РЕШЕНИЕ № 225
гр. Сливен, 26.11.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 292 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл.225а във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на В.А.А. против Заповед № РД-15-1224/30.06.2021 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл.225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройка и дървен навес към съществуваща едноетажна сграда“ в УПИ ІІ „За озеленяване и ООД“, кв.673 по плана на спортен парк „Юнак“, гр. Сливен, собственост на В.А.А., Д.В.А. и И.В.Ч..
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, тъй като била издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не са изпълнени разпоредбите на чл.225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ. Констативният акт не бил издаден в съответствие със законовите изисквания, направените в него констатации не отговаряли на фактическите такива. Установената от административния орган обстановка не съответствала на действителната такава. Твърди, че т.нар. работна група, която била незаконосъобразна по своя състав, не посочила, това не било и посочено от административния орган, в какво се изразявало извършеното нарушение. Твърди, че посочените разпоредби са неприложими в случая. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Р.К. поддържа подадената жалба. Твърди, че при издаването на оспорената заповед не била спазена разпоредбата на чл. 35 от АПК, като не са събрани достатъчно доказателства, за да се установи, че е налице основание за премахване на двата обекта. Нито в Констативния акт, нито в административния акт, не били разграничени двата вида обекти, единият представлявал строеж по смисъла на закона, пристройка, наречена от вещото лице „Зала за консумация“ и обект, който бил различен от строеж, а именно дървения навес към съществуващата сграда. Обединяването им в един административен акт, с посочване на общи нарушени разпоредби за тяхното изграждане, представлявало съществено нарушение. Установило се, че за единия вид обект са изискуеми един вид книжа, а за другия вид обект коренно различни. И за двата вида обекти не следвало да са налице одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по жалба – Кмета на Община Сливен, чрез пълномощника си гл. юриск. М. С. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана. Заявяват, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендират за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни – Д.А.А. и И.В.Ч., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Издаването на оспорения административен акт е във връзка с подаден от „Монолит 2021“ ЕООД гр.Сливен сигнал (л.26-27).
Проверката относно сигнала е извършена от работна група от отдел „Строителен контрол" в община Сливен на 26.04.2021 г. в присъствието на В.А.А..
Съставен е Констативен акт № 7/26.04.2021 г., относно проверка на обект : „Преустройство на съществуваща сграда в бистро“ в урегулиран поземлен имот II „ За озеленяване и ООД", кв. 673 по плана на спортен парк „Юнак", гр. Сливен. Установено е, че поземлен имот с идентификатор № 67338.557.127 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Сливен е собственост на В.А.А., Д.В.А. и И.В.Ч. съгласно Удостоверение за наследници от 04.02.20014г. и Договор № 179, том VIII, вх. рег.№ 2762/18.05.2009г., парт. № 3670 за покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост. Констатирано е, че е извършено преустройство на съществуваща пристройка за обособяване на бистро със застроена площ 39 кв.м. Преустройството е извършено през 2006 г. В отклонение от издадените строителни книжа е изградена пристройка, изпълнена от лека метална конструкция със застроена площ 125 кв.м за нуждите на бистрото. Към незаконната пристройка е изпълнен навес със застроена площ 28 кв.м. Навеса е изграден в ПИ с идентификатор № 67338.557.56 по КККР, гр. Сливен, публична общинска собственост - паркова алея. Строителството е извършено през 1998 г. Строежът е пета категория, съгласно чл.137,ал.1 т.5, а от Закон за устройство на територията (ЗУТ). Прието е, че пристройката и навеса са извършени без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, и представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Като нарушени разпоредби са посочени чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. (л.29,30) Процесните сгради са отразени на скицата към Констативен акт № 7/26.04.2021 г. като защриховани в червено фигури. ( л.79)
Този констативен акт е връчен на оспорващата с известие за доставяне на 08.06.2021 г. (л.42) Против КА е подадено възражение от оспорващата вх.№ 9400-11931/18.06.2021 г. (л.47)
Въз основа на КА № 7/26.04.2021 г. Кметът на Община Сливен е издал Заповед № РД-15-1224/30.06.2021 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл.225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройка и дървен навес към съществуваща едноетажна сграда“ в УПИ ІІ „За озеленяване и ООД“, кв.673 по плана на спортен парк „Юнак“, гр. Сливен, собственост на В.А.А., Д.В.А. и И.В.Ч.. В заповедта е посочено, че строежът е извършен през 2006 г. (л.7-8)
Тази заповед е изпратена с препоръчани пощенски пратки на жалбоподателката и е получена от нея на 02.07.2021 г. (л.52)
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице М.З., от заключението на която се установява, че е одобрено изменение на ПУП-ПР на УПИ II в кв.673 по плана на спортен парк „Юнак" - (л.93), със заповед на кмета на община Сливен, с което изменение от част от УПИ II се образува нов УПИ III „За КОО", като процесиите постройки се намират в УПИ III, а не в УПИ II. Новообразуваният УПИ III е отразен в КККР на гр. Сливен като ПИ с идентификатор 67338.557.127 с площ от 190 м2.
