МОТИВИ към Решение №
260039/18.01.2021 г. по НАХД № 5423/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Производството
по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура -
Бургас, с което на основание чл. 375 от НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия С.В.В., ЕГН **********,
за извършено от него престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
за това, че в периода от 14.08.2014 г. до 27.09.2014 г., в гр. Бургас, при
условията на продължавано престъпление - като извършил две деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, съставил неистински частни
документи - Договор за мобилни услуги № 610989*** от 14.08.2014 г. и Договор за
мобилни услуги №
********* от
27.09.2014 г., в частта им, в която е положен подпис, на който е придаден вид,
че е изпълнен от С. Ст.М., без действителност той да е сторил това, и ги
употребил пред „Космо България Мобайл“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно
отношение - правото на ползване на мобилни услуги и задължението да бъдат
заплащани използваните услуги, както следва:
1. На
14.08.2014 г., в гр. Бургас, съставил неистински частен документ - Договор за
мобилни услуги № ********* от 14.08.2014 г., в частта му, в която е положен
подпис, на който е придаден вид, че е изпълнен от С. Ст.М. без действителност
той да е сторил това и го употребил пред „Космо България Мобайл“ ЕАД, за да
докаже, че съществува правно отношение - правото на ползване на мобилни услуги
и задължението да бъдат заплащани използваните услуги;
2.
На 27.09.2014 г., в гр. Бургас, съставил неистински
частен документ - Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2014 г., в
частта му, в която е положен подпис, на който е придаден вид, че е изпълнен от С.
Ст.М., без действителност той да е сторил това, и го употребил пред „Космо
България Мобайл“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение - правото на
ползване на мобилни услуги и задължението да бъдат заплащани използваните
услуги.
В
пледоарията си прокурорът застъпва, че обвиняемият е извършил престъплението,
позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание от 1000
лв.
Защитника
на обвиняемия - адв, В. Г. от БАК, пледира за постановяване на решение, с което
на подзащитният му да бъде наложено наказание в минимален размер от 1000 лв.
В
съдебно заседание обвиняемият редовно призован се явява лично, като в
последната си дума заявява искане за минимално наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно
и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият
С.В.В. ************************“, неосъждан /л. 11 от делото/.
Към
месец август 2014 г. свидетелят И.М.Б. работел в офис към мобилен оператор
„Теленор България“ ЕАД, находящ се в гр. Бургас, к-с „ Изгрев“, бл. 147,
магазин „Пикадили“. На 14.08.2014 г. обвиняемият С.В. отишъл в магазина, в
който работел свидетеля И.Б., с намерението да сключи на
името на С. Ст.М.
договор за мобилни услуги, да подпише и приложенията към него, и да употреби
същите пред „Космо България” ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение
- правото на ползване на мобилни услуги и задължението да бъдат заплащани
използваните услуги между С. Ст.М. и “Космо България” ЕАД. Свидетелят И.Б.
предоставил готова бланка на Договор за мобилни услуги № 610989**27/14.08.2014
г., по абонаментен план за СИМ карта № **** както и готова бланка на Приложение
към договор № 6109897**7/14.08.2014 г. Обвиняемият В. положил подпис в графите
„потребител” в договора, а също и в приложението към него, и ги представил пред
свидетеля И.Б., за да докаже, че съществува правно отношение. След това била
подадена заявка за активиране на услугата.
Към
месец септември 2014 г. свидетелката С.Р.Д. работела в офис към мобилен оператор
„Теленор България“ ЕАД, находящ се в гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 47.
На 27.09.2014 г. обвиняемият С.В.В. отишъл в магазина, в който работела
свидетелката С.Д., с намерението да сключи на името на С. Ст.М. договор за
мобилни услуги, да подпише и приложенията към него, и да употреби същите пред
„Космо България” ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение - правото на
ползване на мобилни услуги и задължението да бъдат заплащани използваните
услуги между С. Ст.М. и “Космо България” ЕАД. Свидетелката Д. предоставила
готова бланка на Договор за мобилни услуги № *********/27.09.2014 г., по
абонаментен план за СИМ карта № ********* както и готова бланка на Приложение
към договор № 6113**284/27.09.2014 г. Обвиняемият В. положил подпис в графите
„потребител” в договора, а след това и в приложението към него, и ги представил
пред свидетелката Д. за да докаже, че съществува правно отношение. След това
била подадена заявка за активиране на услугата.
