Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2017
г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Втори състав в открито заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря О.Й. като разгледа докладваното от съдия Веселина
Чолакова адм. дело № 1983 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на К.Г.К., Д.Я.Я., И.А.И., Л.Г.С. , В.П.В. , чрез адв. М.Г.- ВАК , Ю.А.М.,
, Ц.П.Г., Г.Й.Я., В.Д.С., П.М.В., А.Д.В. , Х.Х. , против Решение №2106-14 от
30.03.2015г. на Общински съвет – гр.Варна, с което е одобрен ПУП – ПРЗ на
жилищен комплекс „Чайка“, в частта на ***
и УПИ IV – 208 .
С
жалбата се навеждат доводи за нищожност на процесния ПУП-ПРЗ в оспорената част. Релевират се и доводи за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Планът е допуснат и одобрен в нарушение на правила на ЗУТ , същия не съответства на заданието,
изработен е в нарушение на Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието
на устройствените планове. Излагат се и доводи за нарушение на чл. 22 ал.4 и
ал.5 от ЗУТ. Територията е предвидена за ниско и средно застрояване, т.е.
височината на сградите е до 15 м., с плана е предвидено застрояване надвишаващо
посочените параметри. В с.з. адв. Г. поддържа жалбата, счита, че от приетите по
делото СТЕ по безспорен начин е установено, че при одобряване на плана са допуснати
нарушения на материалния закон. Моли да се отмени плана в оспорената част и да
се присъдят сторените по делото разноски. В депозирано писмено становище
поддържа изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на акта в
оспорената част.
Ответникът
Общински съвет-Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Излага доводи, че с ПУП е дадено значително завишаване
на зелените площи, а за една малка част от квартала плана е процедиран по реда
на чл. 16 от ЗУТ, в основната си част плана е по чл. 110 от ЗУТ, вр. чл. 22
ал.4 от ЗУТ. За УПИ VІ-135 са налице условията на чл. 16 от ЗУТ, това е
новообразуван парцел ситуиран с цел удовлетворяване претенции на реституирани
собственици. Не са допуснати и нарушения на чл. 108 ал.5 от ЗУТ. Моли да се
отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.
След
обнародване на съобщение за оспорването в ДВ, бр.78/09.10.2016г. по чл.218 от ЗУТ / л.78 от делото/, в
едномесечния срок не са постъпили заявления за конституиране на заинтересовани
страни.
Настоящия
съдебен състав приема, че предмет на оспорване е плана само в частта, която е
определена като предмет на делото с влязлото в сила определение №
3071/14.09.2015 г., а не целия план. Действително към момента на постановяване
на решението е налице изменение на чл.
218 ал.3 от ЗУТ, но тази норма е процесуална и няма обратно действие. Освен
това към момента на постановяване на оспореното решение на Общински съвет,
съгласно ЗУТ плана в неоспорените му части влиза в сила.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от лица с активна процесуална легитимация, пред надлежен съд и в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата:
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото
на административното производство е поставено с Решение № 0005/12.08.2005г. на
Кмета на Община Варна, с което на основание чл.124, ал.2, чл.134, ал.1, т.1,
ал.2, т.8 от ЗУТ е разрешено изработване на проект за ПУП-ПРЗ на
ж.к. „Чайка” /19 и 20 м.р./ при спазване на действащата нормативна уредба за
устройство на територията и с изискването за прилагане на чл.16 от ЗУТ. В
преписката е приложено положително становище на Главния архитект на Община
Варна, извадка от протокол от заседание на Обществения консултативен съвет по
градоустройство на населените места на територията на Община Варна и извадка от
Протокол №31/02.-03.08.2005г. на ЕСУТ при Община Варна. От изготвеното
техническото задание на проекта на Главния архитект на Община Варна, се
установява, че изработването на ПРЗ за кв.”Чайка” е обосновано с необходимостта
от преструктуриране на територията и създаване на най-благоприятен режим за
по-нататъшното му доизграждане, предвид настъпилите промени в
обществено-икономическите условия-реституция на част от територията и
застрояването на част от възстановените имоти предимно с жилищни сгради. Планът
обхваща територия, заключена между булевардите „8-ми приморски полк”, „В.
Левски”, „Княз Борис І” и ул. ”Никола Вапцаров” с площ 75,80 хектара. В
заданието е указано, че за възстановените незастроени имоти следва да се
приложи чл.16 ЗУТ, като се използва възможността за промяна в местоположението
им в обхвата на проектираната територия. Уточнено е, че следва да се търси
възможност за обособяване на територии за групиране на възстановени имоти с цел
тяхното застрояване, като същевременно се определят площи за озеленяване на
паркове за публично ползване в съответствие с ОУП и нормативната уредба.
Проекта следва да се изработи в две фази: „предварителен проект” и „окончателен
проект”, които да отговарят по обем и съдържание на Наредба № 8/2001г. за обем
и съдържание на устройствените схеми и планове.
С
решение обективирано в Протокол № 26/05.07.2007г. на ЕСУТ при Община
Варна е приет плана – фаза предварителен проект на ПРЗ на кв.”Чайка” /19 и 20
м.р./ със схеми „Ел.”, „В и К”, и пътно-транспортен план, съобщен в ДВ, бр.4 от
15.01.2013г. С Протокол № 8/07-08.03.2013г. на ЕСУТ при Община Варна и протокол
от 07.04.2013г. са разгледани възраженията по обявения ПУП-ПРЗ. С решение
обективирано в Протокол по т.19 възражението на жалбоподателите е частично
уважено, като по отношение на УПИ ІV-239, кв.17, 19 м.р. следва да се спази
чл.16 ал.1 ЗУТ максимално 25% отнемане за публични мероприятия. Дадени са и
конкретни препоръки до проектантския колектив, изработващ проекта с протокола
от 08.03.2013г.
От
обяснителна записка на проекта – фаза окончателен проект се установява, че с
корекциите по решенията по Протокол № 8/08.03.2013г. на ЕСУТ, целите на проекта
са преструктуриране на жилищния комплекс, чрез обособяване на УПИ за
съществуващите жилищни блокове и УПИ за озеленяване; оптимизиране на уличната
мрежа; застроително решение за центъра на комплекса във връзка с
новообразуваните/реституирани частни имоти; урегулиране на реституирани имоти с
прилагане на чл.16 ЗУТ и освобождаване от застрояване на парковата зона на
комплекса.
От
Решение № ВА-18/ЕО/2013г. на Директора на РОСВ-Варна се установява, че е решено
да не се извършва екологична оценка на проекта. С Протокол №
36/25-26.11.2014г. на ЕСУТ при Община Варна в съответствие с решенията по
Протокол №8/07.-08.03.2013г. е приет ПУП-ПРЗ за 19 и 20 м.р. на гр.Варна
/кв.Чайка/ фаза: „Окончателен проект” с указание да се представи за одобряване
на Общински съвет-Варна.
С
Доклад с изх.№ РД15007675ВН/24.03.2015г., на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, кметът на Община Варна е предложил на Общински
съвет-Варна да одобри изработения ПРЗ на жилищен кв.”Чайка” /19 и 20
м.р./ ведно с план-схемите „Ел.” и „В и К” по чл.108, ал.2 от ЗУТ към
него.
С
Решение № 2106-14 обективирано в Протокол № 40 от 30.03.2015г. на Общински
съвет-Варна планът е одобрен с гласовете на 43 общински съветници на
основание чл.21, ал.1, т.8 и т.11 ЗМСМА, чл.129, ал.1, във връзка с
чл.110, ал.4, чл.16, ал.1-5, чл.22 и чл.103, ал.4 ЗУТ.
По
делото е назначена и изслушана СТЕ /
л.158-162 от делото/. Съгласно СТЕ от
арх. С. се установява, че имотът на жалбоподателите с идентификатор
10135.2562.212 е в границите на урбанизирана територия в 20-ми микрорайон по
плана на ж.к. „Чайка“, гр.Варна; За територията, в която попадат УПИ II-208 и IV-208 действащ е регулационният план на
19-ти и 20-ти микрорайон ж.к. „Чайка“, одобрен със Заповед № 341/17.03.1963 г.
на Комитета по архитектура и благоустройство / КАБ/. За имот 208 няма изготвен предходен регулационен план, за
ПИ 208, за ПИ 208 , който е реституиран, предвижданията на оспорения ПУП-ПРЗ не
съответстват на регулационния план на 20-ти микрорайон, одобрен със Заповед №
341/27.03.1963 на КАБ, в който план няма изписано отреждане за тази територия. Не
е установено наличие на транспортно-комуникационна схема, няма предадена
вертикална планировка. Обжалваният план
отговаря по обхват на техническото задание, като не е спазено навсякъде
изискването УПИ за ново строителство да се застрояват по нормативите на зона Жм
/ с малка височина/ и на зона Жс / със средна височина/ по чл.19, ал.1 от
Наредба № 7/2003 г. . Обжалваният УПИ II-208 ,
който е в зона Смф, е без ограничения във височината , съгласно матрицата на
квартала в застроителния план.; От направения
оглед на място е установено, че в кв.20, в който е изграден бл.192, ПИ
208 представлява съществуващи зелени площи с дървесна и храстова
растителност. Има изградена асфалтова
площадка, оградена с телена мрежа. В предходния регулационен план на 20-ти
микрорайон от 1963 г. няма направено специално отреждане за озеленяване и
игрища. В опорния план на ж.к. „Чайка“, територията на УПИ II-208 за жилищно и търговско строителство и УПИ IV-208 – за озеленяване е отразена като
озеленяване.; В графичната част на застроителния план има известни разминавания
– в устройствените режими дадени за всички зони ,в показателите за зона СМФ
височината е посочена до 15 м., а при конкретните квартали и УПИ, в матрицата
липсва , такова ограничение за височина. Ограничението за височина би довело до
по-нисък кинт.; Не са конкретизирани схемите в заданието. ; Мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура и техните сервитутни ивици не са
посочени в плана за регулация. Планът не е придружен с вертикална планировка и
напречни профили на улиците. Има изработено картотекиране по чл.63,ал.4 от ЗУТ
на декоративна дървесна растителност, което е одобрено на 08.2011 г. от
дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община-Варна
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно , обективно и в
съответствие с останалите доказателства по делото. В хода на производството са
приобщени наличните за територията планове, вкл. и текстовата и графична част
на РП одобрен със заповед № 341/27.03.1963 г., като последния е представен от
Геокартфонд – АГКК – София.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по
същество, е основателна, по следните съображения:
По валидността на акта:
Обжалваният
административен акт е издаден от Общински съвет-Варна на основание чл.129, ал.1 ЗУТ. Предвид естеството на одобрения с него ПУП-ПРЗ, относно територия в
границите на населеното място гр. Варна, с обхват извън посочения в чл.128,
ал.3 ЗУТ, съдът приема, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия и в рамките на неговата териториална и материална
компетентност. В съответствие с чл.27, ал.3, вр. с ал.4, вр. с
чл.19, ал.1, т.9 от ЗМСМА процесното решение е взето от 43 съветника
съставляващи мнозинство от общинските съветници в Общински съвет-Варна, общият
брой на които е 51. Съдът намира, че оспореното решение на Общински съвет-Варна
е издадено в съответствие с изискването за форма и при приемането му не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Кметът на Община Варна въз основа на техническо задание е разрешил на основание
чл.124, ал.2 и чл. 134, ал.1, т.1 и ал.2, т.8 от ЗУТ изработване на проект на
ПУП-ПРЗ. Изработеният проект е двуфазен, той е приет от ЕСУТ на Община Варна
съобщен на заинтересуваните лица, в съответствие с чл.128, ал.2 от ЗУТ, чрез
обнародване на съобщение в ДВ и публикация в ежедневници. Постъпилите
възражения са били разгледани и обсъдени от ЕСУТ при Община Варна, който е взел
решение по всяко едно от тях. В съответствие с чл.129, ал.1 от ЗУТ, кметът е
изготвил доклад с предложение за приемане на плана от Общински съвет-Варна.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателите, че плана е иницииран от обществен
консултативен съвет, поради което е незаконосъобразен. В случая производството
е инициирано с решение от 2005 г. на Кмета на общината, налице е и положително становище
на Гл. архитект.
