№ 3999
гр. С, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110120903 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ф-ма“
ЕАД, с ЕИК: ***** и седалище и адрес на управление: гр. С З, ул.“Х Б“ №62 против
„ф-ма“ ООД, с ЕИК: ***** и седалище и адрес на управление: гр. С, бул.“Ч В“ №73, за
установяване съществуването право на вземания на ищеца от ответника за сумата от 1
024,05 лева (хиляда двадесет и четири лева и 05 стотинки), представляваща главница за
незаплатени количества доставена и отведена вода за периода от 06.11.2018 г. до
05.10.2020 г. в имот на адрес: гр.С З, ул."У Г" №6, с клиентски №*********, ведно със
законна лихва за период от 11.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 217,06
лева (двеста и седемнадесет лева и 06 стотинки), представляваща лихва за забава за
период от 12.04.2019 г. до 28.01.2022 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 7108/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
Ответникът „ф-ма“ ООД в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва предявените искове по основание и размер. Противопоставя възражение
за изтекла погасителна давност. Посочва, че действително дружество „ф-ма“ ООД, гр.
С има сключен договор за наем от 31.05.2018 г., по силата на който им е отдаден под
наем обект за стопанска дейност - Магазин с площ от 20 кв.м., находящ се в гр. С З, ул.
„У Г“ № 16, който се ползвал за офис. Независимо, че съгласно чл. 3.3 от Договора
Наемателят бил поел ангажимент да заплаща всички текущи разходи , а именно
телефон, ток и вода, за последното не е откривана партида във ВиК ЕООД гр. С З на
името на дружеството. В тази връзка оспорват твърденията на ищеца, като молят да
1
бъде задължен да представи писмени документи, които да удостоверяват това
твърдение, в това число подписан между страните договор и Общите условия към него.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че дружеството се е задължило да заплаща
консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца следващ този на отчитането,
като за това свое задължение абонатите са уведомени по надлежен ред от
инкасаторите“, като твърдят, че никога не са уведомявани за такова задължение.
Твърдя, че отчитане на потребените количества вода в имота, като отчетените данни се
въвеждали в електронен карнет, не е извършвано в тяхно присъствие и не са им
представяни никакви данни за това. Молят да бъде задължен ищецът да представи пред
съда документите, които удостоверяват извършваните отчитане и начисляване, както и
издадените електронни карнети. Твърдят, че сумите за потребена вода са заплащани
своевременно, а считано от 31.05.2020 г. договорът за наем на обект град С З, ул. „У Г“
№ 16 е прекратен и дружеството е напуснало адреса.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Към делото е приложено ч.гр.дело № 7108/2022г. по описа на СРС, 25 състав, от
което се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „ф-ма“ ЕАД гр. С З /ищец по делото/ срещу „ф-ма“
ООД /ответник по делото/. На 1.03.2022год. в полза на „ф-ма“ ЕАД била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което на
заявителя са указания правата му по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като искова молба е
подадена в законоустановения срок и предявените искове се явяват допустими на това
основание.
Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на В и
К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за
процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираната сума.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 1 и 2 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „ф-ма“ ЕАД гр. С З, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
2
услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или
титуляра на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това
лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок.
По делото не се оспорва, че считано от 31.05.2018г. на „ф-ма“ ООД е бил
предоставен за ползване срещу заплащане на наемна цена обект за стопанска дейност –
Магазин с площ от 20 кв.м., находящ се в гр.С З, ул."У Г" №6. От „ф-ма“ ООД е
представен и Договор за наем от 31.05.2018г., сключен между Т Д М, като наемодател
и дружеството за срок от една година. В т.3.3 от Договора е уговорено задължение за
„ф-ма“ ООД да заплаща редовно всички текущи разходи, свързани с ползването на
имота: телефон, електроенергия, вода.
От ищеца е представено Заявление за промяна на партида за ЮЛ с вх.
№КЦ3824/23.08.2018г., подадено до „ф-ма“ ЕАД гр. С З от „ф-ма“ ООД, с което
дружеството в качеството си на ползвател на имот находящ се в гр.С З, ул."У Г" №6 е
заявило желяние партида №100104 на името на Т Д М да се прехвърли на името на „ф-
ма“ ООД. Към заявлението е приложена Декларация-съгласие от Т Д М за прехвърляне
на партидата, като същата е декларирала и че се задължава солидарно с наемателя „ф-
ма“ ООД относно дължимите суми към „ф-ма“ ЕАД гр. С З за ползваните В и К услуги
за времето на наемните правоотношения. Към двата предоставени документа е
приложено и копие от представения по делото от „ф-ма“ ООД Договор за наем от
31.05.2018г.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предвижда задължение за всички В и К оператори да
публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един
местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в
което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ответникът не твърди, а и не доказва да се е възползвал от тази
възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1,
т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове
общите условия на ищеца са станали задължителни за него (в този смисъл решение №
129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 191/06.10.2015 г.,
по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО). С оглед на така представените заявление,
декларация-съгласие и Договор за наем се установява изпълнение на изискването на
чл.2, ал.3 от ОУ на ищеца и „ф-ма“ ООД се явява задължено лице за стойността на
3
потреблението на Ви К услуги в процесния магазин за срока на наемното
правоотношение. По изложените съображения съдът приема за установено по делото,
че ответника „ф-ма“ ООД има качеството на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния имот, като е било обвързано от облигационна
връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни
системи и от съответния регулаторен орган, респ. той се явява задължено лице за
заплащане на доставените и потребени В и К услуги. Доколкото обаче нито в
Заявлението, нито в Декларация-съгласие не е посочен период за който е сключено
наемното правоотношение, а и на „ф-ма“ ЕАД гр. С З не е предоставена втора страница
на договор за наем, където е записан срока за който се сключва договора, то „ф-ма“
ООД е задължено да заплаща потреблението през цялото време на ползване на имота,
като в негова доказателствена тежест е да установи кога е преустановил действие
договора за наем.
Действително от „ф-ма“ ООД се представя Договор за наем от 01.06.2020г. за
друг имот в гр. С З, но не се представят никакви доказателства кога е прекратено
действието на Договор за наем от 31.05.2018г., кога е напуснало процесния имот на
адрес гр.С З, ул."У Г" №6, като не е подало и заявление за промяна на титуляра на
партида с клиентски №*********. Поради недоказаност на обстоятелството кога е
прекратено наемното правоотношение за магазин, находящ се в гр.С З, ул."У Г" №6, то
„ф-ма“ ООД се явява задължено лице за целия исков период.
За установяване на факта на предоставяне на твърдяните В и К услуги и тяхната
стойност по делото са представени разпечатки на електронни карнети, които
удостоверяват извършването на реални отчети в имота.
По делото е прието заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните.
Видно от заключението при извършена проверка в счетоводството на „ф-ма“ ЕАД гр. С
З е установено, че „ф-ма“ ООД има задължения по 13 бр. фактури, издадени в периода
от 12.04.2019г. до 28.10.2020г. на обща стойност от 1024,05лв. Изчислена е и
мораторната лихва върху сумите по всяка фактура за периода от 12.04.2019 г. до
28.01.2022 г. – в размер на 227,90лв.
Всички фактури са представени по делото, като видно от първата фактура
№**********/12.04.2019г. фактурирания период на потребление е 06.11.2018г.-
11.04.2019г., а от последната фактура №**********/28.10.2020г., че фактурирания
период на потребление е 07.07.2020г.-05.10.2020г. Следователно са представени
доказателства за отчетено потребление в целия исков период.
В случая, съдът намира за допустимо предоставянето и ползването на В и К
услугите да се установява посредством направените от ищеца счетоводни записвания,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги
4
могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили
книгите, с оглед тяхната редовност и другите обстоятелства по делото. Действително
съдебносчетоводната експертиза е формирала своите изводи единствено въз основа на
извършена проверка в счетоводството на ищеца, но доколкото неговата редовност не е
оспорена по делото, съдът приема, че изследваните от вещото лице счетоводните
записвания могат да служат като доказателство за твърдяните от ищеца обстоятелства.
Поради изложеното предявения иск подлежи на уважаване.
От страна на ответника е направено възражение за погасяване на вземането по
давност. Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело №
3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б."в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на ищеца съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б."в" от ЗЗД.
С оглед на обстоятелството, че заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК е подадено в съда на 1.02.2022г. съдът намира, че обхванати от три
годишна давност са вземанията, възникнали преди 1.02.2019г. Вземането за
потребление за м.01.2019г. обаче е било със срок за заплащане до края на м.02.2019г.,
т.е. не е обхванато от погасителната давност. Обхванати обаче са всички задължения,
възникнали през 2018г. Видно от фактура №**********/12.04.2019г. фактурирания
период на потребление е 06.11.2018г.-11.04.2019г. Задълженията за м.11 и 12 на 2018г.
са погасени по давност. Видно от чл.33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни
фактури, т.е. задължението за заплащане на стойността на потреблението възниква
след изтичане на съответния месец. Това не се променя от обстоятелството, че „ф-ма“
ЕАД гр. С З е издавало фактури за по-дълъг период от регламентирания с ОУ. Видно
от фактура №**********/12.04.2019г. фактурирания период на потребление е
06.11.2018г.-11.04.2019г., т.е. за 5 месеца на стойност 335,05лв. или средно по 67,01лв.
на месец – 134,02лв. за двата месеца.
Следователно иска за установяване дължимост на главница следва да се уважи за
сумата от 890,03лв.
Съгласно ОУ на ищеца – чл.33, ал.2 потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. С оглед въведеното задължение, след изтичане на посочения срок,
потребителя изпада в забава и по силата на чл.86, ал.1 ЗЗД дължи законната лихва
върху сумите по фактура за периода на забавата. При използване на интернет
5
калкулатор и изчисленията на вещото лице по ССчЕ, като от сумата по фактура
№**********/12.04.2019г. е извадена сумата от 134,02лв. и е олихвена сумата от
201,03лв., като е определен размер на лихвата от 55,43лв., настоящия състав определя
размер на дължимата лихва за периода от 12.04.2019 г. до 28.01.2022 г. върху сумата
890,03лв. на 190,92лв. до който размер следва да се уважи претенцията.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на исковете, разноските по ч.гр.д. № 7108/2022г.
по описа на СРС, 25 състав следва да се намалят до 21,77лв. за заплатена държавна
такса и 365,80лв. адвокатско възнаграждение.
При настоящия изход на делото право на разноски в процеса имат и двете
страни. В полза на „ф-ма“ ЕАДгр. С З, на основание чл.78, ал.1 ГПК се дължат
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 21,77лв. – за заплатена
държавна такса, 148,06лв. депозит за работа на вещо лице и 365,80лв. адвокатско
възнаграждение или общ размер от 535,63лв.
От ответника също се претендират разноски в исковото производство, но по
делото няма данни такива да са направени.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК: ***** и
седалище и адрес на управление: гр. С З, ул.“Х Б“ №62 против „ф-ма“ ООД, с ЕИК:
***** и седалище и адрес на управление: гр. С, бул.“Ч В“ №73, че „ф-ма“ ООД дължи
в полза на „ф-ма“ ЕАДгр. С З сумата от 890,03лв., представляваща главница за
незаплатени количества доставена и отведена вода за периода от 01.01.2019 г. до
05.10.2020 г. в имот на адрес: гр.С З, ул."У Г" №6, с клиентски №*********, ведно със
законна лихва за период от 11.02.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 190,92лв.
лева, представляваща лихва за забава за период от 12.04.2019 г. до 28.01.2022 г, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. №
7108/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
установяване дължимост на главница за сумата над 890,03лв. до пълния претендиран
размер от 1 024,05 лева, както и претенцията за установяване дължимост на мораторна
лихва за сумата над 190,92лв. до пълния предявен размер от 217,06 лева, като погасени
по давност .
ОСЪЖДА „ф-ма“ ООД, с ЕИК: ***** и седалище и адрес на управление: гр. С,
бул.“Ч В“ №73 да заплати на „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК: ***** и седалище и адрес на
управление: гр. С З, ул.“Х Б“ №62 разноски по ч.гр.д. № 7108/2022г. по описа на СРС,
6
25 състав в размер на 21,77лв. за заплатена държавна такса и 365,80лв. адвокатско
възнаграждение, както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК разноски в настоящето
производство съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 535,63лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7