По
доказателствата:
Съдът
възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав
на основание на чл. 378, ал. 2 от НПК. От гласните доказателствени средства:
показанията на свидетелите С. Ст.М. /л. 33 от ДП/, С.Р.Д /л. 79, л. 131 от ДП/
и И.М.Б /л. 82, л. 132 от ДП/; от писмените доказателства: договор за мобилни
услуги № *********/14.08.2014 г. и приложение /л. 10-13 от ДП, л. 190-194 от
ДП/, договор за мобилни услуги № *********/27.09.2014 г. и приложение /л. 21-22
от ДП, л. 195-199 от ДП/, формуляр за регистриране /л. 14-15, 18 от ДП/,
фактура /л. 19 от ДП/, покана за доброволно плащане /л, 21 от ДП/, справка за
съдимост /л. 11 от делото/, писмо от ТД НАП - Бургас /л. 230 от ДП/, писмо от
ТД НАП - Бургас, разпореждане за частично прекратяване и разпореждане за
разпределение /л. 12-14 от делото/; както и от съдебно-графическа експертиза №
57/17.02.2017 г. /л. 58-59 от ДП/, съдебно-графическа експертиза №
297/31.08.2017 г. /л. 98-100 от ДП/, съдебно- почеркова експертиза от
21.11.2017 г. /л. 102-110 от ДП/ и от тройната съдебно- графическа експертиза
/л. 153-157 от ДП/. Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По
делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо
приема едни от тях за сметка на други.
От
правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае обвиняемия за виновен,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че обвиняемият С.В.В. е осъществил от обективна и субективна
страна всички
признаци на състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Налице
са частни документи по смисъла на т. 3 от Постановление №
3 от 28.03.1982 г. по н.д. № 12/1981 г. на ПВС, съгласно което частен документ
е този, който е съставен от частно лице лично или като представител на друго
частно лице или от длъжностно лице извън кръга на службата му, съответно от
представител на обществеността извън кръга на възложените му функции.
Процесиите частни документи са неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК -
неистински документ е този, на който е придаден вид, че изхожда от друго лице,
т. е. действителният му автор не е този, посочен като такъв. В тази връзка по
делото се събраха категорични доказателства, че обвиняемият е съставил
неистински частни документи - Договор за мобилни услуги № 6109897*от 14.08.2014
г. и Договор за мобилни услуги № 6113732* от 27.09.2014 г., в частта им, в
която е положен подпис, на който е придаден вид, че изхожда от св. С. Ст.М. без
действителност той да е сторил това. По този начин е създадена невярна
представа у третите лица по отношение на автора на документа.
За
съставомерността на деянието по чл. 309, ал. 1 от НК от обективна страна е
необходимо освен съставянето на неистински или преправянето на истински частен
документ още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не
съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или
някое правно отношение. Изпълнителното деяние е довършено, когато документът е
употребен, т. е. когато е осъществена и втората съставка на двуактното
престъпление. Употребата ще е налице с представянето на документа пред
съответното длъжностно лице или пред частно лице за доказването на определени
обстоятелства. В настоящия случай документите са употребени пред служители на
мобилния оператор, и тогава престъплението е било завършено, т.е., когато е
налице представянето им пред тях.
Налице
е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Престъпната дейност на
обвиняемия е квалифицирана като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като деянията извършени от него, на процесиите дати,
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
От
субективна страна деецът трябва да съзнава, че използва неистински документ и
го представя пред съответното лице. В случаят неистинските документи са
съставен и употребени умишлено от обвиняемия при наличието на "пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като обвиняемият С.В. е
съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
По вида
и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият С.В.В. бе признат за виновен, законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години. В същото време,
към момента на извършване на деянието, по отношение на обвиняемия са налице
законово предвидените материалноправни предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени
вреди;
3. обвиняемият С.В.В.
не е осъждан за престъпление от общ характер;
4.
обвиняемият веднъж е бил освобождаван от наказателна
отговорност, но са налице предпоставките за повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, поради последователното
изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок по чл. 86.
ал. 1, т. 3 от НК.
Видно
от справката за съдимост, по НАХД 619/2008 г. по описа на БРС, обвиняемият е
бил освобождаван от наказателна отговорност и му е било наложено наказание
глоба в размер на 800 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца, като решението на съда е влязло в сила на 12.06.2008 г. Съгласно
Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г. на Пленума на ВС,
лицето, което е освободено от наказателна отговорност по чл. 78а, може да бъде
повторно освободено по реда на чл. 78а от НК, ако е изтекла една година от
изпълнение на наложената мярка за обществено въздействие или глобата. По делото
обаче няма данни подсъдимият да е заплатил наложената глоба от 800 лв. Съгласно
т. 7 от ТР № 2/28.02.2018 г. по т.д. 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, институтът на
чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било
освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано
изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай,
освен давностния срок. следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал.
1, т. 3 НК. От представените от ТД на НАП - Бургас доказателства се установява,
че за събирането на глобата от 800 лв. по НАХД 619/2008 г. е било образувано
изпълнително дело. По изпълнителното производство е било изпратено съобщение за
доброволно изпълнение от 25.05.2006 г., с постановление от 11.08.2008 г. е
наложен запор върху банкови сметки, на 07.10.2008 г. е постъпила сумата в
размер на 259.86 лв., а с разпореждане от 09.10.2008 г. е извършено
разпределение на постъпили суми. С разпореждане от 11.01.2019 г. производството
по принудително изпълнение е прекратено по отношение на останалата сума от
540.14 лв. по НАХД 619/2008 г., поради изтекла давност. В случая последното
действие по изпълнението е било на дата - 09.10.2008 г., когато е извършено
разпределение на постъпилите суми, и по своята същност това е последното
действие, което е прекъснало давността, т.е. след тази дата е започнал да тече
нов 2 - годишен срок /чл. 82, ал. 3 НК, вр. с ал. 1, т. 5 НК/. Доколкото след
09.10.2008 г. не са били предприети никакви изпълнителни действия, наказанието
глоба е станало неизпълнимо по принудителен ред на дата - 09.10.2010 г., на
основание чл. 82, ал. 1, т. 5 НК. От тази дата е започнал да тече едногодишния
срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, който за обвиняемия е изтекъл на 09.10.2011
г., поради което няма пречка да бъде отново освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК за процесното деяние.
5.
с престъплението не е причинена тежка телесна повреда
или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества; нито са налице множество престъпления; престъплението не е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
Съгласно
константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на
чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете
чистото съдебно минало на обвиняемия. Действително, предпоставка за прилагането
на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. Отегчаващи
обстоятелства не бяха отчетени. Всичко това кара съдът да приеме, че
обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност. Поради
тези съображения съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание в
минималния предвиден в закона размер, а именно - "Глоба" в размер на
1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализирано наказанието в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът намери, че направените в хода на ДП
разноски в размер на 1036.23 лева следва да бъдат възложени в тежест на
обвиняемия, като същите бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР - Бургас, както
и на основание чл. 190, ал. 2 НПК - държавна такса в размер на 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист, следва да се заплати по сметка на PC - Бургас.
В
съответствие с чл. 112, ал. 4 от НПК съдът постанови след влизане на решението
в сила, веществените доказателства - Договор за мобилни услуги №
*********/14.08.2014 г. /с ценова листа/ и Договор за мобилни услуги №
*********/27.09.2014 г. /с ценова листа/, да останат по делото в срока на
съхранението му, след което същите да бъдат унищожени заедно с делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът постанови
решението си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/