В
настоящото производство акта е издаден от компетентен орган и не се констатира
наличието на такова нарушение на изискванията за законност, което да води до
нищожност на оспореното решение.
По процесуалната и материално-правна законосъобразност
на акта:
Оспореното
решение е издадено на основание чл.21, ал.1 т.8 и т.11 от ЗМСМА, чл.129, ал.1
във връзка с чл.110, ал.4, чл.16, ал.1 до ал.5, чл.22 и чл.103, ал.4 ЗУТ.
Съгласно
чл.16, ал.1 ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на
обектите на социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленените
площи, обединени в зелена система и на мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на
плана, собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината
процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от
25%. Ал.2 предвижда планът да се изработи на базата на кадастрална карта,
одобрена по реда на ЗКИР. Лицето и
площта на новобразуваните УПИ, конкретното им предназначение, характерът и
начинът на застрояването им се определят със самия ПУП. В ал.4 е предвидено, че в случаите по ал.1 на
всеки собственик на недвижим имот, общината определя равностойно урегулиран
имот, като се съобразява с местоположението на имота, местността, но не и с
точните им кадастрални граници. Когато имота попада в различни устройствени
зони, новообразувания урегулиран имот се предоставя в зоната която имотът е
имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти с пазарна стойност не
по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва
с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. В конкретния случай според
фактическите установявания на СТЕ, ПИ 10135.2526.136 е урегулиран. За имота е
налице действащ ПРЗ, одобрен със Заповед № 341/27.03.1963 на КАБ. От заключението на в.л. се установява, че
плана от 1963 г. е влязъл в сила и е приложен. При тези данни се налага извода,
че имотът на жалбоподателите попада в територия с приложена първа регулация по
предходен план. При тези установявания следва, че не е налице първата от
предпоставките за прилагане на чл.16, ал.1 ЗУТ. С оглед изложеното, одобрения
на това основание, планът се явява незаконосъобразен.
По отношение на предвиденото в УПИ II-208 и УПИ IV-208 съдът прецени следното:
от приложената СТЕ се установи, че за територията е налице предходен влязъл в
сила план, това е плана одобрен със Заповед № 341/27.03.1963 на КАБ. За ПИ 208,
който е реституиран , предвижданията на оспорвания ПУП-ПРЗ не съответства на
регулационния план на 20-ти микрорайон одобрен с посочената заповед, което е установено
от неоспорената СТЕ. При тези установявания следва, че не е налице първата от предпоставките
за прилагане на чл.16, ал.1 ЗУТ .
Съгласно
чл.22 ЗУТ в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може
да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение,
свободно стоящи или свързани. Площите между сградите при комплексното
застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или
подземни паркинги и площадки за игра. В жилищни и курортни комплекси
комплексното застрояване може да се съчетава със застрояване в отделни
урегулирани поземлени имоти. Ново строителство в съществуващите жилищни
комплекси се предвижда въз основа на подробен устройствен план по чл. 110,
ал. 4 - план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния
комплекс в обхват най-малко територията на един квартал с комплексно
застрояване. Проектите по ал.4 на чл.22 ЗУТ не могат да надвишават показателите
на плана, по който са създадени жилищните комплекси. Предвидено е също, че при
урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно
застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради
се определят по правилата за комплексно застрояване. Плътността и
интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените
с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите
и за отделните квартали в зоната. Предназначението на терени, находящи се в
един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако
не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в наредбата
по чл. 13, ал. 1.
При
положение, че е налице действащ план от 1963г., е неприложим чл.16, ал.1 ЗУТ, а
чл. 22 ЗУТ във връзка с чл. 110, ал. 4 ЗУТ, който предвижда изработването и
прилагането на план за регулация и режим на застрояване /ПРЗ/ за
преструктуриране на жилищни комплекси. При изработването на плана за регулация
и режим на застрояване следва да се прилагат разпоредбите и изискванията на
чл.22 ЗУТ във вр. с чл.21 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделените видове територии и устройствени зони. Предвид на това
следва да се урегулират поземлените имоти, както на съществуващите жилищни
блокове, така и на новите жилищни сгради и за нежилищните обслужващи обекти по
чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/2003 г. със съответните изисквания за
плътност, интензивност на застрояването и необходима озеленена площ. Съдът не споделя доводите на адв. С., че по
отношение имотите на реституираните собственици е приложима нормата на чл. 16
от ЗУТ. Следва да се посочи, че по отношение на реституираните имоти не важат
правилата по чл.16, ал.1 ЗУТ, поради което следва да се търси баланс между
защита интересите на собствениците и обществените интереси за изграждане на
обекти на публичната собственост, като за нуждите на последните се извършва
отчуждаване по реда на ЗОбС и по чл.209 ЗУТ, а не по прякото действие на чл.16 ЗУТ с влизане в сила на плана. В тази насока е и решение №2883 от 28.02.2012г. по
адм.дело №9816/2011г. на Върховен административен съд. Отделно от изложеното
съдът приема твърденията на ответника, че УПИ VI-135 е предвиден за реституиран собственик
за недоказано, напротив от събраните доказателства се установи, че имота е
актуван като частна общинска собственост.
Съгласно
чл.16, ал.1 ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на
обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура -
публична собственост. Съгласно оспорения план
имотите са предвидени за комплексно жилищно строителство, а не за която
и да е от дейностите предвидени в чл. 16 ал.1 от ЗУТ, поради което същите са
проектирани в нарушение на закона.
По
изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, като решението на
Общински съвет-Варна е постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби, при допуснати съществени нарушения на производствените правила и
при несъответствие с целта на закона в обжалваната част и следва да бъде
отменено. Предвид нормата на чл.173 ал.2 АПК в случай, че естеството на акта не
позволява на съда решаване на въпроса по същество следва административната
преписка да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество
съобразно мотивите на съда и при спазване на нормативите по ЗУТ и подзаконовите
нормативни актове по устройство на територията.
Решението
на ОбС – Варна, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на жилищен комплекс „Чайка“/19 и
20 м.р./, гр.Варна в оспорената част следва да бъде отменено, а делото като
преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне
по същество, като същия прецени освен дадените указания с настоящото решение и
представените по делото актове за собственост на жалбоподателите, наличните
предходни разработки за територията и вида на плана, който следва да се
процедира в отменената част с настоящото решение.
При
този изход на спора, съдът намира за основателно искането на жалбоподателите за
присъждане на направените разноски. С оглед представените доказателства намира,
че следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателите разноски в размер на
960,00 лв., от които 120 лв. внесена държавна такса, 40 лв. внесена такса за
обнародване в ДВ, 200,00 лв. платен депозит за вещо лице и 600 ,00 лв. платен
адвокатски хонорар съгласно представен договор за правна помощ на л. 102 от
делото.
Водим
от гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.1, ал.2 и чл. 173 ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на К.Г.К., Д.Я.Я., И.А.И., Л.Г.С. , В.П.В. , чрез адв. М.Г.- ВАК , Ю.А.М.,
, Ц.П.Г., Г.Й.Я., В.Д.С., П.М.В., А.Д.В. , Х.Х. , против Решение №2106-14 от
30.03.2015г. на Общински съвет – гр.Варна, с което е одобрен ПУП – ПРЗ на
жилищен комплекс „Чайка“, в частта на ***
и УПИ IV – 208 .
ВРЪЩА преписката
на Общински съвет-Варна за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в
мотивите на решението.
ОСЪЖДА Общински
съвет-Варна да заплати на К.Г.К., Д.Я.Я., И.А.И., Л.Г.С. , В.П.В.
, Ю.А.М., , Ц.П.Г., Г.Й.Я., В.Д.С., П.М.В.,
А.Д.В. , Х. Х.З., сумата от 960,00 /деветстотин и шестдесет
лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаването му от страните, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: