ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 560
гр. Перник/21.06.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в открито заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в.гр.д. № 249 по описа на ОС-Перник за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по повод възражение с вх. № 5270/19.10.2018 г. (п.к. 17.10.2018 г.), подадено
от СД
„Вестен, К. и СИЕ“, с ЕИК: *********, срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 2434 от 16.05.2013 г., издадена по частно гр. д. № 2744 по описа на
Районен съд – гр. Перник за 2013 г.
В подаденото възражение се твърди,
че процесната заповед за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника, поради
което същият е бил лишен от възможността да я оспори в законоустановения срок.
В тази връзка се посочва, че частният съдебен изпълнител е
извършил връчването в нарушение на нормата на чл. 50, ал. 3 от ГПК, доколкото
поканата за доброволно изпълнение не е била връчена на работник или служител в
канцеларията на длъжника, а на лицето И.К. в качеството й на майка на
управителя на събирателното дружество. Твърди се освен това, че към поканата
за доброволно изпълнение е било приложено единствено копие от изпълнителния
лист, но не и от издадената заповед за изпълнение.
На
следващо място се посочва, че страната е узнала за процесната заповед за
изпълнение едва на 17.09.2018 г., когато се е сдобила с незаверен препис от
ч.гр.д. № 2744/2013
г. по описа на РС – гр. Перник. По тези съображения счита датата
17.09.2018 г. за меродавна относно срока по чл. 423 от ГПК.
Възразява
се и срещу дължимостта на вземането по оспорената заповед за изпълнение на
парично задължение, като към възражението е приложена и частна жалба по чл. 419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Последната обаче е върната от администриращия съд
поради неизпълнение на указанията му да бъде внесена държавна такса в размер на
15.00 лева за нейното разглеждане. От своя страна срещу постановеното разпореждане
от 19.02.2019 г. за връщане на жалбата по чл. 419 от ГПК е постъпила частна
жалба с вх. № 8222/15.03.2019 г. Последната е редовна (в това число е внесена
дължимата държавна такса за разглеждането й) и допустима, поради което подлежи
на проверка в настоящото производство. В същата се навеждат доводи за
неправилност на дадените указания от страна на администриращия съд. В тази
връзка са изложени съображения, че таксата за разглеждане на частната жалба по
чл. 419 от ГПК следва да се дължи единствено при условие, че възражението по
чл. 423 ГПК бъде прието от въззивния съд.
След осъществена процедура по
размяна на книжа насрещната страна – взискателят по процесната заповед за
изпълнение „Юробанк България“ АД е депозирала писмен отговор. В последния на
първо място се оспорва допустимостта на постъпилото възражение по чл. 423 от ГПК, като се излагат съображения, че длъжникът е узнал за издадената заповед в
момент, предхождащ посочения във възражението, поради което и преклузивният
срок за депозирането му не е спазен. По същество се поддържа, че не е налице
хипотеза на ненадлежно връчване на заповедта. Претендират се разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд дружеството СД
„Вестен, К. и СИЕ“
не се явява, представител не изпраща. В заседанието пред въззивната инстанция не
се явява и не изпраща представител и насрещната страна „Юробанк
България“ АД.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Относно възражение с
вх. № 5270/19.10.2018 г. (п.к.
17.10.2018 г.):
Съгласно разпоредбата на чл. 423,
ал. 1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможността да
оспори по реда на чл. 414 от ГПК вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение, може да
подаде възражение до въззивния съд. Последното обаче следва да бъде подадено в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение от страна на длъжника
по нея като може да се основава само на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 423, ал. 1 ГПК. В
тази връзка следва да се отбележи, че установеният в цитираната разпоредба
едномесечен срок е преклузивен като за спазването му съдът следи служебно.
В настоящия случай по делото се
установява, че ч.гр.д. № 2744/2013 г. по описа на РС – гр. Перник е
образувано по заявление на „Юробанк България“АД срещу дружеството СД
„Вестен, К. и СИЕ“. В хода на последното е издадена заповед №
2434/16.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист. Въз основа на същите е образувано
изпълнително дело № 1019/2013г. по описа на ЧСИ С.Б. с район Пернишки ОС.
На
следващо място от представено от ЧСИ С.Б. заверено копие (л. 61-62 от
делото) на
покана за доброволно изпълнение (ПДИ) се установява, че същата е изпратена на
15.07.2013 г. на адреса на управление на дружеството длъжник съгласно
Търговския регистър (ТР) към Агенцията по вписванията (АВп). Последната е
получена на 30.07.2013 г. като за получател е посочено лицето И.К. с
отбелязване, че същата е майка на управителя на дружеството.
На
последно място от представен по делото двустранен Протокол от 31.08.2013 г. (л.
63), съставен по изп. д. № 1019/2013 г., се установява, че на тази дата единия
от двамата управители на дружеството (действащи заедно и поотделно видно от справката
от ТР към АВ по заповедното дело), а именно – В.С.К., е предала на ЧСИ С.Б.
ключ от ипотекиран имот с адрес, който съвпада с адреса на управление на
дружеството длъжник, съгласно ТР към АВп.
С
оглед гореизложеното настоящият състав намира, че постъпилото възражение се
явява просрочено, доколкото е депозирано след едномесечния срок по чл. 423, ал.
1 от ГПК. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от протокола от
31.08.2013 г., подписан от лице представляващо дружеството длъжник, единият му
управител е научил за съществуването на изп. д. № 1019/2013
г. най-късно
на датата, на която е предал на ЧСИ Б. ключовете от апартамента, където е и
адресът на управление на дружеството – т.е. на 31.08.2013 г. В тази връзка
решаващият състав намира, че именно от този момент за дружеството е била налице
и обективна възможност да се запознае с изпълнителното дело съответно със
заповедта за изпълнение, приложена по същото, и да упражни правата си за защита,
уредени в процесуалния закон. По тези съображения съдът счита, че в настоящия
случай преклузивният срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК е започнал да тече на
31.08.2013 г. като е изтекъл на 30.09.2013 г. В посочения смисъл е и Определение № 649 от 7.10.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4341/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно
което дали и кога страната ще се
запознае с изпълнителното дело или делото по издаване на изпълнителното
основание, зависи изцяло от нейната лична
преценка. В тази
връзка за релевантен следва да се приеме моментът на
узнаването на факта, че съществува издадена заповед, защото именно от този
момент страната има обективна възможност да упражни правото си на защита срещу
нея с предвидените в закона способи в съответните срокове. Не на последно място
с оглед конкретиката на настоящия казус следва да се отбележи и че видно от
цитирания протокол управителят на дружеството длъжник е предал на ЧСИ Б.
ключове от имот, ипотекиран по изп. д. № 1019/2013 г. Правно, а
и житейски нелогично е едно лице да предаде доброволно владението върху имот на
друг субект, и то частен съдебен изпълнител, без да знае на какво основание и
без да се поинтересува от това основание повече от пет години.
По
тези съображения, доколкото възражението по чл. 423 от ГПК е подадено едва на
17.10.2018 г. т.е. повече от пет години по-късно (считано от 31.08.2013
г.),
същото следва да бъде оставено без разглеждане.
Доколкото
въпросът за редовността на връчването на ПДИ е относим към основателността на
възражението по чл. 423 ГПК, то при положение, че срокът за подаването му е
изтекъл настоящият съдебен състав не намира за нужно да го обсъжда по същество.
Относно
частна жалба с вх. № 8222/15.03.2019 г.:
Подадената с
възражението по чл. 423 от ГПК частна жалба по чл. 419 от ГПК следва да
съответства на всички изисквания за редовност и допустимост на частните жалби,
в т.ч. следва да е внесена изискуемата държавна такса за нейното разглеждане. В
тази връзка същата подлежи на проверка за редовност от страна заповедния съд,
чрез когото се подава. Единственото изискване относно редовността на тази
частна жалба, което не подлежи на проверка при нейното администриране, е за
спазване на срока по чл. 419 ГПК. Посоченото разрешение следва от
обстоятелството, че преценката за срочността на жалбата е непосредствено обусловена
от това дали окръжният съд ще приеме възражението по чл. 423 от ГПК.
Останалите
предпоставки за редовност на частната жалба по чл. 419 от ГПК подлежат на
проверка от администриращия съд. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
самото производство по чл. 423 от ГПК не е двуфазно, а окръжният съд трябва да разгледа частните
жалби по чл. 413 от ГПК и чл. 419 от ГПК със същия акт, с който приема и възражението
по чл. 423 ГПК. Това от своя страна изисква те да са редовни, включително и да
е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането им.
В настоящия
случай обаче държавна такса за разглеждане на частната жалба по чл. 419 от ГПК
не е била заплатена. Администриращият съд в рамките на своята компетентност е
констатирал посочената нередовност и двукратно е дал ясни и конкретни указания
на страната за размера на таксата и срока, в който същата следва да бъде
внесена. Независимо от това и въпреки изричното предупреждение за
неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията, посочената нередовност
не е била отстранена. В тази връзка правилно жалбата по чл. 419 от ГПК е била
върната на страната. По тези съображения и обжалваното разпореждане на
Пернишкия РС следва да бъде потвърдено, а частна
жалба
с вх. № 8222/15.03.2019 г. следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По
исканията за разноски на страните:
С оглед изхода на делото искането за разноски на дружеството СД „Вестен, К. и СИЕ“ е неоснователно.
Предвид изхода на производството насрещната страна „Юробанк България“ АД има право на разноски. Макар да е направила искане в тази насока обаче, същата не представя доказателства реално да е извършила такива, поради което и искането й следва да се остави без уважение – предвид задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното Пернишкият окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
просрочено възражение по чл. 423 от ГПК с вх. № 5270/19.10.2018 г., (п.к. от
17.10.2018 г.), подадено от СД „Вестен, К. и СИЕ“ срещу заповед № 2434/16.05.2013
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2744/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.02.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 2744/2013 г. по описа на РС – гр. Перник, с което е
върната приложената към възражението по чл. 423 от ГПК с вх. № 5270/19.10.2018
г. частна жалба по чл. 419 ГПК от СД „Вестен, К. и СИЕ“ срещу разпореждането за
незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 2434/16.05.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 2744/2013 г. по описа на РС – гр. Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без
разглеждане възражението по чл. 423 от ГПК с вх. № 5270/19.10.2018 г., подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
В останалата
му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.