№ 693
гр. Шумен, 31.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500327 по описа за 2022 година
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 3992/22.06.2022г.
(пощ. кл. от 21.06.2022г.) депозирана от „Банка ДСК“ АД с ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: гр. С.. чрез гл. юрисконсулт А.Т.М. срещу
разпореждане № 1024 от 06.06.2022г. на РС – Нови пазар по ч.гр.д. №
20223620100619, с което частично е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
ЯНК. Р. К. с ЕГН ********** от с. М., в частта за сумата от 128.50 лева.
Жалбоподателят счита, разпореждането за незаконосъобразно и моли съда да
го отмени и да постанови издаване на ЗИ и ИЛ за посочената сума, както и за
сумата в размер на 2.55лева представляваща разликата от платената държавна
такса в общ размер от 33.80лева и уважената такава в размер на 31.25лева.
Излага, че за да отхвърли искането в обжалваната част, заповедният съд е
приел, че претендираната сума в размер на 128.50 лева представлявала
дължими разходи при изискуем кредит за текущо потребление, като е
посочил същата за неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП и
противоречаща на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Посочил е, че към подаденото
заявление липсват доказателства, относно размера на претендираните
таксите, както и че липсват доказателства за тяхното извършване, без да е дал
на заявителя указания в срок, на осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК – да представят
подробни доказателства за направените разходи. Подаденото заявление, въз
основа на извлечение от счетоводните книги на Банката от 03.06.2022г., се
основавало на сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2019г., предоставен под
формата на кредитен лимит, достъпът до който е осигурен чрез кредитна
карта „DSK Maxi Go“ в размер на 1000лева и който кредит е обявен за
предсрочно изискуем на 01.02.2022г. съгласно ОУ на договора. В подаденото
1
заявление и в представеното извлечение от счетоводните книги на Банката,
изрично било посочено, че сумата в размер на 128.50лева представлявала
дължими заемни такси по кредита, а не разходи при изискуем кредит за
текущо потребление, както е посочил съда в разпореждането си. Счита, че
съда е неглижирал представните към заявлението документи, поради което и,
неправилно е приел, че претенцията в размер на 128.50 лева е нищожна, като
противоречаща на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и че договора за кредит
съдържа неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, извод довел до
отхвърляне на претенцията, без да е дал възможност на заявителя да
представи доказателства за извършването на начислените и търсени, като
дължими заемни такси. Излага, че с полагането на подписа си, длъжникът
доброволно е приел ОУ на договора и приложение U20 – условия за издаване
и обслужване на плащания с кредитни карти, поради което тези начислени
такси на самостоятелно основание, не представлявали неравноправна клауза
по см. на чл. 143 от ЗЗП. Представя доказателства за извършени и начислени
разходи по кредитната карта в размер на 120.00лева, представляващи платени
по сметка на ЧСИ Д. Златева такси за връчване на уведомление на длъжника
за предсрочната изискуемост на кредитната карта и моли съда да отмени
обжалваното разпореждане, вкл. и за отхвърлената д.т., както и да му бъдат
присъдени направените разноските за настоящото производство за д.т. в
размер на 15.00 лева и юрисконсултско възнаграждение – 50.00лева.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.
2 от ГПК, подадено от „Банка ДСК“ АД с ЕИК .... чрез пълномощник
юрисконсулт А.Г.-Ц. против ЯНК. Р. К. с ЕГН ********** за парично
вземане, произтичащо от договор за издаване и обслужване на кредитна карта
№ 13/26501366 от 13.05.2019г. Със заявлението са поискани, сумите както
следва: 950.00 лева – главница, 602.44 лева – договорна лихва за периода
10.07.2019г. – 31.01.2022г., 10.02 лева – законна лихва за периода от
01.02.2022г. – 03.06.2022г., заемни такси в размер на – 128.50 лева, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението в съда 03.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението
и направените по делото разноски 33.82лева – д.т. и юрисконсултско
възнаграждение.
Първоинстанционния съд е уважил частично заявлението и е издал
заповед № 301/06.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК, за сумите: 950.00 лева – главница, ведно със законната лихва от
03.06.2022г. до изплащане на вземането, 602.44 лева – договорна лихва за
периода 10.07.2019г. – 30.10.2022г., 10.02 лева – законна лихва за периода от
01.02.2022г. – 03.06.2022г., държавна такса в размер на 31.25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, като с обжалваното
2
пред настоящата инстанция разпореждане на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, е
отхвърлил заявлението, в частта за претендираната сума от 128.50 лева –
дължими разходи при изискуем кредит и за д.т. за разликата над присъдените
31.25 лева до претендираните 33.82 лева. За да отхвърли заявлението в тази
му част, първоинстанционният съд е приел, че исканите разходи
противоречат на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК от една страна, тъй като
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия
свързани с усвояването и управлението на кредита, а от друга страна на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според която при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Отделно е посочил, че доказателства за такива такси не
са представени към заявлението.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави,
а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. За разлика от
другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната
свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се
оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл.
26 и сл. от ЗЗД), новото правило на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и защитата на
правата на потребителите, изисква от съда да изясни въпроса относно
валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма
възражение от длъжника - потребител. За специфичните сделки, какъвто е
договора за потребителски кредит, законодателят е преценил толкова високи
рискове за потребителите, че освен най-общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне ( чл. 146, ал. 1 от ЗЗП) са въведени и специални
правила, ограничаващи допълнително договорната свобода, като засилена
защита на потребителя кредитополучател по Закона за потребителския
кредит.
При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от
които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и
добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника и „Банка ДСК“ АД представлява
договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, поради което, в случая са приложими разпоредбите
на ЗЗП.
3
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на
същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл.
3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са
свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на
волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.
В сключеният между страните договор, не е предвидено заплащането на
заемни такси, каквито се претендират със заявлението от длъжника в размер
на 128,50лева. Жалбоподателя - заявител обосновава тази си претенция
единственно въз основа на извлечението от счетоводните книги на Банката и
е направил възражение, че съда е отхвърлил заявлението в тази му част, без да
е дал възможност на заявителя да представи доказателства за извършването
на начислените и търсени, като дължими заемни такси.
Настоящия въззивен състав намира, за неоснователно така направеното
възражение, че съдът е следвало да даде указания за попълване на непълноти
в заявлението и за представяне на доказателства. Съгл. т. 1 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
-„Заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението
по чл. 410, ал. 2 от ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.
128, т. 1 от ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля
заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично
уредената в чл. 425, ал. 2 от ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен
размер държавна такса за заявлението“. След като нито в договора, нито в
заявлението е посочено основанието за дължимостта на така начислените
такси, заповедния съд е приел, че това са такси дължими при изискуем
кредит и правилно е отхвърлил претенцията, като неравноправна,
противоречаща на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
4
С депозираната жалба, жалбоподателя обосновава претенцията въз
основа на Приложение U20 – условия за издаване и обслужване на плащания
с кредитни карти, а за дължимостта й, представя като доказателства – фактура
от ЧСИ Д. Златева на стойност 120.00 лева с ДДС - за заплатени от заявителя,
такси на ЧСИ, за връчване на длъжника на уведомление за предсрочна
изискуемост.
От една страна при внимателен прочит на приложеното Приложение
U20, съдът не установи в него да е регламентирана дължимостта на такъв вид
„заемна такса“, а от друга страна представеното писмено доказателство –
фактура от ЧСИ освен, че е представено след постановяване на
първоинстанционния акт, същото не кореспондира с представеното
извлечение от счетоводните книги на Банката, нито по размер, нито по
основание. В извлечението и заявлението, като основание за претенцията е
посочено – дължими заемни такси - 128.50лева, а по делото се представят
като доказателство за дължимостта им - фактура от ЧСИ за извършени
разходи по уведомяване на длъжника в размер на 120.00 лева с ДДС.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
изрично посочени в него. В случая, подобна такса не е посочена в договора и
този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такава такса
фигурирала в Приложение U20, представляващо ОУ за издаване и
обслужване на кредитни карти и имащо характер на Тарифа на Банката, а в
случая тя не фигурира и в него. Дори и да се приеме, че таксата е начислена
по повод на неизпълнението от страна на длъжника на условията по договора,
то същата е неравноправна, тъй като, съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а според ал. 2, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, следва да покрива
изискванията за редовност на искова молба, т. е. трябва да е налице
индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и
обстоятелствата, от които то произтича. Индивидуализацията на вземането е
необходима предвид изискването за идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на
заявлението и исковата молба. В заявлението заявителят трябва да посочи
източника на претендираното вземане, като заяви фактическите обстоятелства
на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен осигуряваща
яснота за съда, относно спорното право и гарантираща в един по - късен
момент правото на защита на длъжника, чрез подаване на възражение срещу
5
заповедта. В случая по отношение на претендираната сума в размер на 128.50
лева – заемни такси, такава индивидуализация не е налице. От представеното
извлечение от счетоводните книги на Банката, не става ясно, нито за какво
действие е начислена таксата, нито на кое основание от договора е начислена,
за да може съда да направи преценка, както за изискуемостта й, така и за
дължимостта й в посочения размер.
Независимо от това, следва да се отбележи, че възлагането в тежест на
потребителя на каквито и да е допълнителни такси за управление на
договора/кредита в случай на забава, за които по правило потребителят дължи
обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречат на разпоредбите на
чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК и са неравноправни, поради което
съдът намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК за сумата от 128.50 лева е
правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1024 от 06.06.2022г. на РС – Нови
пазар по ч.гр.д. № 20223620100619, с което е отхвърлено заявлението на
„Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК
срещу ЯНК. Р. К. с ЕГН ********** от с. М. за сумата от 128.50 лева
представляваща дължими заемни такси, както и за д.т. за разликата над
присъдените 31.25 лева до претендираните 33.82 лева.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6