Съгласно Разрешение за строеж № 9/26.08.1991 г., издадено на основание чл.120 ал.4 от ППЗТСУ е разрешено изграждане на временна постройка-павилион за детски забавления с радиоуправляеми автомобилни модели (л.9). Според приложена извадка от Кадастрален план на кв."Младост" и парк „Юнак", изработен през 1996 г. (л.91), временната постройка-павилион е нанесена като сграда с кадастрален № 10073. На този план е нанесена и съществуваща от запад на прилежащата към павилиона бетонова площадка подпорна стена.
С договор за учредяване на право на строеж от 07.06.2004 г. община Сливен е учредила възмездно право на строеж на В. А. върху терен от 38,86 м2, представляващ застроената площ под съществуващата в УПИ II кв.673 по ПУП на спортен парк „Юнак" едноетажна сграда. Сградата е получила траен устройствен статут съгласно ПУП на кв.673, одобрен с Решение № 938/31.07.2003 г. на ОС-Сливен (л.92).
С Разрешение за строеж №184/26.04.2006 г. на В.А.е разрешено да преустрои съществуваща едноетажна нежилищна сграда с постоянен устройствен статут за нуждите на бистро с 9 бр. места. Сградата се намира в УПИ II „За озеленяване и ООД" на кв.673 на спортен парк „Юнак*. Разрешението за строеж е издадено въз основа на одобрена проектна документация по части „Архитектура“, „Електро", „ВиК", Конструктивно становище. (л.12) С Разрешение за строеж № 51/18.03.2008 г. на В.А.е разрешено да извърши СМР за изграждане на „Водопроводно и канализационно отклонения за търговски обект в УПИ II „За озеленяване и ООД" на кв.673 на спортен парк „Юнак". (л.13.
Със Заповед № РД-15-2044/08.12.2008 г. на кмета на община Сливен е одобрено изменение на ПУП за УПИ II на кв.673 на спортен парк „Юнак" в частта План за регулация, като от същия се образува нов УПИ III „За КОО“. Със Заповед № КД-14.20.939/01.12.2008 г. на началника на СГКК-Сливен новообразуваният УПИ III е нанесен като нов ПИ с идентификатор 67338.557.127 с площ от 190 м2, образуван от част от ПИ 67338.557.63. Със същата заповед е заличена съществуващата в имота сграда с идентификатор 67338.557.63.1 (съществуващото бистро). Нанесена е нова сграда с идентификатор 67338.557.127.1 с площ от 169 м2. Новата сграда представлява съществуващото бистро с новоизграден обект към него. (л.14)
С Договор за покупко-продажба от 18.05.2009 г. община Сливен продава на В.А.правото на собственост върху общински имот с идентификатор 67338.557.127 с площ 190 м2 (идентичен с УПИ III кв.673) л.17 ).
Вещото лице е установило, че на място разширението към бистрото представлява едноетажна постройка, оградена от запад със съществуващата зидана подпорна стена, с двускатен покрив, покрит с ламарина. Носещата конструкция е стоманена скелетна-метални колони Ф100, разположени по 3 оси, свързани в надлъжна посока с метални греди. Покривната конструкция представлява 3 бр. стоманени ферми, които стъпват върху металните колони, а от запад върху съществуващ каменен зид-подпорна стена. Покривната конструкция е обшита с дърво, няма данни за връзките колона-греда и колона-ферма. По данни от собствениците металните колони са захванати към терена посредством болтова връзка върху замонолитени в бетонови основи стоманени планки. Описаният обект представлява зала за консумация с отделена кухня, с площ от 126 м2, със входове от север и от юг. От север, изток и от юг е изпълнено ограждане с дограма върху подпрозоречни зидове. Подовото покритие е с облицовка гранитогрес/теракот. Видно от действащата кадастрална карта, описаният обект попада частично в ПИ 67338.557.56 „За второстепенна улица", публична общинска собственост (л.19).
