№ 768
гр. ***, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630100910 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ – за заплащане на
имуществени вреди, настъпили от неправомерни действия на ЧСИ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. К. с ЕГН ********** от гр.
***, със съдебен адрес и пълномощник – адв. Д.С. от ШАК, срещу Я. Д. – ЧСИ с рег. №
********** на КЧСИ и район на действие ШОС. В исковата молба се твърди, че
ответницата в качеството си на ЧСИ по нейно изп. дело № 358/2012 г. е извършила запор и е
удържала суми от трудовото възнаграждението на ищцата, която е била длъжник по
цитираното изп. дело, след като взискателят е поискал прекратяване на делото. Твърди, че в
нарушение на закона ЧСИ не е прекратила изпълнителното производство по искане на
взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, не е уведомила ищцата за тази молба, а е
продължила да удържа суми от трудовото възнаграждение на ищцата. Твърди още, че
служебно и без изрично искане ответницата е конституирала цесионера „*** ООД като
взискател по делото и после е извършвала принудително събиране след настъпила
перемпция, тъй като новият кредитор не е поискал конкретни способи за събиране на
вземането повече от 2 години. Освен това счита, че ЧСИ неправилно е изчислила размера на
задължението, защото според ищцата видно от съдържанието на договора за цесия,
задължението към 13.02.2014 г. е било 2500 лв., а от момента на подаване на молбата за
прекратяване на изпълнителното дело до 2022 г. от трудовото й възнаграждение и от
банковата й сметка са събрани общо 11000 лв. Ищцата счита, че с неправомерните си
действия ЧСИ Я. Д. й е причинила вреда в размер на 11000 лв. и иска съдът да я осъди да й
ги заплати, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2014 г. (датата на молбата за
прекратяване на изпълнителното дело) до окончателното плащане.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си представител.
Поддържа възражението, че с молбата си от 29.05.2014 г. взискателят е поискал
прекратяване на производството и ЧСИ незаконосъобразно е отказал да стори това. Счита,
че по този начин ЧСИ е продължил един незаконен изпълнителен процес, с което е нанесъл
вреди на ищцата в размер на 11000 лв. Твърди още, че молбата на *** ООД за
1
конституирането им като взискател е нередовна, тъй като няма посочен метод за
изпълнение, съгласно тълкувателното решение от 2013 г. Възразява още, че цесията не била
съобщена на длъжника. Счита, че всички изпълнителни действия на ЧСИ след молбата на
*** ООД след посочената по-горе дата са незаконосъобразни. Твърди, че с тези действия
ЧСИ е нанесла имуществени вреди на ищцата в размер на 11000 лв. и моли съда да я осъди
да й ги възстанови.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който се
оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че действията на ЧСИ са напълно
законосъобразни, че липсват доказателства, както за настъпила конкретна вреда, така и за
точния й размер. Твърди се, че цесионерът е поискал конституиране като взискател по
процесното изп. дело, като и че същият е поискал прекратяване на делото поради
обезсилване на изп. лист на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК. За последното липсвали
доказателства, поради което й е отказано прекратяване на изпълнителното производство.
Отказът на ЧСИ не е бил обжалван и след влизането му в сила изпълнителното
производство продължило. Оспорено е възражението, че са събрани суми в повече от
дължимите като се излагат твърдения, че ЧСИ се е съобразила изцяло с посоченото в
изпълнителния лист. Направено е възражение и за изтекла погасителна давност относно
вземането по иска. Моли искът да бъде отхвърлен като недоказан.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа изложеното
в отговора, че действията на ЧСИ отговарят в пълна степен на закона, както и че липсват
доказателства за събрани и надвзети суми. Подчертава, че взискателят сам е посочил правна
норма, на която иска прекратяване на производството и ЧСИ не може да излезе извън нея, а
доказателства ИЛ да е бил обезсилен по изпълнителното дело, а и към момента няма.
Обръща внимание, че нито едно от действията на ЧСИ, включително тези след процесната
молба, не са били обжалвани от длъжника. Поддържа възражението за изтекла давност.
Счита, че исковете са останали недоказани, както по основание, така и по размер, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
С отговора е направено искане за конституиране на основание чл. 219 от ГПК, във вр.
с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 2 от 06.02.2006 г. за задължителното застраховане на ЧСИ, да
бъдат привлечени като трето подпомагащо лице и застрахователните дружества, с които
ответницата като ЧСИ е имала сключена задължителна професионална застраховка, както
следва: 1/ ЗАД *** – за периода 2014 г.-2016 г., 2/ *** ЕАД – за периода 2017 г.-2019 г. и 3/
ЗК *** АД – за периода 2020 г.-2022 г. С определението по чл. 140 от ГПК съдът е
конституирал на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК посочените застрахователни дружества
като трети подпомагащи ответника страни.
В съдебно заседание ЗАД *** АД не изпраща представител. Подали са писмено
становище, с което са оспорени исковете срещу ответника. Оспорено е наличието на
противоправно поведение на ЧСИ, вината му, размера на претенцията и нейното основание,
както и наличието на причинно-следствена връзка. Поддържат възражението за изтекла
давност.
В съдебно заседание *** ЕАД не изпраща представител. Подали са писмено
становище, с което са оспорени исковете срещу ответника по основание и размер.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по иска. Твърди се,
че извършеното от ЧСИ отговаря на изискванията на закона, тъй като твърдяното от
взискателя основание за прекратяване на производството не е било налице. Оспорва се
твърдението на ищцата, че към този момент е настъпила перемпция. Освен това счита, че
няма вреда, тъй като ищцата не навежда твърдение, че не е дължала тези суми на
взискателя. Счита, че няма доказателства, които да доказват и размера на иска.
В съдебно заседание ЗК *** АД не изпраща представител. Подали са писмено
становище. На първо място оспорват правната си легитимация като трето лице помагач като
2
твърдят, че ответницата е застрахована при тях в периода от 18.03.2020 г. до момента, което
не съвпада с периода на вредата. На второ място са оспорени исковете срещу ответника по
основание и размер. Твърди, че в случая липсва противоправно поведение, причинени преки
и непосредствени вреди, както и причинно-следствена връзка.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа страна следното:
Процесното изп. дело № 2012**********0400358 по описа на ЧСИ Я. Д. с рег. №
********** на КЧСИ и район на действие ШОС било образувано срещу длъжниците Р.Х.Й.
и М. Д. Г. по изпълнителен лист, издаден на 10.05.2012 г. и заповед за незабавно изпълнение
№ 932 от 10.05.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 1601/2012 г. на ШРС в полза на ***
(България)“ ЕАД за заплащане на сумите:
4800 лв. главница по Договор за банков кредит от 15.09.2008 г.;
1796,64 лв. изискуема редовна лихва за периода 15.10.2009 г. – 28.03.2012 г.;
356,94 лв. наказателна лихва за периода 15.11.2009 г. – 08.05.2012 г.;
125,13 лв. лихва по чл. 4, във вр, с чл. 1.2 от Анекс № 1 от 30.06.2009 г. към договора
за кредит, дължима за периода 07.05.2009 г. – 30.06.2009 г.
Законната лихва върху главницата от 09.05.2012 г. до изплащане на вземането;
493,95 лв. разноски, сторени от взискателя в заповедното производство.
С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на
ЧСИ да направи цялостно проучване на длъжника и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да
определи способа на изпълнение. В изпълнение на това ЧСИ е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника М. Д. К. в *** (България)“ ЕАД, а по-късно и в „***“ АД,
както и на трудовото й възнаграждение – на 03.09.2012 г. от *** – ***, на 19.04.2013 г. – от
*** – ***, а на 25.03.2022 г. – от Община ***.
С договор за цесия от 13.04.2014 г. взискателят по изпълнителното производство ***
(България)“ ЕАД прехвърля вземането си на „*** ООД. С молба вх. рег. № 03938 от
29.05.2014 г. новият кредитор е уведомил ЧСИ за извършената цесия, поискал е
конституиране на основание чл. 249 от ГПК като взискател по делото. Освен това със
същата молба новият взискател е поискал и след конституирането им, ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство и да върне оригинала на изпълнителния лист, по който е
образувано делото. Посочени мотиви за прекратяване на изпълнителното производство
няма, а е посочено само „на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК“.
С разпореждане от 08.06.2014 г. ЧСИ Я. Д. е конституирала „*** ООД като взискател
по делото, но е отказала да прекрати производството, поради непредставяне на
доказателства.
На 14.04.2022 г. взискателят „*** ООД подават до ЧСИ молба, че всички вземания
към тях са погасени и молят изпълнителното производство да бъде прекратено след
събиране на дължимите такси и разноски. На 19.04.2022 г. ЧСИ е разпоредила да се
уведомят длъжниците за дължимите такси. Видно от представените писмени справки –
извлечения от деловодната програма на ЧСИ Я. Д. на 20.04.2022 г. ищцата М. Д. К. е внесла
сумата от 744,09 лв., след което изпълнителното производство е прекратено.
Видно от представените писмени доказателства се установява, че в периода от
образуване на изпълнителното дело до неговото прекратяване от длъжника М. Д. К. са
събрани 15347,29 лв., от които 14860,47 лв. са разпределени за погасяване на дълга. В
периода от образуване на изпълнителното производство до 29.05.2014 г., когато „*** ООД
са подали първата молба за конституирането им като взискател и прекратяване на
изпълнителното производство, са били събрани от ищцата 2460 лв., всички от които са
разпределени за погасяване на дълга към взискателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
3
от правна страна:
Делото е образувано по подадена искова молба, с която е предявен иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ – за заплащане на имуществени вреди, настъпили от
неправомерни действия на ЧСИ.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че срещу ищцата М.
Д. К. е било образувано изп. дело № 2012**********0400358 по описа на ЧСИ Я. Д. с рег.
№ ********** на КЧСИ и район на действие ШОС за суми, дължими на *** (България)“
ЕАД. Общият размер на задълженията към момента на образуване на делото възлизал на
9342,41 лв.
Основните спорни моменти по делото засягат въпросите дали законосъобразно ЧСИ е
конституирал „*** ООД като взискател по делото, дали е следвало да уведоми за това
длъжника, както и дали законосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното
производство след подадената на 29.05.2014 г. молба на „*** ООД.
Съдът не споделя твърденията на ищцата, че молбата на „*** ООД за встъпване на
мястото на взискателя е нередовна и не е следвало да бъде уважавана от ЧСИ. „*** ООД
като цесионер встъпва на мястото на взискателя в производството от момента и в стадия, до
които това производство е стигнало. По процесното изпълнителното дело първоначалният
взискател е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ – да извърши проучване и да
избере способ за изпълнение. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на ищцата и
трудовото й възнаграждение. Към момента на встъпване на новия взискател на основание
договор за прехвърляне на вземането, изпълнение се е провеждало. Няма никакъв смисъл
новият взискател да се налага да иска ново проучване и отново да сочи способ за
изпълнение, когато такова се провежда. Той не е в позицията на взискателя, който иска
образуване на ново изпълнително производство. Както бе посочено вече, той встъпва във
вече образуваното такова в момента и в стадия, до които това производство е достигнало и
не се налага да повтаря вече извършени действия.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищцата, че ЧСИ е следвало да я
уведоми за извършената цесия. ЧСИ няма подобно законово задължение. Съгласно ЗЗД
задължение да бъде уведомен длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има
цедента, който може да упълномощи за това цесионера (каквато е наложилата се в
последните години практика). Липсата на уведомяване обаче води до една единствена
последица – цесията не може да се противопостави на длъжника в случаите, когато той е
извършил плащане на стария кредитор преди да е узнал за цесията. Във всички останали
случаи обаче цесията е противопоставима на длъжника и напълно действителна дори и
преди той да е бил уведомен за нея. Няма пречка длъжникът да бъде уведомен за
конституирането на новия взискател само за сведение, но доколкото изпълнението е
провеждано по принудителен ред, т.е. опосредено чрез ЧСИ, трудно могат да се предвидят
възможни вреди за длъжника от този пропуск на ЧСИ.
Предвид всичко изложено съдът намира, че правилно и законосъобразно ЧСИ е
конституирал „*** ООД като нов взискател на мястото на *** (България)“ ЕАД по изп.д. №
2012**********0400358.
Съдът обаче счита, че със следващото си действие – отказът да прекрати
изпълнителното производство ЧСИ е допуснал съществено нарушение на производствените
правила. С молба вх. рег. № 03938 от 29.05.2014 г. „*** ООД е уведомил ЧСИ за
извършената цесия, поискал е конституиране на основание чл. 249 от ГПК като взискател по
делото, както и да прекрати изпълнителното производство и да върне оригинала на
изпълнителния лист, по който е образувано делото. Както бе посочено по-горе няма
посочени мотиви в молбата защо се иска прекратяване на производството. Посочването на
правна норма е въпрос на правна квалификация, а не представлява излагане на мотиви. Тъй
4
като съдебният изпълнител е ръководен орган на изпълнителното производство, негова
задача е да даде правна квалификация на исканията, независимо от това дали страните са
посочили такава или не. В действителност страните нямат задължение да посочат правно
основание на своите искания, а посоченото такова не обвързва съдебния изпълнител – той се
ръководи от изложеното в искането като твърдения и искане и дава правна квалификация,
независимо от посочената такава от страната. Игнорирайки посочената правна
квалификация на искането на взискателя „*** ООД, в молба вх. рег. № 03938 от 29.05.2014
г. липсват посочени мотиви защо се иска прекратяване на делото. И тук трябва да се посочи,
че взискателят не е длъжен да посочи такива мотиви. За разлика от ищеца в исковото
производство (който може да поиска прекратяване на делото, но трябва да каже дали се
отказва от иска или го оттегля, при това последното може да стане само със съгласието на
ответника, ако е минало първото заседание по делото), взискателят е абсолютен господар на
изпълнителното производство от започването му до момента на неговото прекратяване. Той
може във всеки един момент да поиска прекратяване на изпълнителния процес – без да е
длъжен да сочи мотиви, без да се иска нечие съгласие и без да е необходимо съдебният
изпълнител да прави преценка налице ли са някакви фактически основания за това. Това
право на взискателя е отразено в чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Няма никакво значение каква
правна квалификация е дал взискателя на своето искане. Има значение какво точно е
поискал. А в конкретния случай взискателят е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство и да върне изпълнителния лист. И точно това е трябвало да направи ЧСИ.
Вместо това ЧСИ незаконосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното
производство, с което е допуснал процесуално нарушение. Продължавайки да събира
принудително средства по този изпълнителен процес, ЧСИ е извършвала незаконосъобразни
действия всеки път, в който от банковата сметка на длъжника или от трудовото й
възнаграждение са събирани принудително средства за погасяване на вземането по
изпълнителния процес. Не може да бъде споделено възражението на процесуалния
представител на ответника, че ищцата е можела да обжалва действията на ЧСИ във всеки
един момент. Видно от материалите по делото, ищцата като длъжник по делото не е била
уведомена на постъпилата молба от взискателя. Тя не е била уведомена и за отказа на ЧСИ
да прекрати делото. Наистина, съгласно редакцията текста на чл. 435, ал. 2 от ГПК,
действала към 2015 г., длъжникът няма право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да
прекрати производството. Длъжникът обаче е можел да обжалва последващите действия на
ЧСИ по предприемане на действия по принудително изпълнение. В конкретния случай, тъй
като длъжникът не е бил запознат с отказа на ЧСИ да прекрати делото, тя не е знаела, че има
причини за подобно обжалване. След като нито молбата на взискателя, нито последвалият
отказ на ЧСИ, са съобщени на длъжника, тя не е знаела, че е налице незаконосъобразно
действие, което опорочава последващите действия по принудителното изпълнение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че отказът на ЧСИ Я. Д. да прекрати
изпълнителното производство след подадена от взискателя „*** ООД молба вх. рег. №
03938 от 29.05.2014 г. е незаконосъобразен. Всички събрани от нея средства от банковата
сметка или трудовото възнаграждение на ищцата след този момент са незаконосъобразно
събрани. Предвид събраните по делото факти след тази дата от ищцата са събрани средства
в общ размер на 12887,29 лв. Няма значение дали това са средства за погасяване на дълга по
изпълнителния лист или за дължими на ЧСИ разноски. Всички начислени разноски след
тази дата са недължимо начислени от ЧСИ. Това е и размера на нанесената на длъжника
вреда.
Съдът не споделя възражението на третата подпомагаща страна, че това не
представлява вреда, тъй като ищцата не оспорва, че дължи тези суми на взискателя.
Подобно възражение е направено и от самия ответник и другите трети лица - помагачи,
посредством изявлението, че няма доказателства за събрани недължими суми. Събирането
на посочените суми след отказът на ЧСИ да прекрати производството е незаконосъобразно,
5
но не поради несъществуване на задължението, а поради незаконосъобразното поддържане
на един изпълнителен процес, който е трябвало да бъде прекратен. Ищцата е била
незаконосъобразно лишена от тези средства в момента, в който те са принудително събрани
от нея. По този начин в нейният имуществен патримониум в онзи момент е настъпила вреда
в резултат на незаконосъобразните действия на ЧСИ. Няма значение и че никой реално не се
е облагодетелствал, тъй като в случая става дума не за неоснователно обогатяване, а за
особена форма на непозволено увреждане.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за изтекла погасителна
давност. Отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ е форма на непозволено увреждане.
Давността в такива случаи тече от момента на откриване на дееца. В конкретния случай,
както бе споменато по-горе няколко пъти, длъжникът по делото не е бил уведомен за
незаконосъобразното действие на ЧСИ. От събраните по делото доказателства не се
установява ищцата като длъжник по изпълнителния процес да е разбрала за това преди
прекратяване на самото производство. Тя не е знаела, че е налице увреждане преди
прекратяване на делото. Освен това давност не започва да тече преди да приключи
увреждането, а незаконосъобразното събиране на средства е продължило до прекратяване на
изпълнителния процес в началото на 2022 г.
Предвид изложеното съдът намира, че с действията си ЧСИ е допуснал нарушение на
процесуалните правила, с което е довел до ощетяване на ищцата. Вредата е в размер на
12887,29 лв., но тъй като с исковата молба са претендирани само 11000 лв., то съдът може да
присъди на ищцата само този размер. Предвид това предявения иск се явява неоснователен
и недоказан.
Относно разноските по делото:
Предвид изводите на съда за неоснователност на иска и с оглед разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК, съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски в полза
на ищцата. Разноските, които се установява, че са направени от нея са в размер на 1270 лв.,
от които 440 лв. – държавна такса и 830 лв. – разходи за адвокатско възнаграждение. Едно от
третите лица помагачи е направило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
платен от ищцата. Същото по принцип не следва да се разглежда, тъй като на третото лице
помагач не се дължат разноски, нито му се възлагат такива, освен тези, които то само е
причинило. В случая обаче съдът намира за необходимо да посочи, че платеното в
производството адвокатско възнаграждение от ищцата е в размер малко по-малък от
минималното такова, дължимо според Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Тези разноски следва да бъдат платени от ответника с
оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, Я. В. Д. с ЕГН ********** от гр. ***,
в качеството й на ЧСИ с рег. № ********** на КЧСИ и район на действие ШОС, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. К. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата от 11000 лв. (единадесет
хиляди лева), представляващи имуществени вреди, нанесени от ответника чрез
незаконосъобразни действия по принудително събирани суми по изп. дело №
2012**********0400358.
ОСЪЖДА Я. В. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. К. с ЕГН
********** от гр. ***, направените по делото разноски в размер на 1270 лв. (хиляда двеста
и седемдесет лева).
6
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7