка в град П.. За детето е осигурено
достатъчно жилищно пространство, храна, облекло и всичко необходимо, за
де се чувства добре. Посочено е, че майката никога не е ограничавала детето
да се среща със своя баща, но същият не е изразявал желание за срещи, не
отговарял и на предоставените телефонни номера.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Д.И.Д. и Н.Б.С..
От показанията на свидетелката Д. (първа братовчедка на ищцата) се
установява, че К. и П. са живели заедно около 2-3 години. От съжителството
си имали родено дете Р., на ***, което е имало броени пъти контакт с бащата.
Когато се е родило детето, П. е бил в затвора, като К. му е ходила на
свиждане, водила е и детето. Двамата не са се карали по принцип, П. просто
не е търсил детето. Майката полага ежедневни грижи за детето, като с
помощта на родителите си и роднини се справя. Р. имал кожен проблем, за
който се използват кремове. Заявява, че детето ходило на рисуване един път
седмично за 10 лева на час.
От показанията на свидетелката С. се установява, че двете с К. са
приятелки от 13 години. С П. се е запознала след като К. заживяла съвместно
с П., преди това не го е познавала. Заявява, че К. и П. около 2 години са
живели заедно в Б.. Разделили са се преди да се роди детето. Тъй като в Б.
няма достатъчно работа в момента К. и Р. живеят в П.. Сочи, че Р. учи в
местното училище. Бащата не е полагал грижи за детето по никакъв начин. К.
сама се справя с отглеждането му.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите, не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят
децата им, спорът се разрешава от районния съд. При този иск съдът
определя не само при кого от тях да живеят децата им, но и кой от родителите
да упражнява родителските права по отношение на тях, режима на лични
отношения и издръжката на децата. Това е така защото живеенето с родителя
3
е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения,
като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето
живее.
По делото се установи, че от раздялата на страните до приключване на
устните състезания само ищцата, за разлика от ответника е полагала лични
грижи и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието и издръжката на
детето Р..
При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да
живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права,
съдът трябва да се ръководи, изключително от интересите на детето,
преценени с оглед на редица обстоятелства, а именно: родителските качества,
полагане на грижи и умение за възпитание, морални качества на родителя,
привързаност на детето и др.
С оглед възрастта на детето ***, посоченото в социалния доклад, че
между Р. и майка му съществува силна емоционална привързаност съдът
намира, че детето следва да остане да живее при ищцата. В тази връзка съдът
намира, че следва да отбележи, че по делото липсват доказателства къде
живее бащата П. П. М., както и дали има жилище, което да е подходящо за
отглеждане на детето. По делото липсват доказателства за социалната му
среда, моралните му качества, трудова заетост и всички останали
предпоставки включващи се в родителския капацитет. Нещо повече в
изготвения и приет по делото социален доклад е посочено, че емоционалната
връзка между бащата и детето е прекъсната. От друга страна в социалния
доклад е посочено, че жилището майката и детето живеят в жилище, което е
собственост на приятелка на К. в град П.. Къщата е на два етажа. За Р. има
обособена детска стая, която е обзаведена със спално легло и гардероб. През
зимния сезон жилището се отоплява на ток, с климатици. Дворното
пространство е посято с тревни площи, през летния сезон се отглеждат
земеделски култури. В социалния доклад е посочено още, К. К. е трудово
заета, като отскоро е започнала работа в ПГ по ресторантьорство и
хотелиерство, град П.. Р. е ученик в трети клас при СУ „Х.“, град П.. Детето
има изградена силна емоционална връзка със своята майка, която полага
преките грижи за него. Детето комуникира и с близките си по майчина линия.
Родителите на П. М. са починали и никой от роднинския кръг на бащата не
комуникира с детето. Посочено е, че детето от раждането си е отглеждано от
своята майка, с подкрепата на нейните родители. От социалния доклад се
установява, че за Р. има осигури дом, достатъчно жилищно пространство,
обувки, дрехи, играчки, храна. Детето има достъп до здравеопазване и
социални контакти. Между бащата и Р. няма изградена емоционална връзка.
Бащата на детето не комуникира със сина си и не търси връзка с него.
По делото не е установено ищцата да е имала или да има аморални или
противообществени прояви, които да създават отрицателен неин облик и лош
пример за това дете. Не е и установено и социалната среда, в която живее
същата да е неподходяща за детето на страните. Всички тези обстоятелства в
съчетание с възрастта на детето, както и становището на Дирекция „Социална
подпомагане” – К. налагат само извода, че в интерес на това дете е на ищцата
по делото да се предоставят за упражняване родителските права върху него,
тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го отглежда и възпитава /
4
р. II от ППВС № 1/1974 г./.
При това положение съдът следва да определи и мерки на лични
отношения на ответника с детето и издръжката на същото. Безспорно е, че за
правилното и хармонично развитие на детето, то следва да осъществява лични
контакти със своя баща. В конкретния случай съдът намира, че след като
детето се отглежда от майката, респ. родителските права върху него се
упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го вижда и да
контактува с него. С оглед обаче липсата на доказателства относно
жилищните условия на бащата, ниската възраст на детето, прекъснатата
връзка между бащата и детето съдът счита, че първоначално определеният
режим следва да бъде без преспиване.
Съдът счита, че с оглед установяване на емоционалната връзка между
бащата и детето следва да бъде определен режим на лични контакти, който да
се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа
до 16.00 часа без преспиване и две седмици през лятото, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
При решаване на въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът
съобрази нуждата от такава с оглед възрастта и обикновените условия на
живот, както и възможностите на родителите му да осигурят издръжка с
оглед на техните доходи, имущество и квалификация. От своя страна чл. 143,
ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетието си деца, като това задължение е безусловно,
независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. С оглед на тази разпоредба и двамата родители дължат
издръжка на детето си, като размера на същата се определя, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК. Съгласно ал. 2 на горецитираната
разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента за
страната е 710 лева (Постановление № 316 на МС от 20.12.2017 г.), т.е.
размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 177. 50 лева.
Към момента на приключване на съдебното дирене детето Р. П. М. е на
***, т.е. малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща му е
сред кръга на лицата, дължащи издръжка.
По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
възпитанието и отглеждането на детето Р. се полагат единствено и само от
неговото майка К. Р. К.. По делото е установено, че ищцата живее заедно с
детето в жилище на нейна приятелка, като има подкрепата на родителите си.
По делото няма обаче данни за доходите на ответника П. П. М.,
материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед
вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на
непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника
от задължението му да дава издръжка на сина си Р., съобразена с възрастта и
нуждите му. Още повече, че ответникът М. се намира в трудоспособна
възраст и няма данни да има здравословни проблеми.
5
От изложеното по- горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна
заплата за страната е 710,00 лева, т.е. размерът на минималната месечна
издръжка за едно дете е 177.50 лева.
Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на издръжката се
вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите
на лицето, което има право на издръжка.
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който са поддържали до момента или който искат да поддържат.
Претендираната издръжка от 300 лева месечно за детето Р. надхвърля
средствата, които са необходими за съществуването му и нормалното му
развитие. При определяне размера на издръжката съдът взе предвид
установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да
се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.
Съдът счита, че за задоволяване на основните нужди на детето Р. от
издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка в размер на 220,00 лева, а останалата част от сумата, следва да се
поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание. Над размерите от 220,00 лева до претендираните
300,00 лева предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на
детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към
издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК.
В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че са налице
изключителни нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка
определена от съда извън определения размер на издръжката.
Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на
издръжката, считано една година преди предявяването на иска, а именно от
06.04.2021 г., тъй като грижите за детето, след като родителите му са се
разделили, са били полагани единствено от неговата майка. Издръжка за
минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен
размер. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че за
миналия период от фактическата раздяла между страните до датата на
завеждане на иска ответникът да е давал издръжка на детето си в пари, или в
натура. По тези съображения, съдът намира предявения иск с правно
основание чл. 149 от СК за основателен. Ищцата претендира издръжка по чл.
149 една година преди предявяване на иска в размер на 200 лева. Следва да
се има предвид, че през периода от 06.04.2021 г. до 06.04.2022 г. размерът на
минималната работна заплата е бил между 650 лева и 710 лева месечно. По
тези съображения съдът намира, че следва да оредели издръжка за периода
06.04.2021 г. до 06.04.2022 г. в размер на 180,00 лева В тази връзка съдът
намира, че следва да отбележи, че над този размер издръжката не би била в
6
законно определения размер.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 730,00 лева,
представляващи платена държавна такса, възнаграждение за особен
представител и възнаграждение за един адвокат.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– К. сумата от 316.80 лева, представляващи дължима държавна такса върху
размера на присъдената издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 20 лева сметка
на Районен съд - К. представляваща окончателна държавна такса за
разглеждането на иска.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Р. П. М., с ЕГН ********** на майката К. Р. К., ЕГН **********, с
адрес град П., улица „***.
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Р. П. М., с ЕГН ********** да
живее при майка си К. Р. К., ЕГН **********, с адрес град П., улица „***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата П. П. М., ЕГН
**********, с адрес: град Р., кв. „Г.“, улица „Ф.“ *** с детето Р. П. М., с ЕГН
********** както следва, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа до 16.00 часа без преспиване, както и петнадесет дни през лятото,
когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, с адрес: град Р., кв. „Г.“, улица
„Ф.“ *** да заплати на основание чл.149 от ГПК на малолетното си дете Р. П.
М., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. Р. К.,
ЕГН **********, с адрес град П., улица „*** издръжка за минало време в
размер на 180,00 лева, считано от 06.04.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.04.2022 г. като отхвърля иска до претендирания
размер от 200,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, с адрес: град Р., кв. „Г.“, улица
„Ф.“ *** да заплаща на малолетното си дете Р. П. М., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител К. Р. К., ЕГН **********, с адрес град
П., улица „***, ежемесечна издръжка в размер на 220,00 лева считано от
06.04.2022 г. до настъпване на основания за нейното изменяване или
прекратяване, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане,
като отхвърля иска до претендирания размер от 300,00 лева, като
неоснователен. Издръжката ще бъде заплащана по банкова сметка на майката
с ***, в „У.“ АД, с титуляр К. Р. К..
7
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, с адрес: град Р., кв. „Г.“, улица
„Ф.“ *** да заплати на К. Р. К., ЕГН **********, с адрес град П., улица „***,
сумата от 730,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, с адрес: град Р., кв. „Г.“, улица
„Ф.“ *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – К. държавна такса в размер на 316.80 лева върху присъдения
размер на издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, с адрес: град Р., кв. „Г., улица
„Ф.“ *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – К., сумата от 20 лева представляваща държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8