Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………./………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5058 по описа за 2020
год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Б.К.Б. ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. С.И. ***-0000872/14.10.2020год. на
директора на РД „АА“ Варна, с което са му били наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 500лв., на основание чл. 179,
ал.6, т.3 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДП вр. чл. 101, ал.4 вр. Приложение
5, част І, т.5.2.1, б. „а“ от наредба № Н-32 от 16.12.2011год. на МТИТС, както
и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е неправилно и незаконосъобразно, заявява, че оспорва като фактическата
обстановка, така и законосъобразността на НП и моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили
писмени бележки от адв. С.И. в които същия навежда
възражения както за допуснати нарушения на материалния закон (неправилно била
определена квалификацията на нарушението по т.1 от НП, нарушението не било
безспорно доказано, евентуално било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По
отношение на второто вменено нарушение счита, че събраните по делото
доказателства сочели ,че такова не било извършено. такова не било извършено)
така и за нарушение на процесуалния закон – не бил съставен протокол за
крайпътна проверка съобразно чл. 14 от Наредба № Н-14/2009год. на МТИТС, което
било съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата. Прилага списък
на разноските.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. В придружителното писмо с което е изпратена жалбата за
разглеждане в съда, АНО е изразил становище за неоснователност на жалбата и е
отправил искане за потвърждаване на НП. Поискал е присъждане възнаграждение за
процесуално представителство в полза на ИА „АА“. Изразил е становище че адвокатското
възнаграждение на ответната страна е прекомерно и е евентуално присъждане на
разноски в минимален размер съобразно ЗА.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 20.07.2020год. свидетелите Т.
и К., и двамата инспектори в ОО „АА” Варна изпълнявали служебните си
задължения. Същите се били позиционирали на ул.“Девня“ в гр.Варна срещу магазин
„Аветисян“, в посока към бул. „Република“. Около
15:30ч. свидетелите спрели за проверка въззивника, който управлявал т.а. „Волво“ с рег.№ А4433НР, кат N3, с прикачено полуремарке с
рег.№ А1851ЕМ, кат. 04. В хода на проверката свидетелите установили, че
автомобилът е натоварен с пшеница, а от представените от въззивника пътен лист
и товарителница свидетелите установили, че същият извършва обществен превоз на
товари по маршрут с.Слънчево – гр.Варна. Извършена била проверка на ППС-то при
която се установило, че на първата ос в дясно на полуремаркето шпилката е счупена и липсва гайката закрепяща колелото към
главината. Констатираната неизправно била квалифицирана от проверяващите като
опасна такава. Направени били снимки. При проверката въззивника представил
СУМПС, но не представил и КТ към него.
За констатираните нарушения на
място бил съставен протокол от крайпътна техническа проверка, а на въззивника
бил съставен АУАН бл. № 276953/20.07.2020год., в който било посочено че същият
е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал.1 ,т.1 от ЗДП, вр.
чл. 101, ал.4 от същия закон вр. с Приложение 5, Част
І, т. 5.2.1, б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011год. на МТИТС, както и
нормата на чл. 100, ал.1 ,т.1 от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен на
въззивника, който го подписал вписвайки в него възражение - „скъсали са се в
движение и не съм видял“. Препис от акта бил връчен на въззивника.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
писмено възражение срещу АУАН не постъпило и на 14.10.2020год., въз основа на
съставения акт, административнонаказващият орган издал атакуваното НП №
23-0000872 като е приел изцяло констатациите отразени в АУАН, приел е, че
въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДП, вр. чл. 101, ал.4 от ЗДП и вр.
Приложение 5, Част І, т. 5.2.1, б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011год. на
МТИТС, както и на чл. 100, ал.1 ,т.1 от ЗДП и му наложил съответните
административни наказания: глоба в размер на 500лв. на основание чл. 179, ал.6,
т.3 от ЗДП за първото нарушение и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183,
ал.1, т.1 от ЗДП, за второто.
Към АНП като писмени доказателства
са приложени освен АУАН както и Заповед № РД-08-30/24.01.2020год. на МТИТС,
пътен лист № 7470422; товарителница сер.М № 000986 от
20.07.2020год.; ЗППАМ № РД-14-1617/20.07.2020год. издадена от и.д. директор на
РД „АА“ варна, както и справка за нарушител. Като ВД към преписката са
приложени и 3бр. снимки.
Като писмени доказателства
допълнително в хода на съдебното следствие са приети препис от НП №
38-000385/13.03.2020год. на директора на РД „АА“ Русе, ведно с решения на
въззивната и касационната инстанция постановени след обжалване на НП – Решение
на АС Разград по КНАХД № 107/2020год. и решение на РС Разград по НАХД №
231/2020год.; писмо рег. №РД-14-1617/8 от 17.02.2021 година, изходящо от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Варна, ведно с приложен към него заверен препис
от Протокол от крайпътна техническа проверка от 20.07.2020 година на МПС с рег. № А 4433ВР и полуремарке с рег. № А 1851
ЕМ, както и писмо рег. № 52-00-55-1452/12/28.01.2021 година, изходящо от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, ведно с
приложен заверен препис от АУАН Серия А-2019 № 274329/17.02.2020 година.
В хода на съдебното следствие
като свидетели показания са дали актосъставителя Т.Т. и свидетеля по акта – К.К.,
които потвърждават констатациите изложени в акта и възприети в НП.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства както писмени така и гласни, които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство констатира следното
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване, поради което се явява допустима и е приета от
съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от същия
нормативен. В обстоятелствените части на същите се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вменените във вина на въззивника
нарушения, както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и
място на извършване на нарушенията, както и нарушените законови норми като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира. Що се касае до
изразеното от защитата в представените писмени бележки становище за допуснато
съществено нарушение на процес. правила състоящо се в това, че при извършване
на проверката не бил издаден Протокол за крайпътна техническа проверка какъв
следвало задължително да се издаде съобразно чл. 14 от Наредба № Н-14/2009год.
на МТИТС, то не се споделя от съда доколкото адм.наказателното
производство със съставянето на АУАН (чл. 36, ал.1 от ЗАНН) и всички
предхождащи документи биха могли да представляват писмени доказателства
приложени към АНП, но не са задължителна предпоставка за образуване на
производство. На следващо място твърдението на въззивника, че такъв протокол не
е бил съставен е необосновано и се опровергава по категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, в частност
протокол за крайпътна техническа проверка от 20.07.2020год. на МПС с рег.№
А4334Нр и полуремарке с рег.№ А1851ЕМ, както и от гласните такива – показанията
на св. К..
По приложението на материалния
закон.
С т.1 от НП на въззивника е наложено
наказание за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДП.
Съгласно цитираната разпоредба движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал.4 от ЗДП
неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.
147, ал. 1. В случая това е НАРЕДБА №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. С изменението на наредбата през
2018год. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) са въведени
изискванията на Директива
2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните
превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО
(ОВ, L 127, 29.04.2014 г.).
Съгласно Приложение І, раздел 3 (СЪДЪРЖАНИЕ И МЕТОДИ НА ПРОВЕРКА; ОЦЕНКА НА НЕИЗПРАВНОСТИТЕ
НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА) т.5.2.1. неизправност е налице когато 1. има липсваща или хлабава гайка или шпилка
за колело и 2. липсващо или хлабаво закрепване до степен, която много сериозно
засяга безопасността на движението. В първия случай неизправността е
квалифицирана като значителна, а във втория случай като опасна.
Цитираното по-горе Приложение от директивата е пренесено
едно към едно в Приложение 5, Част І, т.5.2.1 , б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011год.
В случая по делото няма спор, а и по категоричен начин от
всички събрани по делото доказателства, както гласни (показанията на
свидетелите Т. и К.), така и писмени (Протокол за крайпътна техническа
проверка) и ВД (приложения към преписката снимков материал) се установява, че
към момента на проверката извършена на въззивника на 20.07.2020год., шпилката на първата ос отдясно на управляваното от него
полуремарке е била счупена и е липсвала гайка, поради което и нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП е налице.
Така описаната повреда обаче се явява значителна по
смисъла на Цитираната по-горе директива и приложение №5 от наредба № Н-32 от
16.12.2011год., а не както е посочено в НП и АУАН „опасна“. Опасна повреда би
била налице ако закрепването е липсващо или хлабаво до степен, която много
сериозно засяга безопасността на движението. Доказателства в тази насока, в
частност, че липсващата гайка и шпилка при налични
още девет налични, са довели да разхлабване на закрепването до такава степен
няма. Отделен е въпроса, че подобна повреда би могла да бъде установена
единствено след преглед от технически специалисти каквито няма спор, че
проверяващите не са. Нещо повече видно от показанията на св. К. повредата е
била определена като опасно на база на това,“че производителят бил определил с
колко шпилки и гайки трябвало да се закрепя колелото
и съответно липсата дори и на една представлявало опасна неизправност“. Този
начин на определяне характера на неизправността изобщо не подлежи на коментар,
а по-скоро сочи на явно непознаване на нормативната уредба от страна на
контролните органи.
И след като повредата е значителна, то и санкцията за
извършеното нарушение следва да бъде определено съобразно нормата на чл. 179,
ал.6, т.2 от ЗДП – глоба в размер на
200лв. И доколкото в случая не са налице никакви нови фактически положения, с
които въззивникът да не е бил запознат от една страна и от друга предвид на
това че нормата на чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДП предвижда по-леко наказание в
сравнение с приложената от АНО съдът счете, че в случая следва да бъде
приложена нормата на чл. 337, ал.1, т.2 от НПК приложима в адм.
наказателното производство по силата на чл. 84 от ЗАНН и да измени НП като
наложи на въззивника наказание съобразно нормата на чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДП,
а именно глоба в размер на 200лв.
Що се касае до наведените в писмените бележки на защитата
възражения за липса на субективна съставомерност, евентуално за това, че
нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН те не се споделят от
съда.
Досежно наведените твърдения
че повредата била възникнала по време на движението на въззивника и той не бил
разбрал за нея на първо място те не са скрепени с каквито и да било
доказателства и на второ място за разлика от защитата съдът намира именно
обяснението на въззивника направено при съставяне на АУАН в тази насока
(вписано като възражение) за житейски нелогично с оглед характера на повредата
който се установява по категоричен начин от приложения снимков материал. Касае
са скъсана издъно шпилка и липсваща гайка като,
мястото на скъсване шпилка остава под самата гайка.
Последното изключва възможността изобщо скъсването да е станало по време на
движение на ППС-то и то без да са засегнатите останалите шпилки
и гайка.
Що се касае до изразеното становище, че нарушението било
маловажно, то също те се споделя от съда доколкото то не се отличава със степен
на обществена опасност значително по-ниска от останалите подобни нарушения.
Напротив нарушението е типично. Същото е формално, на просто извършване и не
предвижда настъпването на някаква съставомерни вреди. От друга страна преди
неговото извършване въззивникът вече е бил наказван за нарушения свързани с
осъществяването на обществен превоз и най-накрая няма как да не бъде отбелязано
и това, че въззивникът като професионален водач на МПС и то на състав от ППС
със значително общо тегло още по-осторожно е следвало
да следи за състоянието и техническата изправност на ППС-то което е управлявал
в сравнение с обикновените водачи на МПС.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП, в частта на т.1 не страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо, но следва да бъде изменени като на въззивника бъде
наложена санкция съобразно нормата на чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДП, а именно глоба
в размер на 200лв.
По т.2 от НП.
С тази част от НП на въззивника е било наложено наказание
глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1 ,т.1 т ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
Съгласно посочената норма на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП
Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.
В случая по делото
не е спорно, че по време на проверката въззивникът не е представил КТ към
СУМПС. Спорен е въпроса дали въпреки това нарушение има. Според защитата
нарушение няма защото въззивникът не е имал обективна възможност да представи
КТ, тъй като той бил иззет при съставянето на предходен АУАН.
Съдът не споделя това становище. Безспорно от събраните
по делото писмени доказателства (писмо от директора на РД „АА“ Русе и
приложения към него АУАН бл. № 274329 от 17.02.2020год.) се установява, че на
17.02.20201год. КТ към СУМПС е било иззето от контролни органи от РД „АА“ Русе
за нарушение на регламент 165/2014.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП обаче в
тези случаи АУАН замества КТ за срок до един месец от връчването му на водача.
Съгласно ал.5 на същия член НП, както и решението или
определението на съда при обжалване заместват контролния талон към
свидетелството за управление за срок до един месец от влизането им в сила.
Идентични разпоредби са предвидени и в ЗДП.
В случая към датата на проверката извършена на въззивника
на 20.07.2020год. срокът по чл. 92, ал.1 от ЗАвтП е бил изтекъл съответно АУАН
с който е бил иззет КТ не е могъл да замести последния. Към тази дата обаче
вече имало издадено НП въз основа на този АУАН – НП № 38-000385/13.03.2020год.,
което все още не било влязло в сила и то
е замествало КТ на въззивника. Точно това НП е следвало да носи, у себе си
последния и да го представи по време на проверката. Последното не е било сторено
като този факт се установява по категоричен начин от показанията на св. К.
който заявява че въззивникът не е представил никакъв документ заместващ КТ. В
тази насока са и показанията на св. Т.. Последният сочи, че въззивникът не е
представил друг АУАН. Ако е бил представил такъв е нямало да му се състави акт
за това нарушение.
И след като въззивникът не е представил НП издадено въз
основа АУАН с който му е бил отнет КТ, то нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП
е налице.
Доколкото нарушението не се отличава по никакъв начин от
всички останали случаи на подобни нарушения, не се отличава с по –ниска степен
на обществена опасност то нормата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима.
Нарушението не е маловажно.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183,
ал.1, т.1 от ЗДП доколкото именно тя предвижда санкция за водач който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
В случая санкцията е наложена във фиксирания закона
размер – глоба в размер на 10 лв. поради което и съдът не дължи произнасяне
досежно правилното приложение от страна АНО на нормата на чл.27 от ЗАНН при
определяне на санкцията.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че НП в
частта на т.2 е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от
пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По искането на
въззиваемата страна.
Искането е направено своевременно и с оглед крайния изход на делото (НП подлежи на изменение) и съобразно нормата чл. 63, ал.3 от ЗАНН в актуалната действаща редакция въззиваемата страна имат право на присъждане на разноски.
Доколкото обаче съобразно нормата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, а в случая въззиваемата страна не е била защитавана от такъв, то искането се явява неоснователно и се отхвърля от съда.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е
представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 350лв. В тази насока е представения договор за правна защита и съдействие
сключен на 22.11.2020год. между въззивника и адв. С.И.И.. Видно от същия в него е договорено възнаграждение в
размер на 350лв. като е налице и изявление, че сумата е платена в брой в
момента на подписване на договора. Налице са и подписи на упълномощител
и упълномощен в договора за правна защита, поради което и в тази част договора
има характер на разписка и съобразно константната съдебна практика (в това
число и такава със задължителен за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на
ОСГТК на ВКС), удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила
договореното възнаграждение. Договорената и заплатена от въззивника сума за
адвокатско възнаграждение надвишава размера на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр.
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000лв. е
300лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на
510лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст
от наредбата е 300лв..
Съдът като взе предвид, че
договореното и заплатено от въззивника адвокатско възнаграждение надвишава
незначително минималния размер на адвокатското възнаграждение предвиден в
цитираната по-горе наредба – едва с 50лв., прецени, че така договореното и
заплатено възнаграждение не е прекомерно. Същото съответства на фактическата и
правна сложност на делото и активността на процесуалния представител на
въззивника в производството посредством изготвяне на въззивна
жалба, участие в съдебно заседание и представяне на писмени доказателства и то
такива от съществено значение за решаване на делото. В
контекста на горното съдът счете, че направеното от въззиваемата страна
възражение в тази насока се явява неоснователно отделен е въпроса, че в случая
възражението за прекомерност е направено още с писмото с което е изпратена
преписката без да са изложени каквито и да било мотиви досежно това защо се
счита че възнаграждението е прекомерно. В случая съдът намира за нужно да
отбележи, че нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН не
задължава съда автоматично да присъжда адв.възнаграждение
в минимален размер. Адвокатското възнаграждение трябва
да е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали
съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер
следва да се намали при спазване на определения минимум в разпоредбата на чл.
63, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият случай не е такъв. И като
съобрази горните обстоятелства както и че жалбата е частично уважение прецени,
че на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за уважената част на
жалбата. Съдът е уважил жалбата както е намалил общата санкция от 510лв. на
210лв. И след аритметични изчисления с оглед уважената част на жалбата и
сторените разноски в производството прецени, че на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 205.88лв. Посочената сума следва да бъде
заплатена на въззивника от въззиваемата страна РД „АА“ Варна.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000827 от 14.10.2020год.
на Директора на РД „АА“ Врана в частта с която на Б. Кънев Б. ЕГН ********** ***
на основание чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДП е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 500лв. за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.1
от ЗДП като
налага на Б. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.6, т.2
от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000827 от
14.10.2020год. на Директора на РД „АА“ Врана в частта с която на Б. Кънев Б.
ЕГН ********** *** на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 10лв. за нарушаване
нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА РД „АА“ Варна да заплати на Б. Кънев Б. ЕГН ********** ***, сума в
размер на 205.88лв. представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата РД „АА“ Варна страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: