№ 3421
гр. Варна, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502210 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби, както следва:
І. въззивна жалба на ИЛ. П. ИВ. срещу решение № 262090/28.06.2021г., постановено по
гражданско дело № 5457 по описа за 2020 г. на 41-ви състав на Районен съд – Варна, , в
частта с която въззивникът е осъден да заплаща в полза на детето И. И., р. на 20.07.2018г.,
чрез неговата майка и законен представител Ж.И. месечна издръжка за разликата над 300лв.
до присъдените в размер на 650лв., платима до 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжка, считано от 13.04.2020г., видно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката и е постановено
предварително изпълнение на решението в тази част. Въззивникът счита, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, а в частта относно определената издръжка за
периода от 13.04.2020г. до датата на предявяване на иска за недопустимо, като предявено по
нередовен иск, като моли същото да бъде обезсилено, евентуално отменено и да се
постанови ново от въззивната инстанция, с което дължимата от бащата издръжка в полза на
детето се определи в размер на 300лв.
Във въззивната жалба се излага, че издръжката е определена в необосновано завишен
размер. Оспорва се, че детето има здравословни проблеми, които налагат разходи за
спазване на специален хранителен режим, прием на медикаменти или посещения при
специалисти, които да са значително по-високи от обичайните за дете на неговата възраст.
Твърди, че спазването на хранителния режим е свързан само със съобразяване с вида на
храните и тяхното обработване и не налага закупуване на скъпи храни и напитки.
Необходимата сума за закупуване на лекарствата, които детето приема е в размер на
1
32,20лв. месечно Не оспорва обстоятелството, че детето има затруднения при произнасянето
на някои думи, но твърди, че не е необходимо то да посещава 12 пъти месечно логопед, като
сочи, че не са представени и доказателства, че детето е посещавало такъв, както и
документи установяващи заплащаните за посещенията суми. Сочи също, че по делото
липсват доказателства за наличие на необходимост от покриване на разходи за специфични
нужди, във връзка с двигателна дейност на детето, както оспорва извършването на такива
разходи. Въззивникът твърди също, че не е постоянно трудово ангажиран, а сключва
индивидуални договори, когато намери работа и независимо, че възнаграждението по тези
договори е високо, то не е постоянно и гарантирано. Не получава други доходи, поради
което не разполага с възможност да заплаща издръжка в размер на 650лв. Излага се също, че
майката разполага с доходи, които й дават възможност да осигурява издръжка на детето,
като въззивникът счита, че издръжката в определения размер от 650лв. представлява способ
за неоснователно обогатяване на майката и дава възможност тази сума да се използва за
цели, които не са свързани с издръжката на детето. Изложени са и съображения, че
предварителното изпълнение на решението следва да се постанови само по отношение на
издръжката за периода след постановяване на решението, тъй като издръжката за периода
преди това е била обезпечена посредством постановените от съда определения за
привеменни мерки и редовно изплащане на сумите от въззивника. Отправено е и особено
искане за спиране на допуснатото от съда предварително изпълнение на решението досежно
дължимата издръжка за периода от 13.04.2020г. до 28.06.2021г., тъй като за този период
издръжка е била осигурявана от въззивника и не е налице нужда от допуснатото
предварително изпълнение.
С жалбата са представени извлечения от банкови сметки за превод на суми за издръжка за м.
декември 2020г., м. януари 2021г. м.юли 2021г..
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който Ж.И.
оспорва същата и изразява становище за потвърждаване на решението на ВРС в
обжалваната част. Счита за неоснователно искането за спиране на предварителното
изпълнение на постановеното по делото решение и моли същото да се остави без уважение.
С отговора на въззивната жалба са отправени искания: да се задължи ИЛ. П. ИВ. да
представи справка за трудовия си доход за една година назад, евентуално да й бъде издадено
съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди със същото такова от „ЛИЛ
12“ООД, с ЕИК **********, гр. Варна, ул.***********, което да съдържа справка за
трудовата ангажираност, съгласно трудови договори на ИЛ. П. ИВ., ЕГН **********,
периодите на контракти и полученото трудово възнаграждение за една година на зад от
датата на изготвяне на справката; за приемане като доказателства по делото на
представените с отговора: служебна бележка № 325/24.08.2021г., издадена от „ЛИЛ
12“ООД/ в незаверено копие/; служебна бележка от 07.06.21г., издадена от същото
дружество, за да послужи пред детско заведение; заповед № 001/12.08.21г. за прекратяване
на трудов договор; регистрационна карта към БТ Варан; амбулаторен лист от 25.05.2021г.;
2
АИПСМП по Детска неврология от 25.05.2021г.; мед.направление от 23.08.21г.; лист за
преглед №1459/24.08.21г.; лист за преглед от 12.06.21г.; 4 бр. фискални бонове за закупени
лекарства; АЛ № 3488/06.08.21г.; 7 бр. квитанции за заплащане на такса за детска ясла; 2 бр.
фактури от Логопед МЦ“Калина“; 13бр. касови бонове.
2. Постъпила е и въззивна жалба от Ж. В. ИВ. срещу същото решение, в частта, с която е
постановено , че вина за прекратяване на брака между Ж.И. и И.И. имат и двамата съпрузи.
Въззивницата счита, че решението в тази част е неправилно и необосновано и моли да бъде
отменено, като се постанови друго, с което да бъде постановено прекратяване на брака по
вина на съпруга. Излага се, че по делото не са прдставени доказателства, от които да се
установяват брачни провинения на съпругата, които да са довели до разпадане на брака. От
всички събрани доказателства безспорно се установява, че по време на цялото съжителство
И.И. е упражнявал физически и психически тормоз върху съпругата си, като в следствие на
последния акт на насилие на 11.04.2020г. същата е напуснала семейното жилище с детето.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на така постановеното
решение от ВРС. Претендира присъждане на разноските за въззивното производство.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност
не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна
норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да
събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно вината за прекратяване на брака и дължимата
издръжка в полза на малолетно дете, тоест при разрешаване на спора относно издръжката за
детето, съдът следва да съобрази интересите на детето.
3
Доколкото във въззивните жалби и отговорите по тях се твърдят новонастъпили
обстоятелства, то следва да се уважат и направените с тях доказателствените искания.
Представените с въззивната жалба на И.И. и с отговора на въззивната жалба писмени
доказателства са нови и относими към предмета на делото, същите следва да се приемат.
Следва да бъде дадена възможност на въззивницата Ж.И. в срок до съдебно заседание да
представи заверен препис по реда на чл.183 ГПК от служебна бележка № 325/24.08.2021г.,
издадена от „ЛИЛ 12“ООД, след което съдът ще се произнесе по искането за приеманена
същата като доказателство по делото.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно искането за спиране на допуснатото
от първоинстонционният съд предварително изпълнение на решението в частта относно
определената издръжка за детето, по следните съображения: за да допусне предварително
изпълнение, на решението, в частта, с която се присъжда издръжка, правилно
първоинстонционният съд е констатирал, че са налице предпоставките на чл.242, ал.1 ГПК,
като изложените от въззивника съображения, относно обстоятелството, че през периода, за
който е определена издръжката, същият е заплащал такава и нуждите на детето са били
обезпечени са ирелевантни към процесуалната норма на чл.242,ал.2 ГПК, която е
императивна и задължава съда да постанови предварително изпълнение на съдебния акт, с
който се присъжда издръжка. Допуснатото предварително изпълнение е изцяло в защита
интересите на детето за обезпечаване на средства за неговата издръжка, като този интерес
обуславя и самото предвидено в закона допускане на предварително изпълнение на
съдебното решение. Предвид изложеното искането на ИЛ. П. ИВ. за спиране на
предварителното изпълнение на решението в обжалваната част е неоснователно и следва де
се остави без уважение.
Предвид необходимостта от установяване на възможностите на родителите за осигуряване
на средства за издръжка на детето, съдът намира, че на страните следва да се даде
възможност в срок до съдебно заседание да представят писмени доказателства относно
размера на получаваните от тях доходи.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства представените с въззивната жалба на И.И.
4
извлечения от банкови сметки и представените с отговора на въззивната жалба: служебна
бележка от 07.06.21г., издадена от „ЛИЛ 12“ООД, за да послужи пред детско заведение;
заповед № 001/12.08.21г. за прекратяване на трудов договор; регистрационна карта към БТ
Варан; амбулаторен лист от 25.05.2021г.; АИПСМП по Детска неврология от 25.05.2021г.;
мед.направление от 23.08.21г.; лист за преглед №1459/24.08.21г.; лист за преглед от
12.06.21г.; 4 бр. фискални бонове за закупени лекарства; АЛ № 3488/06.08.21г.; 7 бр.
квитанции за заплащане на такса за детска ясла; 2 бр. фактури от Логопед МЦ“Калина“;
13бр. касови бонове.
ДАВА възможност на Ж. В. ИВ., в срок до съдебно заседание да представи заверен препис
на представената с отговора на въззивната жалба служебна бележка № 325/24.08.2021г.,
издадена от „ЛИЛ 12“ООД.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Ж. В. ИВ. съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди със
същото такова от „ЛИЛ 12“ООД, с ЕИК **********, гр. Варна, ул.***********, което да
съдържа справка за трудовата ангажираност, съгласно трудови договори на ИЛ. П. ИВ., ЕГН
**********, периодите на контракти и полученото трудово възнаграждение за една година
на зад от датата н изготвяне на справката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИЛ. П. ИВ. за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената в полза на детето И.
издръжка за размера над 300лв. Дава възможност на И.П И. и Ж. В. ИВ. в срок до съдебно
заседание да представят доказателства относно размера на получаваните от тях доходи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09 11. 2021 година от 10
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5