№ 292
гр. Велико Търново , 21.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500222 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 129 ал. 3 от ГПК.
Образувано по частна жалба на П. ЦВ. БЛ. от гр. Велико Търново, чрез адв. Н. Д., против
Определение №382/19.04.2021 год. на Великотърновски окръжен съд по гр. д. № 125/2021
год., с което производството по делото е прекратено и исковата молба на ищцата върната.
Счита определението за незаконосъобразно и немотивирано. От представената декларация
по чл. 83 от ГПК и приложените доказателства се установява, че са налице всички основания
за освобождаването й от внасяне на държавни такси и разноски в производството.
Освобождаването от такси и разноски е въведено от законодателя, за да не се отнема
правото на изпадналите в имуществено затруднение да реализират своите права по съдебен
ред, а не с цел формализиране на процеса до такава крайност, че на практика се стига до
тотална невъзможност от провеждане на съдебен процес. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане
и е основателна по съществото си:
Производството по делото е образувано по предявен от П. ЦВ. БЛ. против „Дженерали
Застраховане“ АД – гр. София иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Валентин Петров Василев
– отглеждащо ищцата лице, настъпила в ПТП на 01.03.2016 год., в размер на 70 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта до окончателното изплащане.
1
В исковата молба ищцата е направила искане по чл. 83 от ГПК за освобождаване от
такси и разноски поради затруднено материално положение, като е приложена декларация
за материално и гражданско състояние.
С Определение № 220/24.02.2021 год. съдът е оставил без уважение молбата, тъй като
към нея не са приложени убедителни доказателства, че ищцата не разполага със средства да
заплати държавна такса и разноски; че от декларацията не се установяват основания за
освобождаване; че не са приложени документи за доходите на ищцата, имущественото
състояние, семейното положение, здравословното състояние и трудовата й заетост. Приел
също така, че от исковата молба не се установява дали ищцата спада към кръга на лицата,
които имат право на обезщетение – посочил, че понятието „отглеждащо лице на ищцата“ не
е известно на съда.
Определението е съобщено на пълномощника на ищцата на 09.03.2021 год.
На 17.03.2021 год. /с пощенско клеймо 16.03.2021 год./ по делото е постъпила молба от
ищцата чрез пълномощника й, с която отново е направено искане за освобождаване от такси
и разноски. Към молбата са приложени Удостоверения изх. № № 75/14.12.2020 год. и
82/12.03.2021 год. от „Ави дизайн“ за получаваните от ищцата доходи и за трудовите й
правоотношения с дружеството, Удостоверение от 12.03.2021 год. за семейно положение на
ищцата, Удостоверение от 15.03.2021 год. от „Уникредит Булбанк“ АД за задълженията на
ищцата към банката по опуснат кредит, Договор от 10.10.2006 год. за банков кредит и
удостоверение за текущо задължение.
С разпореждане №86/18.03.2021 год. съдът оставил без движение исковата молба и
указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщаването да внесе ДТ в размер на 2 800 лв. и
да представи документа по делото.
Разпореждането е съобщено на пълномощника на ищцата на 02.04.2021 год., който с
молба от 09.04.2021 год. /пощенско клеймо 08.04.2021 год./ направил искане до съда да
преразгледа становището си относно молбата за освобождаване от такси и разноски въз
основа на представените с молбата от 17.03.2021 год. доказателства.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът приел, че ищцата не е
отстранила нередовностите на исковата молба и върнал същата, прекратявайки
производството по делото.
Въззивният съд счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Искането на ищцата по чл. 83 ал. 2 от ГПК, направено в исковата молба, е общо, само
въз основа на приложена декларация за материално и гражданско състояние. Отказът на
2
съда е обоснован само с данните в декларацията, без да бъдат изискани допълнителни
доказателства. Ищцата не е обжалвала отказа на съда, а с молбата си от 17.03.2021 год. е
отправила повторно искане по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски, в
което е посочила нови, конкретни обстоятелства относно имущественото си състояние,
удостоверени със съответните писмени доказателства. Подобно искане е допустимо
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г. По това искане съдът не се е произнесъл, а вместо това е оставил исковата молба
без движение с указания за внасяне на ДТ. Въпросът за наличието или липсата на основания
за освобождаване от ДТ е свързан с редовността на исковата молба и затова съдът дължи
произнасяне по него преди да извърши проверката по чл. 129 ал. 2 от ГПК и най-вече преди
да приложи последиците по ал. 3 на същата разпоредба.
Първостепенният съд е постановил връщане на исковата молба на осн. чл. 129 ал. 3 от
ГПК без да се произнесе по повторно направеното от ищцата искане по чл. 83 ал. 2 от ГПК,
поради което, обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, а делото върнато на окръжния съд за произнасяне по молбата на ищцата
от 17.03.2021 год. за освобождаване от такси и разноски в производството.
Въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че в производството по
освобождаване от такси и разноски съдът съобразява единствено данните по чл. 83 ал. 2 от
ГПК и не обсъжда въпроси, свързани с основателността на исковата претенция.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №382/19.04.2021 год. на Окръжен съд – Велико
Търново по гр. д. № 125/2021 год. по описа на същия съд.
Връща делото на същия състав на ВТОС за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно мотивите на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3