Обект „Зала за консумация с отделена кухня" представлява едноетажна сграда от допълващото застрояване и отговаря на обект от пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 б. „а".
От изток на залата за консумация е изграден дървен навес с площ от 28 м2, който попада изцяло в ПИ 67338.557.56 „За второстепенна улица". Навесът не е нанесен в кадастралната карта, а е отразен на схемата към Констативен акт № 7/26.04.2021 г. Носещата конструкция на навеса е изцяло дървена, скелетна (комбинация от 5 бр, дървени колони, дървени греди и дървени греди-столици по наклона за оформяне на едноскатен покрив). Покритие-хидроизолация върху дъсчена обшивка. Стени-няма, има PVC-завеси за защита при дъжд и вятър, подова настилка гранитогрес. Дървеният навес представлява правоъгълно в план съоръжение, открито от трите си страни.
Според вещото лице за гореописаните обекти в община Сливен не са установени строителни книжа и по данни от собствениците такива няма. Гореописаните обекти могат да се демонтират на съставните части на носещите им конструкции, без да се нарушава целостта на тези части. Гореописаните обекти могат да се изградят на друго място от същите материали.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че дървеният навес отговаря на дефиницията в Наредба № Із-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, според която навеса е съоръжение, а не сграда. Неправилно било посочено, в заключението, че процесният дървен навес представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване. Същият бил съоръжение, а не е постройка. В Община Сливен били налични единствено проекти и разрешение за строеж само за преустройство на съществуващ павилион, който е придобил постоянен статут. За пристроеното към този павилион представляващо „Зала за консумация с обособена кухня“ и към тази „Зала за консумация“ изграден слънцезащитен навес, не били открити строителни книжа. Съществуващата подпорна стена е била изградена във връзка с досега съществуващия склон и тази подпорна стена е използвана така, че върху нея стъпват фермите от покривната конструкция на „Залата за консумация“. Подпорната стена не била част от разрешеното със строително разрешение заведение, тя била върху площадката, където е изградено това заведение. Подпорната стена не била включена в предмета на заповедта, тъй като тя представлявала част от оградните зидове на „Залата за консумация“. На старите кадастрални планове на парцела имало сигнатура за подпорна стена, но вещото лице не може да посочи, дали тази подпорна стена е била във вида, в който е в момента. Подпорна стена, изрично не била предмет на заповедта, но с тази подпорна стена обекта „Зала за хранене” ставал сграда, защото се ограждал от западната си страна. Подпорната стена представлявала част от оградните стени на „Залата за хранене“. „Залата за хранене“ е строеж, защото имала носеща конструкция и оградни зидове. Конструкцията можело да бъде демонтирана и преместена на съставните си части, защото е метална конструкция, но оградните зидове трябвало да се разрушат и нямало как да бъдат преместени. По определението на преместваем обект, съгласно т.80 от §5 от ДР на ЗУТ. „Залата за хранене“ не представлявала преместваем обект. Дървеният навес нямал оградни стени, дървената конструкция можело лесно да бъде демонтирана и после монтирана на друго място. Дървеният навес нямал характеристиките на строеж, но не можел да бъде преместван в пространството без да губи своята индивидуализация. Същият би могло да бъде преместен, ако има необходимото допълнително укрепване и с подходящия кран. Трябвало да се натовари на платформа на която има чакащо подпиране от страната, където няма колони и при поставянето му на друго място също трябвало да има чакащо подпиране. Бил закрепен със стоманени обувки за бетоновата настилка. Настилката не можело да се премести. Навесът бил вид слънцезащитно съоръжение, които се разрешавали по ЗУТ понякога с разрешение за монтиране, а в други случаи с разрешение за строеж, като главният архитект преценявал. Според вещото лице навеса не е строеж, защото не бил сграда, не бил и съоръжение на техническата инфраструктура. „Залата за консумация“ представлявала обект на допълващото застрояване и за да бъде издадено разрешение за строеж не било необходимо да бъдат одобрявани инвестиционни проекти, но било необходимо да бъде представено становище от инженер-конструктор с указания за изпълнение, което на практика било проект по част конструктивна.
Експертът не може да отговори, дали към момента на изграждане на навеса бетоновата площадка, върху която е изграден същия е била съществуваща. Същата била с височина от 45 см, а в най-северната по-малко от 30 см. Представената бетонна площадка била основата на навеса и на „Залата за консумация“, тя била с достатъчна дебелина и служила за основа. За бетоновата площадка имало един единствен начин да бъде премахната, като се разбие с къртачен инструмент и след това бетона да се изнесе. Навесът бил връхната конструкция, която връхна конструкция се свързвала с терена, върху който терен на място имало изградена бетонова площадка. Навесът не можело да се постави само върху стоманените обувки, трябвало да има основа - бетон. Бетонът можело да е стъпка, можело да е и както в случая - бетонова площадка. Бетоновата площадка, която била в очертанията на УПИ на оспорващия, била вид благоустрояване. Частта от бетонната площадка, която попадала върху планираната улица трябва да бъде премахната, тъй като била в чужд имот.
Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е подадено по пощата на 16.07.2021 г. и следователно е спазен законоустановения 14 дневен срок, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на разпореденото с обжалваната заповед премахване на незаконен строеж и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на строеж пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Сливен, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същият са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Действително местоположението на строежа не е посочено прецизно, като е отразено, че същият се намира в УПИ ІІ „За озеленяване и ООД“, кв.673 по плана на спортен парк „Юнак“, гр. Сливен, а в същност се намира в съседния УПИ III за КОО в кв.673 и паркова алея. В същото време са посочени и идентификатори на имотите, в които се намира процесния строеж и е показан на схемата към КА. В този смисъл не съществуват съмнения за неговото местоположение. В мотивите на заповедта строежът е описан подробно; при посочване параметрите на строителството, разположението му в имота и че същото е изпълнено без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт № 7 от 26.04.2021 г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК (че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта), съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна.
Заповед № РД РД-15-1224/30.06.2021 г. на Кмета на Община Сливен е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 7 от 26.04.2021 г. Видно от представените и приети като доказателства по делото документи, лицата извършили проверката и съставили констативния акт са служителите от общинска администрация – Сливен, натоварени с функциите по осъществяване на строителен контрол (л.83-90). Съгласно чл.242а ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по ал. 1, а именно строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Според т.1 на този текст от закона, за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. Такива служители са лицата участвали при извършване на проверката, съставили и подписали Констативен акт № 7 от 26.04.2021 г..
С констативния акт са установени и удостоверени релевантни факти и обстоятелства от гл. т на материалноправното основание за издаване на заповед за премахване незаконен строеж. Констативният акт е съобщен на оспорващата, с което е надлежно уведомена за започналата със съставянето на акта административна процедура и за възможността да упражни правата, които има в качеството си на страна в административното производство по чл. 225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи. Видно от административната преписка такова възражение е подадено, но с него не са представени доказателства относно законността на сградата.
Административният орган е обсъдил представеното против КА възражение и е приел същото за неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици спрямо адресатите на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че строителството на разпоредения за премахване строеж „Пристройка и дървен навес към съществуваща едноетажна сграда“ разположен в поземлени имоти с идентификатор 67338.557.127 и 67338.557.56 по Кадастралната карта на гр. Сливен, е извършено през 2006 г., както е посочено в обжалваната заповед. Действително от административната преписка не става ясно, от къде е постъпила информацията за възприетият от решаващия административен орган период на извършване на строителството, доколкото в КА е посочена друга година. По този факт обаче няма спор по делото Наред с изложеното на представената по делото извадка от ПУП одобрен през 2008 г. тази постройка е отразена (л.93), но на предходния план за регулация от 2003 г. не (л.92). Следователно обосновано Кмета на Община Сливен е приел, че процесната пристройка е изградена през 2006 г..
Въз основа на установените характеристики на разпоредения за премахване обект строеж „Пристройка и дървен навес към съществуваща едноетажна сграда“ разположен в поземлени имоти с идентификатор 67338.557.127 и 67338.557.56 по Кадастралната карта на гр. Сливен, от гл. т. на неговия вид, предназначение, начин на изпълнение и параметри на изпълненото строителство, съдът приема, че извършеното строителство безспорно представлява строеж както по смисъла на § 5, т. 38 от ДР към ЗУТ. В тази връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице относно характера на процесния дървен навес. Независимо, че същият може да бъде разглобен и преместен на друго място, същият няма характеристиките на преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази легална дефиниция "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение на първо място, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи т. е. при демонтирането навеса ще загуби своята индивидуалност. Дори хипотетично, да се приеме, че е възможно след укрепване и специална подготовка този навес да се натовари на платформа и премести на друго място, то е необходимо да бъде доизграден с допълнително подпиране. В тази връзка не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Освен това в случая по безспорен начин се установи, че процесния навес е разположен върху бетонна площадка с дебелина от 30 до 45 см., тя не представлява неразделна част от навеса и не може да бъде преместена с него.
Необоснова е и изводът на вещото лице, че дървения навес не представлява строеж. Легалното определение на строеж е дадено в § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, според което "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Несъмнено навесът е пристройка и като такава представлява строеж по смисъла на ЗУТ. (В този смисъл Решение № 6842 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2018 г., II о., Решение № 4411 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2019 г., II о.,)
Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Съгласно чл. 142 ал.1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в някое от законово установените изключения. В тази връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице, че за процесния строеж не е необходимо одобряване на инвестиционен проект. В относимата редакция към момента на изграждане на процесния обект, разпоредбата на чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ предвижда, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал. 1, освен ако с решение на общинския съвет е предвидено друго. Процесният строеж не представлява постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид в селата, постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни в градовете и във вилните зони, нито пък може да се характеризира като второстепенни постройки (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар) изграден в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване, поради факта, че е изграден в УПИ за обществено обслужване. Същият не попада и в хипотезата на чл.55 от ЗУТ, тъй като не е изграден в незастроен поземлен имот, а като пристройка към съществуваща сграда.
Ето защо за извършването на този строеж е било необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.
Несъмнено установеното е, че за изпълнения строеж няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, което е основание за квалифицирането му като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на което посоченото фактическо основание за издаване на процесната заповед за разпореденото премахване като незаконен строеж на изградения строеж „Пристройка и дървен навес към съществуваща едноетажна сграда“ разположен в поземлени имоти с идентификатор 67338.557.127 и 67338.557.56 по Кадастралната карта на гр. Сливен, се установява по категоричен и безспорен начин.
Материалната законосъобразност на Заповед № РД-15-1224/30.06.2021 г. на Кмета на Община Сливен е обусловена не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без строителни документи, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. Строежът не може да се квалифицира като търпим и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж.
Предвид периода на изграждането на процесната сграда през 2006 г., както приема административния орган, за същата не е предвидена възможност за запазването и като търпим строеж, съгласно § 16, ал. 3 ПР ЗУТ.
Строежът не е допустим и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Дори да се приеме, че неговото разполагане е допустимо, съгласно чл.42, ал. 2 от ЗУТ, то не отговаря на останалите изисквания предвидени в закона, а именно извършен е без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Същият не попада в хипотезите на чл.147 ал.1 и чл.151 ал.1 от ЗУТ, поради което за същият е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Наред с това, процесния навес е разположен и в чужд имот.
Предвид така установеното по делото съдът намира, че относно изпълнения строеж „Пристройка и дървен навес към съществуваща едноетажна сграда“, кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изградена сграда без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който строеж не изпълнява изискванията за определянето му като "търпим" и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт следва да обхване и преценката дали правилно са определени адресатите на акта т.е. правилното определяне на лицата, спрямо които са прилагат разпоредените с акта правни последици. съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ във връзка с § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител или собственик. В случая като адресат на акта и на разпореденото със заповедта премахване на строежа, са определени В.А.А., Д.В.А. и И.В.Ч., като собственици на незаконното строителство. В този смисъл обосновано и законосъобразно са определени като адресати на оспорената заповед и на разпореденото в тяхна тежест и като тяхно задължение премахването на строежа.
Не се установиха и други основания по чл.146 от АПК, които да обосноват отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен за премахване на незаконния строеж е правилна и законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на делото и във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя са направените от община Сливен разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.А. против Заповед № РД-15-1224/30.06.2021 г. на Кмета на Община Сливен.
ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на Община Сливен, направени по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :